Здравейте

Малка промяна на първото мнение в темата...доста е старичко, пък това е, което се вижда на пръв поглед :]

Също искам да използвам първото място, за да изразя мнението си за нещо. Както сигурно сте забелязали, има хора на които фикшъните не им допадат. Нямам нищо против това - ако всички бяхме еднакви, нямаше да е интересно, нали? Но все пак аз си правя труда (който хич не е малко) да превеждам неща за тези, на които им харесва, нали? Ако вие не сте от тях просто подминавате темата - и толкова И всички са доволни :/.....без обиди и безсмислени караници.

Приятно четене :]


*****
Съдържание на темата:

Фикшън 1: "Силна" - Прекъснат
Анимето е Наруто, а типа на историята... има малко хумор на места, лично аз много съм се забавлявала като я чета. Осем глави, без изглед за нещо повече :/....

преведени:2 глави
1&2 страница 1 , пост 1

********************************************************
Фикшън 2: "Животът продължава"
Анимето пак е Наруто [surprize ...] и е малко по...любовна историйка [nak NejixSaku ]. Състои се от 12 глави и един бонус, написан дефакто преди дванайсетте глави, които са нещо като предистория.Макар и да е завършена, авторката казва, че може и да си помисли за продължение(дано...)
Не се отличава с много задълбоченост, но пък е приятна :]

преведени:5 глави

1 - страница 1, пост 2
2 - страница 1, пост 9
3 - страница 3, пост 6
4 - страница 5, последен пост
5 - страница 6, пост 5
6 - страница 6, (няколко поста след предишната)

********************************************************
Надявам се по нататък да добавя и някои други и се моля за време , в което да превеждам (най-вероятно събота и неделя....)

ПП:Ако някой ги има моля да не спойлва
_________________________________
ФИК 1: Силна (глави 1 и 2)

Силна

„В този кратък живот

Който трае само час

Колко много,колко малко

Имаме силата да контролираме”

- Емили Дикенсън

Глава 1

Чудесно.Просто чудесно.

Бях толкова развълнувана, когато научих, че Саске се е върнал в селото. Струваше ми се, че това ще най-хубавият момент в живота ми. Аз тичах към вратата, когато видях нея.

Нея.Може би най противното, ужасно същество, което някога съм виждала.А аз съм виждала много противни и гадни неща, така че това определено е нещо.Представете си, за пръв път да видя Саске , след толкова много време, и той да държи жена в ръцете си. Тя имаше искряща черна коса, черни очи, безупречна бледа кожа и пефектната фигура - безусловно красива отвсякъде. И аз я мразех.

И знаете ли коя беше най-гадната част? Ама наистина най-гадната част? Мaлката издутина на корема и - предупредителния знак и убиецът на моите мечти. Тя беше бременна с детето на Саске.

Спрях се преди да стигна до тях, преди дори някой да ме види. Бързо се скрих в една малка уличка. Мислех си, че съм в безопасност след като направих генджутсу за да се скрия. Но явно просто не ми е било писано да си почина онзи ден.

Десетина минути по-късно Неджи влезе в същата уличка. Предполагам тогава не бих го нарекла мое гадже, все още бяхме излизали само два пъти. Както и да е, той беше активирал своя Биакуган и знаех, че може да ме види. Нямаше полза да се крия.

"Сакура," обади се той "Все някога ще трябва да ги срещнеш."

Не исках, но все пак развалих джутсото. "Знам…"

Сигурно съм била жалка картинка…червени, подпухнали очи, обляно в сълзи лице, облегната на една мръсна стена...Толкова ме беше срам…а той се хилеше.

"Като се замисля обаче, трябва да направиш още едно генджутсу, този път различно. Не искаш да те видят в този вид , нали?"

Бързо направих комбинациите за ново джутсо с което да променя вида си. Сега изглеждах добре; проблемът беше, че не се чувствах добре. Чувствах се ужасно. Попитах го, "Ще дойдеш ли с мен?"

"Разбира се, така и смятах да направя. Но не мисля, че ще е много добре да ни видят да излизаме заедно от алеята."

Изнизахме се през задната част на уличката, покрай блока, преди да се смесим с тълпата около новодошлите. Изглежда пристигнахме последни от всички. Наруто май ме беше търсил; той веднага ме издърпа отпред. А аз хванах ръката на Неджи, като че ли животът ми зависеше от нея, и гледах навсякъде, но не и към Саске. Странно, това не беше толкова трудно колкото си мислех, не и с Неджи до мен.

И тогава се появиха краката на Саске. Не знам от къде разбрах, че това са неговите крака; Просто си знаех. И тогава погледът ми се премести нагоре, право в неговите обсидианови (Оо не знаех какво да пиша тук...) очи.

Толкова лесно можех да се изгубя в тези очи. Започнах да си мисля колко зле трябва да съм изглеждала, колко уплашена и слаба, и стеснителна и как той си мисли че съм все същото слабичко момичене, което има нужда от защита...Но тогава усетих как Неджи стисна ръката ми, и знаех че изглеждам добре, благодарение на джутсуто, че съм силна, един способен джоунин, който може да се грижи за себе си и за екипа си при нужада. Почувствах се силна. Добре де, в известен смисъл.

"Добре дошъл, Саске." Това ли казах току що? Предполагам…Изненадващо не последва никакво „кун”, нямаше хленчене , прегръдки или припадъци.

До себе си чух остро вдишване преди едно пресилено „Учиха". Неджи никога не беше харесвал Саске.

"Хиюга” измърмори Саске. Саске също не си падаше много-много по Неджи.

Сега, нека не прибързваме, но Саске все още не ми беше отговорил. Той вече не ме гледаше в очите. Трябва да си призная, бях леко кисела. И все още съм. Имам предвид, кой си тръгва за три години, връща се и след това игнорира момичето, което си е изляло сърцето пред него преди да тръгне. Саске,ето кой.

По дяволите! Защо той не му отговори? О чудено, сега пък той ме гледаше! Не мога да реша дали това беше някакъв напредък, но поне ми обръщаше внимание. Но къде по дяволите бях сгрешила?!!

"Сакура." Това трябва да е бил най-студеният, лишен от всякакви емоции тон който той някога е използвал за да каже името ми. А аз си мислех, че беше студен преди! Наруто, който стоеше до него дори потръпна.

"Какво щастливо събиране," промърмори Шикамару, стоейки от ляво на мен. (О да, забравих да кажа - с няго бяхме нещо като стари приятели...) Но честно - какво изобщо очаквах? Определено не топло посрещане или нещо мило, но какво от това? Явно по-мило от това не може да стане ...все пак говорим за човека-айсберг (не сериозно, така пишеше Х) ).

Дори започвам да съжалявам бременното момиче. Тя трябва да го търпи през цялото време. Като се замисля сега, не знам дали бих се справила с такова нещо. И все пак...може би просто се опитвам да си повдигна настроението така. Всяко зло за добро ли? - да бе, как не....

И тогава една мисъл се прокрадна: Къде беше тази жена? Никъде не се виждаше. Къде беше тя? Можеше ли това де се окаже просто едно голямо недоразумение?' Започнах да изпитвам онова нервиращо чувство, както когато бях малка. Е може би не чак толкова...

Естествено, той развали всичко. "Срещна ли вече моята годеница?Беше тук някъде?"

И ето, тя беше там, вървейки към нас, разделяйки тълпата. С мила усмивка, тя каза "Съжалявам Саске-кун. Току що говорих с Хокагето. Тя е много мила...и млада. Очаквах да е много по-стара. Чух че трябва да е около годините на баба ми..."

О, как ми се искаше да я зашлевя. Струваше ми се, че и Тсунаде би искала също...…

"Искам всички да се запознаете с Анзу. С нея ще се оженим колкото се може по-скоро."

"Виждам че вече сте били на меден месец! Поздравления, друже!" О, Наруто, млъкни!!!

Искаше ми се да изтичам обратно в уличката, но не можех. Първо:Трябваше да докажа, че не съм слаба - на себе си и на всички останали. Второ:Неджи все още държеше ръката ми и с всеки малък поглед в перлено-белите му очи заех, че ще ме преведе през всичко това. Леко чувство на сила се завърна у мен.

"Неджи Хиюга," каза той, навеждайки леко глава.

Последвах примера му и казах ”Сакура Харуно”, подавайки ръката си „Радвам се да се запознаем”

"

„Аз също" отговори тя.

Наруто сложи ръцете си около мен и рамената на Неджи, гледайки го през цялото време. Предполагам просто е забялязал цялата тази сценка с „държането на ръце...”. "Сега, след като всички се познават, защо не си вземем малко рамен?"

"Мисля,че първо трябва да се видим с Хокагето, за да приключим с всички формалности," отговори Саске.

