Ето ви още едно 'нещо' за четене. Искрено се надявам този път да има реакции 
П.П. Извинявам се за двойния пост.
„Реалност”
Лили стоеше на най-задната седалка в автобуса и гледайки през прозореца с удоволствие установи, че вече са извън Пловдив. Разбира се нямаше нищо против родния си град, но като знаеше, че отива на лагер с любимите си хора на любимия си курорт в Созопол, чувстваше радостна тръпка в сърцето си. Там щеше да забрави за цялато натоварване от учебната година, щеше да се отпусне на слънцето, щеше да се порадва на морето и щеше да бъде водена от безгрижието.
- Никола, изхвърли цигарата веднага, да не те изхвърля аз! – извика една от учителките към Ники, който макар и добър приятел на Лили, си беше пристрастен към никотина, а и към други наркотични вещества.
Всички избухнаха в смях, а момчето направи гримаса.
- Хубу де, госпожо, кога ще спрем за почивка? – отегчено попита той и запрати цигарата през прозореца.
- Когато каже господин шофьорът, Никола. Сега си седни на мястото и мирувай.
Ники се тросна на седалката и загледа тъпо.
След час автобусът все още пътуваше и учениците се бяха уморили да обикалят напред-назад. Всички си бяха по седалките и даже някои спяха. Ненадейно автобусът се разтресе силно. Чу се стържене отдолу и шофьорът спря. Пътниците се сепнаха и всеки запита панически „К’во става?”
- Спокойно, де! – разнесе се гласа на шофьора. – Май цафнахме нящо. Шъ сляза да вида, а вий стойте мирно.
Разбира се молбата на „бай Ванката” , както му викаха, остана неоткликната. Като по неписан закон всички ученици се втурнаха към вратите на автобуса. Лили също слезе, следвана от Ники, който още докато вървеше по пътечката към вратата, извади кутията с цигари.
- Камък! К’ве са тйез павета по пътя! – извика бай Ванката и ядно изруга.
Учениците останаха разочаровани, че не е нещо по-интересно и се качиха обратно в автобуса. Лили беше на път да ги последва, когато изведнъж почувства докосване по рамото си. Тя се обърна и видя жена, която беше с голяма несресена коса и изглеждаше като клошарка. Това, което направи най-голямо впечатление на Лили бяха очите й, които все едно можеха да четат мислите на човека, към когото са насочени.
- Ти, момиче ще оцелееш. Бъди силна. – каза непознатата и се усмихна с най-истинската и най-страшна усмивка, която Лили бе виждала някога.
Побиха я тръпки и й се прииска да заплаче. Искаше да попита жената коя е и за какво говори, но нямаше сили да го направи, защото дълбоко в себе си знаеше отговора.
В този момент духна силен и топъл вятър и нещо прелетя през зрението на Лили. Беше бяло и тя беше готова да се вкопчи в него като последна надежда.
- О, Боже! Списъкът! – извика учителката. – От къде пък този вятър сега? О, Лили ще го стигнеш ли, моля те. Ето там е ..
Момичето само кимна и с насълзени очи тръгна към белия лист хартия, носещ се от топлия вятър. Докато подтичваше да стигне списъка, тя чу зад себе си далечния глас на Ники.
- Добре, госпожо, фърлям фаса ..
БУМ!!!
Земята се разтресе и светът изгуби формата си. Болката от истината я прониза като нажежен меч, а огънят зад нея ставаше все по-горещ и по-голям. Всичко се размазваше... „НЕЕЕЕ!!!”
Лили се събуди. „Кошмар!” Цялата беше обляна в пот и дишаше тежко. Лицето й бе мокро, а в дясната си ръка стискаше изрезка от стар вестник. Тя се огледа неадекватно и треперейки остави изрезката на леглото до себе си. Старото парче хартия беше напоено със сълзите й. Най-отгоре му с големи букви беше изписано:
„УЧЕНИЧЕСКИ АВТОБУС, ПЪТУВАЩ ОТ ПЛОВДИВ ЗА СОЗОПОЛ ИЗБУХВА ЗАРАДИ ЗАПАЛЕН ФАС НА УЧЕНИК. ЕДИНСТВЕНАТА ОЦЕЛЯЛА – В ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА.”
Пушенето убива!!! 
|
Здрасти
мн хубаво!дано да има още