Ето нещо мое,престраших се да го публикувам тук, а няма връзка с никое аниме


~The Murder~


Беше тъмно,кръвта се стичаше бавно по тялото , от там и върху земята. Беше топло,беше й страшно топло,но това едва ли имаше значение в момент ,като този. Раната я болеше двойно повече отколкото трябваше, тялото й изтиваше…мислите й бавно потъваха в мрака..как се случи това…защо се случи,защо на нея,защо по такъв начин..? Сега стрябваше да е на работа и всичко да си е по старому,а не да e заровена под 5 метра камъни…как започна всичко това..?

Преди 2 седмици .

Улиците бяха кални,беше ядосана,кална и на всичкото отгоре заслужената й почивка беше съкратена,защото „излязлo нещо ново в поледният момент”! Защо ли все при нея се случваше нещо в последният момент!?
Както и да е дали ще се ядосва или не нямаше да промени нещата по никакъв начин…и все пак… Видя мъж да се доближава към нея. О, ясно,вече знаеше кой е. С този мъж освен да се нападат взаймно друго не бе правила в последните две години.
- И все пак дойде,а? Учудващо, първият път като ти казах едва не ме уби,”наряза на малки парченца и захвърли в дерето”. О, това не са ли новите ти обувки,защотооо…

- Да, те са! Ако не млъкнеш до две секунди,щи си изпълня заплахата без да ми мигне окото, ЯСНО!?- разкрещя се тя и започна да се качва по стълбите кам голямата сграда.

- Ами…

Тя не му обърна внимание и продължи да се изкачва.

- Ами…?
Вече се досещаше каква е целта му с това „Ами…?”!!
- Ами…ъъм..?
- КАКВО АМИ!?
- Каква е причината да си тук? „Отгоре” ли те извикаха…защо?-попита мъжът, с очевидно изписано любопитство върху лицето си.
- Причината няма да я разбереш,и няма да ти кажа кой ме е извикал,само си губиш времето и най-важното- и моето време!- Не можеше да повярва,че този човек найстина очакваше да чуе истината за това защо тя е тук. „Ако исках цялото правителство да разбере,та даже и града, ти щеше да си първият на когото щях да кажа.Сега се разкарай преди да съм се ядосала повече!....Ох новите ми…”
- Е..както и да е само че има една малка подробност. Казаха ли ти подробности около тази мисия?
- Не…сигурно сега ще ми…
- Не,няма да ти кажат сега,защото аз съм този който трябва да ти каже за какво става дума.
- …Ти?...Ти трябва дами кажеш…?- денят найстина няма да е приятен, но както и да е.- И какво имаш да ми казваш?
- Ами истината е ,че….НЯМА ДА ТИ ГО КАЖА НА СРЕДАТА НА ПЪТЯ! Има поне стотина ,който в момента ни подслушват..или поне се опитват,така че нека отидем до кабинета ти.Там ще сме на сигурно място.-Той й направи път и я пусна да мине първа,огледа се във всички посоки и я последва.

Супер е! Чакам с нетърпение следващата част

super добре започва ще очаквам следващата глава

И на мене ми допадна,чака се продължение

x2

О йес

И аз съм в числото на чакащите!!!!!

ша ва изчу...чакам с нетърпение

ето я и следващата глава

Кабинетът й беше голяма просторна стая.По-скоро напомняше на хол отколкото на работно място. До стената имаше голямо тъмно червено канапе, до него елегантно бе постваена черна стъклена ваза,стигаща до кръста й .Пред канапето имаше ниска масичка за кафе,направена също от черно стъкло. Срещу масичката и канапето имаше голям плазмен телевизор с ДВД плейър,имаше и персииски тъмно червен килим. Всеки който влезеше в стаята трудно излизаше. Въпреки това ако се вгледаше човек можеше да разбере,че сатаята е по-малка от колкото изглежда,но играта с различните цветове я правеха по-просторна. „Еххх,моето местенце…колко е красиво…чак си завиждам…”
- ..ние..ВНИМАНИЕ!- Мъжът вече се бе ядосал ат липсата на каквото и да е внимание ,към това което имаше да казва.

- О,да..какво имаш да ми казваш…- попита тя,като се концентрира върху това,което й предстоеше да чуе.

