Глава №1

Здравейте! Аз съм Шори Санара. На 18 години съм, само още една година учене и ще съм пълнолетна и образована. Така, ще опиша малко външния си вид, а след това ще ви запозная с част от живота си. Имам кестеняво-кафява, права до кръста коса, пъстри очи. Висока съм 1,77см. Обичам да нося черни или тъмно сини прилепнали дънки, но не чак толкова, за да спрът кръвоснабдението на краката ми, през по-студените дни си обличам черни анураци, с щампи на рок групи, а през по-топлите, фланелки с къс ръкав, в по-тъмни цветове или потници. Сега малко за живота ми. Когато бях на 15, родителте ми загинаха в катастрофа. Те работеха много и след смъртта си ми оставиха един куб пари, около 2-3 милиарда. Нямам живи роднини и живея сама. Реших последната си година в училище, да бъде в училището на селото Коноха в Япония, споменах ли че съм на половина японка, на половина европейка?! Но няма да ви разказвам за училище, а малко преди него, да, точно така, най-хубавите месеци от живота на всеки ученик, лятната ваканция. Сега ще се разделим, защото самолетът ми кацна и трябва да тръгвам.

Глава №2


Ето я новата ми къща, няма да се губя в обяснения да ви я описвам, все пак сме лято и нямам намерение да си седя във вкъщи. Разопаковах си багажа и изчезнах на вън. Селото си беше голямо, колкото един малък град. Реших да отида някъде да обядвам, защото умирам от глад, а хладилникът ми е празен, за разлика от кредитната карта и портфейла ми . Повървях малко и видях една бутка за рамен, ммм... не съм яла рамен от доста дълго време. Влязох и се настаних, на един стол през мен стоеше русокосо момче на моята възраст, то ядеше като прасе, по-точно в количеството, до него имаше 4 празни ГОЛЕМИ купи от рамен. Щом ми донесоха купата започнах тихо да си хапвам, ммм... това връща много щастливи спомени. Тъкмо приключих със своята малка порция рамен и с крайчеца на окото си видях, че русото хлапе ме гледа. След малко съвсем неочаквано той ме заговори.

-Здравей, аз съм Наруто Узумаки! Нова ли си, друг път не съм те виждал в Коноха?-боже тоя поема ли си дъх между изреченията.
-Здравей, аз съм Шори Санара.-представих се аз и отговорих на въпроса му.-Да днес пристигнах, последната си година в даскало ще я изкарам тук.
-Супер Шори и аз съм тук последна година. Искаш ли да те разведа?
-Емии... И без това трябва рано или късно да разгледам.
-Супер, Ичирука ето ти и за рамена на госпожицата.-преди да започна с протестите, че ми плати рамена, вече ме дърпаше по улицата.

Вярно бях с кецове, но да ходиш след този Наруто, особено като те дърпа, си е трудно да се задържиш стабилен.

-Наруто забави крачката ако ходим толкова бързо нищо няма да мога да видя.

Той явно се усъзна и забави крачката, като ми се усмихна.

-Къде отиваме?-полюбопитствах аз.
-Всъшност в Коноха няма какво да се види, но приятелите ми много ще се зарадват да се запознаят с теб, а по това време винаги са в парка при фонтана и си бращолевят, всевъзможни глупости, само и само да не заспят.

Аз се засмях на изказването му и продължих да вървя до него. Сградите, които видях бяха горе-долу еднакви и Наруто се оказа прав, няма какво да се види в Коноха. Като стигнахме края на дългата улица, влязохме през две малки портички в един парк. Наруто беше джентълмен и ме пусна пред него. В парка имаше всякакви катерушки и деца на всякаква възраст тичаха и се смееха.

-Хайде Шори, фонтанът е съвсем близо.-докато ми казваше това, той ме подръпна за ръката, защото се бях загледала във веселите лица на децата.
-Добре-казах и тръгнах след него.

Вървяхме около 50 метра и пред мен се разкри още по-изумителна гледка. Бяхме на доста високо и в далечината се виждаше океана, а на няколко метра от нас имаше ОГРОМЕН фонтан, на който седяха групичка от 6-има човека, 3 момичета и 3 момчета. С Наруто се приближихме, доста бързо в прочем, защото когато ги видя ме задърпа с все сила към тях.

-Хейооо...-поздрави ги весело Наруто.-Нека ви запозная, Шори това са Сакура, Хината и Ино, а момчетата са Саске, Неджи и Шикамару.
-Здравейте!-поздравих ги с 24 каратовата си усмивка (запазената ми марка).
-Здравей! Нова ли си?-попита ме първо розовокосото момиче, Сакура ако се не лъжа.
-Да днес пристигнах и съдбата ме срещна с този тук.-посочих Наруто.

Всички се изкискаха, все пак чувството ми за хумор си го биваше.

-Приятно ми е, присайденете се към нас, тъкмо обсъждахме партито тази събота, Шори ти ще дойдеш ли?-попита ме русокосата, Ино, нали


ДОБРЕ МАЛКО ИНФО ОТ НЕОТРАЛ:

Когато Наруто представи новото момиче на приятелите си, момичета леко й завидяха, за страхотната фигура, нищо не й липсваше, а момчетата останаха като гръмнати. 'Баси парчето! ' беше първото впечатление и на трите мъжки, а и тримата трудно се впечатляваха.


АРЕ ПАК ОТ ИМЕТО НА ШОРИ:

-Емм... и без това нямам планове за събота.-приех аз и с Наруто се настанихме до тях.
-Добре, момчетата ще носят алкохола, аз ще се оправя с храната, а Сакура е с безалкохолните напитки, Хината ще уреди украсата, а Наруто басейна.-започна да изрежда Ино.
-Чакайте, парти до басейна ли ще бъде?-попитах развеселено аз.
-Да ще се съберем доста хора, а след това тези които сме тук ще останем да преспим в Наруто, за теб има ли проблем?-попита ме Хината, тя май е най-срамежливата.
-Не, даже още по добре, обичам купони с преспиване.-отвърнах й.
-Между другото, Шори ти от къде си?-попита ме заинтригувано Сакура.
-До 15 годишна възраст живях с родителите си в България, но се случи инцидент и от тогава обикалям от държава в държава.-обясних на бързо и ако се чудите, как говоря толкова спокойно за родителите си, те ми липсват, но от мен се изисква да го преживея, и да продължа на пред, нали
-Инцидент?-попита ме Наруто, но в очите на всички четях само едно "Моляте кажи ни!"
-Ммм... Да когато бях на 15, родителите ми починаха във верижна катастрофа. Тогава си имах само тях, но когато те си отидоха ми оставиха цялото наследство и нямах какво да правя, за това реших да обикалям света.
-Wow!-учудиха се на спокойствието с което обсъждам темата, те.
-Е, както и да е, да липсват ми, но вече преживях всико, и искам да започна на чисто. Добре купона, понеже вие си разпределихте нещата за басейна, аз ще донеса филми и храна за пижаменото парти, съгласни?-гледах да сменя темата, защото всички ме гледаха съчувствено, а на мен тези погледи не ми допадат.
-Добре!-съгласиха се всички.

