Тука искам просто да си пускам простотиите. Не очаквам да ги одобрите, просто искам да има едно място, на което да си ги складирам, защото скоро ще бъдат прекалено хаотично разпръснати из харда ми и по пода на стаята ми и няма да мога да си ги намеря, когато си ги потърся.
В тоя пост ще почна с песните, след това ще пускам някои мои стихотворения и други подобни. Мерси и въпреки, че не очаквам одобрение се надявам поне някои да си струват вниманието.

A Whiter Shade Of Pale


Първото авторско с китариста, с който свирим:


Първото на пиано записано:


Двете несериозни:



Един инструментал, завършващ с два акорда Ми :


Може би най-успешните засега два гласа записани:


Първия записан дует:


Другите два записани дуета (1. рифа на второто авторско. 2. клипа с електрическата... много ме е яд, направих много по-яки сола след това, обаче той най-калпавото първото записал. Тука се запознавам само със скуайъра xD ):



Wish You Were Here


Пробвам Beautiful Day, малко калпаво


Първото клипче, първия повод да почна да запиша:


Първия саунд рекордър запис, само на шега:


Втория :


И едно, което записах като се напих сам в нас една събота

Хей, добри са, харесват ми ^^

Тука е време на стихотворенията. Някои са по-сериозни, и аз нямам идея защо
Другите са некви лигави и противни и някои може би съм ги пускал. Та така, почвам с първите две като увод, щото би било най-удачно:


За всички, които твърдят, че ме познават.
За всички, които с мен контакт осъществяват.
За всички що надежди сигурни за мен таят.
За всички що твърдят, че с удоволствие ме търпят.

За всички, които се опитват да помогнат.
За всички, които си признават, че не смогват.
За всички, които си признават уважението.
За всички, които ми повдигат настроението.

За тези, които вярват в мен, за тези клети хора.
За тези, които не признават с мен умора.
За тези, които с мен споделят всяко чувство.
За тези, ценящи моето псевдо-изкуство.

За тези, които с мен отричат отвращение.
За тези, които ме даравят с вдъхновение.
За тези, които с мен твърдят, че са доволни.
За тези, пред които се държа така неволно.

За тези, за които моята ярост не е бреме.
За тези, които губят с мен ценното си време.
За тези, които щом ги хуля ми се смеят.
За тези, които да общуват с мен умеят.

За тези хора тези жалки стихове редя.
За тези няколко човека продължавам да творя.
А тези, дето плюят на моите творби
да си ебат майките и дано умрат сами.
***
Как умря детето в мен
и превърнах се в кретен,
как превръщах аз зад мен
случките си в спомени?

Как запече ми се темето,
как увеличи се бремето.
Как изплъзна ми се времето
и лика ми как смени?

Как стана - аз не вдявам
да проумея не успявам,
но на мъки се не давам
и записвам с лекота

моите мисли и терзания,
моите грешки, моите знания,
мойта болест, мойта мания,
мойта весела тъга.

Не очаквам да четете,
нито пък да разберете,
но не ще ме вие спрете
и ще пиша дни след дни

как умря детето в мен
и превърнах се в кретен,
как превръщах аз зад мен
случките си в спомени.
***
"Ела насам! Тръгни си!
Върни се тук! Иди си!
Харесвам те! Противен си!
Страхотен си! Махни се!

Не ме пипай! Целуни ме!
Не ме целувай! Прегърни ме!
Не ме прегръщай пак! Вземи ме!
Легни до мене! Остави ме!"

Намерих те, оставих те,
разбрах те и забравих те.
Разбрах те пак и върнах се
и пак ми каза "Тръгвай си!".

Привлече ме, отблъсна ме,
придърпа ме и пусна ме.
Качи ме на върха
и ме бутна в пропастта.

Сега лежа на дъното с лопата във ръка.
Каза да копая, но реших да се кача.
С лопатата катеря се и няма да се спра.
Продължавам да се качвам, знаейки своята съдба.

А ти чакаш на върха да хванеш моята ръка.
И вместо да ме дръпнеш, ще ме бутнеш в ямата.
И ще гледаш пак как падам, и как пак ще се кача,
с надеждата отново да съм с тебе на върха.

