Заглавието продължава така - разкази в памет и в знак на уважение към моите любими писатели. И ето го първия, недовършен, да кажем , че това е глава едно:
На тази земя човекът не е единственото разумно същество. От хиляди години, до него, в сумрака, крачи Различният. Неговото начало е забулено, истината недосегаема и той заедно със своите човешки родственици, крачи сред измъчващите го вечни въпроси и незнание. Незнание за Смисъла, за Целта и за всичко останало, което прави Хората хора и Различните различни. Аз съм Различен, а ти не си. Аз станах различен, когато влязох за пръв път в Сумрака. Това е моята и на всеки един от моя вид съдба. Защото ако не влезем в сумрака , ние се раждаме , живеем и умираме като хора. Сумракът е това място, което обикновения човек не може да види и да посети. То се намира в сенките на битието. И за да се озовеш там, трябва да имаш силата. Или да я нямаш, зависи от моментната интерпретация на старата теория за произхода на магическите сили на различните. Магическата температура на всеки човек е 37 градуса и при определени обстоятелства се покачва, за кратко. Когато се появи някой с по-ниска базова стойност, той се научава да черпи сили от заобикалящия го свят, така както жадния търси вода в пустинята. Колко по-ниска му е „температурата” толкова по-голяма нужда има той. Колкото по-голяма е нуждата му, толкова повече умее да извлича насила енергия от тези, които имат нормални и завишени стойности. Тоест липсата на магия у един човек, го прави Различен. И когато един Различен започне да черпи сили, той се научава и да борави с тях. Научава се да влиза в Сумрака, да става невидим, да чете мисли, да праща към своите врагове огнени топки. Някои се научават да се превръщат в животни, други да създават магически предмети, трети да лекуват, четвърти да убиват. Това са нашите богове, герой и чудовища от фолклора. Защото влезе ли един човек в Сумрака, той трябва да направи своя избор – да избере Светлината или Тъмнината. Завинаги. Вампирите и върколаците са единствените различни, които са винаги Тъмни и които могат да превърнат обикновен човек в Различен. Няма друг начин. Човек се ражда, или човек, или Различен. И вече дали Различния ще открие своите сили и слабости, зависи от Сумрака. И от него. Търсенето е присъщо и на двата вида. Казват, че за да се превърнеш в истински, пълноценен и необременен от човешкото си минало различен, ти трябва да изживееш един човешки живот. И да усетиш дълбоката разлика между тях и нас. Ние живеем векове, почти невъзможно е да бъдем убити от човек, но въпреки всичко сме слаби. Ние сме малко, ние сме зависими от хората, ние се крием в сенките нашия истински произход. И се страхуваме. Изпитваме един непрекъснат, сковаващ страх от това, което предстои. Различните могат да предсказват бъдещето, за някои от нас това е по-лесно отколкото да гледаме настоящето, което се изнизва пред очите ни. Но лесно, не означава и разбираемо. Защото нишките , които оплитат нашето бъдеще създават лесно менящи се картини. И колкото по-могъщ е гадателя, толкова по-напред може да спре своя взор и толкова по-стабилно е непосредственото бъдеще, разстлано пред него.
Това е история, за едно предсказано бъдеще от преди 2 хиляди години. И тя започва с един въпрос, на който нито един от младите не може да отговори. Защото това е отпреди времето на Договора. Неговото появяване беше предсказано като неизбежно и неговата заплаха за моят клан – като много сериозна. Когато сблъсъкът между силите на Светлината и силите на Тъмнината бе на път да разруши живота на Земята, Великият Светъл и Великият Тъмен сключиха Договора :
„Ние сме Различни
Ние служим на различни сили
Но в Сумрака няма разлика между отсъствието на мрак и отсъствието на светлина
Нашата борба е способна да унищожи света
Затова сключваме Великият Договор за примирие
И всяка страна ще живее по своите си закони
И всяка страна ще има своите права
Ние ограничаваме своите права и своите закони
Ние сме Различни
Ние създаваме Нощен Патрул
За да следи Светлината за делата на Тъмнината
Ние сме Различни
Ние създаваме Дневен Патрул
За да следи Тъмнината за делата на Светлината
Времето ще реши вместо нас”
И този договор роди Инквизицията. Защото договорът е плод на страха и в Инквизицията отидоха тези, които ги беше страх миналите грешки да не се повторят. Инквизицията, вечния страж бдящ над Договора. С власт, каквато не можете да си представите...