"Окей" Наруто помисли за момент, "Защо не довечера тогава? Как ви се струва 6:00?"

И ето как свърших тук, в 6:50 вечерта прекарвайки си чудесно отвсякъде.КАК НЕ...

Мисля, че това щеше да се певърне в една от най-гадните вечери, ако не беше Неджи, моят герой.

Моят герой? Това звучи прекалено сантиментално, особено за Неджи. Предполагам, че просто съм в такова настроение в момента, за това той просто ще трябва да ме изтърпи.

Не всички бяха там когато пристигнах, с изключение на Какаши, но това си е загубена кауза. И както се очакваше, Саске и Анзу бяха в центъра на вниманието.

Веднага щом влязох се опитах да стигна по най-бързия начин при Неджи, който си говоше със Шикамару и Лий в ъгъла. Естествено бях пресрещната от Ино, която ме бомбардира с грижите си. Тя много прилича на майка ми понякога; Странно е. Но тя е най-добрата ми приятелка и просто искаше да знае дали съм добре.

Ино също не харесваше Анзу. Всъщност двете прекарахме следващите двайсетина минути откривайки всички въможни гадости, които биха мигли да се случат на Анзу. Дори убихме Саске няколко пъти...

Толкова беше забавно да се мечтае…но определено не беше толкова забавно да се върнеш в реалността.

Не знам кой се беше занимавал с подредбата на местата, но съм сигурна, че е имал нещо против мен. Трябваше да стоя срещу Анзу. О радост, едва сдържах ентусиазма си…или вечерята си. След това до мен беше Шино. Да започнеш разговор с него бше все едно да говориш на някоя стена. От другата ми страна беше Хината. Тя е също толкова тиха и прекара вечерта гледайки Наруто, изчервявайки се постоянно. Тя все още не беше надраснала срамежливия си период, който със същия късмет може и да е постоянно състояние. На всичко отгоре Неджи беше от другата страна на масата, до Тен Тен. Дори Ино беше няколко места по-нататък.

И така, стоях си аз там опитвайки се да мисля за всичко друго , но не и за Саске и Анзу. И след това ми дойде тази щура идея - ТенТен ли е нареждала местата?

Имам предвид, кой друг би я сложил до Неджи? И след това да ме вмъкне толкова надалеч? Всички знаят че ТенТен го харесва страшно много!

Е, сега...Неджи и даде шанс. Всъщност той е давал шансове на много момичета... Те биха излезли на среща—една единствеа—и ако той не беше задоволен, работата просто беше до там.

И така Неджи и Тентен, перфектната двойка в очите на всички, отидоха само на една среща. ТенТен не мразеше другите момичета, с които той беше излизал, защо трябваше да намрази мен? Имам предвид, та тя дори не ми проговори веднъж (а би трябвало да сме близки приятелки!) за целия месец, в който вече се срещам с известния Хюга.

Просто:Аз бях единственото момиче, с което Неджи излезе на втора среща .И сега тя ме мрази заради това.

Както и да е, аз чисто и просто си бях самичка за вечерята. И това ме убиваше. Обаче след като Шино свърши рамена си, обяви че има важна мисия и изобщо не му се стои наоколо.И си тръгна - за моя огромна радост.

Аз веднага се преместих с едно място - далеч от Саске и Анзу. Сега стоях до Ино, а Шикамару беше срещу мен. Чувствах се толкова по-добре. Трмата се разбирахме страхотно. Знам че може да прозвучи странно, но винаги съм се чувствала отпусната в компанията на някой който ми е приятел, но не толкова близък. Схващатате ли картинката?

Те ме виждаха такава, каквато исках да ме виждат всички, а не вътрешната аз, която до преди минута кипеше от скрити емоции и проблеми. Ино би разбрала, но не и момчетата.

Беше хубаво.

Стана още по-добре когато Неджи седна на стола до мен. Тогава Киба и Лий си придърпаха столове и се присъединиха към нас. Бяхме една малка весела групичка - Саске и Анзу бяха извън ума ми а ТенТен не се виждаше никъде. Отново се почувствах силна.

И така, когато най-накрая си прекарвах добре, един пратеник дойде. Той каза на Неджи, че имат нужда от него в щаба на АНБУ. И Неджи си тръгна, както всеки отдаден нинджа би направил. Той се извини и обеща да се върне възможно най-скоро. Но аз си знаех;Щях да съм сама за остатъка от вечерта, дори и след това. И без това тези АНБУ работи продължаваха повече от колкото би трябвало.


Малко след това сервитьорите разчистиха повечето от масите и пуснаха музика. Щеше да има танци. Защо по дяволите трябваше да има танци?!!

Скоро всички двойки бяха на дансинга. Там бяха Наруто и Хината, Саксе и Анзу и Ино с Шикамару. Чоуджи и Лий си тръгнаха скоро след това; имали някаква мисия на следващата сутрин... И всичко това ме оставяше с …Киба? Добре де, инструкторите (Какаши, Асума и Куренаи) все още бяха тук; все още пиейки саке в един далечен ъгъл...

Най-накрая поканих Киба да танцува с мен - най-вече защото ми свършиха темите за разговор но все още не ми се тръгваше.

Хе хе…тогава научих, че Киба има ръце на октопод и особено много харесва гърба ми...

И така, сега Киба танцуваше със сервитьорката , докато аз си всимах якето и чантата. Бях готова да си тръгна; Дори се молех за безшумно бягство. Ино трябва да ме е видяла на излизане; тя ме издърпа, когато бях толкова близо...(damn)…. "Не си тръгваш, нали?"

"Всъщност да," отговорих аз, "Не ми се стои цяла вечер на маса със себе си. По-добре да си бях тръгнала с Неджи."

Шикамару се появи зад ино и каза, "Аз ще си ходя също Ино. На същата мисия като Лий съм..."

"Не, не си!"

"Е...струваше си опита >.>," промърмори той.

"Хайде," настоя Ино, "Аз ще седна с теб."

"Не," въздъхнах, "Не искам да ви прекъсвам."

"Но—"

"Никакво но. Приятна вечер. Забавлявайте се."

"Ъм...Сакура” Какво и ставаше на Ино? Гледаше странно....

Шикамару кимна, "Неджи."

И тогава почувствах нечий топъл дух вурху врата си. Обръщйки се срещнах познатите бели очи. "Неджи?"

"Вече си тръгваш?" Каза той, повдигайки леко веждата си. Дали беше чул какво казах?

"Щях, но—"

"Танцувай с мен."

"Ама аз наистина—" Аргументът ми нямаше шанс. В следващата минута всички бяхме на дансинга, танцувайки с приятелите си

Неджи всъщност е доста добър танцьор. Аз не съм. Прекарах първите 15 минути настъпвайки го, извинявайки се постоянно, докато най-накрая той не ме научи. Беше малко неловко, но пък мило.

След като научих стъпките по-добре (и престанах да подскачам върху пръстите на Неджи), той ми обясни защо е трябвало да напусне. Неджи (и останалите елитни членове на клана Хиюга) носи отговорност за запечатването на чакрата на някои затворници. Един от тях избягал и Неджи е трябвало да го намери и да приложи уменията си. И след това си дошъл колкото се може по-бързо. Сега, аз лично си мисля, че е направил това заради мен (въпреки че не каза нищо такова); чувствам го. Беше като да го кажеш, без рално да казваш нищо. О да, това звучи добре .

Отново си прекарвах чудесно и не мислех за Саске или Анзу. Те едва дори се мяркаха покрай мислите ми.

Неджи ме изпрати до вкъщи след малкото парти. Предполагам това се броеше за третата ни среща. Реших да го целуна по бузата - като едно почуствано „благодаря”. Мога да се закълна, че го видях да се изчервява.

Чувствах се по-силна от всякога.

________________________________________

Сънищата позволяват на всички нас да бъдм тихо и безопасно безумни всяка нощ от живота си.

- Уилям Дермънт



Глава 2

Нежна музика звучеше докато вървях по пътеката. Букетът цветя в ръцете ми изпълваше сетивата ми със загатващ сладост аромат. Започнах бавно, токчетата ми потропваха, докато ходех. Сега почти подтичвах, с високо вдигната глава и поруменяло лице. На края на пътеката стоеше Саске, мъжът на моите мечти. Той ми се усмихваше, подавайки ми ръка.Можех да почувствам как силата се наддига в мен...

Така, за бавнозагряващите да поясня - сценката определено не беше толкова романтична , колкото я накарах да звучи. Предупреждавам ви сега: От време на време имам много развинтено въображение. Така, нека ви обясня, преди някой да избухне и да тръгне да прави прибързани заключения.

