Пускам го главно да дразня хората който ми се дразнят




Тя беше седнала на рамката на прозореца и гледаше нощното небе. Винаги идваше на това място, докато те се караха. Само тук можеше да избяга от виковете, от проблемите и от болката. Опусна ръката си и усети връхчета на тревата. Мекото гъделичкане й действаше като опият. Тя наистина харесваше факта че живее на първи етаж на къщата. Винаги можеше да избяга а и през нощта се чуваха щурците. Беше новолуние, а тя обожаваше това време. Луната й беше прекалено скучна и светла и й пречеше да се гледа звездите, а тях ги обожаваше. Понеже къщата се намираше в провинцията, млечния път се виждаше. Той делеше небето с красивата си вълшебна линия. Малки облачета шареха небосклона. Вятърът слабо разлюляваше стръкчетата трева. Всичко беше спокойно, само песента на нощните цигулари нарушаваше тишината. Тя беше едно с тази романтична картина. Тъжния й поглед оглеждаше небето. Надяваше се да види падаща звезда. Тук те често се наблюдаваха. Винаги си пожелаваше едно и също нещо: „промяна”. „Ето една!” Дъхът й спря и сърцето й заби лудо. „Искам живота ми се промени, да стане по-лесен.Родителите ми да не се карат повече. Да нямам проблеми в училище” Беше си го пожелава толкова пъти, че мисълта мина със скоростта на светлината през мозъкът й. Но тази звезда беше страна, трябваше вече да е изгоряла, но продължаваше да се спуска надолу право към поляната пред прозореца й.Тя скочи в стаята, наведе се и си затвори очите в очакване на ударната вълна, но такава непоследва.Тя се беше просълзила от силните емоции. За първи път тя се беше уплашила за живота си истински. В този момент на очакване, тя беше осъзнала колко ценен й е живота. С треперещи крака бавно се изправи и погледна навън. Дъхът и спря за втори път, но този път не моментно а продължително. Тя почна да се задушава, но дори не усети, защото гледката пред нея я беше пленила изцяло. Ромбовидния кристал се въртеше на средата на зелената поляна и светеше с приканваща жълта светлина, която сякаш я викаше. Тя осъзна че този кристал е звездата, която е наблюдавала с такава надежда.Замая й се и мислите й се разводниха. Кристала я привличаше с магическа сила. Тя усещаше тази магия с всяка частица от тялото си. Първата глътка въздух разби заклинанието. което я бе пленило и тя започна да мисли ясно, но желанието да отиде при кристала си остана все така силно. Дълбоко в себе си знаеше, че кристала е отговора, който беше търсила през целият си осъзнат живот. Но какъв беше въпросът? Тя само знаеше че това е отговорът. Прескочи през прозореца си и тръгна боса по меката трева. Усещането би било приятно, но сетивата и бяха притъпени защото тя беше обсебена с кристала. Бързо го приближи и сега напредваше с бавна крачка. Изведнъж тя цялата пламна в жълт огън. Метна се уплашено по корем на тревата с писъци, но в следващия момент усети че не я боли, даже обратното, пламъците я гъделичкаха нежно и развяваха дрехите и косата й като приятен лек бриз. „Това трябва да е звезда, която изпълнява желания. Толкова е близо! Само трябва да си пожелая нещо.” - помисли си. Изправи се и с нова увереност тръгна към кристала. Направи крачка – „Искам живота ми да стане лесен.” – направи още една ”Искам болката да спре. „Пламъкът нарасна и я сгря като би я стоплила утешителна прегръдка от скъп човек. ”Искам да мога се справям с проблемите си.” – Пламъкът промени цветът си в червен и я стопли насърчително и одобрително, като потупване по рамото придружено с „браво”. Тя направи още една крачка- „Да! Искам моите да престанат да се карат. Искам да млъкнат, а ако не искат, ще ги накарам.Ще се заобичат, дори да трябва да е насила.” -Огъня стана тъмно червен и пареше, но тя не му обърна внимание и направи още една крачка.
„Желая силата да променям не само нещата, а и хората около мен. Да имам пълната власт на живота си, както и над този на другите. – Огъня се разгоря много и стана син. Кожата вече я болеше от добира с него, а косата й се беше вдигнала вертикално.Тя направи още една крачка. ”Искам!” Дрехите и се напоиха с кръв, а косата й изгоря за мигове. Опита се да направи крачка напред, но залитна и падна. Тялото й никога не стигна земята защото изгоря, дори пепел не беше останала от него, а на място му имаше бляла светлина все така обвита в синия пламък. Това беше душата й, която беше заклещена на този свят от огъня. „ Имаше възможност да си пожелаеш нещо хубаво, но твоето желание постепенно стана неморално и зло и затова ти ще бъдеш наказана. Аз ще залича душата ти напълно, от теб няма да е остане нищо дори спомен защото, когато една душа бъде унищожена, всички следи от нея се заличат от светът и дори най – близките й познати я забравят. Но ти ще бъдеш преродена във звезда като мен.Ще пътуваш из вселената при същества със силни желания и ще ги сбъдваш или ще ги наказваш за злите им помисли.И когато го заслужиш, отново ще станеш човек ” –отека глас в съзнанието й. Тя знаеше че е направила грешка и беше готова да понесе наказанието си. Само й беше жал, че няма да може да го види пак, но той щеше да я забрави и нямаше да страда- затова тя бе радостна. Блесна ярка светлина. След като тя спря от кристала и душата й нямаше и помен, а на тяхно място стоеше млада жена.Тя погледна към небето и въздъхна.