Този мир лиши мен и моите почитаеми родственици от свободата да избираме сами своя път. Потърсихме изход в мъдростта на нашите водачи. Почти 200 години след първата картина на бъдещето, предсказано от кхана на всички родове, беше изготвен план. Безмилостен към нас, жесток за нашите деца, изключително непочтен спрямо моята светла личност, тъмнината да ме прощава за тази игра на думи. За мен говореха, че съм най-досадния и добродушен тъмен превъплащенец. Чак и аз, от време на време, гледах на себе си като на светъл. Сумрака само знае какво е сбъркано у мен. Както казаха старите и почитаеми мои родственици – кой ако не аз съм най-подходящ да крача из нашето мрачно бъдеще. И да търпя със стиснати зъби и прибрани нокти. Ничие падение не е приятна гледка.
Никога ли не сте се чудили от къде идва разделението в средите на тъмните различни. Тази тънка нечуплива нишка , разделяща тъмните на Висши и Низши. Няма как да сте я пропуснали. Как дори и най-слабите вещици и тъмни магове издевателстват над върколаците и вампирите. Когато има черна работа за вършене, когато има нужда от пушечно месо, за поредната война със Светлите и те са хоп - вечните „доброволци”. Как само най-старите и опитни сред тях успяват да си откъснат, със зъби и нокти, парчета уважение. Много от превъплащенците, във времето след Договора, са плод на кулинарните неуредици на неопитните различни и какво може да искаме от един млад върколак, който не е нито достоен, нито подготвен да бъде това което е. Тъмните магове естествено са доволни от това да имат нещо, с което да запълват малките дупки в Дозорите си по света. Но нещата в този свят, независимо дали са свързани с хората, животните, различните или с планетите дори, са циклични. Това, за което искам да намекна е, че не винаги разделението е било точно такова каквото е в момента. Великият Договор беше голям удар по нас, Тъмните (за Светлите само подозирам). В крайна сметка и двете страни спечелиха, но сред самата природа на мрака настъпи изменение. Малко по малко маговете, с помощта на вещерите, изместиха в йерархията "по-първичните" различни. За зла ирония това стана по възможно най-традиционния начин. В първите десетилетия от Клетвата, водачите от двете страни бяха много по-строго обвързани към буквата на новия закон и след време това доведе повечето от тях в Инквизицията. Вампирите се приспособиха, те винаги са били твърде добри в оцеляването или по-точно в заобикалянето на пречките. Но не и превъплащенците. Твърде различни дори и според собствените ни критерий, окрилени от силите си, вярвахме че сме по-свободни да избираме как да живеем и дали да следваме новосъздадените повели. Заради нежеланието или невъзможността на някой от по-могъщите от нас да започнат да живеят според Договора, бяха изработени специални "оръжия" . Тук вещерите надминаха всичките си досегашни постижения, те не просто създадоха огромен набор от амулети, омагьосани оръжия, ритуали и заклинания срещу доскорошните си водачи, те първи разбраха колко надълбоко е проникнал Договора в самата природа на Различните. Самият Мрак и Светлина се обърнаха срещу своите непокорни чеда. При Светлите нещата потръгнаха по-лесно - първо проблемите Различни при тях бяха значително по-малко и второ за някои бе нужна само реаморализация
* и веднага последвана от доброволно развъплащение. Но с този номер пред някой стар Мантикор или Дракон няма да минеш. Много скоро Кетцалкоатъл, Горгоните, Левитан, Змейовете и Халите, Хидрите и още много знайни или вече забравени, обожествявани или мразени, "демони" и "богове" бяха погубени. За всекиму бе създаден артифакт, с чиято помощ дори човек можеше да излезе с успех срещу някой от древните и техните деца