Пианистът репетира сватбения марш за истинската сватба, която трябваше да се проведе онзи следобед. Аз вървя по пътеката. Букетът в ръцете ми е за една от вазите - декорация на олтара . Токчетата ми отекваха в празната църква. Започнах да бързам, за да преодолея надигащото се в мен чувство. Саске и Ино си говорят при олтара, обсъждайки цветовте, в които щяха да са украшенията и панделките. Саске не се усмихваше; беше по скоро злорадо хихикане. Ръката му беше протегната и чакаше да му дам букета. И сериозно ме съмнява това което се наддигаше в мен да беше сила; приличаше повече на закуската ми.

И просто за да направим нещата невъзможно ясни: Няма да се омъжвам. Не за Саске. Нито за някой друг. Не днес.

Не че днес няма да има сватба де. Очевидно ще има сватба днес. Защо иначе ще нося убийствени високи токове, неудобно кимоно, и тежка пеперудена щипка за коса в църква? Повечето нинджи не са религиозни, включително и аз. Но проклетата булка просто трябваше да се ожени в църква - и ето ни и нас тук.

"Ето" подадох му букета и той го взе без да каже нищо. Дори не ме и погледна. Държеше се по този начин още от както…ами от както се върна, предполагам. Не мисля че ме игнорираше толкова когато бяхме деца. Не съм достатъчно сигурна за да го заявя, но си мисля че се държи толкова студено само към мен. Започва да става доста досадно…

Но най-вече боли.

"Така," Каза Ино, "В началото щяхме да използваме червени и тъмносини панделки, но синьото не си подхожда изобщо със завеситеПредлагам да заменим сините панделки с бели. Бялото си отива със всичко, дори и с кимоното на Анзу."

Саске кимна важно с глава. "Хн."

"О, Сакура, радвам се че си тук! Може ли да изтичаш обратно до магазина ми и да донесеш бели панделки? Трябва да махнеш всички сини и да ги замениш с бели! Бързо!"

Проклета да си , Ино! Току що се върнах от проклетия ти магазин!

Така, както и да е, бързам си аз по стълбите пред църквата и виждам нея.

Вече трябва да сте се сетили за кого говоря. Анзу. Тя носеше елегантно и скъпо изглеждащо кимоно . Беше копринено с елементи а формата на цветя. В центъра на всяко цвете имаше красива, перфектна перла.Анзу носеше перлена огърлица, перлени гривни и сандали с връзки; дори воалът и имаше нежни перли по себе си .

Подминах бързо нея и шаферката и , Урара. Тя е била най-добрата и приятелка в селот на звука( нз какво друго да напиша >.>....). Аз обаче не бях от тяхната компания. Може и да са били напълно нормални, но никог ане можех да ги погледна право в очите. Просто ми беше твърде неудобно.

Гледайки надолу осъзнах колко обикновено трябва да съм изглеждала в сравнение с Анзу. На себе си имах простичко червено кимоно. Взех го на половин цена, когато пазарувах с Ино миналата седмица. В момента просто имам проблеми с парите. Също така нося обувките на Тсунаде(тя единствена носи такъв чудовищно голям номер като мен...) и огърлицата на Хината с рубинени цветчета. Поне щипката за коса си беше моя; Беше червена и с пеперуда - майка ми ми я подари за 14 ми рожден ден. И накрая - гривната , която Ино ми направи. Нося я много, пък и без това си отиваше с кимоното.

"Сакура!" Ино ми извика от вратата на църквата. "Преди да съм забравила да ти кажа, сложи си малко грим!Изглеждаш ужасно!"

Приятелите не би ли трябвало да си помагат в гадни моменти?Определено трябваше да подчертая това на Ино. Тя знае че мразя грима. Ненавиждам го.

Анзу и Урара започнаха да се кикотят зад мен, хвърляйки ми тайно погледи. Явно намираха това за весело. О, как ми се искаше да—

…

…

…

Обърнах се и си тръгнах бавно, надолу по улицата и след това свих зад ъгъла. Не погледнах назад. Не можех. Тогава щях да го видя отново. Известното Учиха ветрило беше деликатно пришито на гърба на Анзу и това ме убиваше. Сериозно.

Започнах да вървя, но не към магазина за цветя „Яманака”. Краката ми ме отведоха на моето малко любимо местенце където да седна и да събера мислите си.

Така, знам какво си мислят сега накои от вас. То е под някое черешово дръвче (прекалено евтино и изтъркано за мен) или проклетата пейка , на която Саске ме заряза (Не бях имала смелостта дори да се доближа до нея за дълго-дълго време... ). Беше старият ми чин в Академията. Това беше мястото на което имах пълен контрол. Знаех точно какво правя. Дали беше решаването на тест, учене или пращане на бележки до Ино, винаги съм била в безопастност тук. Чак след като напуснах академията животът ми стана такъв, какъвто е сега.

За мой късмет, часовете вече бяха свършили за деня. Работя тук на половин смяна, затова имам ключ. Влизането не беше проблем. Не и докато класната стаяне ми поднесе малък подарък.

Беше във формата на 10 годишно момиченце стоящо на моя чин. Тя плачеше и драскаше нещо на лист хартия. Бяхме сами.

Възможно най-тихо отворих вратата. Тя яростно избърса лицето с ръкава си, отчаяно опитвайки се да скрие сълзите си. Но всичко беше до болка очевидно с подпухналите и очи и течащия нос. Веднага ми стана мъчно за нея.

"Охайо”казах, опитвайки се да не звуча толкова радостна този път. Честно, тогава и на мен ми се плачеше.

Тя ме зяпна с порозовелите си бадемови очи. Сигурна съм че са красиви, когато е радостна. "Охайо" отговори тя, подсмърквайки леко. Не мисля че искаше компанията и да я вижда в най-лошото възможно състояние. Аз не исках също. Е добре де.

"Аз съм Сакура."

"Нахоко…"

"Е Нахоко," продължих аз, придърпвайки си стол до нейния "Искаш ли да ми кажеш какво се е случило?"

Тя поклата глава. Толкова мило...

"Няма да кажа на никого, обещавам."

"Сакура-сан…защо си толкова мила с мен?"

"Ами," Зачудих се…Защо се държах толкова мило с нея? Бях в лошо настроение, а тя ми стоеше на мястото. "Всеки има нужда от приятели, особено когато изпитва болка. А аз имам чувството че ти имаж огромна нужда от приятел точно сега."

"Честно?"

"Честно. Сега, кажи ми защо си толкова зле."

Нахоко се повъртя малко на мястото си преди да каже, "За всичко е виновна Юри!"

"Какво е направила Юри?"

"Тя открадна моя Татсуки от мен!"

"Татсуки?" попитах аз.

"Да..." продължи тя, "Татсуки е момчето на моите мечти. Той е перфектен! Толкова е сладък! И е най-добрият нинджа в класа ни! И е толкова готин! И той—"

"Уоу, намали малко темпото," отрязах я аз, някакво чувство караше ръката ми да изтръпне. "Разбирам, че много харесваш това момче."

"Не е „харесване”, това е любов! Обичам го, а Юри ми го открадна!"

"Добре...как?"

"Ами, днес на обяд...тя го покани на среща и той прие... Почувствах се още по-зле когато тя даде свобода на риданията, които беше таила в себе си.

"Нахоко, не може да се нарече кражба , ако нещо не ти е принадлежало."

"Но аз го обичам!" проплака тя.

Аз въздъхнах. Тя беше като мое миниатюрно копие с кафява коса и красиви бадемови очи. Дори беше малко страшно всъщност. "Не мислиш ли че любов е твърде силна дума? Ти си още дете; имаш целия си живот да намериш някой който те обича и ти него. Пък и без това , знаеш ли изобщо нещо за Татсуки?"

…Нахоко не отговори; вместо това наведе глава в знак на поражение.

"Така, ако наистина харесваш Татсуки, добра идея е да го опознаеш по-добре. Но ако го харесваш просто защото е популярен…ами това са грешните причини. Трябва да харесваш момчето заради неговата личност и характер. Окей?"

"Но той е момчето на моите мечти…" тя отговори бързо.

"Ето това е. Той е момчето в мечтите ти. В реалния живот той може да е точно обратното на това, за което си го мислила. Никога не е хубаво да идолизираш някого по този начин. Тогава всичко което виждаш са неща , които искаш да видиш, не техните недостатъци или същността им. Разбираш ли какво ти казвам?"

"В известен смисъл. Но не виждам как бих могла да обичам някой друг. Винаги е било Татсуки..."

" Не се тревожи за това. Ще имаш достатъчно време да срещнеш момчета, които са подходящи за теб. Не можеш да насилваш любовта; това става с времето."

