Здравейте на всички, които са прочели нещата ми и им харесват, на всички, които през живота си не са хващали книга, на всички подивели по Саске млади моми, и на всички тез, които са готови да отделят 3 минути от времето си, за да прочетат новото ми писание.

Тази тема посвещавам на "This fucking scary shit that makes our life miserable, but we just fycking love it." Писаниятя са кратки, но се надявам да се харесат на по - голямата част от осмелилите се да ги прочетат. Ще има и общи проекти, но тях по нататък.


Първото се води разказ. Ето го:




Пилешко?





Пръстите на ръката му обхванаха дюнера, а 20те стотинки тупнаха в задния му джоб. Зъбите му се вънаха към еднообразната си работа, челюстта му се разтвори, резците му се врязаха в тънката арабска питка. Краката му се раздвижиха, свободната му ръка се стрелна напред и взе една груба червена салфетка от плота на заведението.

- Добър е – каза, отхапвайки второ парче. – Струва си.

- За 2 и 80 всеки дюнер би си струвал, шефе! – отвърна Дюнерджията, чиято работа временно бе спряна. Той избърса ръцете си в посивяля ленена кърпа, преметна я през ръба на малката мивка в ъгъла и се облегна на плота. – Ако си го купил от мен, разбира се –добави и кривна уста в тънка усмивчица.

- Добър си – призна Клиентът. – Това е може би най – добрият дюнер, който съм опитвал.

Мускулите на ръката му отново се обтегнаха, за да позволят свиването на пръстите около пластмасовото шише кетчуп, поставено на малката масичка пред заведението. Непохватно завъртане на шишето, притискане на палци в пластмасата, тънка струя червена течност, потичаща надолу към дюнера. Дясната ръка остави кетчупя настрана, а лявата поднесе арабския сандвич към устата. Зъбите се приготвиха за нова атака.

- Има странен вкус – отбеляза Клиентът, след като езикът му се докосна до новото парче. – За кетчупа говоря.

- Би трябвало – съгласи се Дюнерджията. – Кръв е.

Мозъкът подаде сигнал, съобщението се разнесе по нервната система, зъбите се спряха на сантиметри от целта си.

- Шегуваш се, нали? – попита Клиентът. Леко потрепване на гласа, едва забелязващ се шок в очите.

- Сам прецени – отвърна мъжът зад плота, заел се с подреждането на салфетките. – Предполагам, че знаеш какъв вкус има кръвта. Спукана устна, прехапан език? На всеки се случва.

Ръката задейства способностите си. Сви се в лакътя и се изви в рамото, оставяйки пръстите да отпуснат хватката си и да метнат дюнера във въздуха. Той се удари в ръба на кошчето и падна извън него, превръщайки се в лесна плячка за всеки уличен пес в района. Клиентът посегна за нова салфетка, сгъна я на две и изтри устата си, сетне пристъпи към плота на заведението.

- Сериозно ли беше кръв? – Попита, все още допускайк ивъзможността да е объркал вкусовете, мъжът пък просто да се е пошегувал.

Без да каже нищо, Дюнерджията се наведе и хвана нещо, намиращо се под плота. Приклекна и заотстъпва назад, като го дърпаше с двете си ръце. Клиентът сви тялото си в кръста, наведе се над плота и фокусира очите си върху мястото, където мъжът бе издърпал...

- По дяволите, това е труп! – Клиентът инстинктивно се дръпна назад и сложи ръка на сърцето си, което тупкаше бясно. – Човешки труп!

- Да – потвърди дюнерджията. – Месото поскъпна, трябваше ми алтернатива да продължа производството.

Oстрието блесна над плота, викът се разнесе в нощта.


- Не ти ли хрумна да попиташ защо е единайсет и половина, а аз все още не съм затворил?

Dumper 08

Много готин разказ, хареса ми, но определено е леко извратен...това даже ми допада още повече. Мисля, обаче, че ако вместо "клиентът" беше използвано някакво име щеше да се получи по-добре.

Това беше супер Давай още жестоко е

Това беше вкусно. Говоря за разказа, естественно =]
Добре написано, без грешки и по приятен начин. Даже си успял да опишеш детайл по детайл как клиентът яде дюнера и извършва различните движения, което помага доста да си представим как бива извършено дейстивето и начина по който го прави.

Като цяло е един приятен разказ подобен на онези кратки хорор приказки. Хареса ми. Най-вече края, което е доста важно за такъв тип разкази, но като цяло за всички новели, книги etc. Браво. Даже ако можеш се опитай да напишеш нещо по сериозно от хоророва гледна точка, мисля, че ще ти се отдаде. Пък и колкото повече толкова повече.

А и да те питам... Dumper ? What's that ?

edit:


Мне.
Името тук нямаше голямо значение. За това го е и спестил.
Пък и явно не е искал да описва прекалено много героя/жертвата в този разказ. Както забеляза не описа външния му вид, но се средотъчи повече върху действията, движенията и диaлога. Сигурно се е опитвал да ни опише историйката отстрани без да разпъва лукуми и да напълни разказа с описания, име и подобни за герой, който после просто ще умре. С две думи - Името му нямасе значение. То станаха четири думи, но както и да е.

Интересно и малко гадно . Шегичка наистина беше хубаво.

yey sweenеy todd xD ама с дюнери о.О бешеееее интересно ^^

Пизу го каза, точно такава беше идеята. Пробвах способностите си в тази област и ето какво се получи. Радвам се че ви допада.





Ъ.., не дотам точна дефиниция.




Ква шегичка, бе? Гадно си е.

Че то аладина е отворен деномощтно <_<

пффф поне ако беше сложил рибицата немам против баце
ама човешкото е много скъпо в днешно време
тц-тц-тц
кетчуп-кръв
странно но кръвта не е вкусна колкото кетчупа
както и да е разказа беше написан много добре
бравооу

Става въпрос за някое дребно заведение в тъмен затънтен квартал. Кръвта я слага само когато търси месо човека, това беше идеята.

Хах знам бе сладур
както ти казах написано е перфе...ама някакси много бързо се развива...както и да е можеше да увеличиш suspense-а малко защото така става точно като дюнер-хапваш го и след 30 мин забравяш че си го ял-в твоя случай чел

Повече никакви дюнери!
Разказчето си го бива!

Много ми хареса *nod* само дето повече няма да помириша дюнер xD
идейно е, допада ми, чакам още ^-^

мн..ама мн хубаво

XD На мен пък няма да ми пречи на яденето на дюнери... Яко е!

Аз много доволен.
Вие повече не яде дюнер.

Благодаря и на MERIX, solecito, uchiha_sakura_chan и myhi4kata.

Утре - другиден очаквайте още нещо от типа.