Преди броени часове беше лийкната част от пролога на последната книга от поредицата и сметнах за удачно да го споделя с останалите - няма тема за колелото, а този раздел ми се стори най-подходящ.
Имайте в предвид, че по-долният текст почти 100% съдържа спойлери под един или друг вариант така че тези, които не са стигнали до тринайстата книга могат да се чувстват предупредени.
Ето оригинална:
http://www.tor.com/stories/2012/04/a-me ... WT.mc_id=0Ето и мой опит за превод:
Баярд подмяташе монетата между своя палец и показалец. Беше силно изнервящо да усетиш как метал пляска под пръстите му.
След като оттегли палеца си от монетата, можеше ясно да се види че върху нея беше останал неговия отпечатък, отразяващ несигурната светлина от факлите. Той почувства студенина по цялото си тяло, все едно беше прекарал цяла вече в студено мазе.
Стомахът му изръмжа. Отново.
Северният вятър отново задуха и накара факлите да запращят. Баярд седеше обърнал гръб на огромен камък близо до центъра на военният лагер. Гладни мъже мърмореха, топлейки ръцете си около лагерните огньове; запасите им се бяха развалили преди толкова време. Други войници наблизо нареждаха целият си метал - мечове, брони, плетки - по земята. Като че ли е дреха, която да бъде изсушена. Може би се надяваха, че когато слънцето отново изгрее, то ще върне материала обратно към нормалната му форма.
Баярд смачка бившата монета и я направи на топче в своите пръсти. Светлината да ни опази, помисли си той. Светлината... изпусна топката на тревата и посегна към камъните върху които беше работил.
"Искам да знам какво се е случило тук, Карам," заповяда изнервено лорд Джарид на неговия съветник. Джарид стоеше на близо, пред маса отрупана с карти. "Искам да знам къде са те, как са се доближили толкова и искам главата на кървавата Аез Седай кралица Мраколюбка!" Джарид удари с юмрук по масата. Имаше времена, когато очите му не показваха пламъкът на лудостта. Напрежението от всичко това - загубата на провизиите, странните неща в тъмнината - ги променяше.
Зад Джаред палатката на командата лежеше на купчина. Тъмната коса на Джаред - пораснала по време на тяхното изгнание - беше повдигната от вятъра, лицето му - окъпано в нарязани пламъци от близките факли. Парчета мъртва трева все още се държаха за палтото му, от момента когато бе изпълзял от своята палатка.
Объркани слуги подбутваха железните шипове на палатките - които като всички метали в лагера - бяха меки на допир. Кръговете, които държаха палатките изпънати, се бяха разтеглили и скършили като нагорещен восък.
Нощта миришеше на лошо. На застояло, на стая в която не е влизано от години. Въздухът на поляна в гората не би трябвало да мирише на антична пепел. Стомахът на Баярд изръмжа отново. Светлина, как му се искаше да може да отпусне някак. Вместо това той се концентрира над работата си - удряше единия от камъните си в другия.
Държеше камъните както Папил го беше учил като малко момче въпреки че бяха минали години откакто последно се беше опитвал да направи това. Усета за ударите на камъните помогна да изгони част от студа и глада. Поне все още имаше твърди неща на този свят.
Лорд Джарид погледна към него, намръщен. Баярд бе един от десетимата посочени от Джарид да го охраняват през тази нощ. "Ще ти донеса главата не Елейн, Карам," Джарид заяви, обръщайки се към капитаните си. "Тази неестествена вечер е резултат от работата на нейните вещици."
"Нейната глава?" Дойде скептичния глас на Ери отстрани. "И как точно ще намериш някой да ти донесе нейната глава?"
Лорд Джарид се извърна към Ери, както и останалите стоящи около осветената от факли маса. Ери зяпаше небето; на неговото рамо носеше белега на златния глиган, щурмуващ червено копие. Това беше символът на личната охрана на Лорд Джарид, но тонът на Ери показваше прекалено малко уважение. "Какво ще му се наложи да използва, за да отреже тази глава, Джарид? Зъбите си?"
Лагерът изпадна в тишина след тези бунтовнически думи. Баярд спря камъните си Колебливо. Да, говореше се за това колко откачен беше Лорд Джарид в последно време, но това?
Лицето на Джарид почервеня от гняв. "Ти смееш да употребяваш такъв тон, когато говориш с мен? Ти един от моята лична гвардия?"
Ери продължаваше да проучва небето.
"Съкращавам ти два месеца заплата." Каза изнервено Джарид, но гласът му трепереше. "Освобождавам те от твоя ранк и те поставям начело на почистването на отходниците до второ нареждане. Ако ми отговориш отново по такъв начин ще ти отрежа езика."
