AnimeS-bg.com
http://forum.animes-bg.com/

MyFic: Бойни миниатюри в проза
http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=28&t=33256		 Страница 1 от 2
Автор:  nem13 [ Сря Май 28, 2008 9:16 pm ]
Заглавие:  MyFic: Бойни миниатюри в проза
Това са дреболии, които са по-скоро тактико-бойни примерни ситуации, отколкото разкази, но добавям по щипка тук-таме, за да си създам приятен усет.

Три крачки

Измъкнах меча от ножницата и изгледах противника си - както правя винаги преди опасен бой. Беше висок, слаб, издължен и изпит, ръцете му бяха като клечки, краката му - кокили, но в очите му гореше пламъка на мечоносец.

Погледнах меча в ръката си - дълъг три стъпки, двуостър прав меч с дълга плоска дръжка и балансираща топка в края - остър като бръснач, но достатъчно солиден, за да удържи удар от противника ми.

Защото в ръцете му се бе разположило нещо немислимо тежко и заемащо всичко около крехката му фигура. Беше меч, широк педя, едноостър, захванат към дръжката като сатър, с два пръста по-къс от моя. Опасно и притеснително, пък и доста дебело.

Мамицата му.

Усещах дъха му. Усещах напрежението под краката му. Усещах стягането в мишците му. В мига, в който всичко това ме заля, тръгнах.

Крачка първа - отстраних меча настрани, и се хвърлих към него. Той пресрещна погледа ми, но не помръдна - просто ме чакаше.

Крачка втора - краката ми се изопнаха от напрежение. Знаех, че скоростта ми е около 10 метра в секунда - и знаех, че на петата си крачка ще вляза в обсега му.

Крачка трета - той стоеше все така безучастен на пръв поглед, неактивен, непомръдващ. Присвих очи, приготвих се.

Крачка четвърта - бях на педя от границата на обсега му. 3 пръста... 2 пръста...

Замах. Като змиорка, неговият меч просветна, и въпреки солидното си тегло се стрелна към главата ми със завидна скорост, едва проследима с очи.

Спрях. На косъм от дъгата, която щеше да разполови черепа ми, и тялото ми пое цялата сила на засилката ми.

Завъртях се на крак, минавайки покрай него, и направих пълно обръщане настрани, за миг заставайки с гръб към него.

Мигът бе прекалено кратък, за да може да реагила. Дрехата му издаде нежен стон, когато върхът на меча ми се вряза в нея, а кръвта плисна в красив фонтан.

Отне ми десета от секундата да разбера, че раната не е достатъчно дълбока. Тези дълги крака се оказаха и доста силни. Просто драскотина - дори не бях засегнал артерия или друг сериозен кръвоносен съд.

И разбира се, контраатаката му последва моментално - завъртя солидното парче метал около тялото си и го понесе страшно към дясната ми страна.

Протегнах нагоре ръка и отпуснах меча, точно пред неговия, поемайки целия удар с рамото и гърба си. Разтърси ме, и ръката ми изтръпна.

Знаех, че не мога да си позволя волности. Пуснах меча зад гърба си и го хванах с лявата ръка. Завъртане, злобна и красива дъга, и върхът се заби в рамото му.
- Добри рефлекси.-рекох. И наистина - целех се в сърцето. Бе ме отклонил почти със стъпка от целта ми.

Той изсъска в малката пауза, която сам бях оставил, и отскочи назад, измъквайки острието от раната и разширявайки дистанцията с една стъпка. Плисна още кръв, обагри сякаш безцветното му, сивкаво-черно палто.

Белия мрамор почервеня. Бях уцелил или брахиалната, или торахикната артерия. И в двата случая нормален човек би припаднал след минута, и веднага би загубил способността да стои прав, но този, разбира се, не беше нормален човек.

Той бе парализирал за миг дясната ми ръка, което беше невероятно рисково за мен. Аз бях отстранил неговата от боя. Струваше си. Върнах меча, където трябва, и той също премести, но от дясна на лява.

Глупак. Вече бе загубил всякакъв шанс.

Може да не бе човек, не съвсем, но с артерия, изстлакваща чаши с кръв за минути, бе загубил скоростта си.

А аз още не бях стигнал до максимума.

Просто минах на висока скорост и замахнах.

Кръв - достатъчно, че да убие светлината на луната в своите багри - и падна.

Аз изтръсках меча и го прибрах.

В крайна сметка, мен ме бива.



-------------------



Благородници

- Да ти го начукам.-рекох, разкъсвайки парцалите около стоманата, докато подскачах от крак на крак в пясъка.

Пясък. Не можеш да развиеш максимална скорост на краката, не можеш да се движиш нормално.

Двама - с пищни, широки и разперени одежди, благороднически явно.

