AnimeS-bg.com http://forum.animes-bg.com/ |
|
Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=52563 |
Страница 1 от 2 |
Автор: | elvenom [ Пет Май 14, 2010 12:06 am ] |
Заглавие: | Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
И сега, последният рунд в категория художествена литература, в левият ъгъл с тегло..oh wait... Рунд 3 на литературният двубой между мен и TenshiTokage стигна последната трета фаза. Темата е "Живот". Пускам моето произведение, следкоето Teshi пуска своето и почваме да си ги мерим..тъй де, произведенията...чрез анкета. May the best man win~ elvenom's final blow: Живот: В търсене на Отговора. Разговор със Смъртта |
Автор: | TenshiTokage [ Пет Май 14, 2010 12:09 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Бързах да хвана автобуса. Както винаги, можеше да се очаква, че точно когато най-много ми трябва, тогава колата ще ме изостави на произвола на съдбата и трябваше да се оправя по друг начин с належащия проблем. Обичайно това би ме ядосало или разгневило, бих подметнал една сочна фраза за производителите на МПС-то ми, но днес ... не и днес. Дори да не искаше да запали, мислех за съвсем друго нещо, за да съм ядосан. Просто взех рационалното решение да ползвам местният транспорт – като всички останали жители в града, които не ползваха коли. Автобусът беше пълен с хора, всеки пътуващ от една спирка до друга, дестинация неизвестна никому друг, освен на тях, пътуващите. Хора имаше още на спирката и бяха толкова много, че за момент в мен се бе насадило съмнение, дали ще стигне мястото за всички ни вътре. Бях забравил глъчта и същевременно тишината, която цареше в това малко подвижно царство, където толкова много, всеки ден, се качваха и слизаха, возеха, седяха или стояха прави стотици хора. Променливо население. Около мен имаше много хора. Коридор в дясно, коридор в ляво, стени от тела, някои шепнещи, други мълчащи, подобно на мен, следващи някаква своя вътрешна пътека, по която ходеха неподвижно. Стоящи прави, или седнали, вкопчили се в металните дръжки на седалките или ръкохватките. Беше ми странно да ги гледам, толкова много индивидуални вселени, всяка затворена. От друга страна и аз бях попаднал в една такава, но просто не мислех да напусна моята. Разбира се, че бързах. Завъртайки мислите си към предстоящото бъдеще, се усмихнах в себе си, а може би и на живо, неосъзната реакция. Вероятно. Движех се от вътрешният мрак на миналото, към нещо по-светло. „Това” променяше всичко. Трябваше да го промени. Не бях правел никога преди хубави неща, не бяха ми се случвали. Трябваше да се боря със зъби и нокти, а понякога дори да лъжа и да мамя хора, които не бих искал, знаейки че така ще ги нараня или отблъсна от себе си. Не беше лесно, но нямаше време и да се оплаквам. А сега, стигнал до тази точка от моето съществуване, всичко се пречупваше, изкривяваше. Миналото не беше важно, беше незначително, несъществено. Гласове около мен, като в гора. Всеки шумолеше за нещо, всеки говореше, споделяше. Или просто нарязваха тишината на деликатни малки парчета, за да не се забие в тях и да ги погълне. Дали хората се страхуваха от тишината. Вероятно. Не и онзи старец. Той беше седнал, бе впил кокалестите си ръце в плетената си торбичка така, както бе стиснал последните дни от живота си. С цялата си сила на преживялото си тяло, колкото и немощно да беше то. Очите му, гледаха помътняли от времето през прозореца, невиждащи света около себе си. Дали отскоро или по-отдавна бе спрял да вижда цветовете, формите, усещанията. Старецът мълчеше. Тих и свит, наглед беше най-незначителната фигура, но ми прикова погледа. Сред шумотевицата и глъчта, понякога човек приковава вниманието си в различните неща. Малко се замислих. Навремето и с мен се случи такова нещо и то по същият начин. Винаги съм бил различен от другите. И те ме мразеха малко или много заради това. Аз също ги мразех и от ненавистта ми се роди един друг човек, който не исках да бъда. Пътят на живота ми пое в посока, независеща от мен, но която ми беше харесала. А сега – сега съм в това положение, именно защото някой избра различното и реши да му