Mixed up
Всичко тече по една права линия! Всичко върви по тази права линия без край. Всичко се повтаря и завърта, въпреки че тече по права линия. Повтарят се събития, действия, бедствия. Всичко се повтаря. И нищо не е по погрешка, нищо не е объркано. За всичко си има причина, основателна или не, банална или оригинална, грешна или истинна. Всеки успех е причина за дадени събития, всяка грешка е причина за последващите отклонения. Всяко действие, наше или не, променя всяка следваща минута, всяка следваща секунда, всеки следващ миг. И всеки следващ миг е по-запомнящ се от предишния, изпълнен с тези невероятни промени, които всъщност са производна на нашите действия. Производна, която се повтаря не за първи път. Но не и при нас. За нас е един единствен и неповторим миг, който не се повтаря, точно като последващата точка от една права линия. Не е просто един вечен кръг, а миг който ни радва, ядосва, пробужда нови чувства у всеки един от нас. И все пак всичко се повтаря.
Права линия, но в същото време безкраен кръг.
Всяка моя крачка ме среща с нещо ново, невиждано до сега. Всяко запознанство е ново начало, ново преживяване, което завършва по същия начин, по който и всяко друго.
Хора сме. Правим грешки, правим същите грешки всеки ден, всеки ден повтаряме това, което някой друг е сгрешил преди нас. И да знаем, и да не знаем, и да сме предупредени, и да не сме, пак. Защото всичко се повтаря, не за нас, а за света. За нас е ново изживяване, за нас е просто нещо ново. Защо да не сгрешим, защо да не опитаме? Все пак е нещо ново, нещо банално ново. И ето всичко се върти, не само земята, но и хората на нея подскачат лудо в кръг. Вървят по едни и същи улици, стигат до едни и същи места, говорят с едни и същи хора, правят едно и също. Всеки ден живота им се завърта и повтаря.
Тогава защо живота ни е правя линия? Как така баналното е ново, защо кръгът е права линия?
Вървя по улицата. Всяка моя крачка прави деня ми по-различен от предишният, именно защото вчера не вървях по тази улица, а по съседната. Една пресечка по-нагоре, една пресечка по-встрани.
Чета книга. Всяка страница я прави по-ясна и по-красива от преди, именно защото разлиствам напред.
Всеки ден аз съм по-различна от предишният, именно защото вчерашният ден съм го изживяла вече.
Всеки ден слънцето е по-различно, всеки ден.
И аз пак вървя по улицата. Банално новите ми дни протичат по банално нов повтарящ се начин. И какво мога да направя за това?