"Значи...някой ден ще намеря някой друг, някой по-добър…ако се опитам да ги опозная…и си дам време?"

"Бих заложила и последния си долар на това. Дай си шанс." Странна мисъл се прокрадна в главата ми. "Ето," казах аз, махайки гривната си, "Винаги искам да помниш какво ти казах и знай че винаги ще имаш приятел. Ако някога имаш нужда от мен, ще съм тук."

Тя гледаше гривната, която и бях сложила току що сякаш е някакво съкровище. Тогава, изненадвайки ме, тя се протегна и ме прегърна. " Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря ти!Винаги ще помня!"

"Това е хубаво. И знаеш ли, би трябвало и аз да ти благодаря. Ти също ми помогна ."

"Сериозно?"

"Сега, отговори ми само на още един въпрос. Нещо за което се чудих доста. Какво правиш тук толкова късно?"

"О" каза Нахоко "Ирука-сенсей ме накара да остана и да пиша изречения."

Нявеждайки се, видях какво пише на листа. ‘Няма да нападам съучениците си.' Беше написано около 30 пъти. "Хе хе…Започнах борба с Юри днес.Победих я."

Поклатих глава. Господи, това момиче ми напомняше толкова много за мен самата. "По - добре ли се чувстваш?"

Н�хоко кимна. Сега�се усмихваше”О, да”

Поглеждайки към часовника разбрах, че трябва да тръгвам. Сватбата щеше да започне скоро...

"Виж, Нахоко, трябва да тръгвам. На път съм да закъснея."

"Ще те видя ли отново, Сакура?"

"Разбира се. Работя тук вторник и сряда - обучавам млади куноичи.

"Добре тогава. Ще те видя ли следващия път?"

"Сигурна съм, че ще се намерим."

"Окей.До скоро!"

"Чао, Нахоко." С това излязох от стаята. Имах усмивка на лицето си. Реална, истинска усмивка.

Спрях точно пред академията, спомняйки си за панделките, Ино и работата, която имах да върша. Все още имах мисия (колкото и маловажна да беше) да довърша, независимо дали ми харесваше или не. Естествено, аз мразех булката (май и младоженеца също...), но това беше техният сватбен ден. Това беше техният ден. Дори те заслужаваха хубава сватба. Бих се чувствала ужасно ако всичко се беше провалило заради мен и дребнавите ми чувства.

Въпреки това, като се замисля, май само Ино разчиташе на мен, Не съм сигурна дали Саске изобщо го беше грижа. Но знаех че искам всичко да е перфектно един ден на моята сватба - това е ако изобщо някога щях да се омъжа де....

Бързо!Бързо!БЪРЗО!' крещях на ум. В момента тичам към стълбите пред църквата, гушнала около милион бели панделки. Щях да стигна по-бързо ако не продължавах да изпускам и стъпвам върху проклетите панделки които се влачеха по земята. Май трябваше да ги сложа в чанта…

Та както и да е, нахлувам аз през вратите на църквата, за да намеря...Ино, потропвайки нервно с крак. "Момиче, къде по дяволите беше?!!"

"Ъх, ами…" започнах, 'измисли нещо, празноглавке!' "Спрях за кафе."

Физиономията и веднага се превърна в по мила . "Взе ли и за мен?"

"Не."

"Колко си гадна! Сега започвай да сваляш тези панделки! Свалих тези отстрани, затова останалите няма да са проблем."

В следващите 30 секунди осъзнах, че имам много глупаво изражение на лицето си. Изведнъж тя ми изкрещя "Захващай се, Forehead girl!"(ха...ако някой ми даде свестен превод на това, мн ще му се радвам =] )

И така в момента свалям тъмно сини панделки колкото мога по-бързо, без куража да погледна дали Ино все още е там или не. Определено може да бъде страшаничка…особено в нейния период. Бихте ли казали "сериозен ПМС?" Точно така.

----------

Момичетата знаят J А момчетата....ами проклинайте съдбата си Х) )

---------

Окей, лесното свърши. Еинствените тъмно сини панделки са в кофата за боклук зад последната пейка. Дори бих казала че са доста непохватно наблъскани там. Върхът на купчината е около с метър по-висока от ръба на кофата.Все тая.

Идеята на декорирането с панделки е те да бъдат окачени върху целите стении завързани на фльонги, които да се окачат отстрани на пейките. И всичко това се прави с едни много полезни скобки и моят доверен телбод (който не е точно мой, но все тая...). Накрая към тях се добавят малки букети от рози , а на стените се закачат панделки на случайни места. Те са навскъде около олтара също. Анзу трябва наистина да си обича розите.

Тябваше да се поразтърся малко, но накрая намерих стълбичка. Проклет да е ръста ми. Ей, знаехте ли, че да се балансира върху стълба докато елегатно се окачват панделки и се закрепят за стената е трудно? Да, така е , особено на високи токчета.

Сигурна съм, че това не е изненада: Аз губя баланса си (не че съм го имала като за начало >.>) и падам назад. Стълбата се отделя от стената и се разбива на пода. Панделката си остава на стената, както би трябвало да прави; Ей, трябва да съм я закопчала наистина добре преди да падна. И аз падам върху твърдия—в ръцете на някой?

Поглеждам нагоре и ето го и него. Неджи сигурно си има някакво „Сакура-е-в-беда” чувство, което започва да пищи като се активира. Как иначе ще знае кога да дойде?

Когато всичко спря да се върти и аз имах време да осъзная ,че съм в ръцете на Неджи,осъзнах и нещо друго. Главите ни бяха точно под подходящия ъгъл; ако се повдигнех леко, щях да мога да го целуна. Не целувка по бузата или челото, а иззцяло по устните. Щеше бъде първата ни целувка.

Поправка, щяла е да бъде. Аз се приближавах бавно, а Неджи навеждаше леко главата си когато чух това грубо - и близко "Вземете си стая."

По дяволите! Мислех че сме сами! Веднага намерих виновника; Той стоеше на около метър и половина с много раздразнено изражение на лицето си. И за моя голяма изненада (но най-вероятно не и за ваша), това беше не кой да е, а Саске.

Заклевам се, този човек може да намери начини за които дори не съм си и представяла да развали деня ми. Имам предвид, по колко начина може някой да ти отнеме радостите в живота? Това определено е чудо…по свой си гаден начин.

Добре де, сега съм изправена (Неджи също) а той си е сложил ръката около кръста миМисля че дори бих се усмихвала ако Саске не се беше намесил. Точно в неподходящия момент. Като се замисля, дори не знаех, че са наоколо докато Неджи не ме беше хванал. Къде бяха?

И Саске просто гледа Неджи и мен свирепо; Бог знае защо този път. Той проговорва със свой дълбок, убийствен глас, "Аз щях да я хвана Хиюга. Нямаше нужда да ме изблъскваш настрани."

"Наистина ли би нарекъл това блъскане? Всичко, което направих беше да те заобиколя," отговори Неджи.

"Държах ситуацията под контрол. Щях лесно да я хвана."

"Може би, но мисля, че аз съм отговоре за здравето на Сакуре, не ти."

"О, сериозно?"

"Да, сериозно, тя ми е гадже."

"Не си ли прекалено горд със себе си Хиюга?"

"Мисля,че ти си този, който е горд със себе си Учиха."

"А заете ли какво мисля аз?!!" изкрещя Ино от другия край на залата. Тя и Анзу току що бха влезли през задната врата. "Мисля че това трябв ада е най-безцелния разговор, който бихте могли да проведете. Тук се готвим за сватба, хора! Престанете да си пилеете времето!"

Както сами виждате, това е първия път на Ино като официален организатор на сватби.

Това накратко свърши със старата колкото света разправия „Хиюга vs. Учиха - за сега....но недоволството явно беше преминало у другите хора в стаята . Саске и Неджи все още се гледаха на кръв. Азну гледаше свирепо мен. Ино гледаше свирепо всички. И всичко това ме остави сама, гледайки навън през прозореца, въздишайки.

А аз си мислех, че нещата бяха започнали да се подреждат...

Фик 2: Животът продължава

Животът продължава – Глава 1

Беше 23 Декември, около 3 години след като Саске беше напуснал селото. Всички маловажни мисии бях аотложени до 26-ти за да се даде шанс на нинджите да празнуват Коледа със семействата си. Реално Сакура нямаше семейство. Родителите и не си бяха вйъщи и най-вероятно нямаше да се върнат до новата година. Една от нейните две най-добри приятелки, Хината, също щеше да бъде самичка на Коледа. Баща и бил заминал със сестра и Ханаби за да посетят някакъв учител в някакво близко селилище. Хиаши никога не го е било грижа за ваканциите. И на двете момичета не им харесваше да са сами през ваканцията, затова бяха решили да прекарат вечерите заедно, в къщата на Хината.

