| AnimeS-bg.com http://forum.animes-bg.com/ |
|
| MyFic: Пред портите http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=43211 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | nem13 [ Вто Мар 24, 2009 10:43 pm ] |
| Заглавие: | MyFic: Пред портите |
Озърнах се зад рамото си. Не за друго, просто пред мен всичко бе бяло и загубило всякакво усещане за простанственост. Гледката, която се разкри пред очите ми, не бе никак обнадеждаваща – олющена златна порта, старо съветско бюро в сивкаво-зелена боя, група кротки душици, наредили се на опашка като пенсионери за хляб или пияници за водка. Един беловлас и белобрад симпатичен старец, захапал до злоба “Марлборо” (познах ги по червения кант над филтъра), и драскащ нещо в някакво томче. Приближих се плахо към него и учтиво попитах: - Извинете... - Бегай у края.-отряза ме с не чак толкова миловиден гласец старчето, даже не ме погледна. - Ама аз... - Бегай бе, тука има ред, да не ви е пазар.-най-после вдигна глава и ме изгледа от глава до пети, като че ще ме инвентаризира.- Уфф... моля, изчакайте на края на опашката.-изкара през зъби. Реших да му спестя усилията от по-нататъшна учтивост и послушно отидох в края. Не е като да беше дълга опашката, само 10-ма пред мен. Като всеки българин, свикнал на опашки, бързо си намерих занимание и заоглеждах най-първия. Беше опърпан човечец, плахо усмихнат, брадясал и със зачервени очи. Усилено си чистеше ноктите от някаква невидима мръсотия, която сякаш бе отишла в мигновен отпуск и го бе изненадала. - Добре, минавай.-старецът подаде едно червено листче и се усмихна ехидно.-приятно прекарване. - Благодаря ти, свети Петре!-викна през устни човечецът, и набързо се завтече към портата. Тя се отвори със скърцане и го пусна... е, не знам дали вътре, не се виждаха дивни гори и чуруликащи птички, но съм сигурен, че влезе някъде, защото после просто го нямаше. Усетих се каква е станала. Сигурно съм блъснал колата някъде, или пък ме е дръннал по погрешка някой мафиоз... всичко се случва. Веднага ми присви за Снежка. Това е дъщеричката, дето я имаме с жената от тринайсе години. Леле, дано не съм погубил и момиченцето, ако съм бил с колата! Недай Боже! Малко е късно за тва, не мислиш ли?-подигравателно ми се хилеше старецът, попълвайки документите на следващия. Смръщих се. Е, за жена си не се замислих особено. Още преди 15 години се блъснахме в едно дърво с колата. Излязохме невредими – аз само си одрасках пръста в валето пика, с което щяхме да вътрим пътуващите с нас приятели Коля и Марийка. Тогава, ядосан от разваленото раздаване, аз изругах “Ех, как не успях да те затрия” на партньорката си в живота и в карето. Та както и да е, майната и на жената. - Братоци, вие 9-имата в чистилището!-отсече свети Петър. - Ама как! Ама какво?! Ама що!-завайкаха се шокирани деветимата. Спестявайки малко хартия и немалко шум, една гооляма врата се отвори в пода и те просто пропаднаха. Е добре де, а ако бяха десет? По-голяма врата, какво ли? - Ех, много по-леко е с тая новата, дето я натвори мургавия.-свети Петър избърса света пот с една синя кърпичка, появила се от нищото. - Тоя трик с вратата в пода е толкова клише, че и в Холивуд не го ползват.-се чу глас. Огледах се – и скивай ти, ангел до вратата. Явно като мълчи не се вижда. Ако в България избирателите бяха такива, щяхме да сме не 6,5, а около милион. Видими. - Бегай бе, херувим нещастен.-изруга безстрастно свети Петър. - Извинете.-рекох-ама за каква нова и какъв мургав говорихте? Свети Петър се обърна към мен, фокусира светлейшия си поглед върху ми, и се усмихна благо. - Е, че нали новият папа пусна едикт, според който всички, освен 12 годишни деца и по-малки, отиват в чистилището и чакат там до деня на Страшния съд. Но Господ каза, че не било икономически и ПиАр изгодно и нареди да пускаме всеки десети. Я, че аз съм бил късметлия. - Независимо добър или лош, отива в чистилището?-попитах, изненадан - Ами да, вестници не четеш ли бе, Ванка? - И мойто момиче, дето е на 13, ще я пратите в чистилището да чака?-запитах, съвсем шокиран. Свети Петър се ухили цинично. - Твойто момиченце? На 13, а? Все едно не ги знаеш децата сега, Ванка. Тя досега сигурно е спала в 20, направила е аборт, напива се по-често от тебе и... - Млък!-отсякох, и тупнах на съветското бюро. Тука свети Петър сякаш се смути, и измърмори нещо като извинение, после започна да вписва нещо с пачето перо в скромно подвързаното старинно томче. Бях бесен. Не им ли писна да обобщават всички деца по разните гамени? А? Мама им... - Аз се спрях, спри се и ти. Ванка, канибалствал ли си? - Ъ? - Канибалствал ли си, човешко ял ли си? - Къде ти човешко?-изтърсих, спомняйки си как онзи ден отчаяно търсих телешкото, за което жената ме бе пратила, някакво за 4,20 килото. - Намира се.