покаже другата страна на света. Тази – нелошата. Хубавата. Деца, пътуващи към училището си, и други – може би връщащи се. Хора просто хванали транспорта, такива, който отиват на работа. Трети се връщат. Всички те дишаха, мислеха, смееха се или тъжаха. Автобусът, който бях хванал, не беше просто контейнер превозващ тела, той бе свързан непряко с техните емоции, чувства, усещания. На хората, които бяха се качвали, бяха се качили сега, и щяха да се качат някога. Щяха да оставят отпечатък в него, техните духове да витаят из него, а всички заедно да образуват неговата душа. Усмихнах се. Какви работи си мисля. Наистина ли „това” ме променяше толкова и по такъв начин. Изкарваше от мен тъмната страна и ме пращаше в другото поле. Караше ме да се замислям, да виждам нещата от друг ъгъл. Приготвих се да слизам. Идваше и моето време, моята спирка. Накрая някой някъде, винаги слиза, колкото и да пътува. Разбира се, че все още бързах. Трябваше да го направя, каквото и да ми костваше, бих дал живота си за това. Колкото повече се приближавах до сградата, толкова повече умът ми беше изцяло обръгнат от тези мисли, топка от емоции, желания. Бях много нервен. Едва ли и другите преди мен са били спокойни, когато са стигали до тук. И тези след мен. Някакъв вграден импулс, който те кара да трепериш, дори да не ти е студено. Смразяващ кръвта ти. То предстои. Влязох и се огледах. Намерих на таблото нужната ми информация и се устремих към етажа, който ми трябваше. Около мен, типично за това място, търчаха хора, други се караха, трети просто чакаха нечие решение. Миризмата беше същата, каквато я помнех. - Господине, какво търсите тука? Какво ви трябва? – попита ме една жена, когато стигнах на етажа, който беше крайната ми цел. Подминах я, търсейки стаята, с нужното, с точното номерче. Имах усещането, че сърцето ще ми се свие. - Господине, не може да влезете там! – извика жената зад мен. Това привлече вниманието на охраната и те ме взеха на прицел, визуално. Не обърнах внимание и на тях, бях зает с другото. Исках да я намеря. Продължих по коридора, отмятайки подминалите стаи, тези който не ми трябваха. Някъде зад мен, малко по-назад имаше опашка от персонала, охраната. Трябваше да приключа това веднъж завинаги, малко ми беше едното, а сега и тези хора. Бръкнах в шлифера си. Единият униформен веднага ме засече и извади оръжието си, насочвайки го към мен : - Господине, много внимателно искам да извадите ръката си от там – каза той. – Стойте на място. Докладвам – включи си той уоки-токито. - Подозрителен мъж на етажа на … Нямах време и намерение да го чакам. Използвах една количка покрай мен и заставайки под нейното прикритие се измъкнах от погледа му. Шмугнах се покрай хората, коридора не беше толкова празен и самотен. Стая, стая, стая. Бяха след мен, но това пред мен ме теглеше. Беше налудничаво, но колкото повече се приближавах, толкова повече бързах. Ето я. Стая 421. Влетях вътре. Посегнах към шлифера си. Жената в леглото, изглеждаше уморена, беше изненадана от появата ми. Тя почти изпищя. Допрях пръст на устните й. - Здравей, мила – прошепнах тихо. – Успях да дойда. А после я целунах по челото. Тя се разплака. - Значи все пак не отиде днес на работа, за да дойдеш при нас? И си донесъл любимите ми бонбони.- сълзите се стичаха по страните й. А после рече. – Момче е. Имаме син. Прегърнах я. Охраната влезе секунди след това, заедно с обърканата сестра, която създаде излишната паника. Малко след това донесоха синът ни, и го държах в ръцете си. Толкова ме беше страх. Сега вече не, не и когато него вече го имаше. Имаше време, когато бях лош, бях различен. И може би пак ще има. Но няма да е днес. |
Автор: | Pinko [ Пет Май 14, 2010 12:11 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Tenshi. @Елвеном - мразя да свалям файлове които ще изтрия малко след като съм ги свалил. Хареса ми и това което е написал. Имам много забележки към това което е писал Тенши, но малко по-късно ще ги напиша или утре. |
Автор: | dream_dragon [ Пет Май 14, 2010 12:27 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
