Преговор: Почнах този малък проект, вдъхновен от романите на Гипсън, Стругацки и едно определено произведение на Тцумо Нихей Това е първата от доста глави
Глава 1: Сняг!?
Стъпка в дълбокия сняг, после още няколко. Тург вече се качи на билото на стръмния хълм, жадно засити дробовете си с прохладен въздух. Въпреки, че му причерня от скоростното изкачване което предприе, той с нетърпение се вгледа в далечните планини. Сърцето му заби лудо в ритъма на необуздана радост, устните му се изкривиха в усмивка, най-накрая видя първите лъчи на изгряващото слънце, зениците на големите му очи се свиха.
След като светлината стана прекалено ярка, Тург се огледа, всичко което беше чул от Мокрия за повърхността на Севера се оказа вярно, сега му оставаше само да осъзнае всички чужди думи и да свикне с… всичко. Доскорошният тунелен обитател седна в снега, разкопча отрупания с джобове, подплатен комбинезон, снежинките се топяха по бледата му кожа. Огледа отново, не след дълго в съзнанието му се прокрадна страх и чувство за несигурност. И преди беше излизал на повърхността, но никога с намерението да остане за толкова дълго. Всичко се оказа толкова по-просторно отколкото покрива на Тумора, едва ли щеше да си намери лесно някои ъгъл или ниша за да се усамоти както подобава на всеки Подземен.
- Хей, значи все пак успя?
Гласът идваше от малък крабообразен бот, който тромаво движеше щипаловидните си крака по снега в отчаяни опити да се предвижи.
- Чакам ви вече два дни, явно сте се засекли с моите мили братовчеди.
Тург нито си направи труда да помогне на бронирания плужек, нито да му отговори…
Морган беше доста досаден спътник. Не след дълго се чу стържене. Капелт тръшна раницата и картечницата си на бетонената плоча, постоя с подадена глава от шахтата, сензорите в шлема му сканираха терена. Набирайки се на металния обръч телохранителят изниза туловището си от тесния отвор, протегна се издавайки полуживотински звуци. Лутането из тесните аварийни тунели го беше схванало. Без да се отдава на допълнителни глезотии, събра екипировката и без да споделя ентусиазма на господаря си пое по неговите стъпки. След като се увери, че нетипичните за него прибързани действия не са го довели до гибел, закрачи към все още мърморещия Морган. Повъртя го в ръцете си, след което го занесе на Тург.
- Пред нас е Кексът – започна Морган – преди да излетя Мокрия ми разказа за тази долина. Под снега има тънък слой торф, след него следват боклуци, които в дълбочина се смесват с някаква органична гадост, а под тях, под тях… един демон знае, може би скала или поредната мегаструктура. По на юг може би има населени места със събирачи продаващи скрап и вехтории на Ааранските търговци. Едва ли ще сме добре дошли, на Ааран все повече не се нрави нищо, което идва от запад, особено след миналогодишната атака. Нали си спомняш колко шум се вдигна около ония прехвърчащи контейнери, пръскащи тонове мини и антисапьорски дроиди. Десетки градчета опустяха от гладна смърт, но причината, която направи Ааранската адмидистрация толкова раздразнителна, е че всички търговски пътища останаха блокирани за месеци, а мършата и плячката все още докарват разнородна паплач… Разбирам защо нашият превзет труполюбец се е заврял тук.
Тург кимна и извади своя портативен МИ тернинал, свърза го в модема, вшит в комбинезона на Капелт. Навря тънка букса в куплунга зад ухото си, последва обичайното леко замайване и дезориентация, не след дълго структурата на вградения софтуер започна да става осезаема. Тург прехвърли няколко менюта и се озова в настройките на модема, в същия момент малката сателитна чиния на рамото на Капелт се разгъна и започва да търси връзка с някой комуникационен спътник. В тези широти никой не се надява на редовни цифрови комуникации. За съжаление и двете връзки, които намери след двайсетминутно сканиране се оказаха защитени, не си струваше да проникне през защитата, нито пък му беше времето и мястото.
След минута модемът беше изключен, а надеждите бяха отправени към вградения късообхватен приемник. Още с включването си улови силен радиосигнал издаващ близки координати. Подземията бяха пълни с такива “случайни” съобщения. Долу дори и децата знаеха, че това са капани, но тук на повърхността всичко беше различно…
Тург дръпна буксата премигна няколко пъти и погледна координатите на малкия дисплей. Капелт както винаги в такива моменти го наблюдаваше, неговият значително по-практичен, хищнически разсъдък вече беше намерил решение на тази “загадка”.
- Многоуважаеми, на повърхността рядко има стени и всеки може да наблюдава отдалечени обекти.
Миг по късно, с посмачкано самочувствие, Тург се опитваше да нагоди зрението си към слънчевата светлина и да различи тънката чернееща се антена на фона на белия сняг.
Това е за сега.
В следващата глава ще ви натрапя и съдбата на Инве и нейния тавариш

Очаквам да сподлите впечетления

Много ама много ми хареса усещам че ще има интерсно развръска и нямам търпение... не наистина нямам търпение. Пост-апокалипстичното настроение много ми харесва определено ще очаквам втора глава

глава 2: Красавицата и звяра.