Да им го таковам на мамицата благородническа.

Моето облекло бе далеч по-скромно - разкъсан панталон, от коленете надолу на практика на лентички, риза, лишена от един ръкав и с дупки в другия, и ръкавица на лявата ръка.

Да им го таковам - бях загубил и едната от любимите си ръкавици.

Ядосах се. Те стояха едни такива едри, заплашителни, с оголени мечове, дълги и широки остриета, и искрящи очи - явно не бяха просто разнежени педерастчета.

Тъкмо махах пластовете мръсна лен от моето парче стомана, заточено, за да убива хора - което бе със педя по-късо от техните, тъничко, двуостро, със двадесет-сантиметрово рикасо.
- Не, ние ще те убием.-рече чернокосия.
- Млъкни, бъдещ червенодрешко.

И те тръгнаха - перфектен синхрон, единия отляво, другия отдясно, като на пръв поглед се спуснаха фронтално, но всъщност веднага завиха към фланга ми - ей богу, ще ги заколя.

Явно бяха решили, че ще могат да ме разконцентрират, или някаква подобна глупост, да комбинират атаките си - да бе да.

Просто направих крачка напред и ми се наложи да блокирам единствено удара на русия дангалак. Чух другия меч да просвистява зад гърба ми.

Нямах лукса да се обърна или да контраатакувам - просто отскочих в посока далеч от тях.
Малки лигави гадини. Отново се спуснаха към мен.

Лъжлива атака отляво, и веднага мина зад гърба ми.

Другият атакуваше фронтално.

Чакайте бе, пичове, защо решихте, че като сте двама, просто ще се защитавам?

В бой срещу един човек се движиш толкова бързо, колкото е нужно, за да го победиш. В бой с двама скоростта се увеличава. Но не бързината е това, което определя кой ще се дави в собствената си кръв и кой ще избърше меча си с кърпа - а умението да влизаш в ритъм. И по-точно, да налагаш своя ритъм върху противниците.

В първия момент просто бях следвал тяхната ритмика, така че да оживея - сега наложих своя ритъм, чрез по-високата си скорост, върху тях.

Отклоних двете остриета с едно движение, разрязах югуларната вена на врата на чернокосия, изпълнявайки предсказанието си , и отделих лявата китка от предмишницата на русия.
Той извика - и го разбирах. Но миг след това напрегна мускулите си до степен, че кръвта просто спря - и това при гледката на умиращия си другар.

Кораво копеле.
- Ти...-рече, явно загубил висшите си литературни умения заедно с парчето месо.
- Аз-лаконично отвърнах, атакувайки за пръв път от началото на битката.

Той блокира простичкия ми замах към главата му - но в мига, в който остриетата се докоснаха, аз нанесох втори удар, импулса, който прекърши меча му и се зарови дълбоко в торса, пречупвайки ключицата, разполовявайки сърцето и десния бял дроб, разцепвайки няколко ребра и превръщайки червата му в макарони, само за да излезе, точно преди да тръгне по бедрото му надолу.

Той направи единственото, което можеше да направи в случая - строполи се и умря.

А аз се усмихнах. Кучи синове.



----------------


Пъпешовото наметало

Реших да го убия. Беше ухилен, як, стабилен, прекрасно сложен и все пак гъвкав, не набит. Сабята в ръката му контрастираше рязко със своята елегантност на моя къс, широк меч, който приличаше на наточено длето.

Защо реших да го убия ли? Пъпешовото му наметало. Не, никога не бих нарекъл нещо толкова безмислено оранжево пъпешово - това бяха собствените му думи.
- Все пак, виж какво пъпешово наметало имам - рече, и аз реших, че ще преглътне тези думи с кръвта и трахеята си.

Той обаче бе отбил атаката ми, изваждайки сабята със скорост, почти равна на тази на баттоуджутсу, и се усмихваше. Чаровно.

Изхърках, да си прочистя гърлото, и рекох:
- Ще те убия.-не беше предупреждение, заплаха, коментар. Не. Просто констатация на очеваден факт.
- Пробвай!-рече ми готино той. Нямаше да се усмихва дълго.

Но мечът в ръката ми тежеше три килограма - утежнено тренировъчно оръжие, единственото, което носех със себе си на дългото си безмислено пътуване нанякъде. И моите три, уж идейно светкавични удара, бяха отклонени нежно със дългата три стъпки блестяща синкава стомана, заслепяваща моят черен, издраскан меч.

И разбира се, той отвърна на третата атака към десния си крак с брилянтен хвърчащ рипост, достоен за всяка фехтовална благородническа зала.

Задник.

Естествено, посрещнах удара. Но бързината му беше висока, а моят меч си тежеше. Одраска ме, плитко, съвсем плитко, но раната мигом пламна.
Мамицата му.