Стигнах и ръка подадох, но къде изчезна ти?
Вероятно в чужда яма хвърляш чуждите мечти.
Слова познати на върха чух в непрогледния черен мрак:
"Не ме целувай! Прегърни ме! Не ме прегръщай пак!"...
***
С пистолет и без патрони
аз войник съм тъй нещастен.
Параноята ме гони,
шизофренията ме хваща.
Бойното поле е празно
кървава земята тлее.
Слънцето огрява ясно,
почвата пък червенее.
Труповете се изправят
и говорят разни смешки.
Сочат ме с пръст и затварят
ме за моите груби грешки.
Пак оставам тъй самотен
с гласовете им в главата.
Падам уморен и потен
и притиска ме стената.
Плачът веч е невъзможен,
само мъки и въздишки.
Дяволът преплита в мене
своите коварни нишки.
Вече сделката е в сила,
гърча се във вряща клада.
блянът хорски е изпълнен -
най-накрая гния в Ада.
Но тогаз ги чух отдолу
и светът без мен съзрях.
Името си чух да викат
и успеха си осъзнах.
Дяволът изплю се бясно
и ме хвърли със усилия
към божествено небесно
царство с щастие в изобилие.
Но на крачка от вратите
изведнъж пропадам в яма.
И земята ме връхлита,
и си мисля "изход няма!"...

На полето се събуждам,
няма вече смъртни рани.
Няма болки, крайни нужди,
няма трупове събрани
на купчини по земята,
почвата от кръв е чиста.
Над зелен цвят под краката
ми река тече тъй бистра.
Глътка въздух си поемам.
Свеж, лишен от преумори
най-накрая се съвземам -
вече знам с какво се боря.
***
Добри думи и добри деяния
са добре дошли в добре развитите добри съзнания.
С добрата надежда добър ден да бъде
и добрата идея добре да пребъде.
Добър Ви желаем да бъде денят
и добри хора с "Добро Утро" пак да ви спрат.
Може и "Добър Ден", пак добро пожелание
за добри моменти и добри познания.
Добре сътворих доброто си творение,
добре дарен с добро настроение.
Добър ден да бъде! Добри си тръгнете
и с добро на други "Добро Утро" кажете!
И тъй добро утро желая Ви аз.
Желайте и Вие и на добър час!
***
Хора не престават
въпроса да задават
"Защо си това, което си?".
Защо искам да правя
това, което правя?
Защо отблъсквам чуждите мечти?
Защо по странен начин
далеч от тях се влача?
Защо кошмар избирам, вместо сън?
Защо във него тичам,
и на мъки се обричам,
и отричам ви със тъжен смях навън?
Защо не си мечтая?
Не се и колебая!
Защо около вас не съм щастлив?
Защо се подлудявам,
защо се загрозявам,
щом мога да съм толкова красив?
Защо от вас се пазя,
защо утехи мразя,
защо градя стените си пред вас?
Защо не ви се давам?
Защо не се прекланям
пред общите идеи между нас?
Защо не ви послушах?
Защо не се и сгуших
сред дима ви от необмислени лъжи?
Защо опитвам да опиша
чистия въздух, който дишам?
Защо не лазя по измислени съдби?
Защо съм тъй различен?
Защо съм безразличен
към мъките на прехваления ви род?
Защо не умея,
защо не спирам да се смея
щом сами се назовавате "народ"?
Защо по необходен
път не спирам аз да бродя?
Защо не лапвам всяка ваша стръв?
Защо не си приличаме
и хич не се привличаме?
- Просто защото съм такъв!
Продължават да се чудят.
Не успяват да подбудят
нито капка обич, нито плам.
А аз не искам да съм вече
нищожното човече
и затова винаги ще бъда сам.
***
(Тва е един патриотичен акростих, който искаше госпожата. Нарочно вмъкнах турската думичка накрая, за да се получи по-внушително )
О Българио, моя страна
Теб аз със гордост наричам Родина
Едва ли може със прости слова
Човек да опише твоите картини.
Едва ли човек би описал дори
Своите чувства към тези прекрасни земи
Твоите поля, равнини, низини
Великолепните ти планини.
О Българио, моя страна

Моя Родина, скъпа и мила
Обичам твоите красиви блага... и
Евала... че си ме родила!
***
В този жалък свят,
или си румен, или вял.
Или умираш млад,
или въобще не си живял.

Мечтаеш ли? Гадаеш ли?
Е няма да узнаеш
какво ще да получиш
и какво ще пожелаеш.