Раздразнена, Сакура се вгледа навън през прозореца. “Мислиш ли че ще вали сняг утре? Коледата без сняг би била толкова скучна…”

“Не знам… то не прилича на Коледа и без това. Дори си нямам коледна елха.”

Сакура въздъхна. Нито пък тя. Беше депресиращо. Дори Наруто щеше да прекара ваканцията с някого, по точно с любимия си учител Ирука, който му беше като по-голям брат. “Мразя ваканциите. Защо просто не се напием утре и не прекараме Коледната сутрин в махмурлук?”

Хината се засмя. И след това, за голяма изненада на Сакура каза: “Това е чудесна идея. И без това никой няма да ни види.”

“Ами братовчед ти? Той не живее ли в тази къща също?”

“Дам. Но той мрази Коледа. Най-вероятно ще прекара ваканцията в тренировки и дори няма да го видим.”

“Ами, решено тогава! Утре ще се наием и най-добре да си прекараме страхотно! Ха!” Тя не звучеше толкова убедително. Малка искрица тъга премина през очите и и Хината стана за да я успокои.

“Все още ти липсва, нали?”, попита тя тихо, прегръщайки я леко.

Сакура остави челото си да се долепи до студеното стъкло на прозореца и въздъхна. “Естествено че ми липсва. Ако поне знаех дали е добре… но не се е чуло нищо за него за повече от три години. Той е някъде там и аз не знам дали изпитва болка, или вече е мъртъв или…”

“Шшш... Не се притеснявай Сакура-чан. Саске е един от най-силните Шиноби, които съм срещала. Той може да се грижи за себе си.”

Една сълза се търкулна по лицето и. “Пожелавам си нещо на Коледа, всяка година. Винаги си пожелавам той да се върне. Дори и след това да ме игнорира или да миказва всички тези гадни неща, поне ще съм сигурна, че е жив.”

“Моля те Сакура-чан, не плачи. Моля те.”, промърмори Хината. Тя не искаше приятелката и да прекара ваканцията плачейки.

Бавно Сакура кимна и избърса лицето си ръка. “Съжалявам. Обещавам ти, че няма да плача повече.” Тя вдиша дълбоко и се вгледа в тъмнината отвън, все още борейки се със сълзите си. Внезапно движение отвън я накара да се вгледа. “Кой ли е това?”,почуди се тя.

“Какво?” Хината я измести леко за да погледне. Сега когато Сакура се вгледа по-внимателно, успя да различи човек долу в голямата градина, но не беше сигурна какво прави той. “Това е просто Неджи-ниисан.”, Хината каз ас успокоение. “Нали ти казах, че тренира.”

“Но навън е ледено студено!”, Сакура възкликна. Неджи носеше всекидневните си дрехи, което означава, че би трябвало да замръзва.

Хината въздъхна. “Знам. Отдавна се отказах да го убеждавам да тренира вътре. Няма да ме послуша и без това. Казва,ч е това било част от трнировката.”

“Колко е странен…”, измърмори Сакура. Те продължиха да гледат Неджи, докато той се въртеше и изпълняваше многобройни удари. Малко след това спря и седна на земята. Сакура потръпна дори само от самата мисъл за студената трева, на която стоеше той. Слава богу, че все още нямаше сняг. “Какво прави сега?”

“Медитира.”, въздъхна Хината. „ Няма да се помръдне за поне половин час.”

“Господи, не мога да гледам това!”, изсъска Сакура и се отдалечи от прозореца претърсвайки стаята за палтото и обувките си.

“К-какво правиш?”

“Вкарвам го обратно в къщата, това правя!” Тя облече палтото и обувките си и се обърна към Хината. “Идваш ли или не?”

“Сакура-чан...знам че си много мила и искаш да му помогнеш но… той ще ти се ядоса. Мрази някой да прекъсва тренировките му.”

“Ще видим…” игнорирайки протестите на Хината, тя изхвърча по стълбите. Тя излезе от къщата и я заобиколи след което намери Неджи, който - както Хината предположи– все още си стоеше тихо, с кръстосани крака и ръце на коленете си. Очите му бяха затворени, но тя беше сигурна, че той вече е забелязал присъствието и.

“Сакура-чан, недей…”, прошепна Хината.

Сакура обаче се беше уморила да гледа как хората рискуват здравето си. Това и няпомняше за Лий-сан, за Саске и дори за Наруто. В този момент Неджи и напомняше толкова много за тях, че тя просто трябваше да направи нещо. Тя застана пред него, но преди да успее да каже нещо той отвори очите си и я погледна гневно. “Какво искаш?”

Погледът му я караше да се чувства некомфортно,но тя се опитваше да не го показва . “Видях те да стоиш отвън на студа и бях… малко притеснена. Защо не се прибереш да се стоплиш?”

Той се беше втренчил в нея и не можеше да повярва. След това се намръщи и изсъска: “Махй се!Не виждаш ли че се опитвам да се концентрирам?”

“Не можеш ли да се концентрираш в стаята си?”

Той поклати глава сякаш не можеше да повярва на ушите си. “Глупаво момиче, просто ме остави на мира!”

Хината подръпна ръкава на Сакура. “Хайде просто да се върнем…”

“Не!Какво се опитва да докаже? Ще изстинеш до смърт тук навън, особено както си по къси панталони и тениска!Не бъди упорит и-” Тя се наведе за да дръпне ръката му и да го изправи, но в момента в който ръката и докосна студената му кожа, той се отскубна и я хвана за китката. Кожата му приличаше на лед и това просто доказваше правотата и.

Той се размърда и се изправи бавно. Неочаквано тя се оказа лице в лице с него, гледайки право в сребърните му очи. И изведнъж вече не беше толкова уверена в себе си. His Погледът му я притесняваше, тя имаше чувството, че той се взира право в душата и. “Слушай момиче. Това не е твоя работаНямам нищо против да стоиш в нашата къща докато прекарваш времето си с Хината-сама.Но ако ме заговориш отново или се опиташ да прекъснеш тренировката ми, ще те накарам да съжаляваш. Разбра ли?”

Сакура потрепери. Той беше страшен. Точно като Саске. Но тя нямаше да го остави да я уплаши. Вместо това тя отблъсна ръката му и буквално изсъска: “Ами съжалявам, че се притесних за теб, идиот такъв! Няма да се случи отново!”

“Ти….!”, изръмжа той, но тя не му даде време да я обиди. Тя се врътна и - последвана от Хината - се върна обратно в къщата.

“Какъв загубеняк!”, разгневи се тя, влизайки в стаята на Хината. Тя буквално хвърли палтото си на пода като опит да изпусне гнева си. Той беше първият който я беше ядосвал така откакто… ами от както тя , Наруто и Саске бяха били в един тбор.

Срамежлив глас и напомни: “Аз ти казах , Сакура-чан!”

“Знаеш ли какво? Той ми напомня за Саске. Също толкова твърдоглав и също толкова студен.”

Хината и се усмихна. Тя гледаше навън през прозореца. “Изглежда обаче, че ти получи каквото искаше.”

“Х...?” Тя отиде до прозореца и видя Неджи да става и да завива зад ъгъла.

“Той се връща вътре.”, изкикоти се Хината. “Изглежда че го разсея.”

Сакура просто измърмори нещо и седна на леглото си. “Хайде просто да си легнем, окей? Не искам още някой загубеняк да ми развали вечерта.”

“Окей.” Те си облякоха пижамите и се сгушиха под завивките. Преди да изгаси лампата, Хината каза нежно: “Не му се сърди Сакура-чан. Той е също толкова самотен колкото сме и ние.”

“Не…”, каза Сакура. “Ние имаме приятели. Радвам се че ме покани Хината.”

“Аз също.”, прозя се Хината. Тя заспа относително бързо, докато Сакура остана будна още малко. Думите на Хината някакси я накараха да се замисли. Неджи също е самотен, така ли? Баща му беше мъртъв, а Хиаши не го беше грижа за него. Как смяташе да прекара Бъдни вечер? Тя усети сърцео си да бие малко по-бързо при мисълта за това коко самотен трябва да се чувства той. Но това не беше просто симпатия. Тя искаше той да е щастлив. Тя можеше да почувства доброто му сърце зад всичкия този гняв. Той се беше опитал да помогне за връщането на Саске преди 3 години . И той беше един от първите хора, които признаха силата на Наруто.

Една идея се заформи в главата и и тя се усмихна доволно преди да заспи. Тя щеше да се погрижи той да не е самотен на Коледа.