Докато разговорите текоха, падна нощта и на небето се появиха хиляди ако не и милиони звезди. Всички се излегнахме на тревата и се загледахме на горе. Забелязах, че освен Наруто нито едно от другите момчета не каза и думичка, стана ми чудно и се приближих до Наруто, все пак се запознах първо с него.

-Наруто, приятелите ти, защо не обелиха думичка?-прошушнах му в ухота, така че само той да ме чуе.
-И тримата трудно се впечатляват от момичета, но ти май ги впечатли х2.-прошушна ми той.
-Ей, гълъбчета какво си шушукате?-за първи път се обади чернокосото момче, със също толкова черните си очи. Бахти за първи път се обажда и то, за да се заяде.

Наруто не му отговори и само го удари, но аз не пропуснах възможността си да нападна, с думи разбира се.

-Ти да не ревнуваш?-подразних го, личеше си в очите му, които бяха насочени към мен.

Той не успя да ми върне с нищо и само се нацупи, като пак върна погледа си към звездите. Времето минаваше, понякога говорихме, понякога просто зяпахме на някъде. Аз и Саске си разменихме няколко, по-продължителни погледа, дали ще излезе нещо, едва ли, твърде готин е, а и да съм последното момиче, едва ли ще иска да излезе с мен. Бързо пропъдих тези мисли и се изправих.

-Хора аз ще тръгвам, че ми стана студено.
-Ще те изпратя!-каза неочаквано Саске и седем чифта очи го погледнаха въпросително. Аз го познавам едва от няколко часа и не очаквах нещо подобно от него, а какво ли им е било на другите?!
-Добре, щом искаш...-отвърнах объркано и двамата тръгнахме.

Когато излязохме от парка, бяха минали 10 минути, като че ли с всяка минута ставаше все по-студено и започнах да треперя . Саске явно забеляза, защото свали черното си кожено яке и го наметна на гърба ми.

-Благодаря!-казах му аз, като двамата се гледахме в очите... не знам за колко време всъшност.
-Пак заповядай!-отвърна ми закачливо той, като ми намигна. Тоя флиртува ли?

Остатъка от пътя беше съвсем тих. Когато стигнахме една средно голяма, бяла къща, спряхме пред портите, които ведеха към градината.

-Аз съм до тук.-заявих.-Саске, благодаря, че ме изпрати.-обърнах се и тръгнах да се прибирам, но той ме хвана за ръката, и ме обърна към себе си.

Добре, това не ми се беше случвало и честно не знаех какво да очаквам. Той се приближи до мен и телата ни съвсем леко се допряха, цялата изтръпнах. Саске се наведе и съвсем нежно ме целуна по устните и друг път съм се целувала, но тази целувка, макар и невинна, беше като от ангел, ангел с най-черните и празни очи, баси мамата, беше върховвно . Той се отлепи от усните ми и ме погледна, не този поглед не ми харесва, от него ми се подкосиха краката. Той се усмихна зловещо и пак ме целуна, но този път облиза устната ми, и аз го поканих в устата си, боже мили как звучи само. Езиците ни се движеха първоначално бавно и плавно. Той се притисна към мен, с едната си ръка обви кръста ми, а с другата хвана косата ми. Майка му стара, не можех да стоя на краката си, за това пребегнах към план б), обвих ръцете си, като змии около врата му и едната я зарових в косата му. Да ме вземат рогатите, тоя беше ебахти страстния, а ме познаваше едва от няколко часа, е момчета, какво да ги правиш. Ръката около кръста ми, започна да се движи нагоре-надолу по бедрото ми. Определено ми хареса, но знаех до какво ще доведе това ( ), както казах не че не съм го правила, но на първа среща, което всъшност дори не беше среща... Той отдели устните си от моите, погледнахме се в очите и двмата дишахме бързо и насечено, и двамата искахме само едно, но знаехме че не бива.

-Саске-казах без дъх.-А-аз трябва да се прибирам и то веднага.
-Мхм-измърка ми той и ме целуна, но този път беше кратка челувка изпълнена със страст.

Когато свърши ме пусна и бързо си тръгна, оставяйки ме по средата на пътя, немила недрага. С треперещи крака се прибрах, тогава осъзнах, че съм с якето му. Мързеше ме да направя каквото и да е било, и отново ВЕЛИКИЯ план Б), мушнах се в леглото с дрехите, но взех със себе си и якето на Саске. То миришеше толкова свежо и същевременно на мъж . Загледах се в стената, чувствата ми бяха в безпорядък, не знаех да се радвам ли или да плача, да съм бясна или спокойна. Вие как мислите, именно ПЛАН Б), сгуших се в якето му и заспах без много-много да му мисля.

Глава №3


-Шори-пауза-Шори-пауза.
-Майка му стара, кой се е развикал .-измънках си ядосано.
Дотътрих се до прозореца и го отворих, показах главата си на вън, слънцето ме заслепи, но когато свикнах видях тайфата, а кой шибан задръстеняк, според вас ще вика,мхм... Наруто.
-Какво си се развикал бе, някои хора още спят.-викнах му аз.
-Идваш ли на излет с нас?-попита ме той.
-Да, но елата вътре докато се оправя.
След малко отворих вратата, поканих всички в хола и се извиних за кашоните, които не бях разчистила от нанасянето ВЧЕРА.
-Нещо за пиене?-попитах, като усложлива домакиня, аз.
-Да-отвърнаха всички и започнаха да си говорят.
Аз влязох в съседната стая-кухнята, и разсипах в 7 чаши желаните поръчки на гостите ми. Тъкмо тръгнах на зад, за да си взема таблата, когато се блъснах в някой.
-Ох, извинявай много!-казах обръщайки се да видя, кой беше пострадалият.
Черните очи на Саске се вплетоха с моите. Гледахме се известно време, докато той не вдигна едната си ръка и ме погали по бузата, с опакото на дланта си. Приближи се мъчително бавно към мен и... НЕ МЕ ЦЕЛУНА!!! Усещах дъха му върху устните си, само леко потрепване от моя страна и щях да съм го целунала, но аз нали съм голямата работа и не трепнах. Той се усмихна на това, че не тръгнах да го целувам и се приближи още малко, достатъчно за целувка. Да ме вземат мътните дано, всяка негова целувка ли е като от ангел! Не върви на добре, целувката ни се задълбочаваше, във всякакъв смисъл и подкосяването на краката ми започна. Втори път нямаше да успея да му откажа, за това бързо се дръпнах от устните му, тези секси и съблазнителни устни и взех таблата.
-Колко смяташ да ме мъчиш? -попита ме той, ясно ми стана за какво говори.
Погледнах тъмните му очи, бяха изпълнени със страст и горяха от желание. В момента и аз се чувствах така, но едва се познавахме.
-Саске, много си сладък, но се познаваме от не повече от ден, а между нас е имало само две (Страстни и жадни) целувки. Не съм някоя, която пуска на всеки готин пич.-намигнах му закачливо и започнах да подреждам чашите.
Двете ръце на Саске хванаха кръста ми и той се приближи до мен. Целуна ме веднъж по бузата, после в основата на ухото и започна да слиза на долу по врата ми. След всяка целувка, оставяше парещо усещане. Когато стигна до ключицата ми, спря... мислех, че това искам, но се почувствах гадно след като спря.
-Ето, сега не са две!-подметна разгорещено той, докато дъхът му, до врата ми, ме караше да настръхвам.
-Казах, не...-отвърнах твърдо, но бързо добавих закачливо.-...още.