Ако някой, в този миг, можеше да погледне през очите на стария гарван кацнал на ръждясалата тръба стърчаща от Гнусния канал щеше да види мочурищатата разделящи Унг'дел от подстъпите към Тумура.
Ако и в следващия миг някой гледаше през очите на същия този гарван, просто щеше да види празното сиво небе.
Тръбата беше строшена, подобно солета и сега глухо стържеше по дъното на 52 тоннен танк ШЦ-4"воевода". Четирите верижни тракове се извиваха по отвестните стени на канала позволявайки на металния звяр да надкрачва стичащата се под него тиня. Масивния купол, с червени шлемове по бордовете, лениво, в такт с променящата се скорост, завърташе и издигаше тумбестото 134 милиметрово оръдие с надеждата да балансира, до колкото може, машината и така да улесни балетния танц на траковете по несигурния терен.
Вклинения в рохкавата пръст преди столетия канал сега играеше ролята на своеобразен релсов път, от двете му страни имаше насипи от индустриалнни и строителни отпадъци, роботизирания десант испълняваше стандартни разузнавателни процедуриа а враговете едвали щяха скоро да демонстрират своето присъствие.
Инве спеше в сърцевината на корпуса, изваяното Й от стегнати мускули тяло плуваше в медицински гел, сред кабели и маркучета, за сега те бяха искарани от впитите в нежната и кожа преходници.Вече три месец патрулирваше тези мочурища, испълнените, ту с опастности, ту с отчаяние дни бяха пречупили всеки друг, но не и нея, тя както всеки войн от нейното племе стоически испълняваше заповедите на своя вожд и позите на своя дълг пред предците.Бързите битки се сменяха с протяжнни дни на патрулиране, единствения другар беше вградения ИИ Номмо.Той беше един от малкото оцелели искуствени интелекти след краха, на нещо което ааранците обичат да наричат "Строителството на вероломните".Инве само можеше да се радва, че не принадлежи към народ който всячески се опитва да истъкне своята суетност и малодушие.
Гарванът кацна на блиския храст от запападната страна на канала, но и това не беше за дълно, храстът полетя след черната птица, експозията засегна и част от насипа около канала, в далежината отекнаха и други експлозии.
Още преди първия снарядяд да измине и половината си път до неопределената си цел, половин дузина ботове заеха отбранителни позиции а машината-майка премина в режим "бонйна готовност". Люкът в средата на купуна се отвори, и от там към дулото се плъзна нещо, което миг по късно се превърна в БЛА, а след още един миг, тихо, но ряско се изстреля по мангнитната релса над оръдието. По преме на полета крилата се доразгънаха за да увеличат маневреноста при ниски скорост.
Инве вече беше не просто будна а готова да сее смърт.Волята и се вля в машината до посленатя гайка. Мислите и се вкопчиха в тези на Номмо и придодобиха киберпространственни формати. Заедно под музиката на цифровите законите се расходиха по вътрешната архитекторика на цялата система, с лека стъпка тестираха всички възли, извиха пируети към свички сензори... танцът завърши някъде между данните получени от разузнавателния дрон, логаритмите за балистичните поправки и избора на снаряд... Всичко това бе в един умораздирателен миг, който може да бъде убуздан само от волята на закален воин. Командата завършваща този ритуал трябваше да бъде въведена без помощта на искувствения интелект.
На около двайсетина километра в дъното на един древен кратер се суетеше рота дребни, изтерзани същества, пристегнати в защитини комбинезони и противогази. Беше им заповядано да прострелят с минохваргачки изоставените канали и траншеи. Тешкия гас Изида Н8 испълваше целия кратер и както ги бранеше от настървените колници, така и напрягаше до краен предел мижавите им душици, карайки ги трескаво да заререждат дългите стволове.
Иневиделица, в един миг сред, хрърчшта кал и крайници кратера стана малко по дълбок, виелицата от дребни шрапнели раскъсваща химическата защита, беше достатъчен повод за смърт.
Леш имаше чак до ръбъ на кратера, далеч от плъторазлагажия гас.
Една едра черна пртица кацна там за миг и отлетя с плячка в човката си.

М-мм, добре, но поради краткостта на главите(не, че и аз не пиша така де) ще трябва да мине доста време докато навлезем навътре в нещата, понеже това цялото писание ми се струва масивно или поне би трябвало да е такова. Нека коментарът ми не те обезкуражава! Посрещам всеки нов участник в тази част на форума с надежда за нещо читаво за четене