***

24 декември. Сакура беше прекарала целия следобед раздавайки подаръци на най-близките си приятели. Това я беше накарало да се почувства много по-добре. Особено когато Наруто беше вън от себе си от радост заради шала, който тя беше изплела специално за него. Тя беше сигурна, че той ще го носи през зимата, толкова се беше зарадвал, че чак и беше дал една огромна прегръдка за „благодаря”. Другите бяха леко изненадани да получат подарък от нея, особено Какаши, който беше леко засрамен, че беше забравил да и купи нещо - отново.

Тя се усмихна на себе си. Нещата наистина не се бяха променили. Не бюрото в стаята и все още имаше един прилежно опакован пакет, чакащ свой притежател да си го прибере след три дълги години. В него имаше малък сребърен медальон, на който от едната страна беше отпечатано Учиха ветрилото, а на другата пишеше - Добре дошъл у дома”. Тя го беше купила за Сасле първата Коледа след като той си беше тръгнал. Тя не беше сигурна дали някога ще успее да му го подари. Или дали той ще го носи ако тя изобщо имаше шанс да му го даде .

Тя прогони тази мисъл и провери чантата, която носеше. Тук бяха подаръците на Хината, един от Сакура и един от Наруто… Сакура беше сигурна, че какъвто и да е той, Хината ще бъде вин от себе си от радост. Тя все още беше влюбена в Наруто, а той все още нямаше ни най-малка представа. Но пне я смяташе за близка приятелка, достатъчно близка, че да и купи подарък. Но в чантата имаше още нещо. And И Сакура не можеше да не се чуди как той щеше да реагира. Той най-вероятно щеше да го захвърли в лицето и като обида, но тя трябваше да опита все пак .

Тя потрепери, когато наближи имението Хиюга. Нещо студено докосна ръката и и тя разбра,че това е снежинка. Тя се усмихна весело. Значи поне едно от желанията и беше изпълнено. It Щеше да вали на Бъдни вечер. Беше знак, че нещо хубаво ще се случи. Тя се загърна в палтото си и заобиколи главната сграда.

Както очакваша, той стоеше там, в тъмнината, както предишния денОчите му бяха затворени и този път изглеждаше напълно релаксиран. Може би не я беше забелязал. Възможно най-тихо тя извади тъмносиньото одеало от чантата си. “Неджи сан.”, за да не я помисли той за враг и да я атакува. Тя приклекна до него и сложи загърна одеалото около раменете му.

Очите му се отвориха бавно и той изглеждаше объркан за момент. Пръстите и докоснаха леко ръката му. Кожата му беше толкова студена. Сребърните му очи намериха нейните и той каза: “Какво правиш?” Тя беше изненадана от мекотата в гласа му. Може би го беше хванала неподготвен.

“Весела Коледа Неджи-сан.”, каз атя. Той я изгледа безизразно. Тя се засмя леко и обясни: “Това е коледен подарък Неджи-сан. За да не ти е твърде студено тук долу.”

Тя се опита да стане и да се върне при главната порта, когато той отново се протегна и хвана китката и. “Не ти ли казах да не прекъсваш тренировките ми?” Колкото и да беше странно, нямаше злоба в гласа му.

Сакура сви рамене. “Ами, мога да бъда доста упорита понякога. Не се притеснявай, ще те оставя сам с твойята медитация или какво там правиш. Просто исках да съм сигурна,че няма да умреш от студ.”

Той и се намръщи, сякаш се чудеше каква обида да каже, но не го направи. Остана тих. Това и даде кураж. “Ако ти...стане студено или се почувстваш самотен можеш да дойдеш при нас с Хината. Ще пием коледен пунш.” Тя му се усмихна и той пусна ръката и.

Тя вдигна чантата си и го остави там. Тя наистина се радваше, че той не отказа подаръка и. Добре де, може би просто е бил твърде изненадан. Но може би наистина му е харесал.

***

Два часа по-късно Сакура и Хината си прекарваха страхотно. Хината вече беше преодоляла шока от получаването на коледен подарък от момчето на живота и - Наруто, и имаше нехарактерно голямам усмивка на лицето си. Сакура се наслаждаваше на топлия пунш и възможността да не мисли за Саске за известно време.

“Хината, твойят пунш е най-хубавото нещо, което някога съм опитвала … толкова е хубав, особено в зимен ден. А и вали сняг, сега почти се чувства че е Коледа.”

Хината се усмихна весело. “Но мисля, че има твърде много алкохол в него. Ако испием тази голяма купа сами, утре наистина ще имаме махмурлук. Все пак не сме свикнали да пием.”

“Д-да…”, промърмори Сакура.Всъщност това не беше цялата истина. Това беше едно от малкото неще, които тя не казваше дори на най-близките си приятелки.Понякога, когато се чувстваше самотна, или мислите за Саске и идваха в повече, тя пиеше сам сама докато почувства нищо друго нямаше значение. Тя беше почти сигурна, че малко топъл пунш няма да и повлияе, защото това беше нищо в сравнение с количествата алкохол които тя консумираше от време на време просто за да забрави Саске. За да смени темата, тя попита: “Колко е часът? Коледа ли е вече?”

“Не...все още не.”, Каза химата , хвърляйки поглед на ръчния си часовник. “Все още има 35 минути до полунощ.”

Сакура се подсмихна. “Врме е за още една песен...какво ще кажеш за Jingle Bells?”

Хината въздъхна. “Знаеш, че не мога да пея Сакура-чан. Не ме карай д правя това отново!”

“Само още една песен!”, молеше се тя докато Хината се предаде. Двете момичета обединиха гласовете си за най-фалшивата версия на Jingle Bells в историята.

Точно по средата на песента, на вратата се потропа. They Те веднага млъкнаха и когато Хината промърмори срамежливо”Да?” вратата се отвори. Беше Неджи.И двете момичета го гледаха изненадано. Изражението на Нината веднага стана сериозно. “Неджи-ниисан! Станало ли е нещо?” очевидно тя не беше свикнала братовчед и да я посещава в стаята и.

Той погледна двете момичета и каза мрачно: “Чух някакви странни звуци и се чудех дали тук умират хора, затова с екачих да проверя.”

И двете го гледаха безизразно, докато най-накрая Сакура не загря. Тя се разкикоти и след това започна да се смее силно. Хината все още изглецдаше шокирана от факта, че някой ги е чул да пеят. Но Сакура беше възхитена. Когато най-накрая си пое дъх, тя каза весело: “Не мога да повярвам! Хиюга Неджи се шегува! Адът сигурно замръзва!”

Той и се намръщи , но преди да успее да излезе, тя скочи и го избута в стаята. “Съжалявам Неджи-кун, обещавам, че няма да пеем повече.”, изкикоти се тя. Той беше напълно тих, когато тя го накара да седне на леглото на Хината, може би защото тя се държеше толкова естествено около него или може би защото го нарече Неджи-кун. Както и да е , Сакура напълни една чаша с пунш и му я подаде. “Ето! Това ще те стопли!”

Очите му я изследваха.

Тя се радваше, че той се е присъединил към тях, въпреки че не беше сигурна дали беше дошъл просто за да се оплаче заради пеенето или наистина му се искало да пийне чаша топъл пунш, както Сакура го беше поканила. Хината, която стоеше до него беше напълно тиха. Изражението на лицето и беше безценно. Сякаш не можеше да повярва, че братовчед и беше в нейната стая и пиеше пунш с най-добрата и приятелка.

“Какво ви става хора?”, попита Сакура. “Бъдни вечер е! Усмихвайте се!”

Неджи присви вежди. “Ти си пияна.”

“Не, не съм.”, отговори тя, въпреки че знаеше, че той е прав. Добре де, беше не пияна, а просто леко замаяна, но това беше достатъчно да и се развърже езика. “Просто се опитвам да празнувам с приятели без да ми се налага да мисля за този идиот Саске.”

Хината не знаеше какво да направи. Maybe Може би се страхуваше, че Неджи ще каже на баща и , че се е напила. “Ам...извинете ме за момент…”, измърмори тя и се изстреля от стаята преди Сакура да успее да каже нещо.

Което я оставяше сама с Неджи, на когото изглежда не му беше много комфортно. Той стана и каза бързо: “Ами, благодаря за… пунша… и…” Той се изправи пред нея и вдиша рязко. “И благодаря за подаръка.”

Тя искаше да каже нещо, но неможеше да се реши. Нещо не беше както трябва. Сърцето и биеше страшно бързо и тя можеше да почувства как се изчервява. Себърните му очи я правеха толкова нервна. Тя преглътна тежко. Той чакаше отговор, а тя отчаяно се опитваше да каже нещо. Но не можеше. Тя отчаяно хвана блузата му, за да не си тръгне просто така. Беше влажна, най-вероятно заради снега.

