Ще има продължение нали?До тук като идея не е лошо,но почти целият фик е диалог.Направи малко повече разяснения в следващата глава,каква е историята на героите,как са се оказали със свързани души
| AnimeS-bg.com http://forum.animes-bg.com/ |
|
| My fic : Wild http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=40877 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | pashka [ Пон Яну 05, 2009 10:09 pm ] |
| Заглавие: | My fic : Wild |
Той се сбогуваше с черната фигура, осъзнавайки, че дори да му се иска тя да изчезне от живота му така, както се разтваряше в мрака, това няма да се случи никога. Вълците виеха в хор и нещо в главите им го накара да настръхне. Роб разроши почти небрежно червената си коса и се сепна. Нещо меко и топло се напъха в ръката му. Муцуна. До него се беше приближил грамаден сив вълк с жълти очи. Момчето му се усмихна дяволито и го перна през носа. Вълкът клекна и изплези дългия си червен език. Това не беше просто някакъв си глупав вълк. Беше неговият вълк. Защото все пак Роб живееше в един свят, който ние едва ли можем да разберем. Свят, където хората споделят живота си с други хищници. Живота, храната и дори душите си. Момчето седна до вълка. - Онзи глупак отново тръгна. Вълкът изръмжа с разбиране. - И какво търси, питам те, какво повече ни е нужно на нас от това, което имаме? Двата чифта жълти очи се срещнаха. Вълкът легна и задращи с лапа из прахта. Всъщност не прах. Земята беше от безкрайно много пясък, който сега беше бял под лунната светлина. Повея вятър. - Ти виждаи ли смисъл в това да се стремиш към нещо, което не знаеш дали ще получиш? Ами, че ти така можеш да загубиш и онова, което си придобил. - Спри да дрънкаш. – гласът на вълка беше дрезгав. - Ти не си такъв човек. Хайде да се прибираме. Другите вълци запяха в далечината. Всичките с човешки гласове. * * * Кайл бягаше бързо. Джули летеше. Той изкрещя злобно и високо след нея, тя само се обърна да го удостои с пренебрежителен поглед. Момчето се спъна и се затъркаля по пясъка с псуване. Тя се върна раздразнено и го побутна. - Не знам за теб, но на мен ми стига. – снежнобялата вълчица го затисна с лапата си – Писна ми да бягаме нанякъде. Цял живот бягаме и се връщаме накрая все до същата черна стена. - Съжалявам. – не му личеше. Кайл я избута, за да се изправи и се изтупа. - Както казвам, не спирай да се стремиш. Вълчицата изръмжа заплашително и оголи острите си зъби. - Искам вкъщи вече. Три дни откакто тръгнахме. - И? – Кайл повдигна вежди. - Гладна съм. – вълчицата пак изръмжа – Може би трябва да изям теб. - Не можеш – той й се усмихна. Умре ли вълкът ти, умираш с него, ако ти умреш, умира и той. Просто правило за съществата, които споделят душите си. Всъщност имаше и добри страни. Кайл обаче не беше опитен и затова му беше ясно саво черното от тази вълча връзка. Затова избяга от света, който го превърна в животно. Щеше да си намери нов и да поживее човешки. Кайл и Роб бяха братя. Различни един от друг като юли от януари, като дъжд и слънце. Роб беше нахакан и уверен, малко извратен в привързаността си към всичко. Към живота си при черната стена, към рутината, към жените и към лудостта си. И проклетата му любов към вълците. Неговият вълк беше като душата му, силен, злобен, сив и умен. Такъв си беше Роб – по-големият от двамата принцове на хищническия свят. А Кайл, той беше мечтател и любител на облаци. Все не си знаеше мястото. С остър език, но нежен по душа. Романтик, но тайно. Ненавиждаше животните. И те го ненавиждаха. Дори собственото му пале го мразеше. Джули беше като душата му бърза, красива, тиха