Баярд потръпна от студения вятър. Ери беше най-доброто, което имаха останало от своята бунтовническа армия. Другите пазачи се поклащаха, гледайки в краката си.
Ери погледна в посока на лорда, но не каза нито дума. Но някак си не му се и наложи. Той просто се усмихна. Да му отрежат езика? Та всяко парченце метал в лагера беше меко като свинска мас. Ножът на Джарид лежеше на масата огънат и увит - огъна се когато лорда се опита да го извади от кобура.
"Джарид..." Карам каза. Младият лорд на малък дом лоялен на Саранд, имаше продълговато лице и големи устни. "Наистина ли мислите... наистина ли това е работа на Аез Седай? Целият метал в лагера?"
"Разбира се," излая Джарид. "Какво друго може да е? Не ми казвайте, че вярвате в тези истории, които се разказват около огньовете. Последната Битка? Пфт." Той погледна отново към масата. Разгърната там, с няколко камъчета, които да подпират върховете, стоеше картата на Андор.
Баярд се върна обратно към своите камъни. Щрак, щрак, щрак. Шисти и гранит. Трябваше доста да се потруди, за да намери правилните камъни, но Папил беше научил Баярд да разпознава всякакви видове камъни. Възрастният човек се бе почувствал предаден, когато бащата на Баярд е зарязал всичко и е отишъл да става месар в града, вместо да поддържа семейния бизнес.
Мека, гладка шиста. Гранит с подутини и ъгли. Да, някой неща на този свят все още бяха твърди. Прекалено малко нещо все още бяха твърди. Днешно време не можеше да се разчита на много. Веднъж недвижими лордове сега са меки като....като метал. В небето се въртеше тъмнина и смели мъже - мъже на които Баярд се възхищаваше - трепереха и хленчеха в нощта, шепнейки за неща, които са видели.
"Притеснен съм Джарид," Каза Дейвис. По-възрастен човек, Лорд Дейвис беше най-близо от всички до поста довереник на Джарид. "Не сме виждали никого от дни. Нито фермер, нито кралски войник. Нещо се случва. Нещо грешно."
"Тя е изгонила хората," изръмжа Джарид. "Подготвя се да нападне."
"Смятам че просто ни игнорира Джарид," каза Карам, гледайки в небето. Облиците все още се виеха там. Биярд от месеци не помнеше да е виждал чисти небеса. "Защо й е да се занимава с нас? Мъжете ни умират от глад, а храната продължава да се разваля. Всичко сочи к-"
"Опитва се да ни смачка," каза Джарид, гледайки в картата си, очи пълни с пламъци. "Това е работа на Аез Седай."
Безмълвие изведнъж заля лагера. Тишина като изключим камъните на Баярд. Той никога не се бе чувствал добре като месар, но си беше намерил нов дом в личната охрана на своя лорд. Да режеш крави или да режеш мъж, двете бяха изненадващо подобни. Притесняваше го колко лесно бе преминал от едното към другото.
Щрак, щрак, щрак.
Ери се обърна. Джарид го огледа подозрително. Изглеждаше готов да скочи, готов да изкрещи по-голямо наказание.
Не беше винаги толкова зле, нали? Баярд си помисли. Искаше тронът за съпругата си, но кой лорд не би го поискал ако имаше шанса? Беше трудно да погледнеш зад името. Семейството на Баярд следваше фамилията Саранд и ги почиташе от поколения.
Ери закрачи извън командния пост. Навън в тъмнината, към ветровете от севера.
"Къде си мислиш, че отиваш?" Изсъска Джарид.
Ери посегна към рамото си и откъсна значката, която показваше, че е от охрната на домът Саранд. Метна я настрана и напусна огньовете на факлите, насочен към тъмнината на нощта.
Повечето мъже в лагера все още не спяха. Седяха около лагерните огньове в желанието си да се близо до топлина и светлина. Няколко се бяха опитали да сварят трева, листа и дори кожа в желанието си да намерят нещо, каквото и да е за ядене.
Те се изправиха и гледаха как Ери си тръгва.
"Дезертьор," изхрачи Джарид. "След всичко през което преминахме, сега ни напуска. Просто защото нещата са трудни."
"Мъжете умират от глад, Джарид," повтори Дейвис.
"Наясно съм. Благодаря ти толкова много, че ми казваш за проблемите, които имаме със всеки кървав дъх, който имаш." Джарид избърса челото си с трептяща ръка и удари върху картата пред него, втренчен надолу. "Ще трябва да ударим един от градовете; няма как да й избягаме, не и сега когато знае къде сме. Бели Мост. Ще го завладеем и ще заредим с провизии. Нейните Аез Седай сигурно са слаби след това, което направиха тази вечер, ако не беше така щяха вече да са ни нападнали."