Той не отблъсна ръката и. Просто я гледаше, търсейки обяснение за странните и действия в очите и. Тя се чувстваше толкова открита, когато сребърните му очи я гледаха така. Тя се принуди да пристъпи напред и да скъси дистанцията, докато почти се докосваше до него. Ръката и все още държше блузата му, като малко дете , което се държи упорито за баща си за да не си тръгне. Тя се почувства глупаво. Защо не се заяждаше с нея? Защо беше все още тук?

И тогава той се наведе напред и притисна устните си към нейните за срамежлива целувка. Тя усети коленете си да омекват и се хвана за блузата му още по здраво за да не падне. Сърцето и биеше толкова силно, че тя се страхуваше да не би той да го чуе.

Когато неочакваната целувка свърши, тя се почувства… разочарована. И объркана. За повече от три госини единственият мъж в главата и беше Саске. А сега най-неочакваният от всички хора, Хиюга Неджи, накара коленете и да омекнат, а главата и да се замае. Това трябваш еда бъде някакъв странен сън. Но ако беше , тя не искаше да се събужда.

Тя виждаше, че той е толкова объркан колкото и тя. Той сигурно не знаеше защо е направил това току що. Тя облиза леко устните си. Неговите имаха вкуса на пунш. Толкова хубаво…

Той направи крачка назад и тя пусна блузата му. В какъвто и транс да е била тя, вече го нямаше. Нещата вече бяха нормални. Той се отдалечи от нея и апусна стаята, минавайки покрай братовчедка си, която току ще се беше върнала, от мястото към което беше отлетяла.

Вратата се затвори и Сакура се опита да си възвърне самоконтрола. Хината каза нещо, но на нея не и се слушаше. Тя притисна пръсти към устните си и усети как хината взима чашата от ръцете и. “Толкова си бледа. Добре ли си Сакура-чан?”тя чу приятелката си да казва.

Тогава коленете и най-накрая се предадоха и тя седна на земята. Хината клекна до нея. “Сакура-чан?!Какво не е наред?”

“Той ме целуна…”, промърмори тя.

“Какво?Кой?” хината издаде приглушен звук на изненада когато осъзна за кого говори Сакура. “Неджи?! Неджи-ниисан те целуна?!”

“Хината, Аз...Аз не знам...” Сакура заекваше безпомощно. Чувстваше се виновна. Като че ли току що беше предала Саске. Очите и се напълниха със сълзи и тя усети как някой я прегръща силно. Тя почувства как сълзите си падат свободно. Where От къде идваше тази силна болка в гърдите и?

“Харесваш ли братовчед ми?”, Хината попита предпазливо. Sakura Сакура не можа да отговори. Тя самата не знаеше отговора. Но когато Хината каза “Мисля че е време да се откажеш от Саске. Време е да продължиш напред, Сакура-чан.” Момичето разбра от къде идва болката. Болеше, защото тя трябваше да продължи.

Не беше сигурна дали е готова все още. Но неджи бе успял да достигне до нея, да докосне нещо отвътре, нещо което тя смяташе че пази само за Саске. Може би тя просто оплакваше любовта си към Саске.

Уааааааааа.... хубав е фик-а ама гадното е че е Анти СасуСаку ... което не мога да понеса...
Иначе браво за превода

абе хора тва е болест ...
Хубав е фика . FlameHazel много ще се радвам , ако продължиш

Наистина ли? Радвам се че някой ги е забелязал.....Гадното е че открих разни други страхотни фикове, и ме е яд че превеждам тези.....някой ден може да ги кача някъде.....окей, следващия път като си дойда ще има продължение:)

и двете фикчета са яки продължаваи само така

обикновенно не харесвам фикиве които са за анти СасуСаку но тези ме разбиха

Тенкю И ако тези ви "разбиват" почакайте някой ден да преведа някой от романите за Итачи...или последните два които прочетох за Bleach....тогава не знам какво ще ви правим

Надявам се да не съм писала пълни глупости на места, защото определено ми се спеше когато превеждах...а и не съм от хората които проверяват, така че сори ако има нещо ops:

ФИК 2:Животът продължава

Chapter 2

Сакура не знаеше какво да прави.Беше прекарала цялата сутрин гледайки безцелно стената, опитвайки се да намери изход от цялата бъркотия. Сега след като беше с бистър ум, нещата изглеждаха дори по-сложни. Защо беше допуснала това да се случи? Неджи я целуна. Тя просто трябваше да го бе отблъснала или поне да му бе показала че не и е харесало. Тя въздъхна. Не, това щеше да бъде лъжа. Целувката и се беше сторила толкова сладка и ...прекрасна, че дори сега тя не можеше да се убеди че не и е харесало.

Но какво щеше да се да се случи сега? Ами ако Неджи опита нещо такова отново? Тя го харесваше, вече дори повече след като той и бе показал част от истинската си същност, един нежен добър млад човек, но не това беше проблемът. Не той. Проблемът беше Саске.Тя все още чакаше неговото завръщане в селото. Тя се беше запазила за него и през последните три години бе отхвърлила всички опити на момчета от селото да се сближат с нея. Тя винаги бе чувствала , че принадлежи на Саске и никой друг.

Сега вече не беше толкова сигурна.

Сакура въздъхна и облегна главата си на стената. Тя все още беше влюбена в Саске и се тревожеше страшно много за него. Част от нея принадлежеше само на него и сближаването с който и да е щеше да бъде нечестно. Тя реши да избягва Неджи за следващите няколко седмици, просто за да е сигурна. Тя нямаше да ходи повече в имението на Хиюга и щеше да помоли Тсунаде за мисии извън селото.

***

Дните си минаваха и нищо не се случи. Точно както беше планирала, Сакура се записа за мисии, които да я държат далеч от Коноха. Те нямаше да започнат преди Нова година, но тя беше сигурна , че няма да срешне Неджи до тогава. Той не се беше опитал да се свърже с нея и тя предположи, че тази целувка не означавала нищо за него и няма за какво да се безпокои. Ино и Хината - естествено- се влюбиха в идеята тя Неджи да станат двойка. Ино прекара часове в опити да я убеди да му се обади и да разбере дали той проявява някакъв интерес. Но Сакура отказа. Тя не беше готова. Той сигурно вече беше забравил за безсмислената целувка и тя просто щеше да изглежда глупаво.

На 29 декември обаче нещо разруши плановете и. Ино и се обади от къщата на Хиюга. Неизвестен шиноби бе влязъл в имението и се беше опитал да убие Хината. Притеснението и за Хината я накараха да забрави всичко и тя отиде в имението възможно най-бързо.

Когато пристигна, много членове на семейството се бяха събрали в големата зала за да обсъдят ситуацията. Сакура почувства облекчение, когато видя, че приятелката и е добре. Тя се втурна към Хината и я прегърна. „Наистина много се притесних Хината-чан. Какво се случи?”

Хината беше нехарактерно депресирана. Ино която стоеше до нея се опита да я успокои малко, но тя все още изглеждаше стресирана. „Сакура - чан, Аз....Аз не можах...” прошепна тя.

Сакура погледна Ино и попита: „Какво стана?”

„Тя беше атакувана от неизвестен шиноби.” Ино отговори бавно. „ Той беше убит, но все още ме тревжи факта, че е успял да стигне толкова далеч. Не мога да повярвам, че някой е могъл да влезе в селото със всичките Анбу наоколо.”

„Някой наранен ли е? Хината, добре ли си?”

„Наследницата е невредима слава богу. Хиаши - сама щеше да ни убие ако нещо се беше случило с нея.” Тя чу някой да казва.

„Но този който я защити пострада” Ино каза мрачно „Мисля че за това е толкова стресирана”

„Това е просто член на другия род. Раните му ще зараснат” каза още някой.

Сакура претърси с поглед стаята, докато не намери Неджи седнал в ъгъла. Предположенията и се потвърдиха, когато тя видя бинта окло ръката му и потутата му устна. Без съмнение той еше защитил Хината. Сакура присви вежди от гняв. Просто част от другия род? Така ли се отнасяха с него? Просто служител , чиято единствена цел е да защитава главния род? Не беше честно. Очите му се присвиха, но тя не видя омраза в тях. Имаше само ганяв, но не към главни род.

Докато всички останали го игнорираха напълно, тя стана и отиде при него. „Неджи сан” каза тя учтиво „Ти си бил този който я защитил нали?. Той не направи опит да и отговори, но раните му говореха вместо него. Тя се наведе леко пред него и каза спокойно „Благодаря ти много. Хината е една от най-добрите ми приятелки”

Той излглеждаше леко изненадан, но това бързо беше заменено от обикновеното му безчувствено лице. „Мой дълг е да защитавам наследницата на Хиюга”

Сакура се усмихна тъжно. Тя протегна ръката си като да докосне превръзката му, но промени решението си и просто кимна. Тя се върна при Хината, успокояваки я, докато възрастните все още разсъждаваха над следващия си ход. Хината беше ужасно тиха.