Тежък меч се ползва с подходящо балансиране. Затова и тежките мечове са обикновено такива заради големия им размер и дължина - чрез което се спомага баланса.

Този не беше такъв. Неговото приложение беше именно в това, че бе ужасяващо небалансиран и невероятно тежък.

Но имаше собствена ос, като всяко тяло - центъра, в който се уравновесяваше.

Когато отби следващите ми три атаки, и ме одраска още три пъти, осъзнах, че трябва да го хвана за оста и да го въртя около нея.

И го направих. Да усетиш центъра на меч, който държиш в края, е нелесно, отне ми цяла секунда - която предварително си бях спечелил с гнусна ругатня и широк замах един след друг. Но щом го хванах, щом усетих, че е като прободен с метална жица в центъра, тръгнах.

Вече контраатаките му бяха отбивани жестоко встрани, а моето острие се стрелваше безпощадно по няколко пъти към жизнените му точки, и въпреки, че отби всяка една, ръката му трепереше.

Разрязах леко ръкава му и се усмихнах. И той атакува яростно.

Оттук нататък бе лесно - отбивах с усукване ударите му далеч встрани и пак с усукване около оста атакува чисто и леко, все едно държа рапира.

В един миг усетих празнота в защитата му, несъмнено възникнала при отмаляването на ръката му - не че моята беше много по-добре.

Е, влязох му под замаха...

В средата на пъпешовото наметало щръкна стъпка стомана - и го обагри в червено.

Смърт на усмихващите се идиоти.
Автор:  KoRNeRd [ Сря Май 28, 2008 9:33 pm ]
Заглавие: 
Мързеше ме да прочета и другите, но ето впечатленята ми от първото:
Харесва ми, успяваш да подържаш динамиката, но на места я нарушаваш с глупава да... глупава детайлност- най-очегадния пример са 10м/с надали човек мисли за скоростта... да той я преценява, но тялото не мери скоростта в метри за сек а по-скоро в усещания, например някое сравнение щеше да изиграе по-добра роля...
Автор:  solecito [ Сря Май 28, 2008 9:50 pm ]
Заглавие: 
като не разбирам от бойни техники... пак си ги прочетох xD
и много ми харесаха ^^" въпреки, че повечето термини... >.<' ъм.. да..
написани са страхотно, много увлекателно~
и....

"Смърт на усмихващите се идиоти." xD

чакам следващите ^^
Автор:  CrazyBastard [ Сря Май 28, 2008 10:54 pm ]
Заглавие: 
Първото доста ми хареса но както спомена KoRNeRd на моменти има глупави работи :clap:
Автор:  Vagabond [ Сря Май 28, 2008 11:46 pm ]
Заглавие: 
Сиреч си се опитал да напраиш нещо като Книга-Игра ли ?Ех това ми навява спомени :D Гоод Джоб
Автор:  uchiha_sakura_chan [ Чет Май 29, 2008 8:25 am ]
Заглавие: 
мн ми харесват....талант-имаш и още как, правопис/пунктуация-впечатлена съм^^ не открих грешки^^
Автор:  bloody_mist [ Чет Май 29, 2008 8:49 am ]
Заглавие: 
Аз съм в положението на solecito, защото нищо не разбирам от бойни техники и т.н., а заради някои думи се рових в речниците, за да разбера какво означават :lol: , иначе нещата са наистина много хубави. Те, обаче, извадки от нещо по-голямо ли са или са просто така?
Автор:  nem13 [ Чет Май 29, 2008 3:06 pm ]
Заглавие: 
Shikaku написа:
Сиреч си се опитал да напраиш нещо като Книга-Игра ли ?


Мне, описвам реални техники, които практикувам, и в какви ситуации бих ги ползвал. Е, уменията на героя са малко преувеличени спрямо моите.

Ами, не, не са част от нещо по-голямо. Затова ги наричам и миниатюри.

uchiha_sakura_chan, ако не си открила грешки, не си внимавала:V.

Т.нар. "излишни детайли" са именно това, което отличава миниатюрките от разкази и показва реалната им природа. Те са си тактически разработки с малко подправки за вкус. Затова има "глупави моменти" - но иначе избягвам тези детайли и съм абсолютно наясно с тяхното присъствие.
Автор:  Teeth_like_a_wolf [ Чет Май 29, 2008 6:16 pm ]
Заглавие: 
Наистина много добре си се справила. Много ми хареса :) Ти имаш голям талант да пишеш за такива работи :thumbsup:
Автор:  haku_chan [ Чет Май 29, 2008 6:39 pm ]
Заглавие: 
Teeth_like_a_wolf написа:
Наистина много добре си се справила. Много ми хареса :) Ти имаш голям талант да пишеш за такива работи :thumbsup:

Може и да бъркам, но nem13 е момче.. Колкото до миниатюрите не мога да ги оценя, но ми харесват. :)
Автор:  nem13 [ Чет Май 29, 2008 7:13 pm ]
Заглавие: 
As always, I love being mistaken for a girl.