Знаеш ли, ако събереш имената на отделните си фикове, вероятно ще получиш по-смислена история.

Нещо си бил заспал Младата жена е кристала, така де жената която е била затворена в него. Сега би трябвало да има повечко смисъл от твоя гледна точка

viva la FAIL !

ами... може и да има нещо интересно в идеята, но като цяло беше прекалено банално. щеше да е по-добре, ако беше наблегнал на някои емоции или не на нещо толкова банално като наказанието, че е пожелала нещо неморално. пак казвам, в края има нещо интригуващо, но за да е добре, би трябвало случката да е по-различна.

Хубаво е , но вместо да правиш отделна тема за всеки разказ , вземи и направи една в която да постваш всичките си разкази.>.<

И на още няколко места го забелязах ~това тя , тя ,тя , тя в един момент почва да дразни ~~~~

Отново имаш пунктуационни грешки Оо - май вече не е само от невнимание . На някого му липсат част от часовете по български език И да знам ,че може и по-зле да е ~~

Повторенията ти се дължат на ограничен речников запас , недобър подбор на думи , липса на описания и детайли , повече синоними и краски ~ Може и по-добре ~

Няма нужда да казвам ,че да се съсредоточиш върху романтичната криза на едно девойче е прекалено банално и изтъркано . Това моментално убива всякаква емоция у средноинтелигентния читател Затова и краят прави повече впечатление от останалата част - точно ,защото е нещо малко по-различно

ПП Обобщение - не ми хареса

Не ме кефи...

За местоименията съм съгласен ама ме домързя да ги махна, много хода я допускат тази грешка - не е фатално. А и момичето си няма име, което прави местоименията доста по-използвани.
А за повторенията повечето са нарочно и са с цел утвърдяване на идеята, а може да има и такива който съм допуснал погрешка, но мисля че говориш за тези които са нарочно.

Това а е много старнно хем искаш критика , хем казваш ,че всъщност знаеш за нея - пък това ,че те мързи , не е оправдание ~~

Второ не знам за "утвърдяване на идеята" , но текстът ти е сухичък . Дали е заради повторенията , дали заради бедния подбор на думи изобщо не мога да ти кажа ~

Трето ~ като героинята няма име - ползвай синоними де ~ младата жена , девойката , момичето ... българският език не е беден

Не е така, искам си я(критиката) И ти благодаря - помагаш ми колкото и тъпо да звучи. И те моля да ми следиш нещата (ако са тук) и да ги критикуваш

Да де, то аз не си изписах ръката вчера да критикувам полета ти...

И на теб благодаря! Малко обезсърчителен но строг и полезен. За някои неща съм съгласен и е нормално да има и такива за който не съм
Ще се радвам ако и в бъдеще си изписваш ръката.
А и на някой моменти си ползвам кратките изречения напълно нарочно защото така според мен остават по силни чувства и впечатление(може и накъде да не е нарочно).Дали ти си го усетил - явно не и това е лошо -ще се опитам да подобря тази си черта.

убиваш ме колко си положителен, но така трябва, радваш ме заради това