Съдбата ти те дебне,
смъртта е неизбежна.
Печалбата ти - дребна,
а краят е надежда.

С единствената цел
рода да продължиш
на живот обричаш хора,
след което си мълчиш.

Сънят е недостатъчен,
трудът е тъй досаден.
Сила не остава
и оставаш все тъй гладен.

По-добре живота
си живей и не мисли!
Пък след като живееш -
спокоен си умри!

Рискове поемай,
тичай на ръба.
На релсите залягай,
залагай си гъза.

Недей да търсиш знания
и признания ненужни.
Бъди какъвто си,
фалшивите са тъжни.

Мори се със усмивка,
почивай си със стон.
Пред мравки се прекланяй
и се бий със всеки слон.

В този жалък свят,
или си румен, или вял.
Или умираш млад,
или въобще не си живял.
***
За някои тази идея може би е немислима,
но теорията на хаоса винаги е приложима.
Човешкият мозък уж осмисля хаоса с "реда" си,
но въвежда още хаос в границите на ума си.
После друг човешки мозък границите разширява.
Е, опитва се поне, но още се ограничава.
Не намира свободата за своите грехове
и въпреки това продължава да кове
надгробната си плоча и да копае своя гроб.
Продължава на фалшивия си нрав да бъде роб,
на грозните си идеали, жалки, но правдоподобни,
макар и само за прехвалените неспособни
жалки хора. За тази грозна сган.
За тези жалки твари без идеи и без срам.
Без никакви емоции или капка уважение,
с погледи тъй жадни, но със ощетено зрение.
С високо самочувствие, без никакви признания.
Лишени от човечност и от общите познания
за света около тях и за природния баланс.
Оставят се на уж тъй справедливия си шанс.
Серат върху природата и чакат плодове.
Въздуха си тровят, после искат дъждове.
Жадуват за гори, след като заравят трици
и после сетивата си подтискат с наркотици.
Отглеждат си омраза, а молят се за щастие.
Не могат да живеят, а се борят за безвластие.
Умните гледат с войни да припечелят,
други пък идеи за анархия споделят.
Трети за религия се вкопчват лицемерно.
Отшелниците пък оригиналничат модерно.
Въобще дори не смеят да приложат лично мнение,
а просто гният в жалкото си смешно неодобрение.
Само необмислени идеи пропагандират,
безусловно, буквално и не спират
да убиват за мир, да воюват за покой,
да привличат слънцето и да се молят за порой.
Няма ли кой да им каже, че грешат?
Няма ли кой да ги накара да се спрат?
Умират и се раждат. Не мислят, само действат.
Говорят за бъдеще и избиват семейства.
Говорят за любов и разпръскват егоизъм,
прикрит с фалшив и неосведомен патриотизъм.
Говорят за народа, непризнавайки подкрепа.
Жалеят за бедняци, стискайки богата шепа.
А после се изкарват толкова недоразбрани.
Искат ред във хаоса, а пикат на властта ни.
От своя пък страна тя пребърква ни джобовете,
изпразва ни портфейлите и пълни ни гробовете.
И след това с нахалност човек се провъзглася
за най-интелигентен вид и се превъзнася.
Когато го надушим, се заравя като щраус.
Човеко, докога ще търпиме твоя хаос?
***
(И тук идват несериозните)
Мизерио, Мизерио, за мене бе мистерия
що фанах дизентерия
от този гнил фасул.
А беше толкоз вкусен, тъй изящен, тъй изкусен
беше тъй далеч от гнусен,
ма ме вкара във ИСУЛ.
Мизерио, Мизерио, от тоз колиентерит
кърви аналът ми разбит
и пръска киселини,
а червата ми къркорят, и врещят и ми се молят,
гъза ми стене и той, голият,
текат ми сите празнини.
Моля те, Мизерио, дай ми ти само един
огромен Ципрофлоксацин
и напусни ме веднага,
щот ще зема да оживея, че подмина и гонорея
и живота ш'си живея
и ш'ти еба майката!
Подмини ме, пощади ме, да те еба, остави ме,
О, Мизерио, пусни ме!
Щастлив ме направи!
Какво ти причиних, с какво те нараних,
що убих, що не спасих?
О, Мизерио, престани!