Саске се усмихна, бахти от усмивка и целувки изпълнени със страст, тази усмивка беше студена и хищническа.
-Нека ти помогна, аз ще занеса напитките, а ти се оправи.
Кимнах му. Джентъл мен, ко да са прай! Изтичах до стаята си и взех бърз душ. Като излязох измъкнах, дънкени къси панатлонки и бял потник, с черна целувка от камъчета на лицето. Нахлузих си зебровите джапанки, вързах косата си на висока опашка и съвсем леко се гримирах. Слязох при приятелите си. Разговорите спряха и всички се обърнаха, за да ме погледнат. Стана нещо странно, до сега не ми се бе случвало, от носът на Шикамару, започна да се излива ОБИЛНО количество кръв, а Неджи започна да се люшка така, сякаш му се вий свят . Устата на Наруто беше паднала до пода, а Саске само се подпря на дивана и ми се усмихна сексапилно. Ино извади пакет кърпички и започна да помага на Шикамару за кръвта. Хината затвори устата на Наруто с думите "Ще глътнеш някоя муха.", а Сакура с едно списание вееше на Неджи, за да го съвземе. Аз се усмихнах леко напрегнато и отидох до коридора. От там си взек бялото дънкено яке-идеално за ден като днешния и се върнах. За щастие всички (момчетата) се бяха оправили. Тръгнахме да излизаме един по един. Аз и Саске останахме на края.
-Заповядай, прави ми компания снощи, докато спях-изфлиртуфах с чернокосия, докто му подавах якето.
-Ще ми се да бях на негово място-върна ми бързо флирта.
След това излязохме и заключих вратата след себе си. С колата на Шикамару стигнахме до една поляна извън селото за 10-15 минути. Момичетата опънахме одеялата и извадихме храната.
-Ино, има ли нещо между теб и Шикамару?-полюбопитствах аз, все пак сега беше моментът, до като момчетата играеха на футбол.
-А, какво, не.-след изказването си, Ино леко се зачерви.
Всички се изкискахме и продължихме с подреждането.
-Ааа... Хината, при теб, как стоят нещата с Наруто?-да, аз съм доста любознателен човек .
-Ммм... Между мен и Наруто няма нищо.-измънка тя, но на нас ни стана ясно, че макар това да беше вярно,те щяха рано или късно да станат двойка.
-Сакура? Ти как си с момчетата?-естествено Любопитка №1, отстоява храбро позицията си.
-Ами, аз, падам си по едно момче, много е сладък, но се засичаме много рядко.
-Кой е?-извикахме трите в един глас.
-Казва се Гаара, всъшност Саске беше първата ми любов, но се отказах от него, просто нещо ми каза, че между нас няма да се получи. А когато преди 2 години видях Гаара в час по английки, сърцето ми се разтопи.
-Чакай малко, Гаара...-замислих се, имаше нещо познато в това име.- Висок колкото Саске, с червена коса, ментово зелени очи и свири на барабани?
-Да! Познаваш ли го?-попита объркано Сакура.
-Аз не знаех, че той е тук. Да, да, познавам го, бяхме гаджета в 7-ми и 8-ми клас. Когато скъсахме, си останахме много добри приятели, но след злополукта с родителите ми, тръгнах по света и изгубихме връзка.
-Били сте гаджета?-завидно каза Сакура, разбирах я, макар и да не бяхме много големи тогава, той пак си беше страшно готин.
-Мхм, ако се срещна с него ще му намекна за теб!-намигнах й.
В отговор тя се усмихна срамежливо и се изчерви, лекичко . Тъкмо бяхме изкарали всичко и момчетата се появиха. Без да разберем деня мина. До като хапвахме си говорихме за... ВСИЧКО. После се гонихме и играхме карти. Когато се разпръснахме, Саске отново ме изпрати. Вървяхме до нас в гробна тишина. Дали да го поканя за по едно питие или още да го измъчвам. Хвърлих му един таен поглед, той беше потънал в мислите си. Когато стигнахме пред портичката преди градината, той пусна ръката ми, ДЪРЖАЛИ СМЕ СЕ ЗА РЪЦЕ? Той щеше да си тръгне, но не исках да го пускам и изстрелях въпроа си:

-Искаш ли да влезеш за по едно?
-Добре-кратичко ми отговори той.
Двамата влязохме в къщата. Той седна на бар плота, а аз му нялях чаша бърбън с лед. А за себе си направих един от специалните ми коктейли, който ставаше за минута. Тишина, просто пихме и нищо не се случваше.
-Да ти долея ли?-попитах го, като видях, че чашата му е празна, той просто поклати глава, в знак на отказ.
Станах и занесох двете чаши до мивката. Усещах, че той седи зад мен. Не знам защо, но се притеснявах от това, то рано или късно щеше да се случи, беше неизбежно. Ръката му хвана един кичур, който се беше измъкнал от ластика и го прибра зад ухото ми. Само от лекия му допир настръхвах. Неочаквано една от ангелските целувки се залепи за врата ми. Тоя да не чете мисли или е замесен във ФБР, от къде знае, че точно на това място се възбуждам най-много. Да, наистина се раздразних от този факт, но следващата целувка ме накара да забравя дори и името си. Обърнах се бавно към него. Обвих треперещите си ръце около врата му.
(ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 14 ГОДИНИ) ( )
Той подпря челото си на моето и ме погледна, поглед изпълнен със страст и желание за действие. От моя страна, погледът ми беше огледален на неговия. Целунахме се по устните. Щом вкара езика си в устата ми, всичко друго нямаше значение. Саске ме целуваше яростно, сякаш живота му зависеше от това. С целувката си казваше "Ти си само, моя!". Обви силните си ръце около талията ми и ме повдигна. Моментално краката ми бяха на кръста му. Докато целувката продължаваше, той излезе от кухнята и стигна до стълбите. Опря ме до стената и пуснах ръцете си от врата му. Зацелува шията ми, неканен, стон се откърти от гърлото ми. Усетих усмивката му до кожата си. Съвсем бързо се качи по стълбите и влезе в стаята ми, хей, на етажа имаше 5 врати, от къде знае коя е моята, всъшност сега това няма значение. Блъсна вратата с крак, за да се затвори, занесе ме до леглото и ме пусна върху завивките. Застана над мен и продължи да ме целува. Ръцете му се плъзнаха под потника ми и разкопча сутиена ми. Нямах против, никак даже. Взех инициативата в свой ръце и махнах черната му риза. Бали му мамата, какво тяло само. Плочките на корема му бяха, по-здрави от плочките в банята ми. Имам някакъв уникален късмет, да попадам все на секси пичове. Когато ме хвана, че го зяпам се усмихна победоносно и ми смъкна потника, заедно с черният ми сутиен. Пред вида на гърдите ми, само се усмихна хищнически и пое едното ми зърно в устата си. Още един стон се откърти от гърлото ми. Когато повтори процедурата и от другата страна с пътечка от целувки слезе до копчето на дънките ми. Бързо го разкопча и смъкна и тях. Останах само по черното си дантелено бельо. Той слезе на долу зацелува вътрешната част на бедрата ми. Мамка му, колко е приятно, когато си помислих това, гърбът ми се изви в дъга, придружен от поредния стон. Усещах, самодоволната му усмивка. Реши да ме измъчва още, явно си го връщаше за двата пъти, в които му отказах, измъчването се състоеше, от целувките на горещите му устни, само по ръба на дантеленото ми бельо.
-Саске, моля те!-изхленчих аз, вече не издържах на цялата възбуда, а и знаех, че и той няма да се сдържи още дълго.
-Какво каза?-тихичко ме попита той.
-Моля те.-изхленчих отново, докато осуквах чершафите под себе си.
-Сега виждаш ли, какво ми беше, когато ми отказа два пъти!-това не беше въпрос, а по скоро закана.

