Айде смейте се на воля
Спасяването на редник Кънчо.
Из дневниците на полковник Жмулцев
Днес, 1-ви ноември 1942-ра година наща (българската) пехота крачи бавно,
с много загуби, измъчени от глад, болести и мишки в дрехите, но все пак славно
към немския военнопленнически лагер, намиращ се някъде из храсталака на тая гъста гора,
за да освободим редник Кънчо защото дължи пет лева на генерала, а той е много на зор с парите.
Изведнъж един от редниците се разкрещя "Давай швабин, ти си човека!" Обърнах се да разбера какво има и що да видя.
Петима войници гледат немско порно. Отидох при тях. Не за да им се скарам, просто да погледам и аз,
че от четири пусти години не бях виждал гола жена. Нагледахме се, налъскахме се... и друго правихме.
Изведнъж чухме силен гръм. Всички се затичаха да видят какво става. Някакъв глупак от наще гръмнал
една от атомните ни бомби. Голям праз, една по-малко. Ето, че дойде вечерта, изгледахме сънчо и
легнахме да спинкаме. Аз се поскарах малко с лейтенант Кичков, защото неговото одеало е по-меко от моето и
се очаква да ми го даде защото съм по-висшестоящ от него. Даде го. Нямаше къде да иде след като му забих
краката в земята с колове. Легнах си да спя със новото мекичко одеало и сънувах как майка ми ми се кара.
Кара ми се задето съм изял храната на кучето и ми каза, че щяла да ме даде мен на кучето да ме изяде.
Аз тъкмо да и се опъна и някой ме събуди. Отварям очи и що да видя. Хитлер пред мен. Не мога да повярвам на очите си.
Изведнъж чувам смях. Ама смях да ви чуе ухото, сигурно са се смяха 10 000 човека. Аз тъкмо посягам към пистолета си
да гръмна това немско изчадие и гледам, а... Навсякъде пълно с наши хора и ми се смеят. Вадя пистолета аз и
в същото време Хитлер си маха лицето. Не може да бъде, това бил един от нашите и се маскирал за да ме сплаши.
Ще плашиш, а? Мамицата ти мръсно копеле. Като разбрах аз, че момчето е само сержант му викам "Охоо, мойто момче,
ела за малко зад ей онова дърво." Отидохме ние там, опънах го едно хубаво както му се полага задето се бъзика с мен и
Като се върнахме го питаха какво е правил с мен и аз го чух като лъже "Еми опънах полковника, какво да стане." И сега
вече кипнах. Хванах го, блъснах го в стената и... го целунах страстно. Всички викнаха "Охооо" и тогава отидохме със
сержантчето пак зад същото дърво този път той да ме опъне. Върнахме се и цялата войска тъкмо се готвеше да тръгва.
Ама едно хубаво миришеше, че чак да изядеш един сготвен сержант. Тръгнахме ние и както си вървим гледаме отпред
една поляна. На поляната тенис корт. И на тенис корта двама американци играят шах. Отидохме да ги питаме за
посоката към немския лагер. Те ни показаха една пътечка и ни казаха да вървим един, два километра и ще видим
една голяма табела, на която пише "Немски военнопленнически лагер." Благодарихме ние на момчетата и продължихме.
Вървяхме ние около километър до ушите ни достигна миризмата на прясно изпечени наденички. Гледаме отпред една
табела, на която пише "Немски военнопленнически лагер" и се зачудихме може да има там. Тръгнахме бавно натам и що да видя.
Немски военнопленнически лагер. Не мога да повярвам на очите си. Че и със всички екстри. Басейн има, спа център има,
дискотека има, барбекю има и най-учудващото беше, че имаше и немски войници. Тогава генерал Скарабейков прати
мен и още трима полковника да проникнем във лагера. Всичко мина както трябва, само дето убиха другите трима, а мен
ме заловиха. Вкараха ме в една от хотелските стаи и ми дадоха да ям, да пия и да играя на шах със един от войниците.
Легнах да спа по-късно и пак сънувах майка ми. Този път тя беше провиснала над една пропаст и ме молеше за помощ.
Аз и викам "Ще молиш за помощ, а? Ами като ме изяде кучето нищо не направи нали? А ся падай колкото си щеш."
Тъкмо майка ми да ме напсува бях събуден от немски войник. Хитлер ме викал. Закараха ме при него и ни оставиха сами
в стаята. Хитлер ми каза, че чул колко съм добър на война и мир и решил да ме пробва. Бих го веднъж, бих го втори път,
бих го и трети път и накрая целия беше в кръв от бой. Изкараха ме от стаята насила и чух как Хитлер се провиква, че
щял да ме съди. Голям праз, аз имам познати съдии и адвокати колкото щеш. Навряха ме пак във тая гнусна петзвездна
хотелска стая. Легнах аз да си доспя, но изведнъж чух яка стрелба. Явно наще играеха на пейнтбол отвън. Но за мое
учудване някой разби вратата и влезе в стаята. Това беше не кой да е а Рамбо. Чух го да казва "Полковник
Жмулцев, нападаме лагера." Явно беше се съюзил с наще. Даде ми един нож, чикийка, два пистолета, един калашник,
снайпер, осем гранати, базука, танк, хеликоптер и лак за нокти и ми каза да се включвам в боя.
Взех със себе си лака за нокти и чикийката, след което тръгнах към боя. Излязохме от хотела (който впрочем беше
от веригата "Хилтън" и беше ужасен, за това ви съветвам, недейте отсяда в някой от хотелите им.) и тогава видях
как наще буквално преебават немците. Свършиха те квото правиха и ги избиха. Чу се мощно "Йес маафака!", а Хитлер
отвърна със "Шит! Фак ю идиътс." Гръмнах го аз щото ми пречеше да мина и тогава чух как генерал Скарабейков
се провикна "Редник Кънчо Недоебан (фамилията му е много стара, произхождаща от древен Бимбинистан), Тук ли си бе пич?"
Редника излезе от една баничарница наблизо и се разтича със сълзи на очи. Прегърнаха се със Скарабейков и тогава
генерала каза "Върни ми онея пет лева дето ти заех за оная курва." Кънчо го погледна леко тъжно и му каза, че в момента няма
толкова много пари и ще му ги върне като намери и пребие курвата, на която ги е дал. Генерала се усмихна, прегърна го и след като
го пусна му каза... "Еби си майката пача, ще пия чак до сутринта!" С това завършва моят трагичен разказ.
не ми хареса
