Ооооооооооооо Саюки!
Супиер
| AnimeS-bg.com http://forum.animes-bg.com/ |
|
| [FanFic] Лятна буря /17.9; Saiyuki/ http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=36991 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | schlau [ Пет Сеп 12, 2008 3:26 pm ] |
| Заглавие: | [FanFic] Лятна буря /17.9; Saiyuki/ |
Hope you enjoy it. В добро настроение съм (определено) [Saiyuki, Kougaiji x Kouryuu, Kougaiji x Sanzo / Sanzo x Kougaiji]!!!!! Коурюу бягаше през тъмната гора. Гръмотевиците свистяха, а светкавици блестяха из небето, но не беше започнало още да вали. Младият монах се надяваше да стигне до храма Кинзан преди проливният дъжд да започне. Небето постепенно посивяваше все повече и повече. Прескочи един огромен клон на пътя, но се приземи накриво, подхлъзна се на една скала, обрасла с мъх, и падна на пътеката. Докато се изправяше, стенейки от болка, той забеляза, че рамото му се беше ударило в нещо твърдо. Коурюу потръпна, когато видя кръвта му да се просмуква в робата му. Страховита гръмотевица прониза небето и започна да вали като из ведро студена вода, която го измокри и сплеска косата му върху бузите му. Мърморейки под носа си за гологлавите монаси, които бяха прекалено мързеливи да купят запаси от селото, въпреки че беше тяхно задължение да го направят, Коурюу вдигна чантата с храната, която изпусна, когато падна, и се отправи към малка пещера наблизо. Блондинът реши, че ще е по-добре да изчака да премине внезапната буря. Готвейки се да влезе в пещерата, щом стигна до гърлото и, светкавица я освети. Коурюу замръзна от страх с единия крак вътре, докато другата част от тялото му беше обстрелвано от дъжда. Имаше демон вътре, който се опитваше да запали огън. Изглеждаше сух и явно беше влязъл в пещерата преди него. Миризмата на кръвта му беше достатъчна да го издаде. „Ще умра,” помисли си Коурюу спокойно. „Той ще се обърне и ще ме хване и тогава ще ме убие за храната, която е в чантата.” - Няма ли да влезеш? Гласът пресече мислите му. Демонът успя да запали огъня и гледаше през рамото си към него. - Няма ли да влезеш? - демонът повтори търпеливо. - Навън вали, а ти си вир вода, да не споменавам студа. Коурюу продължаваше да не помръдва, в случай че той натиснеше спусъка на някакво оръжие, и просто го гледаше. Тогава, осъзнавайки, че може да го ядоса, ако не му отговори, заговори внимателно. - Защо да ти се доверявам? Сигурно ще ме убиеш. - Ако исках да те убия, досега да си мъртъв. - Демонът се върна към огъня. Коурюу претегли шансовете си. Можеше да напусне и да опита да намери заслон другаде - вероятно щеше да измръзне повече и да се измокри съвсем докато търсеше - или можеше да остане в пещерата, където можеше да се изсуши и да изчака бурята. Дори и с неговите духовни сили той не можа да открие никакво злобно намерение у демона. След като реши, че е по-добре да умре като се настани до огъня пред заболяването от пневмония, влезе в пещерата и седна предпазливо без да сваля и за миг очи от него, в случай на внезапни движения от негова страна. Демонът имаше дълга пусната коса, която падаше на гърба му. Неговата жълто кафява кожа изглеждаше, като че ли светеше в светлината на огъня. Но очите му бяха, които привлякоха вниманието на Коурюу. Неговите очи бяха в деликатно светло виолетово, зениците му във формата като на котка, сякаш се опитваха да погълнат всичката светлина. Изглеждаха толкова напрегнати, като че ли той мислеше за голям товар, който носеше на плещите си. Изглеждаха безкрайно тъжни. - Трябва да се погрижиш за раната си, - каза демонът, още веднъж прекъсвайки мислите на Коурюу. - Не всички демони са като мен и биха могли да надушат миризмата на кръвта ти. Когато младият монах не отговори, той продължи. - Да не споменавам дивите животни, които ще те изядат, ако усетят кръвта. След няколко секунди без отговор от страна на блондина, демонът стана и се приближи до Коурюу, коленичейки пред него с въздишка. След като се съвзе от първоначалния шок непознатият да е толкова близо до него, Коурюу успя да реагира, когато усети ръце да разтварят робата му . - Какво правиш? - извика той, размахвайки загорели ръце. Червенокосият се намръщи като хвана