- Шефовете,ми наредиха да ти разясня положението с новият случаи,ще бъде дълъг ден така,че настани се удобно и слушай внимателно какво ще ти кажа…- мъжът застана по-близо до нея и започна да й разкрива плана по който щеше да се действа-тгоре вчера достигна информация за серия убииства свързани с една благородна фамилия в Япония. Пет члена от семейството вече са мъртви, и има заплаха за убийството на още петтима,предполагаме,че извършителят на убийствата е все още в Япония…телата са намерени в имението на фамилията. Извършено е в деня на годишното събиране на членовете от фамилията в покрайнините на Токио. Имението е доста голямо ,претърсванията за улики все още продължават. Не е намерено нищо ,което да ни показва ,кой и как е извършил убийството… нямаме почти нищо…което за ни насочи какво да търсим.-последва кратка тишина. Двамата мълчаха и гледаха в земята.

- И какво друго…?- попита тя – Има ли нещо друго ,което да ми кажеш?

- Да има още нещо. По това време от годината японците празнуват много важен празник от фолклорната им култура. Това прави още по-трудна задачата да се разгадае убийството. Едва ли ще е възможно нещата да се задействат оттук, затова…-мъжът стана , завъртя се и се обърна към жената ,като вниманието й падаше върху лицето му- стягай си багажа Алекс Сънданс отиваме в Япония!- той разтвори ръцете си в огромна прегръдка, с това целеше въздействието на новината да стане още по-силно.

Алекс Сънданс Смит беше на двадесет и две години, беше висока около метър и седемдесет . Косата й бе непокорно къдрава, тъмно черна ,стигаше до раменете й. Оставеше ли я по-дълга косата й ставаше по-рядка и без обем, по-скоро изглеждаше на измокрена котка отколкото на човек. Това беше и причината да се постриже ,когато беше в единадесети клас. Вярно отначало й беше доста трудно да се възприеме, също така и съучениците й не бяха очаровани, но след време разбра,че това е по-добрият вариант. Все още помнеше как в училище й дърпаха косата и й казваха,че прилича на умряла котка с нея. Тези спомени все още я мъчеха , как можеше група тъпи пубери да й причинят толкова унижения само за 5 години . Както и да е тя не им се сърдеше, тя ги ненавиждаше. Срещнеше ли някой от тях по улиците на града не го поглеждаше,просто отминаваше . Това беше най-малкото коео заслужаваха, на рано или късно нещата се връщат.
Очите й бяха кафяви , но в тях имаше и малко зелено. Често й казваха ,че са пъстри. Лицето й беше обло,леко пълно. На телосложение тя беше леко пълна, както казваха хората „ има какво да се пипне”. Повечето от колежките й я мразеха именно заради тези думи, те я смятаха за дебела глупачка и се дразниха много ,когато някой се заглеждаше по нея. Тя не им обръщаше внимание,стига й това ,което преживя в училище , не искаше повече да се занимава с този тип хора.
Не й пукаше какво си мислят хората за нея, явно това ги дразнеше и озлобяваше допълнително.
Беше облечена в черно кожено яке с впита талия, под него бе облечена с дълга фанела тип блузон ,черен панталон и ботуши без токове ,изчистени без никаква окраса (колосани). Грим имаше малко,само черен молив на очите. Често й казваха бунтарка заради начина по който се гримирваше,който в случая бе силен черен грим.И въпреки това беше гадже което никой не би подминал ей така. Беше доста красива.
„Тя стана от дивана,по-скоро скочи, и започна нервно да върви напред назад.
Допреди три часа си седях вкъщи, пиех си кола и гледах интересен филм, а сега ще заминавам за Япония! За що пък да заминавам мога да остана,да мога...ще откажа да приема този случай….”

nice! Става интересно Супер е, alucard_itachi``

Мили Боже. Чак сега виждам темата. Браво Пако, много е интересно! Продължавай в сащия дух.

супер супер

Добре е,продължавай все така....само едно нещо,което не ми хареса и то е че отиват в Япония...защо по дяволите Япония,това е толкова клиширано в нашия форум,че вече ми става лошо...всеки ще ходи в Япония,обича Япония,трябвало е да бъде роден в Япония и т.н.....може да си пресметнала нещо в историята нататък да бъде свързано най-вероятно... както и да е продължавай чакаме

Nicee!

прав си така и ще направя