По този повод, нещо новичко:


Дама


Отдалеч си личеше, че тя е истинска дама. Големи очи - не, наистина, очи - малка устичка, нежни раковини за уши, деликатни дълги пръсти, елегантни крака, красива свободна рокля от коприна, и дълга лебедова шия - която си просеше да се обагри в червено, както порцелана крещи "Счупи ме!"

Защото тънките й устнички бяха извити в подигравателна усмивчица, голият й крак се подаваше през цепката на роклята, дългата шия бе наклонена леко настрани, а галантните й пръстенца стискаха дръжката на меч.

Мечът й отиваше, ей богу - плоска дръжка, като за ръка и половина, леко извито лезвие, заточено от едната страна, дълго метър, с малък, кръстат гард... За чудо и приказ.

На моят също не му липсваше елегантност - макар да бе по-скоро семпъл, отколкото красив. Прав, едноостър, абсолютно обикновен, без гард, с дълга, плоска дръжка, също метална, и
рязко скосен връх.

Тя си просеше смърт и аз щях да й я дам.

Трите метра, които ни деляха, се стопиха за миг с един скок в нейна посока - просто се опитах да я пронижа с върха между двете съвсем прилични гърди. Тя не блокира удара, не го отби, а пресече пътя му с замах от своя страна, чиято цел обаче не бе атака, а именно защита.

Интересно.

Замахнах отново, само за да бъда отблъснат по същия начин, но този път тя и контраатакува. Подобно на разплисната вода, мечът й се стрелна в странна дъга и се насочи към ребрата ми. Върнах моето острие навреме, за да го отбия успешно, но тя продължи - просто приплъзваше меча си по моя, сякаш го засипваше с вода, и се промушкваше нежно в пролуките.

Ако не беше голямата ми скорост и умение, щях да съм отвратително мъртъв поне десетина пъти. Но ръката ми трудно поддържаше темпа на светкавичните й, и същевременно, безумно плавни движения, защото се движеше накъсано и в много различни посоки. Всички 27 кости бяха под огромно напрежение, и биха се счупили мигновено при нетрениран човек.

А мен ме болеше. Доста. Поемайки още една поредица от удари, най-после ми писна и замахнах силно, изчиствайки я, и отскочих назад.

Тя се усмихваше - но последния удар го бях ускорил до степен, че бе изрязал перфектно деколтето й - до степен, че целия й бюст просто блесна пред очите ми.

За миг просто зяпнах - тия две полукълба заеха цялото ми съзнание, и то опустя откъм техники, реакции, тактика и прочие глупости.

Тя тръгна. Освободи меча си встрани и тръгна срещу мен, а аз зяпах гърдите й.

Просто мушнах към гърлото й. Отстрани се с лекота от пътя на острието, оставяйки го да мине покрай врата й.

Аз се усмихнах още веднъж на гърдите й, докато вдигаше меча си за удар, извъртях моя и дръпнах към мен.

По пътя си назад той преряза чисто югуларната вена, трансверсиалната лицева артерия и общо взето всеки кръвоносен съд от дясната страна на шията й.

Плисна кръв и обагри бялата й шия в моят най-любим цвят. И роклята й.

И ей тези гърди.
Автор:  bloody_mist [ Чет Май 29, 2008 8:08 pm ]
Заглавие: 
Тази миниатюра не ми допадна. :roll: Имаше части, в които дори не можех да разбера какво става, за което, предполагам, сама съм си виновна.
Началото описание на "дамата" ми напомни за Анастази от " Дядо Горио"...сетих се, защото наскоро прочетох книгата. :blush: :lol:
Автор:  solecito [ Чет Май 29, 2008 9:30 pm ]
Заглавие: 
xD кой за какво си мисли xD

може би, ако махнеш "И"-то в последното изречение и сложиш "ех", вмисто "ей", ще е по- добре ^^'''

иначе ми харесва xD само дето... за разлика от предишните.. някак не можех да си представя картината както при предишните ^^"
Автор:  nem13 [ Чет Май 29, 2008 9:42 pm ]
Заглавие: 
Ми кой квото гледа. Бас държа, че читателите от мъжки пол са си представили сцената прекрасно:V.
Автор:  Belgarion [ Чет Май 29, 2008 10:45 pm ]
Заглавие: 
@nem13 справяш се чудесно ^^, искам още :3
Страница 1 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/