айде, който иска да чете и да коментира след това.

Сън (по-скоро не)

*нотички* „Не умирай сама, нека двама навлезем в мрака черен, нека всичко да превърнем в мрак, всичко да превърнем в мрак, всичко да...” *нотички*

Небето е почти сиво и въздухът е влажен. Мирише хубаво на прииждащ дъжд, който обаче не изглежда сякаш ще дойде. Вървя нагоре-надолу по една улица, асфалтът току изглежда мокър, току е тъмно сух. Улицата не е задънена, но не виждам пресечки или наполовина скрити къщи на някой завой. Добре, че не минават никакви животни, камо ли хора – дразни ме дори само идеята за тях.


Кой знае какво търся тук. По-скоро тук точно нищо не търся. Разкарвам се безцелно – ах, какво удоволствие! Да, ама ми писна, така че решавам да съм другаде. Седя си в зеленикаво, притъмнено кафе с двете си приятелки и още разни хорица. Нямам идея те пък защо са тук. Зървам три-четири бегло познати лица. Да, това наистина са хора, които не съм виждала от години. Скачам на крака, цялата разтреперана от невярващо учудване, очите ми се стрелкат по лицата и телата им нервно усмихнато. Те идват при мен и се поздравяваме. Не знам дали да ги прегърна или да им стисна ръцете. Получава се недоразумение – явно всички това се чудим – и си се усмихваме глуповато. Всеки казва какво е правил в последно време, като главните думи са ‘амииии’, ‘нищо особено’, ‘нормално’, от време на време някое себе-изтъкване, произнесено със зле прикрит горделив тон или досада, че трябва да се казва каквото и да е.


Сега не знам къде са, но съм заета – мисля какво да измисля да кажа на всички тези хора на масата срещу мен. Освен на двете ми приятелки - нужно ми е само да ги погледна, за да разбера, че и те са прекалено заети, защото трескаво напрягат ума си в това безцветно кафене.


Май започнах да говоря, не съм сигурна точно, но знам, че млъкнах. Видях още едно познато лице, по-скоро позната светлина, която се разля наоколо. Отдавна не я бях виждала, но усещането не се беше променило. Беше все така уютно познато и изправящо ме на нокти. Той седна на съседната маса, беше на по-малко от метър от мен и можех да видя лицето му. Разбира се, аз гледах към своята маса и измъчвах очите си да се въртят докрай, за да го наблюдавам – хитър план, благодарение на който той нямаше да забележи какво се случва с мен, като го видя. Той се смееше с приятелите си, а в момента, в който спреше, надменната усмивка отново цъфваше на устните му. Изпитах неумолимото желание да го ударя – също познато. Вместо това последвах примера му със смеха.


Той ме погледна продължително, за да ми покаже, че ме е видял. Рааазгеле. Аз пък го погледнах косо, без да си правя усилието да повдигам вежди. Той върна поглед към приятелите си. Мамка му! Усещане за безсилие по вените ми. Ето това вече е гадно. Не отделям очи от него. Същите полу-остри черти, тъмноруса коса, лешникови очи... Стават по-светли, защото са се обърнали към мен и отразяват светлина. Името му кънти в главата ми: „Антон... Антон... Тони!” Зениците ми се свиват, извръщам лице и забивам поглед в масата. Тъпа реакция.


Усетих, че е сложил ръце на раменете ми и ги плъзга по гърба ми. Престраших се и си наредих да отворя очи. Прекалено близо бяха очите му със светлите си мигли и леко изписаните устни. Имаше нещо топло и червеникаво в излъчването му - не го бях срещала в него. Ръцете му се срещнаха на кръста ми, завъртяха се и ме обгърнаха. Не мога да си спомня точно, но мисля, че устните ми бяха разтворени. Лицето му се приближи, докато вече не можех да го фокусирам, и той ме целуна по ъгълчето на устните. Понечих да се завъртя съвсем малко, за да довърша започнатото, но той се беше отдръпнал. Явно не е имало нищо за довършване. Той почти ми се усмихна състрадателно. Сбърчих вежди. Откъде наченки на нежност у него?! Той вече се беше върнал на важното занимание да се смее изкуствено с приятелите си. Аз се обърнах към своите. Опитах се да не се усмихвам жаловито, така че вдигнах брадичка и на ново възприех картинката на всички тях седящи наоколо. Кафенето пак беше зеленикаво с някои светли, изкривени линии.




Аларма? Или се събуждам от само себе си? Необичайно хубав сън. И завършен на всичкото отгоре, явно на ума ми му е било жал да го прекъсне. Ставам и се приготвям.


