Глава №1
Новата в училище, за кой ли път?
----------
Зрр...
Зрр...
Зрр...
Извъня чернияи часовник на нощното шкавче и в следващия момен излетя през отворения прозорец. Странно, но попадна точно в казана, явно не му бе първия полет! Момичето сънено изруга и се изправи. Днес бе поредния ден, в който щеше да пристъпи прага на ново училище и за пореден път да започне първия си учебен ден. Хмм... Забравих да ви я представя, но какво пък, ще разберете по-нататък
. Тя влезе в банята, снощи си бе вземала душ и сега просто си миеше зъбите. Когато излезе, вече беше будна и чиста. Намъкна си няколко дрешки, оправи малко външния си вид и след като се обу, излезе от къщата, тръшвайки вратата зад себе си. Тъкмо излезе от портичката на градината, като се чу още едно тръшване на вратата.-Ей, сестричке, нали няма да зарежеш батко си?!-подвикна й момчето което с бърза крачка я настигна.
-Това се надявах да направя.-отвърна отегчено момичето.
Мисля, че мога да ви опиша момчето. Той е висок около 1,85 , с буйна, но не много дълга черна коса, пъстри очи и много съблазнителна усмивка
. Казва се Брайън и е на 18 година, сестра му е с една година по-малка. Наскоро се преместиха със сестра си, но ако продължа с обясненията няма да е интересно 
. Двамата вървяха мълчаливо по пустите улици на Коноха. Брайън харесваше това място, за разлика от сестра си. Тя си слушаше музика със слушалките и гледаше в далечината. Вървяха още 7-8 минути и стигнаха двора на училището. Беше есен и земята бе покрита от пъстър килим, от листа. В малките лехи с цветя, бяха останали само няколко хризантеми, но бяха красиви, испъкваха със своите цветове, над главно оранжевите и кафеви листа. Брайън се усмихна, доволен че ще учи на ново място и ще замайва главите на нови тинейджърки. Сестра му само въздъхна отегчено и влязоха през тежката входна врата.
Запътиха се към кабинета на директора, там трябваше да се разпишат, че са пристигнали и тръгнаха към класните стаи. Коридорът беше пуст, звънецът вече беше бил. Момичето застана пред вратата на класна стая №333 и отново въздъхна, махайки едната си слушалка. Брат й вече беше влязъл в съседната стая. 'Аре, пак се почва. Това е новата ни ученичка... бла, бла, бла, мразя ги тия работи.' мислеше си като отваряше дървената врата. Още от коридора се чуваше, че в стаята е шумно, но когато момичето влезе, всички като с магия, млъкнаха. Да, тя беше права, пак се почва. Момчетата я огледаха бързо и бяха заслепени. Тя беше висока (1,75) и с дълги и стройни крака, стегнат корем, пищен бюст и приятно заоблено дупе. Носеше черни изтъркани на коленете дънки, които прилепваха леко по краката й. Над горната част от бельото й си беше намъкнала анурак със някаква щампована рок група. Небрежно, мъкнеше раницата си след себе си, обвила здраво едната си ръка около презрамките й. Пръстите й беха с перфектен дълъг маникюр, лакиран в черно. Половината от ръцете й се скриваха от ръкавици без пръсти. Косата й беше кленово кафява, спускаща се до кръста й. Бе подчертала пъстрите си очи, с много лека очна линия, която я правеше да изглежда още по-секси за мъжката аудитория. Нямаше никакъв друг грим върху лицето си, освен малко безцветен гланц за устни. Двамата с брат й, на истина бяха много красиви.
Тя се приближи до катедрата, без да обръща внимание, на мръсните шушукания между момчетата и завистливите изтерии на момичетата. Когато стигна се спря на 20см от нея, учителят с бяла, леко сивееща коса стана и се усмихна под маската си, подавайки ръката си на новодошлата.
-Здравей, приятно ми е! Казвам се Какаши и ще съм твоя класен.-представи се мъжът, който беше на около 25 години.
