AnimeS-bg.com :: Виж темата - My Art: Моите творби

AnimeS-bg.com http://forum.animes-bg.com/

My Art: Моите творби http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=38373	Страница 1 от 1

Автор:	lovelyangel666 [ Вто Окт 28, 2008 12:02 am ]
Заглавие:	My Art: Моите творби
Тук ще пусна някои разкази, стихове, а по-късно някои и други картинки и снимки, на който му се занимава, приемам градивна критика. My first real kiss Room. Empty corners. The thick red curtains were moving slowly. The window was almost closed, but open enough to let the air come into the room. It seemed like the walls were talking. I could hear them. Every last word, every little move had sunk in these walls. I could see all the memories flashing like shadows and ghosts infront of my eyes and then slowly disappearing before they finish talking. Up there, on the ceiling, the crystal smokes of my fag were curling up. I was sitting in the dark and watching them fade with half-opened eyes. My shaking hands reached the desk and grabbed an old wrinkled photograph. I exhaled a sircle of smoke on it and I threw it back on the desk, then caught my head with hands and ran my fingers through my hair. I had to call him. I knew I had to. "Talk to him", my mind was screaming, "You cannot go on like this anymore.". I lighted another cigarette and I took the phone in my other hand. 6-1-1... No. I couldn't do it. "Call him. You can't give up now." And then I dialed the number. "Yes?" Don't hang up now. DON'T HANG UP NOW! "Hello?!" "Hi", I said, "It's me..." "Hey...", his voice sounded so tender and warm, that I couldn't find my words. "How... How are you doing?", I said. A moment of silence. "I am waiting for the angels to knock on my door." "Yet not tired of dreaming?" "Everyone of us is lost without his dreams.", he said. "I need to talk to you, Dave." "I know." Another moment of silence. I felt like these seconds of silence were turning into hours. Finally, after ages, I heard him taking a breath. "Meet me at our place. In one hour." I could say no more. I just hung up and closed my eyes. One hour later I was running in the park to the place I was supposed to be meeting him. The falling dusk embraced me in its arms and bound me to darkness. With eyes wide open I stopped, out of air and took a deep breath from the cold night air. Then I turned around. My hair was flowing down around my face. Was I late? Was he gone?! "Angela...", I heard a soft voice comming from behind my back. I turned. and so he was standing there, his long black hair covering his eyes and his hands infront of his mouth, trying to light a cigarette. He inhaled deeply and smoked out. Then he threw back his head and looked at me. "Angela, my dear.", he said again and took me in his arms. I could hear his heart beating. Then he let go and held my head in his hands. "Dave,", I said quietly, "I can't stop thinking about you." I was expecting him to say something, but he remained silent, so I continued: "I know what are you gonna say..." "No,", he interrupted me, "you don't." Those words confused me. I began again. "Dave, I know we're through with this." This time he let me finish "I just wanted to see you and remember you this way." "You know nothing, my dear", he replied and I looked ay him sharply. Was he making fun of me and trying to hurt my feelings? "I would give anything to be with you again..." I said. My eyes filled with tears. Why was I saying this to him? Everything was over. He couldn't understand... "I would give anything to be with you too", he said and I opened my eyes wide from shock. And then he kissed me. Just like I was standing there, he hugged me tighty and kissed me with his soft, passionate lips. I closed my eyes and held my breath, so that I can enjoy the perfect moment of my life. I knew it would never happen again... And that's why I tried to hold it as much as longer - he and I, as we both stood there, enchained with the sweetest kiss under the stars. --- Вдъхновението Пламъкът на свещта догаряше. Светлината бе мътна и в тъмната стая едва се виждаше. Предметите и мебелите в помещението хвърляха причуливи големи сенки върху стените и на трепкащия пламък играеха гоненица по спуснатите пердета на прозореца. Само една сянка седеше неподвижно на един стол пред бюрото, а перото в ръката й усилено тичаше по листа и се чуваше приглушеното му скърцане. Часовникът на етажерката лениво тиктакаше и стрелката му бавно се местеше на един след полунощ. Фигурата на стола се отмести за миг и прокара пръсти през косата си. Перото спря да дращи и застина във въздуха на не повече от два сантиметра над листа. Беше толкова тихо, че вече се чуваше дори мекото припукване на свещта, която хвърли две искрици от огъня. Внезапно прозорецът се разтвори широко и вятърът бързо нахлу в топлата стая. Свещта угасна. Един тъмен силует стана от стола в потъналата в мрак стая и притвори пак прозореца. Една ръка зашава по бюрото и, докато явно търсеше някакво светило, бутна една малка икона, опряна до стената. Изправи я и отново заопипва дървесния лакиран плот. Намери една хартийка от бонбон и я подхвърли без особен интерес в кошчето отдолу. След около тридесет секунди усилено търсене в стаята се чу драсване на клечка кибрит и една тънка ивица светлина разпръсна пак сенките по стените. Острият пламък се сля с фитила на свещта и топлият восък започна отново бавно да се топи. Тъмната сянка се намести отново на стола и угаси клечката кибрит. В тъмното слабо се видяха размитите очертания на дима от угасналата клечка. В стаята се разнесе приятния мирис на изгоряло дърво. Благовонията унасяха. Часовникът показа четири след полунощ. * Един крехък слънчев лъч проникна в пролуката между двете пердета. На бюрото до мастилницата една фигура бе положила главата си и дремеше. А до нея още се носеше