Дисбактериоза повали ме на земята и оцапа
ми краката със салата, тъй богата
на въглехидрати втора ръка.
Мизерио, Мизерио, за мене бе мистерия
що фанах дизентерия,
защо умрях така?
***
Като пръдна... баща ми се дави...
с метилмеркаптанови пари... и се натравя.
Щом се изрежа... Земята се тресе.
А да не говорим за станалото...
щом ми се досере...

Мили Боже, моля се горещо,
отърви ме от туй лайно зловещо.
Ципрофлоксацин даже пийнах с прясно мляко
но не спира да ме мъчи шибаното ако.

Като пръдна... сърцето ми спира
тялото ми престава да функционира!
Газовете ми бавно се изнизват,
отпускат ми ректума... и ме вмирисват!

Щом ме застигне колиентерита
почвам да се гърча, почвам да залитам
Нямам думи даже колко е ужасно
Успоредно болката с лайното се разраства
***
О, нанизъм съвършен!
Ти задвижваш ни света.
Даваш старт на всеки ден
с координирана ръка.
О, нанизъм кой не иска
в сутрин съботна, сияйна?
Кой не иска да разплиска
поколението безкрайно?
Всички искат, о, нанизъм,
всички тайно те желаят.
Да пречистят организма
те използват, но си траят.
Чекиджии ни наричат,
о, нанизъм, тъй човешки.
Щом от тебе се отричат
правят тъй голяма грешка.
Триенето е идилия,
а трудът - възнаграден.
Тъй, с умерени усилия,
почва всеки хубав ден.
Със утеха безусловна,
о, нанизъм, ни даряваш.
Практиката си вековна
със замах разпространяваш
из света по всяко време.
С теб история се пише!
И на никой не му дреме,
че след тебе му мирише.
О, чекио благородна,
тебе с гордост аз възпявам!
С теб живея плодородно
и без срам си го развявам.
А когато се сбогувам
с твоите ласки неустоими
над творбата си пирувам,
о, нанизъм, мой любими.
О, нанизъм свърших вече
и омазах всички вещи.
Всичко вече ми изтече.
Лека нощ! До нови срещи!

браво бе цигла....свиренето ти е на добро ниво (и аз едно време започнах китарата, ама хората на зикуството като мен са мнооооого несериозни)........

което ми хареса по-вече е как вдигаш високия тон, когато пееш(освем китарата, бях и вокал и тука те разбирам, пял съм в детската градина, и от 1 до 7 клас) имаш гласови данни браво!

съвет:
не отивай в мюзик айдъл(там е покварата)

ПП - стиховете ме домърза да ги чета...

later

Пеенето гледам да го поддържам много непрофесионално, защото съм астматик и се води, че въобще не трябва да пея.

талантлив

брей!

И Китара и синтезатор, Снууки ти си машина.
Не прослушах всичките, но първото авторско с китара ми хареса ^^
и пееш симпатично , браво : )

Ех, Снууки, Снууки, така се преуспява - с гейски глас


Enjoy!

Стиховете ти, поне тези, които прочетох (сериозните), доста ми харесаха. Бих искала да видя още някое (:
Що се отнася до свиренето, имаш наистина добри изпълнения, а за пеене няма да говоря, понеже не съм компетентна, но ми беше приятно да те слушам. Само една забележка имам, или по-скоро съвет... палецът на лявата ръка не бива да се показва над грифа и на моменти ти липсваше онзи луфт м/у палеца и показалеца, който ти позволява по-голяма подвижност. Наистина е по-удобно така.

Хах, тва за палеца не знам кога го правя, може би за електрическата говориш, щото като свиря на моята, тя е класическа и грифа е по-широк...
Ма и аз на китара съм само от две години самоук, като цяло съм технически осакатен на тоя инструмент Пък и за пеене не съм професионалист, щото имам астма и по принцип не трябва да пея изобщо. Само пианото ми е на достатъчно добро ниво.

И на акустичната го правиш. Виж записа на първия ти дует. Случва се, дори професионалисти го правят понякога. Все пак за доста неща внимаваш, докато свириш. Иначе за две години и то самоук... браво, браво. ^^

Снууки си е талантлив...страшен поет и композитор

Aхахах, въобще не съм забелязал...

Я, изпуснал съм една друга простотия...

И една нова (не е нова де, просто наскоро я качих):

Ето нещо ново, едно от тези произведения, които ми изникват в главата през нощите, през които мразя света