китките на Коурюу и ги държеше в здрав захват, но без да наранява младия монах. - Виж, не мога да си позволя някакъв си случаен демон да възприеме твоята миризма, която да проследи до тук, и да ме открие. Сега или ще превържеш раната си, позволи ми да го направя за теб, или ще те изхвърля от пещерата, - неговите светло виолетови очи потънаха в кървавочервените на Коурюу. - Разбираш ли? Коурюу го стрелна с поглед, примесен със страх и негодувание, но кимна. Демонът въздъхна - от облекчение? - и разкри рамото си. Блондинът се почувства разголен, докато червенокосият се грижеше за раната му. Той откъсна парче от лилавата си дреха, което беше прикрепено чрез две сребърни халки на рамената му на коженото му яке, и го използва като временна превръзка. Коурюу трепна веднъж, когато демонът върза стегнат възел. Той видя блясък в светло виолетово, когато червенокосият го погледна още веднъж преди да прегледа превръзката още веднъж. - Съжалявам, - каза той, връщайки се на мястото си от другата страна на огъня. Спря се преди да седне и свали якето си, което хвърли на Коурюу. - По-добре свали мокрите си дрехи и ги сложи да изсъхнат на огъня, - той посочи якето. - Можеш да го носиш през това време. Коурюу вдигна предложената дреха и се надигна, за да се увери, че демонът не наднича. Когато видя, че червенокосият все още седеше с гръб към него, той бързо свали мокрите си дрехи и облече якето. Едва му стигаше до врата и покриваше съвсем малко от краката му спрямо робата му, но реши да остане с него наместо да се разболее. - Благодаря ти, - каза той нежно. Струваше му се, че му дължи поне да прояви малко благодарност за всички неща, които беше направил за него. Единственият човек, който някога се беше държал мило с него, беше Комио Санзо, а сега пред него беше напълно непознат, който не само се погрижи за раните му, но го и спаси и изсуши от бурята. Беше... странно. Втренчи се в падащите дъждовни капки извън пещерата. Бурята все още се засилваше и не изглеждаше скоро да затихне. Коурюу въздъхна и сплете ръце, като се облегна на стената на пещерата. „Защо дори вали толкова силно?” Мисълта се стрелна в ума му, докато гледаше капките вода, падащи върху земята. Лято е, предполага се да е горещо, а не мокро. Сякаш прочел мислите на Коурюу, червенокосият проговори от мястото си. - Това е лятна буря. Случва се понякога. Внезапно ще завали и ти ще се озовеш в пороя. - Колко ще продължи докато спре? - попита Коурюу леко. - Не знам. Различно е. Може да продължи цялата вечер; не е валяло в тази местност от месеци насам и всичката вода, която се е изпарила, се връща на земята с гръм. Ръката на Коурюу изведнъж докосна хартиената чанта. Беше пълна с плодове и му напомни, че беше гладен. След като реши, че един плод няма да предизвика голям фурор, когато се върне в храма, взе една ябълка от чантата и я захапа. Демонът погледна през огъня и после отново сведе глава. Коурюу се изчерви леко, след като осъзна, че не беше предложил на червенокосия никаква храна, извади друга ябълка от чаната и отиде до него. - Искаш ли една? - попита. Едно просто „благодаря” изглеждаше недостатъчно за любезността на червенокосия, а да раздаде храната на монасите беше друг начин да се върне при тях, задето го бяха накарали да излезе. Червенокосият погледна Коурюу и прие предложената ябълка с простичко „Благодаря.” Захапа я и започна да размишлява докато гледаше пламъците, а огънят рефлектираше в неговите светло виолетови очи. Погледна към Коурюу. - Искаш ли нещо? - попита любопитно. Блондинът осъзна, че все още стоеше и гледаше как той ядеше - Нищо, - отговори той и бързо се върна на неговата страна на огъня. Изяде остатъка от ябълката в мълчание и явно гледаше никъде другаде освен в „съпещерника” си. Какво не беше наред с него? Беше готов да хвърли отпадъка от ябълката навън, но ръка хвана китката му и му го отне. - Друг демон може да го види и да дойде тук, - каза той. - Нали ти казах, че не искам никой да ме открие? - демонът хвърли отпадъка в огъня и прибави и своя след като приключи, след което седна до Коурюу между него и огъня. Нервен трепет се плъзна по гръбначния стълб на Коурюу. Щеше ли младият червенокос да