така... историята ми хареса, замисълът също... Мисля, че ти казах какво мисля, но за протокола:
Стилът ти е "къдрав," което е и хубаво и лошо... Хубаво е, защото е интересно и информативно; лошо е, защото е твърде информативно и трудно за четене. Някак изморява очите и мозъка да четеш къдрави изречения едно след друго, всяко с по минимум 2 подчинени... Не знам, не винаги работи. Аз харесвам Дикенс, който насилствено те принуждава да се наслаждаваш на планина една планина в 10 страници, но пичът има 1000 и му е на през кимоното. Късите истории не могат да си позволят такова разсипничество. Остави всичко останало, но води и до объркване... Изречението с павето и сядането на прага. Кой сяда на прага? Не и ефрейторът.
Персонификацията е хубав похват, но трябва да се ползва с мярка. Не може всичко да е одухотворено, защото се губи ефектът. Слънцето, дъгата и цветчетата -
само в първото изречение.
Моментът с разказа на ефрейтора не си пасва с историята. Разказваш в 3-то "вездесъщо" и минаваш в 3-то "ограничено." Не знам дали това е единствената причина да стои като кръпка, но определено може да поработиш върху "инкорпорирането" му в останалата част на разказа. Пробвай с пряка реч и първо лице, след като разказва (е, ще се лишиш от част от описанието). Другият вариант е да го представиш в спомените на ефрейтора, така ще се отървеш от смяната на лицето...
И да взема да млъкна вече...
Разказът и идеята са чудесни, просто имаш нужда да го прочетеш след седмица - две и да го редактираш малко.Помисли за героите си - представи си къщите им, ежедневието им, миналото им. Не е задължително да ги включваш в историите си като факти, но помага когато пишеш... несъзнателно става, така са ми казвали 