Искам да споделя нещо от Фиковете на Сестра ми.Тя е манияк на тема Bleach.
Тя не знае че и поствам фика ама като разбере ще ми се случи случка,причината поради която не иска да поствам е че си мисли че историята ще бъде оплюта.Еми аз вярвам че на хората ще им хареса,ето едно разказче което тя е писала,може да има грешки...Ама бързам да поствам че да и кажа пред свършен Факт

"Помниш ли ме..."

Не беше честно че за света денят беше слънчев, докато в неговия свят валеше...
Преди 11 години имаше светлина в неговото сърце, но тя си отиде след като единственият човек който го озаряваше си отиде. . .

Преди:

Вятърът нежно подухваше нейните черни коси като залязващото слънце придаваше на очите и мек оттенък...Главата и беше изправена и тя гледаше в очите само един човек, като знаеше че тя трябва да го напусне, затова тя разглеждаше лицето му, запечатваше всеки малък детайл от него...
Той също наблюдаваше човекът пред себе си... запечатвайки образа му в своите спомени...

Не можеше нищо да се направи... тя беше шинигами, а той просто човек....

Ичиго се приближи като застана на няколко сантиметра от нея, той не искаше да я пусне, но знаеше че тя беше взела решение, тя нямаше да остане...

“Значи заминаваш?”
Рукия го погледна с своите синъо- виолетовите си очи като заговори меко:“Знаеш че е за добро. Не принадлежа в този свят.”

Тя се обърна и пое към портата за Соул Сойсити, която Урахара осигури, но преди да влезе в вратата, тя се обърна:
“Не си мисли че като си тръгна ще лежиш цял ден! Когато има холол ще го убиеш! Да не си помислиш да забравиш своите задължения, иначе ще ти сритам задника!”
“Да бе! В мечтите ти!”

В нейните думи се криеше обещание, обещание че ще се видят отново и това беше добре за него...
След като тя пристъпи портата, в света на Ичиго започна да вали....

Сега:

Бяха минали 11 години, а той не я видя нито веднъж. Нима той беше сбъркал? Нима зад думите и нямаше никакъв смисъл?

Той беше вече на 26 години, завършил колеж и поел пътят на баща си, той стана много добър лекар... но това не го правеше щастлив, имаше нещо за което сърцето му копнееше и все пак не можеше да има...
Въздишайки, той се облегна на стола си като огледа своя кабинет. Нищо не се беше променило, кабинетът си стоеше все същият както баща му го остави. Като говори за баща си, къде е този стар перверзник? Определено след като остави Ичиго сам да се занимава с професията му, този идиот много се отпусна...
Ичиго се усмухна леко. Поне един беше щастлив, беше жалко че не е той....

Толкова много му липсваше тя, ако можеше да я зърне поне за малко...
Той стана от стола и излезе от кабинета, малко разходка ще му се отрази добре...

-------------------

Ичиго вървеше бавно към своята дестинация... знаеше че му причинява болка когато отива там, но беше единственото място където се чувстваваше близо до нея...

Той пристигна на същото място където той я видя за последен път. Отпускайки се на едно дърво той затвори очи и позвили на вятъра леко да подухва...

“Както виждам си се отредил добре.”

Ичиго отвори широко очи при познатия глас... Обръщайки се, той видя човекът за когото беше копнял толкова много време... Но той не каза нито дума, не можеше да разбере дали това което вижда е истина или е сън... Но тя беше тук...не беше сън...

- “Затвори си устата и без това изглеждаш като идиот!” подхилна се Рукия.
Ичиго се намръщи над нейния коментар, но все още я гледаше втрещено...
Тя беше същата както преди години... Очите и бяха все така виолетово -сини, а косите и все така къси и нежно спуснати край лицето и... нищо не се беше променило... Той беше върнат към реалността от нейния мек глас

“Помниш ли ме?” попита тя с усмивка на лицето.

Ичиго даде истинска усмивка като я погледна в очите и каза:

“Ти се върна.”

Преди 11 години в неговия свят валеше.... но след 11 години дъждът спря....

You are SO dead! Като се прибера не знаеш какво ще ти се случи! Сега тука ще се срамя с тая история. Ти да не искаш да убиеш хората тука? Сега ще се изплашат от това нещо.

И двете определено имате талант! фика е супер
Обаче ще има ли още или е само това? ops:

Бе незнам дали ще те убива толкова бързо, ама я постни още някое докато не те е докопала защото ми хареса

u crazy?! ако има още глави ^^ пускайте ако няма напиши още една две Много е сладко ^^ ама вие сте семейство таланти

Добро е Браво Рядко се вижда добър подбор на думи във фен фикове, а и характера на героите е хванат много добре! Не се сърди на сестра си Само се надявам да не противоречиш на историята, която сме видели до сега, защото това според мен би попречило на читателя да впише фика в оригинала (но това е мое мнение, не е речено, че е вярно ).
Иначе браво

Повече глави няма Това е само един разказ (one-shot - не знам точния превод)
Не знам дали да пускам други разкази, аз се чудя как не сте получили мозъчна травма от това дето съм написала

каква мозачна травма че то си е супер яко можеш да пишеш и го знаеш но като че ли мн не си уверена че на др ще им хареса но както веждаш то им хареееесва
и двете имате талант страхотни сте
а и ако имаж още историики даи да ги прочитим и тях със сигурност и те ше са яки

Хора не знам ама тя наистина иска да ме Килва,няма да мога да си дивърша фика R.I.P. съм

Каквоооо ?!!!! Не,не може да те убие!!!Фикът ти е на най-интересното!!!
Поне да изчака да свърши! Виж тогава може да прави каквото си иска.