Явно той също не можеше да се сдържа, защото разкъса със зъби дантеления ластик на гащичките ми и ги захвърли на страни. Само за миг, със светкавична скорост, свали дънките и боксерките си. Намести се между краката ми и тогава, чувството беше неуписуемо. Не знам колко време продължи, може би минути, а може и да са били секунди, честно в този момент загубих представа за времето. Когато всичко приключи със цялата си тежест, Саске се отпусна върку мен. Беше тежък, но след случилото се не усещах нищо друго освен, спокойствие.Той се отмести от мен и застана на лакътя си.

-Ще ме караш ли да чакам, отново?-попита ме той с примамливо тих глас.
Аз само измърках и се сгуших в гърдите му. Лекият чаршаф покри телата ни и заспахме блажен и спокоен сън.

Супер са! Продължавай в същия дух..:3 ^^ Чакам следващата глава..:3

Днес съм в настроение и до десетина минути ще пусна и следващата глава! :*

Глава №4


Слънцето некакнено нахлу в стаята ми и погали с топлите си лъчи лицето ми. Защо Саске се намира в тъмната част от леглото, аз и моят късмет. Тепърва се сетих за снощи. Саске си го биваше! Дори не осъзнах, че сега си лежа сладко-сладко в него. Огледах се, беше ме стиснал задушаващо силно, а едната ми ръка беше на корема му, другата вплетена в косата му. Беше толкова сладък докато спи, не се сдържах и размърдах пръстите си в косата му. Толкова бе мека и приятна на допир. Но черният ми принц, явно се будеше лесно, защото малко след като размърдах пръсти в косата му, черните му очи срещнаха моите пъстри.

-Добро утро!-измърках с най-сладки си глас.

В отговор получих само, самодоволно ухилване, като дете, което е получило това което иска за рождения си ден.

-Колкото и да е неприятно трябва да ставаме, след два часа, трябва да сме при Наруто, заредени за купона.-издекламирах леко намусно.
-Добреее...-отегчено ми отвърна и ме пусна от хватката си.

Забавлявах се да го гледам, как търси нещата си из стаята и с изненада открих, че той е с боксерките си. Кога ли си ги е обул? Както и да е, тъпи въпроси, от тъп човек . Когато беше готов влезе в банята, за да се освежи. Аз с нежелание се отправих към чекмеджето с бельото си. Извадих си един небесно син сутиен и гащички в същия цвят към него. Намъкнах си една тревисто зелена рокля, която ми стоеше върховно и стигаше до средата на бедрото ми. Към нея имах страхотни черни сандалки и черна раничка през рамото. Ако питате, да, имам обувки за всичките си дрехи, все пак съм момиче! Влязох в банята и заварих Саске, който се опитваше да среше косата си, за да не бъде толкова разрошена. Взех четката си за зъби, но тя беше мокра. Мхм... използвал е четката ми, това не ме притеснява, когато бях малка, на един лагер от нашата компания, само аз не си бях забравила четката и с моята четка си михме зъбите около 9-10 деца . Когато приключих от един шкаф извадих още една четка за коса и бързо се сресох, като сплетох косата си, на обикновена плитка.
Двамата бяхме готови и за жалост се разделихме, той трябваше да купи алкохол, а аз да мина през видеотеката и през супермаркета.
Двата часа минаха бързо, бях взела три ужаса, един романтичен и една комедия. Храната беше, много пуканки, чипс и малките сандвичи, които се предлагат готови. Сутринта Саске ми обясни как да стигна до Наруто и бързо се отправих на там. Когато стигна, видях ОГРОМНО, може би е меко казано огромно, ГИГАНТСКО имение. Почуках на вратата и почти веднага ми отвори русокосият ми приятел.

-Здравей Наруто!-поздравих го, като пуснах торбите от пазар и го прегърнах.
-Хей Шори, дай да ти помогна!-взе покупките ми той и ме въведе в имението.

Влязохме в кухнята и на бързо ми обясни, коя стая къде се намира. Излязохме в задния двор. УОУ, фък йеа, беше огромно, огромен басейн и огромно място за танци. Май тук всички бяха богати и без родители, а да Наруто също беше отраснал подобно на мен, но сега няма да се задълбочавам в обяснения. Време е за купон. Изтичах при момичетата.

-Хей-поздравеих.
-Здрасти!-отвърнаха ми в тандем.
-Хината, справила си се страхотинско (Има такава дума, пък!) с украсата. А като гледам, момчетата не са се щадяли с алкохола. Ще бъде супер парти! А всъшност, кой ще идва?
-Емм... Доста хора, поканихме към 60 човека.-отвърна ми Ино, явно тя беше най-запалена по партита.
-Супер, да помогна ли с нещо?-предложих им.
-Не, всичко е готово, сега просто трябва да изчакаме малко и един по един гостите ще дойдат.-зарадва се Сакура.

Разговаряхме и чухме звънеца. Наруто се върна, а след себе си водеше поне 10 човека. Запознахме се. Всички изглеждаха много приятни, а най-странното за мен беше, когато разбрах, че ще присъстват и учители. Явно си бяха доста близки. За един час се запознах с 65 човека. За щастие, запомних имената на всички, между другите се запознах, с бъдещия си класен-Какаши, той не беше на повече от 30 и беше много готин . Запознах се и с директорката-Цунаде и с още един учител, който ми хвана окото-Ирука .
Партито беше суперско, правехме състезания за надпиване , 2-3 часа след началото, всички се бяхме отрязали. Танцувахме щури танци, доста често си денсахме със Саске . Той изглеждаше един от трезвените, но вонеше на спирт чак от порите на лицето си, не че ние не бяхме така. Танцувахме лимбо и Цунаде ни победи, бали му мамата, кой да предположи, че директорката ни е толкова гъвкава. Проведох много разговори, с някои хора си допаднахме, но имаше едно момиче, което не ми хареса, ама никак даже. Казваше се Карин, дори няма да ви я описвам, достатъчно съм пяна, че кат се сетя за нея ми иде да повърна целия алкохол, който като че ли сега тече по вените ми. Танцувахме мръсни танци и си разказвахме мръсни истории. Докато танцувах, май че с Какаши, видях Гаара. Изписках и се засилих през тълпта към него. Когато го стигнах го бутнах по рамото. Той се обърна, готов да ме удари, но като видя, че съм аз усмивка се залепи на лицето му.