го убие? Седна ли до него, за да му попречи да избяга? Той седеше толкова близо до него, че можеше да усети топлината на тялото му дори и през якето, усещаше няколко кичура от меката пусната коса да се докосват до върховете на пръстите му, щом помести леко ръката си. - Не се мърдай, - каза демонът нежно, малко по-високо от шепот. - Има нещо навън. - постави ръка върху рамото на младия монах, за да подчертае, че трябваше да седи мирно. Коурюу почти спря да диша. Ако червенокосият бъдеше убит, той също щеше да бъде обречен на смърт. Той се притисна до стената на пещерата, опитвайки се да се прикрие възможно най-добре. Беше едва на десет години, той се съмняваше, че ще срещне демон; беше дяволски късметлия, че този, който седеше до него, не беше убиец. След няколко минути напрегната тишина червенокосият махна ръката си от рамото му и въздъхна. - Замина си. Следващите няколко мига прекараха просто седейки, като се редуваха в гледането на дъжда и огъня. - Така, - каза той, прекъсвайки мълчанието, - какво прави малко човешко момче като теб навън в гората посред нощ? - Аз съм монах в обучение, - отвърна Коурюу. - И щом съм сирак другите монаси обикновено прехвърлят задълженията си на мен, ако ги мързи да си свършат работата. Нямам друг избор освен да върша това, което ми кажат. - Той обгърна краката си, като се опита да се стопли. Бурята се засилваше, а огънят не беше от голяма полза, откакто загасваше бавно, а те нямаха дърва, които да хвърлят. - Защо просто не избягаш? - попита го събеседникът му. - Защото Санзо ме спаси от реката, когато бях бебе, и той е единствения човек, на когото имам доверие. - Коурюу се почувства малко глупаво, но продължи да говори, уплашен, че демонът можеше да го обвини, че го лъже. - И... той е като бащата за мен, който не съм имал. Внезапно засрамен, Коурюу наведе брадичката си към коленете си и се загледа в огъня, встрани от червенокосия. Усети ръка да бъде поставяна върху главата си, но не я махна. Беше странно... странно как този демон излъчваше същото усещане за удобство както Санзо. Начинът, по който той се чувстваше защитен и специален. Беше странно... но не и неприятно. - Никога не съм познавал баща си, - каза му той, ръката му все още върху главата на Коурюу. Блондинът не посмя да погледне към червенокосия, но слушаше внимателно. - Когато бях малък, прекарах цялото време с майка ми. Тя беше... красива. - гласът му издаде замисленост, стана по-мек... по-тъжен. - Беше винаги до мен, винаги ме защитаваше, винаги ме разсмиваше, ако бях тъжен. Ръката върху главата му започна да се движи; галеше нежно златните кичури, скалпа му. Изглежда действията бяха правени несъзнателно, сякаш мислите за майка му бяха събудили милата страна у червенокосия демон. Мълчание се спусна в пещерата отново. Беше приятният вид тишина; видът, който съществува между приятели или любовници, които не усещат желанието да говорят, а тяхното присъствие е достатъчно за момента. Коурюу потръпна, студът най-накрая го достигна, когато особен порив вятър духнал в пещерата, носейки студена вода със себе си и угасяйки огъня. Демонът изруга, като разпери ръката си като щит да опази неговото лице от пръските, а използва тялото си да предпази Коурюу. Когато вятърът се успокои, той разтръска глава, като капки вода полетяха навсякъде. - По дяволите, - каза той в раздразнение. - По-добре да се преместим по-навътре в пещерата. Те се установиха някъде близо до дъното и, което не беше кой знае колко далеч, защото сама по себе си пещерата не беше голяма. Коурюу трепереше неконтролируемо. Той се присви по-плътно, като желаеше да облече робата си под коженото яко, за да се стопли, но все още беше мокра. - Ето, - каза червенокосият, като го обви с ръка и го придърпа до себе си. Очите на Коурюу се разшириха при внезапния контакт. Демонът се завъртя малко и Коурюу се намери в много по-удобно позиция; облегнат до червенокосия, положил глава върху гърдите му. Въпреки че не беше свикнал с толкова близък контакт с никого, Коурюу намери топлината на тялото му за успокояваща. Съчетано с уморяващото бягане в гората по-рано, блондинът започна да се отпуска в своята уютна позиция. Коурюу започна