неееееее не можеее плссс недей я килва ще загуубим 1 творец 1 уникат плсс смили се над нея

След много размисъл, реших да не убивам сестра ми....засега
То така и така се почна, поне да пускам и другите си жалки творения
Това също е само един разказ, дано да ви разсмее ops: Това я бая старо така че ако са извън характер се извинявам много *крие се в ъгъла*


"Навсякъде зайци"

Това беше невъзможно! От всички неща точно това трябваше да се случи! Защо все на него, защо? Какво толкова е направил за да заслужи такова наказание!?
Ето го тук стоящ не каде да е а пред зоомагазин не с кой да е, ами с Рукия. Да, Рукия! Кой би повярвал че тя ще долети до магазина и буквално ще се залепи на прозореца за да гледа не какво да е, но зайци! Зайци ви казвам! Как по дяволите ще се измъкне от това? Защо някой просто не го избави от мъките му?
В никакъв случай той нямаше да влезе в зоомагазин! И заради това той трябва да измисли нещо преди Рукиа....
- “Ичиго виж колко са сладки! Виж това дори прилича на Чапи!” тя посочи едно бяло зайче, което се беше свило в ъгъла на клетката. “Нека го вземем! Ще се грижа за него обещавам!”
О, не, този път тя не позна! Той няма да харчи парите си за някакво зайче, а и какво щеше да каже на дъртия? Има си репутация за бога! Не може да си позволи да бъде видян как копува заек! Това ще го съсипе!
- “Няма да си дам парите за това нещо! Няма къде да го държа!В никакъв случай няма да позволя това миризливо нещо да бъде в стаята ми!”
- “То не мирише! И имаш достатъчно място в стаята си!”

Те се гледаха докато Ичиго не проговори:
“Виж, какво ще кажеш днес да направим всичко ,което ти пожелаеш и в замяна няма да не влизаме в зоомагазина.” каза Ичиго с надежда в очите. Ако това я накара да се откаже да купи заека ще направи абсолютно всичко!
“Хмммм каквото поискам а? Добре, става.”
Ичиго въздъхна от облекчение. Поне нямаше да купува заек!

Рукия се обърна и започна да върви направо.
“Оййй Рукия, къде отиваш?” извика нашия оранжев приятел
“Към парка естествено. Искам сладолед и ти ще плащаш!”

Ичиго изръмжа недоволно. Очевидно ще се сбогува с джобните си....

---------------------

Рукиа си поръча голям ягодов сладолед, а Ичиго си поръча ванилиа. След това те седнаха на една пейка и в мълчание ядяха сладоледите си.
Ичиго се чудеше какво ли ще измисли Рукия след това. След като сладоледите бяха изядени, Рукия задърпа Ичиго като дори не му остави време да попита на къде отиват.
Нямаше и смисъл, по малко от 10 минути той се намираше в маркета. Той въздъхна, трябваше да знае какво следва...

- “ Искам нова рокля и също така имам нужда от обувки. Старите вече започнаха да се разпокъсват. Тези обувки не могат да издържат на едно бягане!”

Ичиго щеше да отговори саркастично, когато Рукия го завлачи до едно от магазините за обувки. От там се появи продавачката:
“ Мога ли да ви помогна с нещо гълъбчета?”

На Ичиго му трябваха няколко секунди докато приеме информацията и след като се осъзна беше готов да извика докато не беше прекъснат...отново.
“Ъм, да търся обувки, които да не се късат лесно когато бягам с тях, но и да са удобни.”
“Мисля че имам идеалните обувки скъпа, кой размер?”
“Ами... 36. “

Не след дълго усмихваща се Рукия държеше чанта с чисто нови обувки, които не бяха никак евтини за ужас на Ичиго. И определено това не беше краят, все пак маркета беше огромен....

------------------------------------


Той беше разорен, разорен ви казвам! Тя изяде парите му!
Ичиго гледаше към своето бедно портмоне, като изпусна голяма въздишка. Е поне всичко свърши, тя поне няма да.....
“Ичиго, имам нужда от още пари, забравих да взема нещо.”
“Какво!? След всички тези покупки, ти заявяваш че трябва да вземеш още нещо!? Нямам пари!” изкрещя Ичиго.
“Стига лъга! Имаш пари и те са достатъчмно за последната ми покупка. Сега давай парите, обещанието си е обещание.”

Той знаеше че няма смисъл да спори, тя нямаше да го остави намира, затова даде последните си пари.
- “Чакай тук, връщам се след малко.”
Рукия взе парите и отпраши нанякаъде оставяйки Ичиго натоварен с торби...

---------------------------------------------

“Къде по дяволите е тя, чакам я от половин час! Мамка му!”

Ичиго чакаше търпеливо и не след дълго се появи Рукия и носеше нещо.
“Какво е това дето носи в ръцете си? Какво е купила пък сега?”

Когато Рукиа се приближи, той с ужас видя, че това което тя носи е заек....и не кой да е заек, ами този заради който той преживя всички тези мъки днес!
“Виж Ичиго, не е ли сладко? И прилича също на Чапи!”
“Какво по дяволите Рукия!? Имахме сделка! Казах ти да не купуваш заека...”
“Не, ти каза да не влизам в магазина, но не си казал че не мога а го купя, нали?”

Той знаеше че е загубил! Защо все на него? Защо трябваше съдбата да му поднася някой, който е маниак на тема зайци, мамка му?
“Как да те кръстя? Хм, какво ще кажеш за Ичиго? Да идеално е!”

Ичиго просто припадна...

Bleach PoWa`

WTF Яко и то мнооооого ^^ sugoi

аааааааа върха ееееее мн е яко