Преговор: Почнах този малък проект, вдъхновен от романите на Гипсън, Стругацки и едно определено произведение на Тцумо Нихей Това е първата от доста глави
Глава 1: Сняг!?
Стъпка в дълбокия сняг, после още няколко. Тург вече се качи на билото на стръмния хълм, жадно засити дробовете си с прохладен въздух. Въпреки, че му причерня от скоростното изкачване което предприе, той с нетърпение се вгледа в далечните планини. Сърцето му заби лудо в ритъма на необуздана радост, устните му се изкривиха в усмивка, най-накрая видя първите лъчи на изгряващото слънце, зениците на големите му очи се свиха.
След като светлината стана прекалено ярка, Тург се огледа, всичко което беше чул от Мокрия за повърхността на Севера се оказа вярно, сега му оставаше само да осъзнае всички чужди думи и да свикне с… всичко. Доскорошният тунелен обитател седна в снега, разкопча отрупания с джобове, подплатен комбинезон, снежинките се топяха по бледата му кожа. Огледа отново, не след дълго в съзнанието му се прокрадна страх и чувство за несигурност. И преди беше излизал на повърхността, но никога с намерението да остане за толкова дълго. Всичко се оказа толкова по-просторно отколкото покрива на Тумора, едва ли щеше да си намери лесно някои ъгъл или ниша за да се усамоти както подобава на всеки Подземен.
- Хей, значи все пак успя?
Гласът идваше от малък крабообразен бот, който тромаво движеше щипаловидните си крака по снега в отчаяни опити да се предвижи.
- Чакам ви вече два дни, явно сте се засекли с моите мили братовчеди.
Тург нито си направи труда да помогне на бронирания плужек, нито да му отговори…
Морган беше доста досаден спътник. Не след дълго се чу стържене. Капелт тръшна раницата и картечницата си на бетонената плоча, постоя с подадена глава от шахтата, сензорите в шлема му сканираха терена. Набирайки се на металния обръч телохранителят изниза туловището си от тесния отвор, протегна се издавайки полуживотински звуци. Лутането из тесните аварийни тунели го беше схванало. Без да се отдава на допълнителни глезотии, събра екипировката и без да споделя ентусиазма на господаря си пое по неговите стъпки. След като се увери, че нетипичните за него прибързани действия не са го довели до гибел, закрачи към все още мърморещия Морган. Повъртя го в ръцете си, след което го занесе на Тург.
- Пред нас е Кексът – започна Морган – преди да излетя Мокрия ми разказа за тази долина. Под снега има тънък слой торф, след него следват боклуци, които в дълбочина се смесват с някаква органична гадост, а под тях, под тях… един демон знае, може би скала или поредната мегаструктура. По на юг може би има населени места със събирачи продаващи скрап и вехтории на Ааранските търговци. Едва ли ще сме добре дошли, на Ааран все повече не се нрави нищо, което идва от запад, особено след миналогодишната атака. Нали си спомняш колко шум се вдигна около ония прехвърчащи контейнери, пръскащи тонове мини и антисапьорски дроиди. Десетки градчета опустяха от гладна смърт, но причината, която направи Ааранската адмидистрация толкова раздразнителна, е че всички търговски пътища останаха блокирани за месеци, а мършата и плячката все още докарват разнородна паплач… Разбирам защо нашият превзет труполюбец се е заврял тук.
Тург кимна и извади своя портативен МИ тернинал, свърза го в модема, вшит в комбинезона на Капелт. Навря тънка букса в куплунга зад ухото си, последва обичайното леко замайване и дезориентация, не след дълго структурата на вградения софтуер започна да става осезаема. Тург прехвърли няколко менюта и се озова в настройките на модема, в същия момент малката сателитна чиния на рамото на Капелт се разгъна и започва да търси връзка с някой комуникационен спътник. В тези широти никой не се надява на редовни цифрови комуникации. За съжаление и двете връзки, които намери след двайсетминутно сканиране се оказаха защитени, не си струваше да проникне през защитата, нито пък му беше времето и мястото.
След минута модемът беше изключен, а надеждите бяха отправени към вградения късообхватен приемник. Още с включването си улови силен радиосигнал издаващ близки координати. Подземията бяха пълни с такива “случайни” съобщения. Долу дори и децата знаеха, че това са капани, но тук на повърхността всичко беше различно…
Тург дръпна буксата премигна няколко пъти и погледна координатите на малкия дисплей. Капелт както винаги в такива моменти го наблюдаваше, неговият значително по-практичен, хищнически разсъдък вече беше намерил решение на тази “загадка”.
- Многоуважаеми, на повърхността рядко има стени и всеки може да наблюдава отдалечени обекти.
Миг по късно, с посмачкано самочувствие, Тург се опитваше да нагоди зрението си към слънчевата светлина и да различи тънката чернееща се антена на фона на белия сняг.
Това е за сега.
В следващата глава ще ви натрапя и съдбата на Инве и нейния тавариш
Очаквам да сподлите впечетления
определено ще очаквам втора глава 