-Гаара, колко време мина!-гушнах го силно.
-Шори, чух че има ново момиче в селото, но не знаех че си ти.-отвърна ми на прегрътката той.
-Много се радвам да те видя, как си, още ли свириш?-знам, знам, аз и моето любопитство, но не се бяхме виждали от 2-3 години.
-Да, сега свиря в една банда, казваме се "Черните орли". Ти до кога си тук?
-Аз ще уча тук тази година.
-Супер, значи пак ще сме заедно.-знам как звучи, но той нямаше предвит заедно като двойка, а като приятели.

Усмихна се, със запазената си марка и го целунах по бузата. Видях Сакура да минава на близо и я дръпнах за ръката.

-Гаара, това е приятелката ми Сакура, Сакура, приятелят ми от детинство Гаара.-запознах ги на бързо и може би заради алкохола я бутнах върху него.

Не знам какво се случи на татък, защото ме издърпаха на дансинга. Беше моят Саске, колко си обичкам само . Първо танцувах, адски мръсни танци с него, после когато той се измори и се присайдини към преятелите си на бара. Аз си намерих нова жертва, да, именно, Какаши, аз бях млада, пяна и разгонена, а той беше малко по-възрастен от мен, но беше млад, пян и много секси, не отстъпваше на Саске.
Вечерта мина и изпратихме гостите. Събрахме се в големия хол на Наруто и пуснахме телевизия, момичетата се бяхме погрижили за хапването. Както винаги, започнахме с ужасите. Но първо ще ви кажа, как бяхме седнали. Саске беше на един фотьойл, а аз седях в него. Наруто се беше излегнал на земята, а до него се беше настанила Хината. Ино и Шикамару, стриктно следваха примера ни, а Неджи и Сакура бяха на дивана и се гушкаха, не е каквото си помислихте, в последствие разбрах, че са най-добри приятели. Пуснахме си филма, всеки с по една купа пуканки. Нали знаете, страшните сцени, е на тях се чуваха писъците ни. За щастие всяка от нас си имаше другарче и беше по лесно. Когато имаше страшна сцена, Хината затваряше очи и се сгушваше в Наруто, Ино следваше примера й, Сакура държеше една възглавница и освен, че се вкопчваше в ръката на Неджи, загриваше лицето си с възглавница, а аз при всяка такава сцена, обвивах ръцете си около врата на Саске и се опитвах да се скрия във врата му. Момчетата бяха повече от доволни. Когато първият ужас свърши, решихме да играем на бутилка.

-Добре правилата, когато бутилката те посочи, изпълнявш задачата на този, който я е завъртял, а ако не го направиш махаш една дреха. Ще смесим гол покер и истина или предизвикателство в едно.-каза ни Ино.

Всички се съгласихме и взехме една от множеството празни бутилки. Първи беше Неджи, прославен като краля на предизвикателствата. Бахти късмета само, защо да не се падна аз?

-Предизвикателство-смело казах.
-Ммм...-замисли се Неджи.-Искам...-драматична пауза.-...да се натискаш с Наруто.
-КАКВО?-извикахме всички.

Отказах се и си събух чорапите, да бях с чорапи, проблем? Като погледнах Неджи в очите, разбрах, че предизвикателствата му ще са гадни, само за да се отказвам и накрая да нямам какво да съблека, но нямаше да му се дам толкова лесно . Така бутилката отново се завъртя. Ще ви разкажа на бързо:
-Ино трябваше да направи стиптийз на Шикамару, докато остане само по бельо.
-Наруто се здоби с нов маникюр в розова, на бели цветчета и трябваше да си го носи една седмица.
-На Неджи му го върнах тъпкано, гримирахме го и го снимахме, след което трябваше за една седмица да я запази като профилна снимка.
-Направихме услуга на Хината, като я накарахме да целуне Наруто с език, но той не възрази.
-Шикамару не беше добър в измислянето на предизвикателства и Саске се отърва леко, натискахме се 10 минути, аз не възразих, макар и с публика.
-Шикамару го облякохме в една от роклите на Сакура и трябваше да се разходи по улицата. Гадното беше, че по това време в Коноха всяка вечер имаше заря и хората подаваха глава през прозорците си.
-Сакура, беше доста прецакана. Трябваше да сложи сол на ръката си и бучка лед върху солта. Не звучи гадно и не е, в началото. След това започва да гори кожата и болката е отвратителна. Чухме много неща от сакура ->
-А моето последно предизвикателство беше да изпия чаща коняк с лъжица канела и оцет. Добре, че беше Саске да ми държи косата, докато връщах всичко от вечерта в тоалетната.

С моето предизвикателство приключихме играта. Всички имахме с какво да запомним вечерта. Когато изгледахме и другите два ужаса, решихме да си легнем. Не се стърпях и със Саске съединихме спалните си чували и цяла вечер се гушкахме и си шушукахме, главно мръсотии. По едно време се унесохме и всички заспахме.

Глава №5


Деня настъпи и всички се събудихме едновременно. Както забелязвах, явно не само мен главата ме цепеше отвратително. За това, си казахме "Добро утро!" само с размяна на погледи. Тихичко се оправихме и се настанихме в кухнята. Наруто се беше подготвил, с много хапчета за глава, защото както снощи разбрах, често правят такива купони. Десет минути след хапчетата, всички се чувствахме много по-добре. От купона беше останала храна и сега закусвахме с остатъците, не за друго, просто Наруто имаше само рамен с различни вкусове.

Минаха 3 седмици от пристигането ми. Гаара и Сакура, вече бяха двойка и той се присъйдени към групичката ни. Всички много го харесаха, а аз много се радвах, че се срещам отново с най-добрия си приятел . Нещата между мен и Саске, вървяха по мед и масло. Във всяка една минута, която прекарвахме заедно, страстта помежду ни се усилваше. И това си личеше най-силно в сексуалната част от връзката ни. Дали винаги ще е така?

Със Саске не се бяхме виждали от вчера. За това реших да отида там, където той прекарваше най-много време-в нашия парк, до едно огромно и старо дърво, просто си стоеше там и гледаше в далечината. Запътих се към парка, за няколко минути стигнах дървото и... Останах на място, не, не умрях, но ми се щеше да бях. Саске говореше с някакво момиче и се целуваха. Стоях неподвижна няколко секунди, след което бързо се запътих към БИВШЕТО си гадже. Потупах го леко по рамото, той се обърна и очите му се разшириха, когато ме видя.

-Шори не е това, което изглежда...-заобяснява той, да бе да, имаше й нещо на езика и реши да й помогнеш, нали?