леко да се унася, като към това беше и отмереното надигане и свиване на гърдите на демона . Следващото нещо, което усети бяха ръце, които го тресяха. Също се чуваше и глас. - Коурюу! Събуди се! - Не си спомням да съм му казвал името си... - Коурюу отвори замъглени червени очи, очаквайки да види светло виолетови да го пробождат в отговор. Вместо това видя Шуи, един от монасите, да го гледа с притеснено изражение на лицето. Той лежеше на земята пред входа на храма Кинзан и беше вече сутрин. - Санзо се поболя от тревога по теб, - каза Шуи, като му помагаше да стъпи на краката си. - Цялата вечер ли прекара навън? В дъжда? - Да, - отвърна Коурюу. Нещо вътре в него му подсказваше да не казва никому какво се случи предишната вечер всъщност. - Когато пристигнах, портите на храма бяха вече заключени и дъждът намокри дрехите ми. След като имаха сърдечна закуска, Шуи каза на Коурюу, че бурята е спряла някъде след полунощ. Демонът трябваше да е донесъл младия монах до храма след като дъжда е спрял и после си е заминал. Щом по-възрастният монах отиде да повика Санзо, Коурюу постави ръка под робата си да докосне светло виолетовото яке около раменете си. Той се усети как се изчервява при мисълта, че червенокосият е свалил якето и е облякъл робата му. Беше много странна вечер. И поради някаква причина беше специална вечер. И защото беше и двете - и странна, и специална, Коурюу реши, че ще е по-добре, ако просто... забрави за всичко. *** Друго непоносимо горещо лято. Друг ден, приближаващ към своя край. Друга внезапна лятна буря. Санзо седеше под дъжда, гледайки в далечината. Беше на върха на хълма, селото, в което тяхната група беше отседнала в долината под него. Мислеше за събитията от този ден; светло виолетовият демон-убиец, който се представи за сервитьорка и ги нападна, начинът, по който Хакаи застана пред нея, опитът за самоубийство на убиеца, и демонът със спусната коса, който я спря. Коугаиджи го нарече тя. И Санзо видя очите му. Те бяха... светло виолетови. Когато дъждът започна, Санзо изруга, но реши, че да намери подслон е безсмислено. „Това е лятна буря. Разразява се понякога.” Санзо поклати главата си така, сякаш нещо се беше случило по време на подобна лятна буря преди повече от десет години. - Добър вечер Санзо Хоуши, - глас зад него каза. Санзо се завъртя наоколо, за да види кой заговори. Съзря Коугаиджи, принцът на демоните. Червенокосият се захили самодоволно. - Не ти ли казах, че не можеш да ме убиеш с това? - Не ме предизвиквай, изчадие, - отсече Санзо. - Какво искаш? - Исках просто да се насладя на гледката. - Коугаиджи сви рамене. - Дори не знаех, че си тук, преди да стигна зад това дърво; дъждът затруднява възприятието на миризми. Както по-рано този ден Санзо не можа да възприеме никакво злобно намерение от червенокосия. Бавно свали пушката си и се обърна с гръб към него, любувайки се на гледката отново. Коугаиджи се доближи до монаха и застана до него. Той скръсти ръце пред гърдите си и наведе главата си назад, позволявайки на дъждовните капки да удрят лицето му. - Предполагам не помниш? - Какво да помня? - попита Санзо. - За какво говориш? - Не смятах, че си забравил... но какво да очаквам? - Коугаиджи се обърна и започна да се отдалечава. Спря след няколко крачки. - Първоначално не бях сигурен дали наистина си ти, но когато усетих миризмата ти, се уверих, че си ти. - Той продължи да върви отново. Очите на Санзо се разшириха, когато спомени нахлуха в съзнанието му, сякаш бяха чакали точно този момент. Преди да узнае, той се беше обърнал и говореше в гръб на оттеглящия се Коугаиджи. - Някога, когато ми беше студено, ти сложи ръка около мен, за да ме стоплиш. Видя червенокосия да спира, почти обърнат наполовина. - Студено е, Коугаиджи, - каза той, гласът му едва доловим от падащия дъжд. Коугаиджи се усмихна. Изглеждаше.... тъжно. - Вече не си малко момче, Санзо. Той си отиде. THE END |
|
| Автор: | Lamento [ Пет Сеп 12, 2008 3:35 pm ] |
| Заглавие: | |
И трите истории, които пусна, ли са яои? |
|
| Автор: | alucard_itachi`` [ Пет Сеп 12, 2008 10:46 pm ] |
| Заглавие: | |
Ооооооооооооо Саюки! Супиер
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|