Реших да се позанимавам с нещо, което ми се прави, така че си намерих къса, забутана уличка, по-която да си ходя наляво-надясно. Странно, някъде близко има полянка. Отивам до нея и, едва стъпила на тревата, виждам кафеникава птица да излита към небето. От нея изниква крясък, който достига до мен на вълни. Тялото й се спуска и издига рязко нагоре-надолу във въздуха, крилете и се ширят красиво и стегнато. Виждам как птицата се подготвя да се стрелне по-високо в небето и не усещам, че съм затаила дъх. Тя действително се издигна, но рязко след това тръгна надолу. Крилете й останаха разперени, траекторията на обратния й път леко се изви, докато не стигна до земята. Вдигна се много прах в дълги редици и кълба, така че гледката към мъртвата птица бе закрита.


Тръгнах обратно по неугледната уличка, за да се върна там, откъдето бях дошла.


писано по действителен случай (действителен сън). Хайде някой да се хване да познае коя сцена

сега като си помисля - малко романтичен разказ, което не е особено типично за мене, ама кво да се прави, от време на време и такива мисли ми се появяват в главата. хмм.

Повече ми седи за проза. Тоест не е разказ. Би му отивало в малко друг стил. Поне така аз го чета де.

нещо не схванах... разказът е вид проза, какво имаш предвид?

супер фик браво хареса ми ^^

Нещо не ме кефи И малко офтопик...ФенФик не се ли прави по някое аниме/манга ? Иначе си е просто разказ.. Поне аз така знам..

ми то си е myfic => мое си нещо, така че не е базирано на аниме или манга. мерси на останалите

По кратките изречения, ако не са направени кратки с цел да въздействат могат да бъдат свързани с другите около тях. Ето къде има нужда според мен:

Кой знае какво търся тук. По-скоро тук точно нищо не търся. Разкарвам се безцелно – ах, какво удоволствие! Да, ама ми писна, така че решавам да съм другаде. Седя си в зеленикаво, притъмнено кафе с двете си приятелки и още разни хорица. Нямам идея те пък защо са тук. Зървам три-четири бегло познати лица. Да, това наистина са хора, които не съм виждала от години. Скачам на крака, цялата разтреперана от невярващо учудване, очите ми се стрелкат по лицата и телата им нервно усмихнато. Те идват при мен и се поздравяваме

Има и още едно две места но няма да ставам досаден (особено като се има предвид моите неща как ги солят)
Трудно се разказва сън (ако е сън) & (от опит знам) става накъсано и забързано. За да е по-приятно вкарай действие което да не е било в съня между действията от съня. Аз бих написал чувствата от съня по време на сцените в кратки изречения с "!" накрая. (ти вече имаш де, а пък и този тип писане накъсва разказа и последователноста, което си противоречи с горния ми коментар където пиша че не бива, но мисля че така остава по-силна сянка в сърцето на човек.
Надявам се да съм бил полезен или поне досаден

Наканих се и аз да го прочета. Като за сън, разказан в сегашно време, ми липсваше мистериозния стил, който смятам за подходящ за татъв тип разкази. Не успях да го разбера напълно, което обаче не значи, че не ми харесва. Споменатото горе е единственият, според мен, недостатък.

ПП: Ако аз не съм успял да го разбера, до двамата весели нарутарда, които са писали, че много им харесва, съвсем не са го разбрали. Просто , подушили нещо различно, се опитват да се покажат като разбирачи.

Бих искал да прочета още твой неща.

разбирам това за кратките изречения, което сте писали, но смятам, че там, където съм ги писала, съм искала да подчертая нещо с тях - отегчение, проста последователност от действия. може би е дошло в повече, така следващия път ще помисля да ги намаля

@Android, не си досаден, оценявам това, че си се хванал да напишеш мнението си и точни промени. но специално за кратките изречения - знам, че някой ти беше направил забележка за тях след някой твой разказ. хубаво е, че си си взел бележка, но не го прилагай за всеки случай. все пак както казах по-горе, обърнах внимание и ще го имам предвид.

@Line, никога не мисля за един точен начин, по който да се разбират разказите ми. най-често докато ги пиша, имам някаква идея, но я доразвивам в движение, така че виждам цялата идея накрая. пък и не искам да я правя ясна и точно изказана, защото предпочитам хората да могат да видят и нещо малко по-различно, което те искат да видят (и все пак зависи от ситуацията).

Сънищата са ужасно трудни за разказване, но според мен си се справила и то доста добре. Създадено е усещането за ефирност и химерност, както и хаос, типичен за тях. Също така ми хареса факта, че си пряма дори и в съня си, наричайки нещата с истинските им имена дори и в нереалното. И особено накрая когато затваряш кръга с последните си думи ти ме връщаш в началото на съня.

благодаря много на всички

това с птицата ми напомни на корицата на албума на Agalloch

като че ли мога да ти препоръчам да ги чуеш ако не си

а първата част за тебе ако е романтична за мене е трагична, незнам дали да обяснявам защо, също преди да те целуне, където се гледате е типична сконфузна ситуация които често ме дразнят точно щото са сконфузни, малко е обикновен съня също така може и да се извлече тълкуване от него, но ще оставя това на тебе