Не можех да го слушам, зашлевих го с все сила и тръгнах да бягам обратно по пътя, по който дойдох. Не знам какво стана после зад мен, просто бягах към вкъщи, сълзите се стичаха по страните ми и виждах замъглено. Усещах, че Саске бяга след мен, за да ме спре, но не исках да го поглеждам и да го чувам. Докато целувката се повтаряше в ума ми, се блъснах в някой, но този някой ме хвана и не паднах, избърсах сълзите си и видях, че Неджи ме държи. Прегърнах го и заплаках в гърдите му. Той разбра, че нещо е станало и обви ръцете си около мен. Саске спря на метър от нас, надигнах се на пръсти и прошепнах в ухото на спасителя си "Неджи, моля те отведи ме от тук, не искам да говоря с него!" едва забележимо той ми кимна. Постоях в прегръдката му още няколко... минути ли бяха или секунди, честно не забелязах. Двамата водеха безмълвен разговор. След малко, с крайчеца на окото си видях, че Саске се обръща обратно и с леко наведена глава тръгва по пътя за вкъщи си. Неджи ме поведе на някъде, не беше към нас, но пътят ми се стори познат, а да явно ме води в имението Хюга, бях ходила там един път с момичетата. Вървяхме известно време и минахме през едни порти, а после и през голяма бяла врата. Заизкачвахме се по едно вито стълбище, не знаех къде ме води, но не ме и интересуваше, просто да е далеч от Саске. Минахме през още една врата и се озовахме в спалня, като се огледах, през сълзите си, установих че това е неговата спалня. Той ме остави на леглото и ме зави, докато сълзите продължаваха. Излезе за 1-2 минутки и се върна. Седна до мен и ми поднесе чаша с топъл шоколад, знаеше че няма смисъл да говори празни прекъзки, когато изпих шоколада се пооспокоих. Тогава ме попита загрижено:

-Какво стана между теб и Саске?

Поколебах се дали да му кажа, но като погледнах в очите му, те бяха загрижени и пълни с топлина. Не издържах и започнах да му разказвам. Неджи се беше подготвил за сълзите, които пролях и ми даваше кърпички. Когато приключих, той пропълза на леглото до мен и инстинктивно се сгуших в него. Продължих да плача, до като тихичко галеше косата ми. Не осъзнах кога, но явно от умората се унесох и заспах.
Когато се събудих, лежах на леглото до Неджи. Той се беше съблякъл, останал само по боксерки, а с изненада открих, че аз съм с бельото си и само една мека нощница над него. Малко се притесних, но ми беше страшно приятно в ръцете му, чувствах се сигурно и в безопасност. През прозореца се виждаше, че е паднала нощта, беше полунощ, видях го на часовника на нощното шкафче. Не исках да провалям този момент и отново затворих очите си. Не можех да заспя, но да дишам опияняващия аромат, идващ от тялото на Неджи, ми беше достатъчно, за да не мърдам. Отворих очи и погледнах, отпуснатото му лице. Той е много красив, как не съм го забелязала до сега, а да сетих се, Учиха ! Още ме болеше сърцето, но Неджи беше залепил голяма част от счупените парченца. Придърпах се малко на горе и се заиграх с дългата му кадифено мека, кафява коса. Беше толкова приятна на допир. Чакай малко, сега ние гаджета ли сме или какво? Трябва да го попитам после-отбелязах си го. Докато навивах един кичур коса около пръста си, очите му се отвориха и ми се усмихна сънено.

-Благодаря-казах, но прозвуча като шепот.
-За теб винаги-намигна ми.

Не бях сигурна какво да направя в този странен, интимен момент. За мое облекчение, той се приближи до лицето ми и невинно ме целуна по устните. Бях запозната с тези "невинни" целувки, с тях лесно можеш да научиш, дали някой има чувства към теб. Аз му отвърнах на целувката, беше без език, но беше приятно. Да, имах чувства към него. Още когато го видях ми се стори симпатичен, вероятно вече щяхме да сме двойка ако онази нощ не ме беше изпратил Саске-мразя го и между нас бе пламнала заслепяваща любов-а сега като си го помисля ми се повдига.

-Кой ме съблече?-попитах, все пак трябваше да знам, кой се е запознал с тялото ми без мое разрешение.
-Аз-отвърна ми спокойно, явно и той беше усетил привличане, когато се видяхме за пръв път.

Леко се зачервих, той се усмихна и отбеляза:

-Имаш тяло на богиня.-бива си го с флиртовете, обаче.

Изчервих се още и му благодарих, като взех инициативата за следващата целувка. Той просто ме пусна да нахлуя в устата му. Ръцете ми, ходеха по мускулестия му гръб, а неговите не спираха да обхождат пространството от дупето ми-включително, до врата ми. Изпитвах нужда от това, осъзнавах, че е просто инстинкт, за да забравя болката, която ми нанесе Саске, но всъшност една част от мен го желаеше, силно. С едно движение си разменихме местата, стоях под него, ръцете ми бяха близо до тялото ми, косата му, ме гъделичкаше, гледаше ме питащо, но нямаше нужда, знаех че го искам и че се нуждая от това. Започна да ме целува по врата и мачително бавно целуна всеки сантиметър от ношницата ми. Тялото ми гореше и точно това исках. Внимателно махна нощницата ми и останах по бельо, огледа ме одобрително и ме целуна страстно по устните. Целувката продължи дълго, главата ми се замая, защото въздухът ми свърши, но не исках да прекъсвам целувката.

(ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 14 ГОДИНИ)

Внимателно свали сутиена ми, отново одобрителния поглед. Пъхна едната си ръка под кръста ми, а с другато обходи тялото ми от коляното, до като стигна до гърдите ми. Пое едната в ръката си. Беше толкова нежен. Неканен стон се открти от дълбините на сърето ми. Събу гащичките ми и се настани между краката ми. С едно движение влезе в мен. Чувството беше освобождаващо, в смисъл, освободих се от мислите си за Учиха. Повтори движението няколко пъти и всичко в мен се покачи. След минута и двамата бяхме свършили. Дишахме тежко. Бяхме изморени.

(ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА ПОД 14 ГОДИНИ)

Доволна от случилото се го селунах нежно, в целувката вложих цялата си благодарност, която изпитвах към него. Неджи дръпна завивката върху нас и заспах в топлата му прегръдка.


НА СУТРИНТА:

Отворих очите си и се огледах, в стаята нямаше никой. Вднигнах завивката и видях,... че съм с ношница?! Ама как? КАКВО? Знаех, че снощната случка не е сън, защото бельото ми стоеше примерно сгънато на стола до вратата, а и нощницата не беше същата. Изправих се в седнало положение, абе седнах на леглото и се протегнах. Всеки прешлен на гръбнака ми изпука сам за себе си. Беше приятно и когато пукането спря, вратата се отвори, ама че съвпадение. Неджи влезе, беше само с долница на чисто черна пижама и носеше табла в ръцете си.

-Добро утро, принцесо!-поздрави ме, като остави таблата до мен на леглото.
-Добро утро, принце!-поздравих го и аз, с моята запазна марка на лицето си.
-Как спа?
-С теб, повече от прекрасно.-изпърхах с мигли.
-И аз така. Искам да закусиш, вчера не си яла повече от 12 часа.
-Добре и без това съм гладна, но искам да закусваш с мен.
-Както нареди, ваша светлост.-поклони ми се, като на царица.

Засмях се и той се настани до мен. Имаше омлет, с портокалов сок и за десерт паниран сладолед. Поделихме си на равно закуската, когато приключихме и двамата бяхме сити. Да, помня случката вчера и не тази между нас, а между мен и Саске, но не исках да задълбавам, и да се разстройвам повече.

-Какво ще правим днес?-полюбопитствах, нали знаете за моята титла на любопитството, е све пак трябва да си я отстоявам.
-Понеже, Саске вероятно ще е с тайфата с теб ще направим нещо сами. Съгласна?-предложи ми.
-Добре!-радваше ме факта, че той мисли за мен, не само като за секс кукла, докато Саске още от началото ме искаше в леглото си, боже, пак за него си мисля, спри, СПРИ, имаш чудесно момче до себе си и той мисли за теб.
-Искаш ли да отидем на картинг?
-Тук има картинг! Естествено, че искам. Когато съм била малка първата ми дума е била "скорост" и съм се родила с километраж на челото.

