Manhunt : Unexpected



“Ти си Кеш, влизай вътре и си свърши работата.”

Тихият, спокоен глас на режисьора отеква в съзнанието ти, затваряш очи и поемаш въздух, прокарваш пръст по тежката бухалка и тръгваш към ъгъла на сградата. Гласовете на ловците се носят по тежкия, изпълнен със зловония въздух и се разбиват в челото ти, тихите ти стъпки връщат търсеното спокойствие в нощта. Вече си съвсем близо. Червената кърпа, завързана за тила на ловеца е на сантиметри от лицето ти. Поемаш дълбоко дъх. Показваш се иззад ъгъла и вдигаш бухалката над главата си...

-Ааах! – изненадан от внезапния удар, ловецът се обръща и ти хвърля кръвнишки поглед, стискайки удареното си рамо.

Изругаваш, изумен от некадърността си.

“Разочарован съм Кеш. А сега го довърши, преди да е повикал друижинката, за да ти светят маслото.”

Онзи обаче вече е прехвърлил металния прът в другата си ръка и разярено се хъврля към теб. Нямаш намерение да допуснеш една и съща грешка два пъти, навеждаш се и забиваш лакът в челюстта му. Успял си да го отхвърлиш назад, но само за миг. Стискайки здраво малкото си непокътнати зъби, ловецът се връща, съсредоточил всичката си ярост в металния прът.

След секунда вече е на земята. Черепът му е разбит на парчета, прътът стърчи от стомаха му, зъбите му се търкалят около окървавената уста.

“Времето тече, Кеш. Хайде, влизай вътре.”

Заставаш до вратата и долепяш ухо. Говорещите са трима, по всяка вероятност напушени, или в нетрезво състояние. Позволяваш си тънка усмивка, преди да разбиеш ключалката и да влетиш вътре.

Единият стои до прозореца и разсеяно тръска цигарата си. Две замахвания с бухалката, черепът му се пропуква, трето, кръвта шари лицето ти, четвърто, свлякъл се е на пода с изцъклени очи.

Другите двама се хвърлят към теб, единият забива юмрук в корема ти, другият замахва с бухалката си, но в опита си да ти разбие челюстта, се препъва и се строполява в краката ти. Мъглив спомен от игра в детството нахлува в ума ти, докато, борейки се за въздух, се свиваш и с цялата си тежест падаш върху главата му.

Другият замахва втори път, превърташ се, оставяш го да забие бухалката в дюшемето. Опитваш се да се изправиш, но тежкият му ботуш удря брадичката ти и отнво падаш на пода. Стенеш. Свиваш крак и с всичка сила го забиваш между краката му. Онзи изкрещява от болка, превива се и стиска тестисите си.

Надяваш се да си ги разкъсал. Вдигаш бухалката от пода. Още две замахвания и си свършил работата си тук.

“Продължавай, момче, още малко остана.”

Пред очите ти се разкрива затъмнен коридор, щом отваряш опръсканата с кръв врата зад тялото на първия ловец, крушката в края й присветна колебливо, хвърляйки мъждикава светлина по стените. Не можеш да усетиш присъствието на още ловци, само тупненето на сърцето ти напомня за кървавия сблъсък, който едва не те захвърли пред портите на Ада. Поемаш си дъх и тръгваш по коридора. Открехваш единствената врата, отляво на крушката, и надникваш в помещението.

Мечешко хъркане, примляскване. Пристъпваш предпазливо в стаята. Мъжът лежи на пода, повален от съня след изпиването на алкохола в празните бутилки, търкалящи се наоколо. Захвърлил е маската си в ъгъла. Даваш си сметка, че дори и да изпитваше зверско любопитство, пак не би погледнал лицето му.

-Имаш късмет, мъжки, – прошепваш, вдигайки бухалката над главата си – ще умреш в съня си.

Кръвта се разплисква по пода, мъжът заспива вечния си сън.

“Съвсем близко си, Кеш! Побързай, за да не си изпуснеш наградата!”

Продължаваш напред и отваряш остъклената врата, водеща към малката тераса. Жива душа не се мярка наоколо.

“И без да се сърдиш, момче. За твое собствено добро е.”

Тежкият удар зад врата не ти оставя и секунда, за да помислиш над думите му.


[/i]

Като цяло е тъпо. Нищо не му разбрах, колкото и яко да е написано, а какъв е тоя режисьор?

Я го обясни по-ясно, като на човек дето не е чувал за това.

Ааа ясно. Пак е тъпо.

А сега, да обособим отговора ти. Като цяло е тъпо, но е яко написано?

Добре е написано, но идеята е лоша. А и нещо не ми се нрави като разказ от първо лице, как избиваш хората. Действията не са оправдани и така нататък. Може би защото ми липсва първата част, но пак е лоша идеята.

Аааа,Line,човече направо ме зарадва .Гледай ти какво те е зарибило . Играл съм Manhunt (даже два пъти), таман си изкарвах така гнева на нещастните ботове претрепвайки ги и наслаждавайки се на последните им гърчове ....

Май точно това,че си писал от първо лице ед. ч.,прави стилът ти по-нестандартен и интересен.Иначе не ми допада механичното и накъсано описание на действията,а историята се състои предимно от тях.Да обобщя-имаш талант,но идеите ти не струват.

това, което направих, бе да изсипя всичко, което ми остана в главата от Scene 1 , 2 , 3 и 4 в няколкостотин думи, не съм влагал идеи и разни ми ти други чувства, описания и простотии. колкото смисъл в "историята", толкова смисъл в играта.

може и ня'кво продължение да измисля...

О , Боже! Отново ли ? Наистина е добре, че няма да ни накажеш с продължение ...

Права е ! Линия ходи дърпай !