В началото си помислих, че общата тема е "Живот: В търсене на Отговора. Разговор със Смъртта", заради големия шрифт. Оказа се едно хубаво измислено заглавие от elvenom, което смятам, че седи като много по-добра обща тема но това е без значение. Не харесах и двете. Причините са прости. elvenom, твоето седи като част от нещо голямо (най-вероятно е така) и това оставя впечетлението, че не е специално за тази задача. Като цяло е малко клиширано това, което си предложил, но интересно и много добре описано. Но може би твърде буквално. Някак си рамката за Смърт и разговора не ми харесва. Бягаш и някак си и от идеята на основната тема "Живот". TenshiTokage, браво, чудесно. Написал си нещо наистина хубаво. Но само до един момент. Вървиш в една хубаво посока и в следващия момент БАМ веднага обръщаш. Сменяш действието, правиш нещата по-динамични, объркани, караш читателия да затаи дъх и да го изненадаш... с глупав финал. Определено не. До един момент беше "да" исках да гласувам за твоето, но ти наруши динамиката, за да направиш едно нищо. Да, потърсил си нещо интересно и то много добре, но не е точно това нещото, което бих искал да прочета. Не, искам да го прочета и е интересно, но финала е ужасен. Поста ми беше съвсем леко преработен, но все още държа на "Липсва смъртта като факт, като действащо лице. Има я, но отминава бързо в твоето писание." Някак си идеята ми харесва повече, защото комбинира две неща в едно. Но щом темата е "Живот" нека е. Което, TenshiTokage, изкарва главният ти герой идиот. Цялото това безумно тичане из сградата, за да отиде до точка Б е най-голямата простотия. Демонстрира колко не цени собствения си живот и то в такъв важен момент. Можеше и някъде да споменеш каква е сградата, но това е само детайл. Едит: Гласовете са 1:1, някой да е гласувал за себе си? ![]() |
Автор: | Pinko [ Пет Май 14, 2010 12:53 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Знам че единия глас е мой - този за Тенши иначе подкрепям това което каза Дрийм. Тенши имаше много ненужни думи които тежаха и пречеха. Не ми се гледа, но по спомен казваш че се качваш в автобуса и вътре имало много хора които никому неизвестно къде отиват освен на тях - това освен на тях не ти трябва, вътре също не ти трябва като пояснение и доста подобни неща. Признайте си кой е гласувал и не е казал. |
Автор: | TenshiTokage [ Пет Май 14, 2010 12:54 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
@Дриим драгон : Пич, мразя се, че трябва да пиша така ама си сложи очила. Темата е ЖИВОТ!!!!!!!!!!! @ПИНКО: поправи си поста ... и двата пъти си писал за мен ... моето не е в док формат. до този момент, не съм гласувал в нито един от рундовете, не смятам да започвам и сега. а може и други хора да гласуват, без да пишат. |
Автор: | dream_dragon [ Пет Май 14, 2010 1:00 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
След "живот" има две точки. Очила си имам. Грешката идва, че дадено произведение е с по-големи букви от темата. Но мнението ми е същото. Ще нанеса една съвсем лека поправка. Занасям се за това, че някой е гласувал за себе си с чувство за хумор. Гласа не е мой. Ще видя дали ще го пусна в следващите два дена. Има опция само за отваряне на файла, без теглене, сейфане и такива неща. Просто се отваря в браузъра. Това е за Пинко. |
Автор: | elvenom [ Пет Май 14, 2010 1:00 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Не съм давал глас до сега, но ако реша да го дам, то той ще е за Tenshi. Много ми хареса произвдението му. |
Автор: | Pinko [ Пет Май 14, 2010 10:02 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
dream_dragon написа: След "живот" има две точки. Очила си имам. Грешката идва, че дадено произведение е с по-големи букви от темата. Но мнението ми е същото. Ще нанеса една съвсем лека поправка. Занасям се за това, че някой е гласувал за себе си с чувство за хумор. Гласа не е мой. Ще видя дали ще го пусна в следващите два дена. Има опция само за отваряне на файла, без теглене, сейфане и такива неща. Просто се отваря в браузъра. Това е за Пинко. Пак го тегли ама трябва да го търся другаде че да го трия тогава. Тенши ок днес по-късно ще. |