Баярд се вгледа в тъмнината. Другите мъже ставаха, вдигаха бойните пръчки и прътове. Някой бяха без оръжие. Събираха спални чували, вдигаха и пакети на раменете си - последните провизии.
Започнаха да се източват от лагера, тяхното преминаване тихо, като движението на призраци. Нямаше тракане на ризници или на брони. Металът бе тих, все едно душата му беше изсмукана от него.
"Елейн няма да посмее да ни нападне със сила," каза Джарид, най-вероятно за да се убеди сам. "Трябва да има кавги в Кемлин. Всички наемници за които съобщихте. Бунтове, може би Еления ще работи срещу Елейн разбира се , подготвяйки другите да я приемат като кралица вместо Елейн. Бели мост. Да. Бели мост ще е перфектен.
"Ще го задържим и ще срежем кралството на две. Ще набираме нови войници там и ще натиснем западен Андор и ще ги накараме да се присъединят към нас. Ще отидем към онова място...как се казваше? Две Реки. Би трябвало да намерим няколко чифта способни ръце там, които бързо ще се прегънат под командата на твърд тон." каза Джарид. "Чух, че не са виждали лорд от десетилетия дам. Дайте ми четери месеца и ще имаме армия, която да всява страх. Достатъчно, че няма да посмее да ни удари със своите вещици..."
Баярд вдигна своя камък на светлината на факлите. Номерът да се направи добро острие за пика, бе в това да започнеш отвън и постепенно да влизаш навътре. Беше нарисувал правилната форма с малко тебишир на плочката и я обработваше към средата, за да довърши формата. От там нататък минаваш от удряне към тропане, премахвайки малки парченца.
Едната страна я бе довършил по-рано; и тази половина бе почти готова. Почти можеше да чуе как Папил му шепне, докато работеше. Ние сме от камъка, Баярд. Без значение какво казва баща ти. Дълбоко в нас, ние сме от камъка.
Още войници напуснаха лагера. Странно колко малко от тях говореха. Джарид най-после забеляза и се изправи, хващайки една от факлите. "Какво правят?" попита той "Ловят? Не сме виждали дивеч от седмици. Може би залагат капани?"
Никой не отговори.
"Може да са видели нещо," промърмори Джарид. "Или мислят, че са. Няма да позволя повече говор за духове и други щуротии; вещиците създават видения, за да ни изнервят. Това....това трябва да е."
Чу се шумолене наблизо. Карам се ровеше в падналата си палатка. Излезе с малък пакет.
"Карам?" попита Джарид.
Карам погледна за миг към лорд Джарид, после сведе очите си и започна да завързва кесия с монети за кръста си. Към средата на този процес той спря, изсмя се и я изпразни. Златото вътре беше стопено в една единствена бучка, като свински уши в буркан. Карам я прибра в джоба си. Най-вероятно в случай, че се превърне отново в монети, никой не би я приел в сегашното състояние. Приключи с кесията и извади пръстен. Кърваво-червения скъпоценен камък в центъра все още беше добре.
"Най-вероятно няма да стигне, за да си купя ябълка тези дни," промърмори той.
"Настоявам да знам какво правите. Това твое дело ли е?" Попита Джарид ръкомахайки към напускащите войници. "Ти организираш бунт, така ли?"
"Това не е мое дело," каза Карам, гледайки посрамен. "И наистина не е и твое. Аз...аз...съжалявам."
Карам напусна светлината на факлите. Баярд откри че е изненадан. Лорд Карам и Лорд Джарид бяха приятели от деца.
Лорд Дейвис тръгна следващ, тичайки след Карам. Щеше ли да се опита да върне по-младия мъж? Вместо това, когато го настигна продължи със същата крачка до него. Те изчезнаха в тъмнината.
"Ще ви издиря и заловя за това!" Провикна се Джарид зад тях, гласът му писклив. Ужасен. "Ще бъда консорт на царицата! Никой мъж няма да посмее да даде нито на вас, нито на някой член на вашите домове подслон или помощ за 10 поколения напред!"
Баярд погледна отново камъка в ръката си. Само една стъпка оставаше - изглаждането. Доброто острие на копие трябваше да е гладко, за да е опасно. Извади ново парче гранит, подбрано точно с тази цел, и бавно започна да го трие по дължината на плочата.
Изглежда помня това по-добре отколкото очаквах, си помисли, докато Лорд Джарид продължаваше да недоволства.
