Тази вечер бях сама със себе си. Мислех си за теб, за нас, за живота. Питах се дали за теб съм това, което си ти за мен. Чувството бе изпепеляващо. Но не можех да си затварям очите повече… Реалността се криеше в думата „истина”. Всичките мечти, които съм градила толкова безсънни нощи, сега се сринаха за части от секундата. Изведнъж от честните ми очи, които ти залъгва толкова дълго, се откъсна най – чистата и искрена сълза, която бях проливала някога. Тази малка капчица събираше в себе си огромната болка на съзнанието, че съм сама, че съм била залъгвана, че вече няма смисъл в нищо…Тази топла сълза се търкулна по бузата ми, като остави мокра следа след себе си. Толкова спокойна, така бавна, сякаш чрез това самата тя ми нашепна „Просто продължи напред ! ”. Но мисълта за теб не излезе от главата ми. Как да продължа напред, как да се боря, след като ти ми взе всичко…? Приятелите ми ми казваха какъв си и че ще е по- добре да съм без теб, но аз незнайно защо си държах на своето, поддържах ценностната си система да не се влияя от чуждото мнение, като допусках грешката да не се вслушвам в думите на близките ми хора, които наистина ги бе грижа за мен. Мислех си, че те просто са се озлобили и завиждат на щастието ми. Но илюзорното щастие. Така постепенно се отчуждих от всички…
А сълзата беше стигнала брадичката ми и щеше да капне. „Почакай!” казах ú аз „Как мога да подредя живота си отново, как да си върна любимите хора? “. „Отговорът е в теб. “ каза тя и се загуби някъде в пространството, оставяйки път за своите сестри, които като дъжд, трябваше да измият лицето ми. А думите ú се бяха забили като кол в сърцето ми. Наистина ли мога просто така да…
Обзе ме чувството, което получавах, когато срещнех погледа ти, вдъхващ ми сигурност. Не позволих на сълзите да потекат. Знаех, че това ще ме направи по- силна. Трудно ми бе, но преглътнах болката.
Днес съм тук пред теб с усмивка на лицето, за да ти съобщя, че ти си щастливец – аз пролях една сълза за теб – цяла една сълза ! Защото ти не заслужаваш дори погледа ми. Ти не заслужаваш миговете, в които съм мислила за теб. Няма никога да разбереш колко силна съм станала. Сега съм тук, за да ти кажа, че макар и да е късно, аз ще съградя наново живота си и ти нямаш място там. Ще забравя името ти, очите, усмивката ти, мислите си за теб, сънищата…Ще те забравя. Защото съм по – силна вече. Ще се боря и ще продължа напред!

ето по-дългичко пак е скорошно

Много е нежно и 4увствено ,от истинско преживяжане ли си вдахновена??

по принцип всичко,което пиша е по преживяно,да.но си и окрасявам малко(то без толкоз не може - все пак не се е намерил човекът,заради който да жертвам всичко... )

хареса ми

Банално, клиширано и извадено като от личен дневник. За съжаление и животът е такъв, но той поне ни поднася изненади. Аз лично имам афинитет към такива творби и затова съм толкова субективен. Представяш ли си ако нямах? Та, мисля че ще е хубаво да поработиш, защото това почти всеки го може...

Попринцип избягвам да давам критични оценки, така че ми подмини мнението, ако го смяташ за много осъждащо.

ИВи чан ,4е го наидеш ,от тоВа измакВане няма

Подкепям мнението му,само че аз не съм натоварен с тази субективност и мога да кажа,че е...скучно.Чувствено било?Puh-leaze...Нищо лично,обаче такива неща се четат под път и над път из интернет пространството,разровете се из блогове и прочее.Имам чувството,че си хванала няколко такива творби и си била брутална копи-паста на изречения от тях,след което си ги дооформила малко,че да си пасват по смисъл.С други думи,това сме го чели хиляди пъти,било е писано от хиляди хора и повечето от тях са се справили по–добре от теб.Казвам го отново.Нищо лично.

хей,CemeteryGates,ест не го приемам лично,но само ще ти кажа че независимо от това ти чувство(че съм написала доста от нещата по познат за теб начин), аз не чета такъв вид произведения,даже изобщо. Просто взимам лист и химикал и то си излиза такова.черпя идеи от преживяно,а не от прочетено