Автор: | solecito [ Пет Май 14, 2010 11:17 am ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
elvenom- наистина изглежда като откъс от него друго и седи страшно незавършено... и намираш отговор какво е смъртта, но не и живота и някак си бягаш от темата о.О; ~според мен на Tenshi повече ми хареса, въпреки че имаше някои грешки и наистина беше малко странно цялото тичане из сградата xD напомня на таен агент, а не на баща, който отива да види новороденото си дете... и така и не разбрах защо винаги е бил толкова странен и различен този човек, като изключим че явно не обича да говори с никой о.о; та, глас за TenshiTokage ^^ |
Автор: | bo74o0 [ Пет Май 14, 2010 5:00 pm ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
ninja voat iz ninja ![]() |
Автор: | Pinko [ Пет Май 14, 2010 7:25 pm ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
TenshiTokage написа: Бързах да хвана автобуса. Както винаги, можеше да се очаква, че точно когато най-много ми трябва, тогава 1 колата ще ме изостави на произвола на съдбата и трябваше да се оправя по друг начин с належащия проблем. Обичайно 2 това би ме ядосало или разгневило, бих подметнал една 3 сочна фраза за 4 производителите на МПС-то ми, но днес5 ... не и днес. Дори да не искаше да запали, мислех за съвсем друго нещо, за да съм ядосан6. Просто взех рационалното решение да ползвам7 местният транспорт – като всички останали жители в града, които не ползваха коли. Автобусът беше пълен с хора, всеки пътуващ от една спирка до8 друга, дестинация9 неизвестна никому друг, освен на тях, пътуващите. Хора имаше още на спирката и бяха толкова много, че за момент в мен се бе 10насадило съмнение, дали ще стигне мястото за всички ни вътре. Бях забравил глъчта и същевременно11 тишината, която цареше в това малко подвижно царство, където 12толкова много, всеки ден, се качваха и слизаха, возеха, седяха или стояха прави стотици хора. Променливо население13. Около мен имаше много хора. Коридор в дясно, коридор14 в ляво, стени от тела, някои шепнещи, други мълчащи, подобно на мен, следващи някаква своя вътрешна пътека, по която ходеха неподвижно15. Стоящи прави, или седнали, вкопчили се в металните дръжки на седалките или ръкохватките16. Беше ми странно да ги гледам, толкова много индивидуални вселени,17 всяка затворена. От друга страна и аз бях попаднал в една такава, но просто не мислех да напусна моята18. Разбира се, че бързах19. 20Завъртайки мислите си към предстоящото бъдеще, се усмихнах в себе си, а може би и на живо, неосъзната реакция. Вероятно21. Движех се от вътрешният мрак на миналото, към нещо по-светло. „Това” променяше всичко. Трябваше да го промени. 23Не бях правил никога преди хубави неща, не бяха ми се случвали. Трябваше да се боря със зъби и нокти, а понякога дори да лъжа и да24 мамя хора, които не бих искал, знаейки че така ще ги нараня или отблъсна 25от себе си. Не беше лесно, но нямаше време и26 да се оплаквам. А27 сега, стигнал до тази точка от моето съществуване, всичко се пречупваше, изкривяваше28. Миналото не беше важно, беше незначително, несъществено. 29Гласове около мен, като в гора. Всеки шумолеше за нещо, всеки говореше, споделяше. 30Или просто нарязваха тишината на деликатни малки парчета, за да не се забие в тях и да ги погълне. Дали хората се страхуваха от тишината. Вероятно. Не и онзи старец. Той беше седнал, бе впил кокалестите си ръце в плетената си торбичка така, както бе стиснал последните дни от живота си. С цялата си сила на преживялото си тяло, колкото и немощно да беше то. Очите му, гледаха помътняли от времето през прозореца, невиждащи света около себе си. Дали отскоро или по-отдавна бе спрял да вижда цветовете, формите, усещанията. Старецът мълчеше. Тих и свит, наглед беше най-незначителната фигура, но ми прикова погледа. Сред шумотевицата и глъчта, понякога човек приковава вниманието си в различните неща. Малко се замислих. Навремето и с мен се случи такова нещо и то по същият начин. Винаги съм бил различен от другите. И те ме мразеха малко или много заради това. Аз също ги мразех и от ненавистта ми се роди един друг човек, който не исках да бъда. Пътят на