-Здравейте! Казвам се Шори Санара.-представи се безчувствено тя и подаде ръката си към към неговата, но не отвърна на усмивката му.
-Така ученици, това е новата ви съученияка, Шори Санара. От скоро е тук и за нас е голяма радост, че е в нашия клас.
Момичето завъртя досадно очи и с хлад в гласа попита:
-Къде да седна?
-Хмм... Добър въпрос, класа е пълен има само място до Учиха.-каза посочвайки чернокосото момче, което беше забило черния си поглед в новодошлата.-Това е Саске Учиха и от днес ще седиш там.
Тя кимна леко и се запъти към чина.
-Аааа....-чу се изтеричният вик на червенокосото момиче, което се изправи веднага, щом разбра, кой ще прави компания на Саске през часовете.-Какаши-сенсей, аз искам до Саске. Новата кокошка не го залужава.-изхленчи червенокосата и погледна злобно, спрялата се до чина си Шори.
Какаши не можа да отговори, защото Шори вече се ядосваше, а беше много добра, стане ли дума за затапване на надути кифли.
-Малката, дръж си езика зад зъбите ако искаш все още да ги имаш.-заплаши я, след което класа се захили, на червенокосата, която си седна засрамено на мястото.
-Карин, омръзнаха ми твоите глупости. Спри се вече, ставаш за смях.-извика Какаши на червенокосата.
Шори небрежно седна на стола си и извади учебниците по история, поставяйки ги на чина.
-Ино, новата ми харесва, а и е много симпатична. Искаш ли да я заговорим след часа?-предложи розовокосото момиче на приятелката си, след което отправи същия въпрос и на момичето зад тях.
Какаши им каза къде да си четът урока и се зачете в малката си перверзна книжка. На никой не му се четеше и се занимаваше с нещо странично. Едно доста дебело момче, тайно си хапваше чипс, друго пък слушаше музика, както Шори. Някои от момичетата оправяха тоновете грим върху лицата си, други пласмасовите си фризури, а трети си дремеха или подхвърляха бележки из стаята. С крайчеца на окото си Шори погледна към момчето до нея. Забеляза, че е изключително красив. Виждаше се, че е висок. Черната му коса и още по-черните му очи, контрастираха идеално с бледата му кожа. Имаше широки рамене и беше доста мускулест, поне от това което се виждаше. Тя определено го хареса, но не мислеше, че някога ще има толкова готино момче за гадже и се отказа да припада по него, за разлика от повечето й съученички, както на скоро разбра.
Саске, също доста често, с ъгълчето на окото си, изучаваше това прекрасно създание, настанило се на чина му. Нещо го привличаше в нея, странното за него бе, като откри, че това не е заради доста големия бюст или стегнатия задник, а нещо друго. Характера й? Държанието й? Какво беше? И той не можеше да се сети. Страшно му хареса, когато червенокосата лидерка на "Фен клуб Саске" си седна засрамена и даже си мислеше, че би дал всичко, за да преживее нещо подобно отново ).gif)
. Момичето до него, сега си дремваше сладко на чина, обърнала лице към прозореца или с други думи към него. Това му хареса, защото можеше спокоен да разгледа чертите на лицето й, без да се страхува, че ще бъде хванат в крачка. Часа си минаваше и когато учениците бяха на ръба на "Скучна кома", звънецът ги избави. Беше време за закуска, но момичето до Саске още спеше. Реши да я събуди, за да не остане гладна, странно, никога не бе мислил за никого, но за нея просто не спираше да мисли, от както влезе в класната стая.-Ехо.-прошушна в ухото й, докато леко я тупаше по рамото. В стаята бяха останали само двамата.
-Само още пет минутки.-сънено измърмори и пак се върна в страната на сънищата.
-Време е за закуска, всички излязоха.-промълви малко по-високо чернокосия.
-Добре де, добре.-каза разтърквайки очите си.
Като се огледа, не видя никого в стаята, освен чернокосият прелъстител.
-Какво? Колко е часа?-заоглежда се паникьосано тя.