Неджи се изхили на изказването ми. Целуна ме страстно и ме подкани да се обличам. Когато се оправихме, отскочихме до нас, все пак картинг+рокля=лоша комбинация.

Деня ни мина в каране по пистата, изпреварих Неджи на първите три обиколки, но на края, той ме водеше с цяла обиколка на пред. Когато приключихме той ме изпрати до нас, не исках да си тръгва, не исках и да остана сама, защото бях 100% сигурна, че ще се замисля за Саске, и ще потъна в пижамения свят (Да ви обясня, от малка, когато съм тъжна или именно, когато ме зарежат или зарежа и ми е било тъжно, мъчно, абе с една дума, гадно. Винаги обличах една от пижамите си, които казваха "Стой далеч от мен!" и гледах телевизия с господин Лъжица и госпожа Ванилов Сладолед.).

-Неджи, щ-ще останеш ли с мен, не мога да се справя ако не си до мен.
-Добре.-отвърна ми загрижено, без да се замисля, явно на истина, значех нещо за него.

Хвана ме през кръста и влязохме в къщата. Вечеряхме, не си казахме нищо, но само да се гледаме ни беше достатъчно, понякога тишината казва повече, от колкото безсмисленото дрънкане. Помогна ми с миенето на чиниите и се качихме в спалнята, след като набързо му обясних, кое къде се намира (Стаите имам предвид.). Съблякохме се. Аз си облякох нощницата, а той остана по боксерки. След, което си легнахме. Не правихме нищо, дори не си говорихме. Аз се бях опряла толкова близко до него, че телата ни бяха като едно. Усещах стегнатия му корем. Явно не само Саске тренираше усилено. Едната си ръка, беше обвил около талията ми, а с другата си играеше с косата ми. Просто стояхме там и градяхме връзката си с мълчание, точно сега не ми се говореше, и бях благодарна, че Неджи ме разбира. Докато дъхът му леко обвиваше врата ми в топъл шал се унесохме и заспахме.

Глава №6


Добре, това с отварянето на сънените очи и поглеждането на красивия мъж до мен, ми стана банално. Ето на кратко двете седмици, през които излизах с Неджи. Той ми помогаше да преживея Саске, да много се забавлявахме и помня всеки ден прекаран с него. Той е много внимателен и усложлив. Обичам го, нали, какво въобще си мисля, естествено, че го обичам, вече сме си го казвали толкова пъти, но това истина ли беше или поредната лъжа, за да преодолея черния рицар? Все още бях объркана, но тази вечер беше много специална за нас. Преди две седмици на този ден, Неджи ме измъкна от Саске и нашата връзка започна. Аз не исках да го празнуваме, но Неджи настоя и какво да го правя, съгласих се. Целият ден прекарах сама в мола. Избирах си рокля, обувки, после на маникюр и фризьор, исках да съм неотразима за случая. Целия ден нещо ставаше в стомаха ми, но не беше разстройство или нещо от сорта. Това беше предупреждение, понякога тялото ми усеща повече неща от мен самата и по някакъв начин бяхме остановили връзка, когато щеше да се случи нещо, корема винаги ме болеше по този начин и никакви хапчета не помагаха. За това докато обикалях магазините се подготвих физически и психически, за всичко, което може да се случи, дори ми мина през ума, шантавата идея, че ще ми предложи брак, но бързо я изпъдих от ума си.
Беше 19:00 часа, Неджи щеше да ме вземе от нас в 20:00 часа. Започнах да се приготвям:
роклята - http://picbg.net/img.php?file=0a298a0825b66a9d.jpg
обувките - http://picbg.net/img.php?file=66e671ca28e8a818.jpg
бижутата - http://picbg.net/img.php?file=f2905f402b6dc7b7.jpg
прическата ми - http://picbg.net/img.php?file=1d1acaaf02acd553.jpg
сенките - http://picbg.net/img.php?file=979e073fd71b3b6c.jpg
червилото - http://picbg.net/img.php?file=7271195d2ea40655.jpg
и маникюра - http://picbg.net/img.php?file=a0d31152482a0640.jpg

Когато се погледнах за последен път в огледалото, останах повече от доволна. Пръснах доста пари по себе си днес, за да изглеждам така. Чух, че на вратата се позвъни. Това беше Неджи. Слязох и му отворих. Той буквално замръзна, очите му се разшириха , а устата му се отвори, но нищо не каза . Той изглеждаше много, ама на истина много добре в черния си смокинг - http://picbg.net/img.php?file=bb6ad199c2a74658.jpg .

-Ще тръгваме ли?-попитах го, за да се съвземе.
-Да-отвърна ми бързо той.

Отвори ми вратата и се настаних в колата му - http://picbg.net/img.php?file=cb266053543a0c5f.jpg .


ОТ ИМЕТО НА НЕДЖИ:


Днес ставаха 2 седмици от както с Шори сме гаджета. Да, ама не. Ние бяхме, но тя мислеше само за Саске. Той бе проникнал в сърцето й преди мен и макар го разби, тя все още го обича. Понякога се дразня от добрината си. Шори не знаеше едно, че след като заспи, аз имах два часа през които тя не се събужда и влак да мине през спалнята. Три дена след, като я отведох от Саске, започнах да се срещам по отделно с приятелите ни, за да ги разпитвам за Саске. Всеки път, отговорът беше един и същ "Затворил се е в тях и излиза само, за да си купи алкохол. ", няколко пъти ми казаха и, че "Итачи ходи да го види, но той не иска да говори с никой. От както Шори го изостави, не е на себе си и се е затворил в негова си Вселена.". Тогава реших, че макар и с цялото си сърце да обичах Шори, тя трябва да е със Саске, не че тя се чувстваше различно от него, просто вместо алкохол, аз й бях утехата. Няколко дена преди днешната вечер се срещнах с Наруто, Сакура, Хината, Шикамару и Ино. Заедно направихме план, за да съберем тези двамцата. Наруто щеше да изведе Саске и да го остави в ресторанта, за да го изчака да вземе Хината и Ино - приятелска среща. А аз щях да кажа на Шори да ме изчака в ресторанта, защото съм си забравил нещо, абе нещо щях да измисля.
Вечерта дойде, стана 19:55 часа и пристигнах пред дома й. Отидох до вратата и позвъних. След малко тя ми отвори и... OMFG!!! Тя беше ослепителна, не това е меко казано, приличаше на богиня извадена от моден журнал, все пак братовчедка ми има такива списания и съм ги виждал. Замръзнах, исках да й направя комплемент, но като си отворих устата, нито един звук не излезе. След малко с прекрасния си нежен глас, ме попита дали ще тръгваме и бързо се усъзнах. Беше се качила на много високи токчета, но пак бях с няколко сантиметра по-висок от нея. Отворих вратата на колата си и тя се качи. Пътувахме 5-6 минути и спряхме пред ресторанта.


