Знам че заглавието е тъпо, но общо взето за това е историята..

Глава 1 : Началото
Бяла светлина, а после мрак, непрогледен, като в стомаха на ужасяващо създание. Нима това беше краят? Нима всичко щеше да завърши така нелепо, с първият удар в тази неравносотйна бика? Отекна глас, някой викаше името й.Събуди се с настръхнала кожа, значи това беше трансът. Мислите и препускаха, по бързо от галопиращ жребец, към мястото което току що бе напуснала. Към смъртта, с която щеше да се сблъска след няколко дни. Едва след минута или можеби две забеляза страха изписан по лицето на пророка – стар мъж с оредяваща коса, гъсти вежди и дълга сива брада. Беше блед, дори старческите му петна сякаш бяха станали по-светли. Кожата му бе настръхнала също като нейната. Дали бе видял смъртта й? След няколко мига стареца дойде на себе си, беше сигурен в това което бе видял, но явно го бе страх дори да си помисли, че е истина. Помоли момичето да си върви, а след това отида да напише писмо до управата на селото на скалите.
Още докато напускаше палатката, Емилия вече беше осъзнала видението в пълния му смисъл и обмисляше как да промени своето а може би и бъдещето на много други познати и непознати хора. Отново чу името си, за втори път то я спасяваше от собственото й съзнание. Викаше я един от съотборниците й - Санета Калемаро. Като наследник на великия клан Санета, той притежаваше умението Кимари, мечтано от много шиноби нации и поколения. Благодарение на наследственото умение той можеше да променя образа си и като гений в клана, беше развил Кимарито си до такава степен, че да приема образа както на хора така и на животни. В момента косата му беше зелена с лек лилав отенък а лицето му приличаше на това на дядо му с изключение на белега под окото, който по някакви причини Калемаро никога не можеше да пресъздаде. Червените му очи измериха Емилия от глава до пети в опит да разберат за какво си мисли, но уви неуспешно. Дотича до нея с невероятна бързина и гледайки я паво в очите заговори с неестествено дълбок глас.
-Виждала ли си Гилдън?
-Не цял ден бях при прока Молиат.
-Е нещо интересно? – Погледът му сякаш се опитваше да разчете мислите й и тя притеснена отмести очи.
-Тази година ще отидем на изпита за чунини..
-Но ти повтаряш от 4 години че не трябва да разкриваш същесвуването си. – Тя отново го погледна в очите. Искаше да му каже истината, но вече беше съставила план който можеше да се провали, ако издаде виденията си.
-Светът знае че “Седмоопашатия Феникс” не е мъртъв – тя подбираше думите си много внимателно – време е светът да узнае истината.
-Но вече 14 години тайната не е напускала земите ни, защо сега?
-Настанаха смутни времена – отвърна Емилия без да се замисля, сякаш се беше подготвила за въпроса.
-Хей какво правите? – Още преди да може да оспори твърденията на съотборничката си, Калемаро беше прекъснат. Към тях тичаше младо момче на име Хигаши Гилдън.
Русата му коса стигаше до раменете и се поклащаше в стегната опашка, а змята заела полувината му лице (tatoo) караше хората да се обръщат и да го зяпат учудено.
Гилдън бе посрещнат с новината за изпита и за разлика от приятеля си се зарадва учудващо много.
-Значи най-после се престраши да покажеш носа си извън границите на това село? – въпросът имаше за цел да подразни Емилия, но явно не подейства защото тя не отвърна на удара а смирено отстъпи.
-Трябва да отида до вкъщи имам малко работа. – Думите и сякаш крещяха “Оставете ме сама” и двете момчета разбраха намека.
-Е до утре Еми
-Ммм да до утре... – Тя се обърна и скришум изтри сълзите в очите си. За нея нямаше да има утре, поне не в това село.

Действието се развива сле 380 чаптър на мангата така че ако има разминаване простете
Следващата глава ще я пусна утре.. (взимам пример от професионалистите ) ако има интерес де

На мен лично ми допада много и чакам с нетърпение Глава № 2

х2!

още няколко одобрения и ще пусна 2-ра глава

Професионалистите?!

Не се притеснявай фика ти е с нова тематика и герои , ще бъде интересно ! Пусни и втора глава и дай време на читателите да го възприемат УСПЕХ

Втората ми глава е почти готова
не съм като теб да имам по 5
А историята ще засегне геои от анимето които може и да умрат следващите там 50 чаптъра