-вика-а ти ял ли си? - Не! - Досието ти казва друго, канибалино! И за достоверност обърна томчето към мен. Прилежно написано: Пороци Грехове Пиене Кражба – 1 път, 1972 Пушене Изневяра – 3 пъти, 1989, 92, 93 Хазарт Измама – 3 пъти, 1987, 1989, 1999 Пожелал кравата на ближния си – 1 път, 2001 Канибализирал – 1 път, 1984 И така надолу, но спрях да чета. Не ми се щеше някак. - Е как канибализъм бе, свети Петре, а аз да не знам? И кога съм пожелавал кравата на ближния си? - А когато смени по-миналата година на дъщеричката пържолата с картофено кюфте според тебе кво беше?-сряза ме светецът. Преглътнах. Вярно, грях ми е на душата. - Добре де, а канибализма? - Чакай да видим, требе да има данни.-много авторитетно Свети Петър натисна надписа “Канибализирал”. Томчето реагира и изписа страничката със много букви и няколко картинки.-Таблетна книга на греховете, нови технологии.-рече ми авторитетно старецът. - Тогава що отгръщаш? - От баровщина, как що? Загледа мъдро текста, скролна майсторски надолу и заклати глава. - Ами даа, да, помня го това. Значи, ял си пастет тази година? Сигурно. - Е, същата година в най-големия завод за пастет е станала злополука. В мелачката е паднал един работник... - И какво са направили?-попитах, знаейки отговора. - Е че кво, махнали са дрехите и са разбъркали още веднъж. - Ясноо....-рекох. Канибализъм. Тоталитаристически канибализъм, тъй си е. - Така че... май се прецака. За Ада.-рече, и ми подаде розово листче. Явно съм го гледал тъпо, щото се ухили.-След толкова покварени девойки Сатаната стана педераст. Волю-неволю, и аз се ухилих. И ушите ми изпищяха. Няколко секунди седях така. Осъзнах, че съм си затворил очите и ги отворих. На бюрото седеше много атрактивен, разтопен остатък от свети Петър. Огледах се. Зад мен стоеше висок младеж с тъмни очила, зелени всъщност, голяма лъскава пушка и пура. - А ти си...? - Избраният! Това май го очаквах. - Ъъ.... Хари Потър, Нео, Фродо, Дядо Коледа или...-забих се леко в опита си да бъда оригинален, а херувимът до портата ми помогна, шептейки: - Владимир Владимирович! - Тоя па защо!-сопнах се възмутен. Като ти спрат парното, не ти е до Владимир Владимирович. Ангелът сви рамене. - Аз лично гласувах за него. - Че вие гласувате ли? - Разбира се, признаха ни това право през 1944 година. - След жените?-изхилих се. Херувимът се озъби, блясна светлина и се превърна в копие на разтопения светец долу. Погледнах Избрания. - Та кой си ти? - Фьодр Уилсън Ла Фуерма де Лафае фон Цимерман Хун Дзъ Шимагото-но-Мирасума, и останалото го забравям постоянно. - Наистина ли ти е такова името? - Не бе, казвам се Джон Бласковиц, просто тия от Съвета за Етническа и интернационална интеграция писнаха, че не можело Избрания да има такова име и туйто. Ясно, бюрокрация. - А... какво правиш тука? - Избивам ангели! Премигнах. - Ъъъ... защо? Той се смути. - Ами... за да спася света? - Аха...-не знаех какво да му кажа.-добре. Хубаво... Както кажеш... А Господ ще го дръннем ли? - Че как, той е главният Моб! Едно време им викахме босове. - С тебе съм!-рекох, заредихме ракетометите и щурмувахме Рая. - Ванка, събуди се бе! - Еби си майката, архангел Гавраиле! - Много къркаш бе, Ванка, чак богохулстваш ебахти... - Ще види той, сега ще взема точилката! - Недей бе, Надя, щади го човека, къркан е като тарабин! А аз си спях кротичко на дивана. |
|
| Автор: | Shadowcat [ Сря Мар 25, 2009 12:16 am ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
 Mного ми хареса особено частта с канибализма и Нео и босовете XD Брависимо мяза ми малко на "спомените на архангел михаил" и там се ебаваха с Рая как и да е, много забавно, от части изключително вярно, но и малко гадно за това, че само 1 на всеки 10 души отива в Рая >.< |
|
| Автор: | Ghostbuster [ Сря Мар 25, 2009 1:46 am ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
Супер е... хуморът е черен и находчив, напомня ми на ето Тази книга ...cool 
|
|
| Автор: | haku_chan [ Чет Мар 26, 2009 12:08 am ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
Като изключа това изречение: *Озърнах се зад рамото си.*, което не знам защо ми бръкна в здравето е много добро. Забавно е и ми напомни на нещо, което четох наскоро... Да се виждат повече такива. 
|
|
| Автор: | moonbeam [ Съб Мар 28, 2009 9:49 am ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
Хуморът си го бива,а на места има и много верни неща като това  "Огледах се – и скивай ти, ангел до вратата. Явно като мълчи не се вижда. Ако в България избирателите бяха такива, щяхме да сме не 6,5, а около милион." -Тъжно,но истина  От сърце се смях на частта с пастета и канибализма ).gif)
|
|
| Автор: | Line [ Нед Мар 29, 2009 8:38 pm ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
Бобо! Къде ми е разказът с гушкането!! |
|
| Автор: | nem13 [ Нед Мар 29, 2009 11:38 pm ] |
| Заглавие: | Re: MyFic: Пред портите |
Чакай де, прояви творческо търпение... |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|