ОТ ИМЕТО НА ШОРИ:

Когато спряхме, той като кавалер отново ми отвори вратата и ми помогна да изляза. Влязохме в ресторанта и там ни посрещна един много мил мъж, съпроводи ни до масата и ние се настанихме. След малко телефона на Неджи звънна, извини ми се и каза, че трябва да е спешно, защото е предупредил всички да не му звънят точно днес за глупости. Естествено няма как да му кажа да не вдигне и кимнах учтиво. Проведе кратък разговор, изглеждаше леко притеснен и тогава ме попита:

-Ще може ли да отсъствам за 5 минути, трябва да предам едни важни документи.
-Естествено-съгласих се, все пак парите не падат от небето, не ме разбирайте пограшно, имах предвид, че той също трябва да изкава пари, а ако не прати документите, всичко ще се провали.

Той стана, заобиколи от моята страна и ме целуна съвсем нежно, но тази целувка беше различна, казваше "Винаги ще те обичам!", а не "След малко се връщам!". Зачудих се, но преди да кажа каквото и да е било, той излезе от ресторанта. Видях една картичка на масата, пишеше "За Шори", отворих я и зачетох.

'Скъпа Шори,
Знам, че още имаш чувства към Саске. Боли ме да си го призная, но той спечели сърцето ти. През тези две седмици, ти мислеше само за него. Когато гледахме, някой тъжен филм, ти не плачеше заради филма, а заради Саске. Всичките проляти сълзи бяха за него. Приемам, че аз те загубих. Обичам те и винаги ще те обичам. Твой Неджи.

П.П. Обърни се!'

Реших да направя, каквото ми беше написано и се завъртах леко на стола. Не,той какво прави тук?

Глава №7

НЕОТРАЛЕН РАЗКАЗВАЧ:

Шори не можеше да го гледа. Очите й се насълзиха. Скочи от мястото си и се затича към изхода. На два метра от вратата, една ръка се обви около кръста й и не й позволи да бяга. После и още една ръка се обви около кръста й, да, точно така, Саске ( http://picbg.net/img.php?file=0a294d223729e485.jpg - така изглеждаше Саске ). Той я стисна в прегръдката си и положи глава на рамото й. Тя не спираше да плаче, стояха така доста време. Макар сърцето й да се късаше, й беше приятно, да е в прегрътките му, нейният черен рицар. Когато започна да се успокоява и да спира сълзите, се обърна към него.

-Саске-мъчително тихо, изрече името му.
-Съжелявам-каза малко по-силно от нея, той.-Съжелявам за всичко, което ти причиних. Не трябваше да целувам онова момиче, просто тя дойде до мен и не се стърпях. Никога съм нямал толкова дълга възка с момиче и мислех, че не изпитвам нищо към теб, но... Обичам те!-промълви й той.

Тя се разплака отново, не издържаше напрежението, между себе си и него. Той с палеца си изтри сълзите й и приближи лицето си до нейното. Бяха на милиметри един от друг. Разбираше, колко много бе наранил това крехко създание и щеше да обиколи света за нея.

-Обичам те с цялото си сърце! Тези две седмици бяха ад за мен. Не спирах да пия и да мисля за теб. Ти си всичко и винаги ще бъдеш всичко за мен. Какво да направя, за да ми простиш?-каза й той.
-Саске-отново промълви тя.-И аз те обичам!

Тогава черния рицар, се приближи още малко до пъстрооката принцеса пред него и я целуна нежно по устните. Тя отвърна на целувката му. Беше я прегърнал здраво и не искаше да я пусне, страхуваше се, че пак ще избяга, но този път няма да може да си я върне. След целувката, Шори обви ръцете си около врата му и положи главата си върху гърдите му. Отново заплака, но това бяха сълзи от щастие, че той пак е при нея и от благодарност, която изпитваше към Неджи, а и към приятелите си, защото беше сигурна, че и те са замесени в това.

-Искам да те заведа на едно място-прошепна той в ухото й.
-С теб ще отида и на края на света-романтично му отвърна.

Той я хвана през кръста и излязоха от ресторанта. Колата му - http://picbg.net/img.php?file=d1825b6efbfa7e1c.jpg , беше спряна от пред и той помогна на момичето да влезе в нея. След това се качи и потегли на някъде. Шори не искаше да разваля тъй прекрасната тишина и само се усмихваше, Саске забеляза усмивката й и също се усмихна. Двамата бяха с разбити сърца, но преди няколко минути си помогнаха взъимно да ги залепят. Спряха колата до един мос, който навлизаше в окена - http://picbg.net/img.php?file=4f1797715ff5b1c8.jpg , вървяха до края му и пред тях се разкри невероятна гледка, луната беше пълна и се отразяваше във водата, която леко шумеше и танцуваше своя танц - http://picbg.net/img.php?file=232695033aff1deb.jpg . Шори се изуми от тази красота, но другото, което я впечатли, беше парапета, на който тя се подпираше, имаше много катинари, изписани с имена и просто закачени там - http://picbg.net/img.php?file=f01834140e4332e3.jpg . Саске се приближи зад нея, прегърна я с едната си ръка, а с другата й подаде, катинарче - http://picbg.net/img.php?file=809448d7dcfc0f3d.jpg и маркер. Тя ги взе и разгледа катинара. На него имаше два ключа и гравирао сърце, в което пишеше "Love Forever", а до сърцето, Саске беше изписал красиво, името си, а под него един "+". Тя разбра, че е нейн ред да го направи. Изписа името си и се обърна към момчето зад нея.

-Какво е това?-попита с любопитство момичето.
-Тук двойките заключват любовта си. Изписват имената си на катинар и го заключват, после хвърлят ключовете в океана, за да не може катинарчето да бъде отворено и да развали любовта им.
-Ти си най-хубавото нещо, което може да ми се случи!-прегърна го тя и отново заплака.

Когато се поуспокои в прегръдката на Саске, двамата заключиха катинарчето на една от решетките. Саске взе единия ключ и го метна на вътре в океана. Шори не можеше толкова далеч и само подхвърли втория ключ, през парапета. Запечатаха момента с целувка и се вгледаха в хоризонта. Любовта им бе несравнима, те бяха идеални един за друг и го осъзнаваха. Така стояха повече от час, прегърнати и нямаше кой да прекъсне този миг, изпълнен с повече любов, от колкото бе заключена на това място - http://picbg.net/img.php?file=aa6efc04dbaa4db9.jpg .

Глава №8

ЕПИЛОГ


-Ето деца, така с баща ви заключихме любовта си на това място и за това идваме всяка година и слагаме точица на катинарчето.-каза Шори на сина и дъщеря си.-Нали така мили?
-Точно така стана!-каза той и целуна жана си пред катинарчето с надпис "Саске+Шори=Вечна Любов"

Тишината беше нарушена от момичето:

-След толкова години, любовта ви не угасна ли?
-Не мила, истинската любов, ръжда не хваща!-каза Саске на 14 годишната си дъщеря, но това се отнасяше и за 16 годишния му син.

После той прегърна жена си и се върнаха при Наруто и Хината, Шикамару и Ино, Сакура и Гаара, Неджи и Тентен (те се запознават, малко след, като Неджи помага на приятелите си.),които на следващата година бяха последвали примера им. Сега всички имаха големи семейства, изпълнени с много любов, щастие и спомени.


~~~End!~~~