Глава 2 Песента, предшественик на смъртта
През прозорците в резиденцията на Тсучикагето (кагето на селото на скалата) се виждаше залеза, обагрил със златисто всички върхове заобикалящи селото, а вътре се водеше разгорещена дискусия. Жената с кафявата шапка (шапката на кагетата... на тсучикагето е кафява  ) беше пребледняла сякаш е в неспиращ кошмар, а момичето срещу нея бе готово за път.
-Емилия, не можеш да вярваш безрезервно на едно пророчетво... било то и на пророчеството на Молиат. – Емилия запретна ръкава на лявата си ръка. Това стресна възрастната жена, но тя го прикир добре сглъдка вода от чашата пред себе си.
-Виж – Емилия сочеше избледняващ белег на ръката си. Имаше 7 сини и 2 червени знака.
-Не разбирам. К-какво значи това? – въпроса не бе нужен, и двете жени знаеха отговора.
-Предполагам че знаеш за истинската сила на 7 опашатият демон. – изражението й бе сериозно а очите неестествено спокойни – силата му да контролира другите демони.
-Разбирасе! Задачата му е възложена от боговете. Той трябва да потдържа баланса и да подтиска силата на 9 опаштата лисица, но все още не разбирам....
-Баланса е нарушен, Има само 2 демона в човешка форма и позней кой освен мен все още се съпротивлява... – старицата изглеждаше потресена, задави се с водата, а когато най-накрая си пое дъх рече:
-Само 2 демона?? Но нима това е възможно?
-Сега разбираш защо искам да напусна селото. Трябва да се изправя сама пред смъртта и да преодулея заплахата наречена “Акатсуки” – последната дума сякаш стресна старата жена още повече, сега тя бе на път да припадне и й трябвааха няколко минути за да се овладее.
-“Акатсуки” знаят за местонахождението ти? Но как? – Тсучикагето беше отчаяна. Искаше й се всичко да беше лъжа, да сънува, това да бе просто един кошмар, поредния кошмар, но уви. Най-големия и страх ставаше реалност.
-Предполагам че са знаели през цялото време, просто са искали да заловят другите Джинчуурики, за да мога да окажа минимална съпротива. – Времето изтичаше, скоро щеше да настъпи непрогледен мрак, а тя трябваше да се отдалечи възможно най-бъзо ако не искаше да бъде проследена от съотборниците си.
-Тръгвам след няколко минути, имам само една молба към теб. – погледите им се срещнаха и сякаш размениха мисли които и двете жени споделяха, но нито една от тях нямаше силата да изрече. – Моля те изпрати Гилдън и Калемаро на изпита – вече пред вратата тясе обърна за последен път - И ми избери достоен заместник.
Нощта бе прохладна, подухваше лек ветрец, а една фигура стоеше на върха на стената, построена около селото преди много години, но все така неподатлива. Оранжевата маска на мъжът се откояваше повече и от облаците по мантията му. Той наблюдаваше момичео, приближаващо към портата, тя също го погледна, беше го познала от видението си. Появи се дим. Клонингът се разтвори във въздуха, шумът събуди спящите птици по дърветата наоколо. Учиха Мадара не разбра от къде и как се появи шурикена, нито кога точно Амико Емилия го беше хвърлила.
В подножието на един хълм, невидими за хорта от близкото село седяха две сенки.
Едната бе на Учиха Мадара, а другата го гледашеправо в очите, беше на нисък мъж с дълга опашка и голяма шапка. Мантията му също бе черна с червени облаци, а гласът му бе дълбок и ужасяващ.
-Кажи ми Мадара, колко е силна? – Държеше се, сякаш мъжът с маската му бе слуга, а събеседникът му не обърна внимание на тона му.
-По-силна е от колкото очаквахме. Успя да убие буншина ми без дори да направи видимо движение. – Изглеждаше притеснен, сякаш току що бе подписал смъртната си присъда.
-Интересно, въпреки това утре ще измерим способностите й. Приготв се за велика битка, а сега е време да поспим.
На няколко мили от огъня, едно момче се събуди в апартамента си обляно в пот.
Сънят бе невероятно реалистичен, за разлика от всички останали които сънуваше след като намери Сасуке полумъртъв с извадено око..
В него едно красиво момиче пееше оспокуителна песн на странен език, който по някаква случайност Узумаки Наруто разбираше. Песента му вдъхваше сили. Тя го насърчаваше и сякаш подтискаше гнева на демона в него. Чувството бе невероятно, освободен от всякакви грижи той се рееше из роозови облаци в синьото небе.
Тогава чу вик на болка в главата си. Песента на феникса спря и без да се замисля защо, Наруто знаеше че трябва да помогне на момичето в беда.

3-тата галва може да закъснее (технически проблеми )

Главата радва ,обаче какво е станало със Сасуке?????????!!!!!!!!
Или това ще се разбере в следващите глави?както и да е фика радва.Браво!

Идеално е ! Чакам с нетърпение Глава № 3

Аму в следващите глави се разбира за сасуке
ПС: сори за латиницата, ма не съм в нас

кирилизирай си постовете!
Ако не знаеш как точно до бутона прати има бутон кирилизирай!
vegetosayajin
Не бях забелязал... само дето кирилизира малко неразбираемо в моя случай

Това е формалност Чакаме развитието на историята