„Може би трябва да я заведем в стаята и” Предложи Ино

Сакура комна. Тезаведоха Хината в стаята, оставяйки старейшините и неджи да дискутират каквото и да имаше за дискутиране. Когато бяха сами Хинта най-накрая проговори. „Сакура-чан...благодаря ти. За дето каза такива хубави неща на Неджи - ниисан.”

„Истана е. Не искам никога да се нараниш.”

„Не заслужавам това” промърмори Хината „Не бях достатъчно силна за да се защитя.Заради мен Неджи - ниисан пострада” Тя поклати глава почти плачейки „ Не разбирам защо всички ме защитават. Аз съм безполезна като шиноби. Щеше да им е по-добре без мен”

“Не говори такива неща” каза Ино, прегръщайки я разтревожено. „Неджи е добре, това е просто драскотина”

Те се опитаха да утешат Хината, но тя беше прекалено депресирана за да ги слуша. Минутите си минаваха....докато вратата не се отвори и Неджи влезе в стаята. Сакура се опитваше да отбягва погледа му, докато Ино попита остро „ Семейството реши ли какво да прави с всичко това?”

„Да. Хора от второто семейство ще я наглеждат докато Хиаши - сама се върне”

„Неджи-ниисан,” Хината каза едва доловимо „ Съжалявам. Всичко е по моя вина”

Той присви вежди „Тогава спри да плачеш и стани по-силна. Следващият нападател най-вероятно няма да е просто на ниво Чунин”

„Да, Неджи-ниисан....”

Тъй като Хината и без това беше навела глава, неджи сега гледаше Сакура. Тя не можеше да издържи погледа му, не дори и в тази ситуация.”Ино...ще останеш ли с Хината тази вечер?Трябва да тръгвам...”

„Естествено” ухили се Ино. Тя най-вероятно знаеше защо на Сакура и е толкова некомфортно в тази къща. Лицето и еднага стана сериозно обаче. „Но внимавай. Днешните събития доказаха, че Коноха не е толкова безопасна както преди а и е тъмно навън.”

„Аз ще я заведа до дома и.” Всички в стаята , дори Хината зяпнаха Неджи. Той се направи че не забелязва и напусна стаята с едно остро „Идваш ли или не?”

Сакура погледна Ино за помощ, но приятелката и просто се ухили пак. Тя прие съдбата си и последва Неджи, който я чакаше пред входната врата. Тя беше благодарна за предложението му, но домът и беше на най-малко десет минути път и тя просто не знаше за какво да говори с някой като него. „Оценявам това че искаш да ме изпратиш Неджи-сан, но няма нужда да го правиш”

„Не искам още някоя куноичи атакувана тази вечер” той каза простичко.

Сакура въздъхна на себе си. Значи така. Те прекараха първите няколко минути в тишина. Странното беше, че Неджи вървеше в крак с нея, но това най-вероятно беше просто защото той не знаеше къде живее тя. Просто за да разчупи тишината, Сакура попита:”Боли ли?”

„Какво?”

„Тази рана на ръката ти.”

Той поклати глава.”Имал съм и по-лоши.”

„Аз...радвам с че Хината има някой като теб, който да се грижи за нея. Бе теб тя можеше и да е мъртва.” Той извърна глава и я погледна гневно. Тя се почуди дали не е казала нещо лошо „Защо ме гледаш така? Имах предвид...”

„Не бях достатъчно силен” изсъска той „ Той беше толкова близо до убиването и...ако бях почувствал присъствието му дори само няколко секунди по-късно, Хината-сама щеше със сигурност да е мъртва. На Хиаши-сама това няма да му хареса.”

„Но ти не си виновен! Ти направи всичко по силите си и тя не е ранена изобщо!”

„Това няма смисъл! Хиаши със сигурност ще ме накаже.”

Тя не можеше да повярва на ушите си. „Да те накаже? Но за какво?”

„Защото не бях там по-рано. Аз бях този който трябваше да се грижи за нея.” отсече той. Това което я изненада най-много беше че тоя не беше ядосан на Хиаши защото е нечестен, тоя беше ядосан на себе си.

„Ти не би могъл да знаеш че нещо такова ще се случи! Ти не си някакъв служител чието единствена цел е да пази...”

Тоя спря и изръмжа вбесено:”Аз съм точно това!”

Тя отново можа да почувства доброто му сърце и това я зарадва. „За Хиаши-сан може би. Но не и за Хината. И не и за мен.” Тя направи една стъпка и сложи ръката си близо до сърцето му „Аз знам че имаш добро сърце, затова те харесвам толкова много. Не бъди толкова строг със себе си. Ти защити моята приятелка и това е което значи за мен.” Тя не знаеше от къде идват думите и, но това бяха истинските и чувства. Да, тя го харесваше, много при това. Беше я грижа за него.

Тя взе ръката му в своята и я постави на лицето си. „ Моля те Неджи-сан. Обещай ми едно нещо. Грижи се и за себе си. Не искам нито един от двама ви да се нарани.”

Той я гледаше смълчано, явно загубил дар слово.

Той беше толкова привлекателен в този момент, че копнежът да направи една стъпка и да го целуне беше почти непреодолим. Сладкият спомен от предишната им целувка все още беше в ума и част от нея бленуваше да почувства тези устни върху своите отново. Да опознае истинския Неджи, да види добротата която той се опитваше да не показва.

Но имаше нещо кето я караше да не даде свобода на тези чувства. Спомен за едно тъмнооко момче, чиито последни думи към нея преди да обърне гръб на Коноха бяха „Благодаря ти”

С тиха въздишка тя пусна ръката на Неджи. „Трябва да забързаме хода си. Става ми студено.” Тя не можеше да си позволи да се привърже към Неджи когато Саске все още присъстваше в мислите и. Нямаше да бъде честно. Нямаше да проработи. Тя не искаше да забрави Саске. Тя не искаше да спре да го обича. Нито сега, нито никога.

Останалата част от пътя те отново прекараха в мълчание, всеки хванат в мислите си. Когато най-накрая пристигнаха, Сакура не беше сигурна дали да си отдъхне или да се разочарова. Тя се разтършува за ключовете си и той търпеливо изчака докато тя не отвори вратата. Преди да успее да си тръгне, тя се чу да пита: „Ще дойдеш на новогодишното парти на Какаши, нали? Имам предвид, Хината съшо ще е там и ти би могъл да дойдеш и ...ъм...Бих се радвала ако и ти дойдеш...” Тя беше прошепнала последната част все едно не искаше никой да я чуе.

Той сви рамене.”Не знам.” Той най-вероятно дори не се бе замислял за това как да прекара Нова година. Сакура щее да накара Хината да го довлече ако трябва!

„Ами, помисли си. Лека нощ, Неджи-к...Неджи-сан”

За нейна изненада той каза леко:”Казвай ми Неджи-кун ако искаш.Не възразявам.Лека нощ.” Той се обърна и тя го гледаше как си тръгва. Ето го отново тягостното чувсто. Той беше опасе. Не за нея естествено, но за чувствата и към Саске. Тя стисна в ръка плата на якето си и въздъхна. Защо подяволите трябваше да е толкова мил с нея?

супер тоя фик продължава да радва яко. добра глава

Главата е невероятна.Нямам търпение за следващата!

Въпрос: първия фик завършва малко недовършено О.О има ли още глави?
И не мога да повярвам да го кажа, но идеята за Неджи и Сакура заедно дори ми харесва Тия фикове са страхотни!!!

Нали? И аз от фикове се запалих.

Първият има 8 глави и пак не е довършен и авторката няма изгледи да го продължи....Втория има 12 глави + епилог и е сладурска история, докато първия има доста смях, но е и доста....шантаво ако мога така да се изразя на моменти(готиното е в мислите на авторката и в цитатите в началото и края )

ХИНТче:Във втория фик, който смятам да го преведа докрай ще се намърда и Саске И хормоните си казват работата

И на мен ми се вижда много интересен 2рия фик. 1вия нещо не ме кефи но втория определено си струва .

О йес!!! Давай давай, с теб сме Благодаря ти много, че си хванала да превеждаш

А ти първия ще го допреведеш ли, или няма да се занимаваш? Ако не, може ли да ми дадеш линкче или нещо да видя докъде е стигнал, че много ми хареса като история

Ще превеждам, само да ми минат тестовете...тоест в понеделник някъде ще имате по една и от двете надявам се

Мерси че го оценявате