Имало едно време три сестри, които живели щастливо с баща си в схлупената си къщурка с малък двор. В двора на трите сестри растяло едно чудно дърво, наречено дада. Дървото било вълшебно, защото само веднъж в годината давало две злaтни ябълки. Ала всеки път когато дървото връзвало плод, една зла очилата ламя идвала през нощта и обрулвала чудните ябълки. Така никой още не бил ял от златните ябълки на дада и никой не знаел каква е чудодейната им сила.
Един ден бащата извикал трите си дъщери и им казал:
- Абе уруспии, вие за нищо не ставате, една сли.. ябълка щом не можете да опазите! Я най-голямата марш да пази довечера дървото като дойде ламята да го брули и на ти една гьостерица да й счупиш очилата.
И с тези думи най-голямата дъщеря отишла да пази златните ябълки на дада.
Ала за беда през нощта дъщерята заспала и не усетила кога ламята дошла да обрули златните ябълки на дада.
На сутринта бащата намерил дъщерята заспала под дада, а от чудните златни ябълки нямало и следа. Развикал се бащата на дъщерята и за назидание я пратил десет дена да чисти обора.
На следващата година, когато пак дошло време дада да узрее, бащата пратил средната дъщеря да пази дървото.
Но за беда и тази дъщеря заспала и ламята дошла посред късна доба и обрулила златните ябълки на дада.
На сутринта бащата намерил дъщерята заспала под дървото, пребил я с гьостерицата и я пратил в мазето за десет дена.
На следната година бащата пратил най-малката си дъщеря да пази златните ябълки на дада. Вече се били минали три години. Дъщерите станали моми за женене.
Седнала най-малката дъщеря да пази златните ябълки на дада, но вече била достатъчно пораснала да се качи на дървото и да ги обрули сама.
- А, 'ми че аз защо да не изям златните ябълки, пък ще кажа на татко, че ламята ги е откраднала. Тъкмо ще разбера каква им е чудодейната сила на тези ябълки.
Така си мислела най-малката дъщеря и се качила на дървото да стигне ябълките преди да е дошла очилатата ламя.
Изяла най-малката дъщеря чудните златни ябълки на дада и се превърнала в мъж. Явила се ламята и се оказало, че е робот. Тогава най-малката дъщеря, която вече била мъж, пребил очилатата ламя с гьостерицата и й оставил белег във формата на гръмотевица на челото. И ламята рекла със скверен звук и език от нощта по-черен:
- Дървото няма да роди лист четиридесет години, а под него ще тече река от кръв и кости, земята наводнена и безплодна, а ратаи ще бъдат робините щерки в църквата при кладенеца с четирите чешми в подземното царство, ако Кристина не спре да е модератор в анимеза!
След тези думи ламята паднала възнак и умряла.
На сутринта бащата намерил мъж заспал под дървото и така всички разбрали каква е чудодейната сила на златните ябълки на дада.


Credits:

Starring:
dadaadda (a.k.a. дада) as the tree
трите сестри as Fictional being, lovelyangel666 & Whisper (who was N/A at the time and still is)
бащата
LAMQTA (guest character)
Story: lovelyangel666, Fictional being, dadaadda
Editor: lovelyangel666
Cover: lovelyangel666

Отличен стил на писане
Усещам силата която излъчва разказа
Интересни метафори използваш
Накрая се просълзих
Определено трябва да го продължиш

Mъката на лирическия герой ме преизпълва с чуства, които няма как да скрия в крехкото си сърце.

dadaadda says:

"след като прочетох "мъката на лирическия герой..." по-нататък вече не ми се чете"

Какъв шедьовър само!

Действието е изпълнено с такъв екшън и драма, а персонажите са толкова пълнокръвни и живи, че вече усещам как ламята Фиби идва.
Подкрепям за Кристина.

Благодаря, Eien Ryuu, за хубавите думи от името на целият екип

Картинката малко беше позалипсвала по едно време, но вината не е моя, а на фотобъкета, вече я поправих.

Малеее, баси mad скиловете дето са приложени при изработката на картинката!

Шедьовър!

ty, ty ^^

Уникално е просто, браво.