Нощ.
Вали дъжд.
Безброй капки прелитат разстоянието от небето до земята.
Нека проследим полетът на една от тях. Няма да и даваме име, защото нещо което съществува само няколко минути не се нуждае от такова.
Та нашата капка се ражда в небето с мисълта , че иска да види колко е хубав света.Тя пада, любувайки се на гледката докато не стига до най-горния етаж на най- близката сграда, където вижда мъж, който наскоро е загубил работата си и е започнал да дави мъката си с алкохол, да пребива за пореден път жена си. Тогава в нашата капка се заражда мисълта „Това не е хубаво”
През два етажа капката вижда как баща изнасилва невръстната си дъщеря и си помисля: „Света не е хубав”.
Три прозореца по-надолу вижда пенсионер да се храни с остатъци, които е изровил през деня от нечий боклук. При тази гледка капката си казва: „Света е ужасен , не искам да съществувам вече в него. Дано по-скоро стигна земята и да се разбия.”
За да не вижда повече тези ужасни гледки започва да гледа само надолу, но вниманието и бива привлечено от чадър, който седи точно до мястото където трябва да се приземи, така че да не може да види какво има под него.
”Чудно - хрумва и веднага - кой ли би седял тъй под дъжда”
Когато нашата капка стига нивото на чадъра, вижда че под него се крият двама влюбени, които си нашепват нежни думи за любовта си.
„Ах - помисля си нашата героиня - света не бил толкова ужасен , дори е красив. Искам да остана в него още малко и да му се …”И така капката достигна земята и свърши нейния полет.

Благодаря за редакцията на Eien Ryuu

ами хубаво си го измислил,ама ако обичаш пооправи малко текста,че има бая грешки(изпуснати букви,проблем с цитатите и главни букви),иначе