Air Dreams
Вятърът полюшваше клоните, тревата беше росна и свежа като детска усмивка, вишнови цветчета падаха върху нея и приличаха на снежна покривка, затрупала маргаритките и теменужките. Пролетен ден в парка.
Покрай пътя вървеше бавно и странно едно момче – на вид добре облечено, високо, стройно, леко прегърбено. Зелени очи и руса - разпиляна коса, загадъчно изражение – завеяно и лекомислено. Гледаше несъсредоточено в земята – не помръдна поглед от нея. Блъсна поне двама минувачи без да се извини ила да реагира по някакъв адекватен начин...
Стигна до парка, поразходи се и изведнъж се сепна и остана на едно място. Стоя в едно положение доста време. Пред него - на една пейка стоеше момиче-отвеяно и замислено като него, с дълга черна като смола коса. Вятърът я разпиляваше и я правеше още по-прекрасна. Очите на момичето бяха дълбоки и черни, насълзени, устните и бяха сочни като юлски плод, ръцете и бяха скръстени и стояха на краката й.
След няколко продължителни минути момчето се осъзна и плахо закрачи към нея, тя го съзря и привидно се изчерви – бузите й поруменяха и станаха като прасковки... Русокоското седна на пейката до нея – настана мълчание, и двамата загледани не обелваха ни дума. Накрая момичето се престраши:
- Какъв приятен ден за разходка в парка – и започна да си клати краката като малко детенце.
- Дамм...-каза замислено той и я погледна усмихвайки се.
- Вие защо така сте замислен и се разхождате сам из парка – каза тя и бузите й отново поруменяха – Мога ли да узнам името ви?
След мъчителна минута мълчание й отговори отвеяно:
– Ямато, казвам се Ямато – мога ли и аз да попитам за вашето и за историята Ви?
– Хината – каза тя и го погледна така въодушевено, че Ямато забрави за патилата си и привидно му улекна.
В продължение на минута двамата се гледаха и се усмихваха един на друг...
Утре следващите глави
).gif)
Поработи малко върху структурата на изреченията, подбора на думи и спрежението на глаголите. 