** , а какво оставаше за стотиците магове. Ловът на вещици не е патент на хората, въпреки че и те бързо го усвоиха.
Времената се смениха, ранга
*** вече беше от първостепенно значение, а моите нещастни нови братя бяха просто жалки. Склонни да се променят само в по-простите животни, да копират, без да създават, без древната креативност, за мен те бяха просто ходещ глад, ненаситен стомах със безпомощно съзнание. Нека, нищо още не е безвъзвратно решено. Повечето от старите различни, свидетели на времената отпреди Договора, са или безкрайно уморени за да се занимават със ставащото в Света или твърде изолирани и разпръснати, че за да реагират навреме. А и се броят на ноктите на 4те ми лапи. Твърде малко са и когато времето за събиране настъпи, те няма да успеят да ме спрат. Знам го, но ме е страх, все още имаме твърде много какво да губим. На Другите им беше толкова по-лесно, те спят и чакат АЗ да реша.
Преди 1500 години според човешкото летоброене аз и моето племе заобиколихме договори, закони, правила, свят и мрак, заобиколихме дори непоклатимата ни същност на Различни, да скрием, без да загубим способностите си. Ние се превърнахме в легенда дори и сред тези , с които навремето воювахме ръка за ръка или един срещу друг. Сега е настъпва момента за следващата жизнено важна стъпка. Нито един ритуал от този вид не лесен за започване или лесен за завършване. Във водите на Окото, спокойното езеро под мен, се криеше път към една от малкото останали живи змеици. Тя, превъплащенец извън категория, се хранеше така елегантно, от хора и различни, че само някой който знае името й и знае че тя е точно тук, можеше да я усети. Някой като мен, разбира се. След малко твърдото кацане, ми трябваха няколко минути да си излекувам потрошеното тяло, тукашната трапеза не е по вкуса ми (а и от векове не бях летял) , а от "обяда" на езерната господарката не бих вкусил, дори и за да се спася от Сумрака. Въобще идилията е пълна. За всеки случай излязох от първото ниво, какъвто съм дървен днес, остава само да оплескам още нещо и да стопя в него. Първото ниво на Сумрака е най-безопасно, стига да не си глупав, да не ти е първи път или да не си ранен тежко. В него всички ние можем да влизаме, а за следващите нива зависи от ранга ти. Моят ми позволяваше да влизам почти до края, но не смеех сам да пътувам и ме беше страх от това , което можех да намеря там. Сред Сумрака. Огледах се вече в реалния свят. Няма жива душа, което е добре, има само малко перушина от мен, но какво пък - дори и някой да я намери ще реши, че е от голям орел. И няма да е далеч от истината, все пак едната ми половина е точно това. За едно мигване време и вече бях с хуманоидната си форма, второ и се върнах към бойната ми трансформация, трето и вече съм в естествения си вид. Добре, нека днес да съм официален, не е като да нямам повод. Тангра, готов съм!
Когато не успях да се сетя какво следваше сега, се стреснах не на шега, но думите си дойдоха сами. Малко гаден ритуал, а едно време си мислех, че е добра идея. Накрая имах сили само да прошепна:
-Пагане, змеице, излез да посрещнеш своя брат. Ето ме отново при теб.
Само усетих как нещо се уви около десния ми глезен и за миг бях издърпан в Сумрака. Предполагам, разбира се, къде съм, но не държах да знам със сигурност в кое ниво се съм и дали сам бих могъл да вляза в него толкова бързо, толкова лесно или въобще да го намеря. Там сред мрака, две огромни, прекрасни очи ме наблюдаваха. Два елмаза от огън и лед. Освен огнения й дъх и търкането на златните й люспи по стените на това, което нарекох пред себе си пещера, не долавях никакъв друг звук. Нейния глас го чувах направо в глава си.
-Добре дошъл в Долната Земя братко - бях поздравен, едно добро начало. -Аз спазих моята част от договора, опазих ключа. Моят живот е вече само в Сумрака .... но все пак ... ти пожелавам успех, на теб и на останалите от племето. Дано си е струвало.
Един раздвоен език ми пусна между предните ми лапи една златна ябълка. Внимателно я взех с клюна, оставаше само да отхапя малко от нея и по-голяма издънка от тази не бих могъл да сторя и за сто години провал след провал. Получих за награда, че съм такова старателно момче, една бърза целувка.
-Вече имаш всичко необходимо, пернати. Вече всичко е в твой ръце или сега ги наричаш криле - усмивка ли видях в очите й.- Остава ти само да намериш заместник на Тигърчето, ако не се лъжа ?
