Както си седях и си четях из няколко форуна едновременно, в главата ми започна да се оформя текст. Естествено, напълно лишен от смисъл. Но реших, че точно днес съм в настроение да пиша глупости. Така че, ето го и него. Смейте се наволя, той е за това.

ПРОЛОГ

Нощ. Защо е нощ? Може би защото вампирите ловуват нощем и спят през деня, а да разказваш история за спящ вампир е тъпо. Е, фактът че вампирите са нощни птици няма нищо общо с това че е нощ, просто защото това не е история за вампири. Но да продължим с нашия разказ.
Вини, както всяка друга вечер, беше работил до късно и се прибираше по вече тъмната като негърски задник улица “Марагидик” нейде из забутания квартал “редута”.
Нека го поясня от сега, като кавам че е тъмна, нямам никакво желание да й придавам какъвто и да било зловещ елемент или мистериозност. Улицата е тъмна, чисто и просто защото столична община няма пари, които да отдели за уличното осветление на една толкова завряна улица. Разбира се, имайки в предвид факта че “Марагидик” никога не е била асфалтирана, е разбираемо и защо бюрократите не смятат за нужно да я осветяват. Ще попитате “Как така не е била асфалтирана?”. Отговора е, че в завряните квартали като редута, повечето улици са павирани. Да, павирани в смисъл, че вместо асфалт пътят е постлан с не много гъсто наредени големи безформени каменни късове, наричани за по-благозвучно “павета”. И за разлика от хубавичките жълти павета, безформието и грубата изработка на нашенските, не им позволява да бъдат плътно и спретнато наредени. Не, трябва да има големи цепнатини и по възможност още по-големи дупки от липсата на някое и друго паве, отдавна изкъртено от веселите каруци на циганите в съседната махала. Тази идилична картина сигурно обяснява и факта, че за всеки цивилизован гражданин на света “източна европа” е мръсна дума.
Но да оставим абсурда на собствената си действителност за момент и да се насочим към фарсът, в който се бе превърнал все още краткия и не съвсем пълноценен живот на Вини. Той беше изключително надарен петнадесетгодишен младеж с отлични оценки и обещаващо бъдеще. Беше до преди две годни. Сега е един седемнадесетгодишен лентяй с психически отклонения и хронична пристрастеност към алкохол, цигари и няколко различни вида наркотици. Повечето хора около него се чудеха как е възможна такава колосална трансформация за по-малко от две години.
Майка му беше склонна да вярва, че бащата, който е заклет алкохолик, е виновен за промяната на Вини. Баща му от своя страна отдавна беше развил тежка форма на деменция и едва ли имаше достатъчно сиво мозъчно вещество за да изгради толкова сложна идея. Бабата на Вини пък обвиняваше майка му за пълната й липса на майчински инстинкт, честите й отсъствия за повече от седмица, а също и заради онзи ужасен инцидент, когато Вини беше още малък. Без съмнение да завари майка си под душа с напълно непознат в разгара на любовната им игра беше голям шок за Вини-първолака, но той го преживя. Винаги си е знаел че баща му е идиот, а майка му е обиколила спалните на всички съседи и приятели, а също и приятелие на съседите и съседите на приятелите им. Това не му пречеше. Имаше нещо друго, което тровеше съзнанието му. Нещо, което беше много по-ужасяващо и много по-важно. И Вини би дал всичко да разбере какво всъщност беше това нещо.


ПС: Има и продължение, но ме беше мързел да пиша. В смисъл имам идея за следващите 5 глави за Вини и неговите наркомански прозрения, но за сега пролог ви стига. (А и не мисля че това е най-стойностното четиво ама карай)

Ти си го каза. Закачливият стил обаче ми допадна.

оправи си заглавието ^_-
сложи "MyFic:" отпред

Edit: прочетох го, харсва ми ^^
чакам продължението ^^

Оправих ти заглавието четете ги тия правила малко поне

СУПЕР! Искам още!

Намирам началото за много хубав, ще ми е интересно да видя развитието на историята.

Стилът ти определено ми харесва , ноооо не е нищо особено ^^ Обикновен средностатистически пролог.

Благодаря за коментарите. Но да ви кажа честно продължението мн ще се забави, защото в момента се нагърбих да превеждам един фик и някак си не ми стига времето за други неща.
Айде пак да кажа, много благодаря че отделихте от времето си и писахте. Оценявам го.

Смахнато, но мн ми хареса!