нагоре димът на една догаряща свещ... --- Прозаично(посвещение) Ти вървиш, не се усмихваш. Нима не виждаш? Слънцето през клоните наднича. И те милва със своя първи лъч. Лазурното небе безбрежно днес със теб се радва. Във теб душата ти ликува, но защо е тъжна твоята усмивка днес? Защо е скрита радостта ти? Защо не покажеш своите чувства пред света? Птиците се реят волно в синевата. Ти вървиш, ала не виждаш. През клоните на тоз ухаен люляк. Един прозорец със цветя. Нима? Нима ти не видя красивото момиче със златната като пшеница плитка. Усмивка. Ти я съзря. Видя топлия й поглед. Щастлива днес е тя. Щастлива бъди и ти със нея. Искаш ти да чуеш мекия й глас, като песен да долети до теб отново. За да споделяш радостта и пак да ти се иска да прегърнеш света. Ти се спираш, ала не виждаш. Не усещаш любовта. Любовта между две сърца. Прегръдка. Той прегръща я и се усмихва, щастлив е като нея. Щастието усети ли и ти? Би казала преди, че те не се обичат, а как всичко се промени. Защо чак сега разбра? Защото чак сега разбра тяхната любов. Сега усети радостта. Сега на земята са само двамата и колко щастлив стана за теб света! И ти като тях ще забравиш тъгата, защото любовта им като слънце те огрява. Това е чистата любов и свята. Така невинна, истинска, безкрайна. Поглед. Те те гледат и ти се усмихват. Усмихни им се и ти. Помахай. Покажи им радостта си. Нека слънцето не залезе никога над тях. И нека любовта им лети свободно във простора. Сега усмихни се пак. И преди да поемеш своя път поспри. Постой. Погледай ги. А после все така с усмивка си тръгни. --- My last day Breathe. Breathe before the sunrise. Before the sun shines above you, because this is your last day. Do not cry. Tears won't save you. Raise your head up and face your fears. The next day you turn 16. You will make your own decisions. You'll be on your own. But you can't help it. Live for it. Live like a soldier. For every breath you take you might lose your life. For every beat of your heart the one beside you might die in your hands. In every man you see an enemy. In the fields you see death. You look into its eyes. And you smile... Because you know it doesn't matter. If you die or if you survive... It's a feeling like no other. You will spare your life. Live like a thief. Live on the edge. For every breath you take you might get caught. For every noise you make you might lose your freedom. You live so that you can eat the next day. But you don't stand a chance. You cannot change your fate. Your life is like a game of hide and seek... Live like a surgeon. For every breath you take you might lose control. For every shake of your hand your patient might not survive. Live as if your life depends on his. Life as if your heart lies in his soul. Because if he dies, he will grasp a part of you. Live for the moment. Live on your own. Because for those who want to live there will always be a tomorrow. --- Прозаично Недей, любов, остави спомен от теб, красива тъга, времето който ще убие, мен ще остави със празни ръце. Тръгни си без болка. Не се обръщай назад. Не поглеждай през рамо. Не ще се върнеш пак при мен. И ето, че във този тъжен ден ти ще пуснеш моята ръка. Ще ме погледнеш за последен път с твоите тъжни черни очи и ще избелее после твоят образ бавно, като стара снимка. Не ще остане вечно в мойта памет. Щом се разделят съдбите ни, аз знам, ще се срещнем някой ден. Аз ще си спомня тоите очи, а ще си спомниш как обичаше ме ти.. Не плачи, любов. Помни, че дори светът да спре да се върти, дори сърцето ми да спре да тупти, знай, че аз ще те обичам, няма никога да те забравя. И ще те чакам да се върнеш, макар пътищата ни да не се пресекат. Любовта към теб ще разцъфти, не ще увехне тя, не ще умре. Завинаги обичта за теб ще пазя, любов, във моето сърце. --- И засега последното ми, което написах днес Untitled** Когато аз очи отворя за този тъжен свят, къде ще се намеря аз не знам. Празнина у мен ще си намери кът, самотата ще ме хване за ръка. Ще тръгнем ний по гол и стръмен път. Когато своя път поема, аз ще страдам и ангели умрели в моите нощи над мене ще се носят тъмнокрили. И в прегръдки студени ще обвият мечтите ми, другарите ми мили. Когато сам остана, може и да падна духом, ала нивга не ще се аз предам, опора аз ще бъда сам на себе. Но Самота, не ще ме ти сломиш, не ще се прегъна аз под тебе. Когато обърнеш своя взор към мен, ще те отблъсна, и теб, и целувките ти празни. Ще отпусна после твоята ръка. А преди да ти обърна гръб ще спра и ще отнема твоята душа. И когато твоите кърви обагрят ризата ми в черно, ще те погледна усмихнат, заслепен от зората на новия ден. И ще видя тихо как през твоите очи животът ти излиза устремен. Засега е това, а когато не ме мързи, ще постна и другите.

Автор:	WrathOfGod [ Вто Окт 28, 2008 12:25 am ]
Заглавие:
май трябва да е Fic а не Art

Автор:	moonbeam [ Вто Окт 28, 2008 12:40 pm ]
Заглавие:
Според мен пишеш по-добре на английски,макар че и последното стихотворение е добро.Първият разказ не е лош,само че нещо не ми се връзва със заглавието.Изреченията са малко отсечени,трябва да правиш по-плавни преходи,иначе ми харесва как описваш детайлите.Най-голямо впечатление ми направи My last day,особено тази част: Do not cry. Tears won't save you. Raise your head up and face your fears. The next day you turn 16. You will make your own decisions. И това също е добро,има дълбок смисъл. For every breath you take you might lose your life. For every beat of your heart the one beside you might die in your hands. In every man you see an enemy. In the fields you see death. You look into its eyes. And you smile... Because you know it doesn't matter. If you die or if you survive... [/b]

Автор:	Neltarion [ Вто Окт 28, 2008 5:26 pm ]
Заглавие:
тъм дъдъдъдъм... мъст би имоу... тъм дъдъдъдъдъм...

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/