-Значи и ти знаеш за нея и Огледалото? Мислех, че Горния свят вече не те интересува?
-Тук сме особено чувствителни към промените, за нас появата на Виталий Рогоза не беше нито тайна, нито изненада. Не беше и наша работа да го спрем, а твоя ! Сега, признавам си, съм любопитна да науча какво ще правиш.
Ето че цялото семейство е научило за моята издънка, каква изненада, нали. Затова ли беше толкова дружелюбна.
-Сестро ... ще разбереш - аз пък не бях.
В крайна сметка всички ще разберат, а след това и всички, които не знаят, ще поискат да узнаят защо. Чак след това следва лошата част. Ето - късметлия съм.
-Сбогом, Мъглице. И ни помнете като тези, които ви намерихме нов дом, а не като тези, които ви лишихме от стария.
-Сбогом, малкия ми ... ако някога ... знаеш... за теб ще се намери тъдява дом. Поне за теб. И има кой да те чака в него. Сполай ти Буреносни.
Опашката на Пагане ме обърна целия, затворих очи за всеки случай и когато го отворих стоях сам до водите на малкото езеро. Сега вече празно и необитавано от никого и нищо. Сумрак и всред Сумрака - трансформация. Разперих криле, лъвското ми тяло потрепери от възбуда - за него бойната трансформация значеше лов, а не часове изтощителен полет. Чакаше ме път до Бразилия и един чародей, с които щяхме да предложим на двама необикновени различни един необикновен избор. Нов живот и нова цел. Само трябваше да ги убедим, че цената си струва. Както често съм чувал Висшия Светъл Гесер и Висшия Тъмен Завулон да казват - любовта е велика сила. Сега ще имаме и удоволствието да разберем , дали тя е толкова велика, че да не прави разлика между отсъствието и наличието на светлина. Защото как иначе да убедим една Светла трансформираща се бойна магьосница, че си струва да се живее ... Дори и като Тъмна!
*реаморализация – само при светлите процес, при които ако различният е изменил на своят морал, то той се само наказва. Когато е създаден Договора, той обвързва морала на светлите към себе си и всеки светъл изменил на Договора, съзнателно или не, подложен на реаморализация се развъплащава. Демек губи тленната си обвивка.
**деца не винаги означава кръвни наследници. В браковете между различни и хора и различни много рядко детето не е човек. Затова навремето деца са наричали тези, които са влезли в Сумрака под покровителството на своя „родител”. Вампирите и върколаците пак правят изключение, защото за тях е нормално да обръщат децата си от хора към различни.
*** колкото по-ниска е магическата температура, нуждата на Различния за магия е по-висока, то толкова по-добър е той в манипулирането с добитата енергия. 7-8 ранг са най-слабите магове, които почти по нищо не се различават от хората. 4-2 ранг са силните , специализирани различни, най-често бойните магове на Патрулите са такъв ранг, като най-често опита бие силата, когато двама различни воюват. 1 ранг се срещат рядко, изключително могъщи и с много години зад гърба си. След този ранг, има само един и това са Маговете извън категория. По целия свят маговете от този тип се знаят и независимо дали са Тъмни или Светли, те са под специален режим, защото на тях са достъпни и най-пагубните магии. Извън категория могат да бъдат не само маговете, а и всички останали – вещери, вещици, вампири, превъплащенци , но за да станеш Висш, както ги наричат накратко, се изискват специални качества или да се изпълнят определени условия (за вампирите например да са изпили кръвта на 52 човека и след това с времето тяхната сила като Висши нараства, за разлика от останалите ) . Разликата между маг извън категория и всеки друг е в начина по които манипулира със силата. За висшите магове няма правила, условия, техните желания управляват силите им.
п.п. за неразбралите 
Оригиналната идея е на Сергей Лукяненко (ползвайте гугъл) и 4те му книги "Нощен/Дневен/Сумрачен и Последен Патрул" са преведени на български. Част от идейте описани в горния разказ, съм ги стигнал сам до тях, преди да прочета последната му книга, казвам защото в "Последен Патрул" имаме сходни идей 
Защо и аз не мога да пишя така ?!? 
