Като рисувано от стар майстор, слънцето започна да се показва иззад хълма. Небето от сивкаво започна да почервенява и да очертава все по-ясно накъсаните си облаци, краищата на листенцата по високите дървета. Лъчите докоснаха и напоената с кръв земя, и малкото още дишащи живота по склона, спуснаха се надолу до реката, където започнаха да си играят с цветовете на водата. Един от по-леко ранените войници се огледа плахо и после се обърна към изгрева... ново начало или просто продължението на края?
----naisu----
Такам, макар да не кипи от оригиналност, е приятно. Краят му също не е зле, но ако пишеш истински разказ, преди да стигнеш до тази фаза, ще трябва да напишеш поне един-два абзаца преходни.
----V-----
line
Третото слънце се напъваше вече двайсет минути и Вожда бе започнал да губи търпение.
-Не можете ли да му дадете някакво хапче? - продължи да се оплаква той на застаналия до него слуга. - Да му разкажете виц, да му ръгнете прът отзад..?
-Вече опитахме всички налични начини, Вожде - отвърна слугата. - Съжалявам, че трябва да го кажа, но... напълно изчерпахме възможностите си. Сега ни остава единствено да чакаме и да се надяваме, че състоянието му скоро ще се подобри.
-Няма просто да стоя тук и да чакам, по дяволите! - вбеси се Вожда. - Направете нещо!
Ала вместо да продължи да изсипва владетелския се гняв върху слугата, той предпочете да се върне в кабината. Там, седнал зад обсипаната с всевъзможни ястия трапеза, той замечта да бъде господар на свят, в който цари ред и спокойствие, а слънцата нямат запек...
А третото слънце продължаваше да се напъва.
----aaaa....----
Веселяшко. Малко го счупваш с това “господар на свят, в който цари ред и спокойствие”, леко препъване, но все пак веселяшко.
----V----
Буйната дъбова корона възпираше цялата сутрешна светлина, но един малък лъч достигна погледа и. Чуруликащите птици и лекия повей на вятъра я накараха да се изправи. С тъжен поглед тя погледна утринното слънце, което едва се подаваше над хоризонта. „Ето, че независимо от всичко, то винаги ще изгрява” прошепна тя.
----уняааа----
Беше супер преди репликата! Просто е прекалено клиширано. Да, то цялото си е леко клиширано, но е жертва на темата, аз съм виновен:V
----V-----
Четвърт луна. Бучка облаци... Не... Нека бъдат две. Няколко капчици звезди... И накрая разбъркай с мрак и разклати. Крайният резултат - коктейл способен да погълне битието. Нощ - "Тиха, безветрена и някак шармантна". Най-подходящите думи, за да накараш някого да опита вкуса на тъмата.
"Келнер... Още една Нощ за мен и дамата."
А Дамата... Ах, Дамата... Тя бе дори по-прекрасна от коктейла, който с такова изящество се впиваше в устните й. Нощ подир нощ минаваше времето ни заедно...
Време беше за раздяла.
Устните й докоснаха моите. Успях да усетя вкуса на Нощта.
Дамата стана и изчезна.
"Ще поръчате ли още нещо, сър?"
"Нека бъде... Светлина."
Слънце. Половинка синева. Разбъркай и добави пудра захар. Ще получиш единствения лек против Нощта.
----перхидролец----
Оригинално. И няма лошо. Допадна ми. Нещо ви има с тиретата обаче. Не харесвам думата шармантна, но всеки с вкуса си. Трябва обаче и малко дълбочина.
----V-----
Слънцето изгря над градинката и обагри върховете на дърветата в червено. Готин нюанс, а? Авторката на това излияние щеше да се почувства много по-добре, ако задачата й не включваше клишета. Задъвка молива си и се загледа тъжно в изгрева. Защо изобщо трябваше да стане рано? Защо изобщо гризеше молив при положение, че си изтъркваше клавиатурата под косите лъчи на изгряващото слънце? Тракаше сънливо, загледана в красивите огнени нюанси, които се разпръскваха по небето и бяха о, толкова романтични и ежедневни. Тъжно, нали? Прозина се, затвори лаптопа с трясък и реши да се прибере и да спи, докато денят започваше за всичко друго около нея. Преди да се унесе в сънища за прекрасния изгрев, който току що бе видяла, щеше да постне описанието му в някакъв форум, с надеждата, че някой оптимист ще я нарече идиот. Думичката "идиот" определено се вписваше в изяществото на ранното утро. Обърна се. Лъчите превърнаха гърба й в трептящо оранжево, докато вървеше към дома си. О, да... изгревът определено беше красив и клиширан.
----уфф----
Не ми е ясно защо хората мислят, че могат да избягат от клишетата. Чакай, ти пишеш, че някакви хора правят нещо. Мамка му, това е клише. Мне, нещо се случва. Верно ли – каквото и да напишеш, ако го разчоплиш по този начин, да, ще си е клише.
Иначе твойто също е клише. И друг път съм чел такива. Точно същия тип.
Проблемът е в темата, но и същевременно не е там. Проблемът е в това, че ние търсим как да бягаме от клишетата, а не трябва да се бяга от тях. Да ги чоплим също не става. Това, което е нужно, е да ги обгърнем в нещо ново. Или да изнамерим нещо ново за тях самите.
Представи си едно хлапе-савант, което може да чете от 7 месеца. Прочело е повече, отколкото ти за 20 години. Сега му разкажи приказка. Истинският разказвач трябва да го може.
Иначе чукча и писател, и читател.
----V----
Новата тема - добрите и лошите страни на дишането.
|
Доста е страна. Няма значение малко по-късно мога да едитна този пост с линк към писанието по тая тема. Че нещо не искам само аз да пиша нещо... тук 