-Време е за закуска, защо?-полюбопитства, иначе мълчаливият, чернокоско.
-Мамка му, изключих!-стана и се протегна.-Благодаря, че ме събуди, длъжница съм ти!-дари го с една приятелска прегрътка тя и изчезна от стаята.
Той остана озадачен, реши да не му мисли и стана от чина с лека усмивка, заради прегръдката. Саске вървеше по празния коридор, мислеше си за прегръдката й и до като минаваше през коридорите, през главата му минаха още много мисли за нея: любовни мисли, забавни, страшни, скучни, дори и няколко перверзни. Да, определено си бе паднал по нея, защото преди НИКОГА не бе мислил за момиче, за нещо повече от "момиче за една нощ". Стигна тежката врата на изхода и с лекота я отвори. На бързо обходи с поглед предния двор на училището. Малките тичаха и се забавляваха, средно големите ученици, се занимаваха с тийнейджърски неща, по-големите, като него, че и по-големи от тях се бяха събрали в групички и повечето от момчетата и момичетата се натискаха публично. Да, това беше всекидневно случващо се, но се търсеше друго, търсеше високо момиче, с дълга до кръста кленово кафява коса и още нещо... Огледа се и погледа му спря на две пейки една срещу друга. Там бяха насядали, брат му, няколко момичета от класа му, Дейдара, Сасори и едно ново момче, което не познаваше, но момичетата точеха лиги по него. Най-шокиращотото за Саске бе, когато видя момичето от мислите му, да седи в скута на новото момче, обвило дългите си и тънки ръце около врата му, и се смееше на някаква негова шега, заедно с останалите от компанията
. Това не му хареса! Усети странно чувство в стомаха си, сякаш огнено кълбо извиращо в стомаха му, се разливаше из цялото му тяло. Очите му потъмняха още повече, стисна юмруците си толкова, че кокалчатата му побеляха, пушеше от всякъде. Уви, факта, че не може да направи нищо по въпроса го влудяваше още повече. Искаше да размаже мутрата на новия и да прегърне силно момичето си, след което силно и страстно да вплете устните си в нейните и езиците им да затанцуват страстен танц. 'Саске, нещастник, стегни се, нищо не можеш да направиш, а дали? Не, не, НЕ! Трябва да се махна от тук.' помисли си чернокосия, но не тръгна в друга посока, а към групичката на брат му. -Итачи, искам да поговорим.-процеди през зъби Саске, опитвайки се, да не разкаже играта на пъстроокото момче, с "неговото" момиче в него, е тя не бе негова, за сега!
-Ооо... Братле, ела при нас има място.-покани го усмихнато Итачи.
-Не се прави на бавен, а си довлечи задника тук.
-изкомандва бясно Саске.-Добре де, добре, не са пали толкоз.-стана и отиде до брат си.
Мълчаливо двамата се отдалечиха от групата с около 20 метра. Спряха се и Саске заговори:
-Итачи, кой е новият в бандата ти?
-Казва се Брайън, днес пристигна, защо питаш?-попита го на свой ред Итачи.
-А момичето?-игнорира въпроса му.
-Тя ли, а тя е от вашия клас.-направи се на забавен, но на Саске, не му бе до хумор в момента.
-Изплюй камъчето, отлично знаеш за какво те питам.-изнервено изсъска Саске.
-Добре де, те са брат и сестра, доволен ли си?
Саске видимо се отпусна, очите му станаха нормално черни, топката в стомаха му бе загасена, а желанието да размаже мутрата на Брайън се изпари.
-Брат ми, да не би новичката, да ти е хванала окото?
-базикна го големия Учиха.-Няма такова нещо.-бързо отговори Саске и се запъти отново към класната стая, защото звънеца скоро щеше да удари, а и без това до като стигне до стаята, щеше да е закъснял поне с 5 минути.
'Така значи! Братчето ми, най-накрая е хлътнало по някоя, а дали? Е ще видим тая работа...!' замисли се Итачи връщайки се към групата си, която отново се смееше на шегите на Брайън.