и бяла като захар. Той се приближи към нея. - Хайде, хайде напред. - Какво се надяваш да намериш? – попита Джули изморено. - Не стига ли, че търся и се надявам? * * * Черната стена се простираше по целия хоризонт докъдето ти стигнат очите. Цял живот да тичаш, не можеш да я заобиколиш. Висока беше от небето до земята. Роб се събуди и разроши вълка, който мрачно се взираше в него. Светът на Роб съществуваше само и единствено в подножието на Черната стена. Кой и кога я е построил, защо и какво има оттатък, не беше ясно. Май никой не си задаваше този въпрос. Бяха доволни от това, които имат. Малки къщи, семейства, градини, пълни с храна. Децата и малките вълчета не можеха да се изгубят. А слънцето изгряваше сутрин отново и отново над пустинята отвъд града. Един огромен град. Нужно ли е повече? * * * След девет седмици Кайл и Джули видяха в далечината нещо и тръгнаха след него. “За пръв път стигам толкова далеч. Няма връщане.” Отне им около двадесет минути да достигнат силуета. Кайл седя и го гледа с часове. Безмълвен. Една грамадна черна стена. От край до край. От небето до земята. * * * Кайл и Роб седяха в пустинята до града си. Вълците им спяха кротко зад тях. Мълчание. - Аз бягам от тях, а всъщност съм повече вълк от всеки. – Кайл въздъхна – Тичам, търся, ловувам и като гледам тази грозна жълта луна, ми иде да вия. Да вия от болка и мъка и да разкъсам нещо с ръце. Живеем в клетка. Роб се засмя тихо. - Можех да ти го кажа и без да стигна до другия й край. Кайл се изправи. - Сега ще построя машина, с която да прескоча стената. - Невъзможно. – сивият вълк се бе събудил. Кайл се обърна към Роб. - Ти мислеше за невъзможно и да стигна до другия край на клетката. Споделяме душите си с вълците. – той се изплю – Не сме човеци, а животни. Животни в клетка. Всичко е възможно. Той се изправи и тръгна нанякъде. Джули внезапно скочи и го последва. Застигна го и го бутна по ръката, а на Роб му се стори, че Кайл я погали. Разигра се много бързо. Роб изпращаше тъмната фигура на брат си с поглед, осъзнавайки, че и небето е стена. Само че разноцветна |
|
| Автор: | haku_chan [ Вто Яну 06, 2009 11:52 am ] |
| Заглавие: | Re: My fic : Wild |
Идеята за споделените души ми е позната от "Сърцето на дракона". Там обаче беше споделено сърцето... Има някои неща, които не ми харесаха, но сега няма да навлизам в подробности. Ще има ли продължение? |
|
| Автор: | moonbeam [ Вто Яну 06, 2009 1:45 pm ] |
| Заглавие: | Re: My fic : Wild |
Ще има продължение нали?До тук като идея не е лошо,но почти целият фик е диалог.Направи малко повече разяснения в следващата глава,каква е историята на героите,как са се оказали със свързани души
|
|
| Автор: | condor6663 [ Вто Яну 06, 2009 10:10 pm ] |
| Заглавие: | Re: My fic : Wild |
Определено ме заинтригува. В първия момент, като прочетох това с душите, се сетих за филма The Golden Compass, там имаше нещо такова. Надявам се, че ще има още. Хареса ми комбинацията между кратки диалози с кратки описания (понякога дългата липса на пряка реч отегчава, но изборът е твой) 
|
|
| Автор: | Lost_Ronin [ Чет Яну 08, 2009 9:49 pm ] |
| Заглавие: | Re: My fic : Wild |
Накъсано, неясно. Мисълта блуждае, а смисъла бяга. Като цяло е хубаво, правилно написано, не се виждат много грешки (май никакви). Прибавям и горните забележки и също така не накъсвай така текста. |
|
| Автор: | baikonur [ Вто Яну 20, 2009 11:44 am ] |
| Заглавие: | Re: My fic : Wild |
Не е лошо но, и на мен ми хареса... но все пак се пробваи някаси да приковеш читателя
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|