живота ми пое в посока, независеща от мен, но която ми беше харесала. А сега – сега съм в това положение, именно защото някой избра различното и реши да му покаже другата страна на света. Тази – нелошата. Хубавата. Деца, пътуващи към училището си, и други – може би връщащи се. Хора просто хванали транспорта, такива, който отиват на работа. Трети се връщат. Всички те дишаха, мислеха, смееха се или тъжаха. Автобусът, който бях хванал, не беше просто контейнер превозващ тела, той бе свързан непряко с техните емоции, чувства, усещания. На хората, които бяха се качвали, бяха се качили сега, и щяха да се качат някога. Щяха да оставят отпечатък в него, техните духове да витаят из него, а всички заедно да образуват неговата душа. Усмихнах се. Какви работи си мисля. Наистина ли „това” ме променяше толкова и по такъв начин. Изкарваше от мен тъмната страна и ме пращаше в другото поле. Караше ме да се замислям, да виждам нещата от друг ъгъл. Приготвих се да слизам. Идваше и моето време, моята спирка. Накрая някой някъде, винаги слиза, колкото и да пътува. Разбира се, че все още бързах. Трябваше да го направя, каквото и да ми костваше, бих дал живота си за това. Колкото повече се приближавах до сградата, толкова повече умът ми беше изцяло обръгнат от тези мисли, топка от емоции, желания. Бях много нервен. Едва ли и другите преди мен са били спокойни, когато са стигали до тук. И тези след мен. Някакъв вграден импулс, който те кара да трепериш, дори да не ти е студено. Смразяващ кръвта ти. То предстои. Влязох и се огледах. Намерих на таблото нужната ми информация и се устремих към етажа, който ми трябваше. Около мен, типично за това място, търчаха хора, други се караха, трети просто чакаха нечие решение. Миризмата беше същата, каквато я помнех. - Господине, какво търсите тука? Какво ви трябва? – попита ме една жена, когато стигнах на етажа, който беше крайната ми цел. Подминах я, търсейки стаята, с нужното, с точното номерче. Имах усещането, че сърцето ще ми се свие. - Господине, не може да влезете там! – извика жената зад мен. Това привлече вниманието на охраната и те ме взеха на прицел, визуално. Не обърнах внимание и на тях, бях зает с другото. Исках да я намеря. Продължих по коридора, отмятайки подминалите стаи, тези който не ми трябваха. Някъде зад мен, малко по-назад имаше опашка от персонала, охраната. Трябваше да приключа това веднъж завинаги, малко ми беше едното, а сега и тези хора. Бръкнах в шлифера си. Единият униформен веднага ме засече и извади оръжието си, насочвайки го към мен : - Господине, много внимателно искам да извадите ръката си от там – каза той. – Стойте на място. Докладвам – включи си той уоки-токито. - Подозрителен мъж на етажа на … Нямах време и намерение да го чакам. Използвах една количка покрай мен и заставайки под нейното прикритие се измъкнах от погледа му. Шмугнах се покрай хората, коридора не беше толкова празен и самотен. Стая, стая, стая. Бяха след мен, но това пред мен ме теглеше. Беше налудничаво, но колкото повече се приближавах, толкова повече бързах. Ето я. Стая 421. Влетях вътре. Посегнах към шлифера си. Жената в леглото, изглеждаше уморена, беше изненадана от появата ми. Тя почти изпищя. Допрях пръст на устните й. - Здравей, мила – прошепнах тихо. – Успях да дойда. А после я целунах по челото. Тя се разплака. - Значи все пак не отиде днес на работа, за да дойдеш при нас? И си донесъл любимите ми бонбони.- сълзите се стичаха по страните й. А после рече. – Момче е. Имаме син. Прегърнах я. Охраната влезе секунди след това, заедно с обърканата сестра, която създаде излишната паника. Малко след това донесоха синът ни, и го държах в ръцете си. Толкова ме беше страх. Сега вече не, не и когато него вече го имаше. Имаше време, когато бях лош, бях различен. И може би пак ще има. Но няма да е днес. 1- тогава е излишно 2- принципно/по принцип или друга дума би стояла по-добре 3- една сочна фраза - не ми харесва - една пиперлива/люта или може би да го няма това една 4- към или друго, но определено не "за" 5- едното отрицание е излишно - но днес не или но не и днес - няма нужда да се отрича 2 пъти по-скоро е объркващо 6- това изречение няма смисъл за мен, не знам искал си да кажеш няколко неща и си решил да ги сбиеш ли, но за мен са като 3 изречения в 1. 