Имаше някаква сила в това да създаваш острие на копие. Само това просто действие изглежда изтласкваше мрачното настроение. Сянка висеше над Баярд и остатъка от лагера напоследък. Като че ли...все едно той не можеше да застане в светлината без значение колко се опитваше. Тъмнината винаги беше там, натискайки го надолу. Всяка сутрин се будеше все едно някой, когото е обичал е умрял предния ден.
Може да те смачка, това отчаяние. Защо правенето на острие за копие променяше това? Просто си глупак Баярд. Но му се струваше, че създаването на нещо, каквото и да било, се бореше. Това беше единият начин да ... да Му се противопоставят. Този за когото никой не говореше. Този, който стоеше зад всичко, независимо от това, което Лорд Джарид говореше.
Баярд се изправи. Щеше да се наложи да изглажда още малко по-късно, но острието на копието изглеждаше доста добре. Той вдигна дървената дръжка на копието си - металното острие беше изпаднало, когато злото засегна лагера - и завърза новото острие на място, точно както Папил го беше научил преди толкова много години.
Другите пазачи го погледнаха. "Ще ни трябват още такива," каза Мореар. "Ако си склонен."
Баярд кимна. "По пътя ни навън можем да спрем в подножието на хълма, където намерих плочата."
Джарид най-после беше спрял да вика, очите му широки в пламъците на факлите. "Не. Вие сте моята лична охрана. Няма да ме предадете!"
Джарид скочи към Баярд, с убийство в очите, но Мореар и Росе хванаха лорда в гръб. Росе погледна към своят акт на предателство и паника се изписа на лицето му. Но той не пусна.
Баярд извади няколко неща от спалния си чувал. След това кимна на другите и те се присъединиха към него - осем мъже от личната охрана на Лорд Джарид, влачеха дърдорещия лорд през останките от лагера. Минаха покрай димящи огньове и паднали палатки, зарязани от мъже, които продължаваха да се източват в тъмнината, вече в по-големи бройки, всички насочени на север. Към вятъра.
На ръба на лагера, Баярд избра хубаво, здраво дърво. Махна на другите и те донесоха въже и завързаха Лорд Джарид за него. Мъжът дърдореше, докато Мореар не му запуши устата с кърпичка.
Баярд се приближи. Пъхна мяха си за вода между сгъвката на ръката на лорд Джарид. "Не се борете прекалено много или ще изпуснете това, милорд. Би трябвало да можете да избутате кърпичката - не изглежда прекалено стегната, и да повдигнете мяха, за да пиете. Ето ще му махна капачката."
Джарид отправи гръмотевичен поглед към Баярд.
"Проблемът не е във вас милорд," каза Баярд. "Вие винаги сте се държали добре с моето семейство. Но тук, сега, не можем да си позволим да ни следвате и да създавате проблеми. Има нещо, което ние трябва да направим, а вие пречите на всички нас. Това не е правилно; Предполагам че и това което ние направихме не е. Може би някой трябваше да каже нещо по-рано. Но това вече е свършено. Понякога забравяш месото окачено прекалено дълго и целият ханш си заминава. Така стоят нещата."
Той кимна към другите, които изтичаха да съберат нащата. Посочи на Росе към шистовото разкритие, което беше наблизо, и му каза обясни какво да търси, за да стане добро острие на копие от него.
Той се обърна към борещия се Лорд Джарид. "Това не са вещици, милорд. Това не е Елейн...предполагам трябва да я наричам кралица вече. Забавно, да наричаш такова малко красиво нещо кралица. По-скоро бих я полюлял на крак в някоя кръчма отколкото да й се кланям, но сега Андор има нужда от лидер, когото да последва в Последната Биткта и този лидер не е вашата съпруга. Вече не можем да се борим с това. Съжалявам.
Джарид се отпусна във въжетата, гневът изглежда беше изкървял от него. Той плачеше сега. Странна гледка.
"Ще кажа на хората, които подминаваме, ако подминем някого, къде сте," Обеща Баярд, "и че най-вероятно имате накити по вас. Може да дойдат за вас. Може." каза колебливо. "Не трябваше да заставате на пътя ни. Всички изглежда знаеха какво идва освен вас. Драконът е прероден, старите връзки са съсечени, старите клетви вече не важат...и аз ще бъда обесен преди да оставя Андор да се насочи към Последната Битка без мен.
Баярд напусна, ходейки към нощта, вдигнал новото си копие на рамо. Имам клетва по-стара от тази към твоето семейство. Клетва, която дори самия Дракон не може да отмени. Клетва към земята. Камъните бяха в кръвта му, а кръвта му в камъните на Андор.
Баярд събра останалите и тръгнаха на север. Зад тях в мрака техният лорд плачеше, сам, докато призраците започнаха да навлизат в лагера.
Евала, евала!Кога се очаква да излезне?
Интересно.