7 - да се кача на градския транспорт - за да избегнеш повторението на "ползвам/ не ползват" 8- към, по- добре ми звучи от до 9- посока/ спирка неизвестна никому може да пропуснеш друг за да оставиш пояснението - освен на тях пътуващите 10- по-добре ще да е "прокраднало съмнение" или "за момент си помислих/се уплаших че" - също това цялото изречение би стояло по-добре ако започнеш с него и после кажеш че автобуса е пълен - да им размениш местата с предното ![]() 11- нямаш нужда от същевременно 12- където всеки ден - нямаш нужда от толкова много понеже в края на изречението имаш стотици 13- не съм сигурен какво точно искаш да кажеш, но можеш да го махнеш това 14- няма нужда да повтаряш коридор може да ползваш И или да кажеш коридори в дясно, (и) в ляво 15- следващи неподвижно/без да се отклоняват някаква своя вътрешна пътека - просто ако оставиш която следваха неподвижно става прекалено дълго и накъсано изречението - като идея ми харесва да е нещо по-странно което би накарало читателя да се замисли - как така следваш нещо неподвижно, но не стои много на този текст 16- нещо от рода на " хванали се кой където може" би било по-добре, не се сещам за нищо точно, но "хванали се кой за ръкохватка кой за човека до него/сивия силует" може нещо от този род зависи какво точно искаш да покажеш с тази сцена в автобуса 17- едно "и" би стояло по-добре от тази запетая 18- "но просто не мислех да я напускам" няма нужда да обясняваш подразбира се - макар че може и да промениш леко самото изречение може би да го няма това противоречие "от друга страна - но просто не мислех" или ако искаш да го запазиш " от друга страна и аз бях (попаднал) в една такава/своя собствена/моя си която не мислех да напускам" 19- това няма никаква връзка със картината и атмосферата която описваше допреди малко 20- "отърсвайки се от транса в който бях изпаднал/ връщайки се към настоящето" - май 2рото е по-добре "се усмихнах несъзнателно" или по-добре го съкрати - се усмихнах в себе си, а може би и на живо, неосъзната реакция -> се усмихнах вътрешно/се зарадвах вътрешно, може и да ми е проличало, вероятно. 21- така отделно това "вероятно" няма място там 22- Движех се от вътрешният мрак на миналото, към нещо по-светло. „Това” променяше всичко. Трябваше да го промени. - ...тъмното минало, към нещо по светло. нататък мисля става и така 23- Никога преди не бях правил нещо хубаво/добрини,(а) и не бяха ми се случвали/ не бяха и ми се случвали 24- няма нужда от второ "да" 25- няма нужда от "от себе си" 26- ..., но нямах време да се оплаквам 27,28- "А"-то е излишно -> Сега всичко се променяше/ В този момент от живота ми, всичко се променяше, миналото (вече)нямаше(вече) значение - може и без вече или на едно от 2те места и си спестяваш поясняването за миналото в отделно изречение 29,30- Около мен хората говореха за нещо, споделяха или пък просто шумоляха от страх да не потънат в тишината //толкова ![]() ![]() |
Автор: | dream_dragon [ Съб Май 15, 2010 10:38 pm ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Една демонстрация от Templar - Rei как не се пише пост върху произведение. Честито за идиотската "критика" и пристрастния коментар. |
Автор: | От_Икебана [ Нед Май 16, 2010 5:40 pm ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Текста на elvenom е осеян с грешки, ненужни бръщолевения за вълшебни пейзажи и досадни клишета, но разговора ми хареса - беше по-точен, по-кратък, по-ясен, по-впечатляващ, по-прав и по-загадъчен от проблясъка на героя на Tenshi за смисъла на живота. Някой път, ако ми е позволено, бих искал и аз да пусна мой текст за смисъла на живота, защото имам много. |
Автор: | dream_dragon [ Нед Май 16, 2010 8:38 pm ] |
Заглавие: | Re: Литературен двубой: elvenom vs TenshiTokage, Round 3 |
Ще си направиш отделна тема. Айде и аз ще си пусна гласа въпреки, че доста все още се чудя за кого да е. Тук вече е равностойна работата. |
Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |