Не знам до колко нещата,които съм писала минават за стихове и все пак,просто не се сещам за друга дума,с която да ги опиша.
П.С.Знам,че някои от тях са тъжни,но това се дължи на факта,че съм ги писала в часовете по немски.


Нали?



Зачервените очи от гняв
пронизват моя свят.
Раздираш мене,
не с поток от думи,
а само с една.
Разкъсваш моята душа
за свое забавление,
но така и не разбра,
че от това не ме боли!
Нали съм с теб сега,
защо да страдам?!

Нали за мене е предназначена
всяка твоя дума?
Нали към мене е отправен
твоя остър поглед?
Защо да страдам?!

В презрението на твоите очи
потъвам,но дали съм аз за тебе
нищо?
Може би дори боклук,
но мислиш ти за мен,нали?
Защо да страдам?!



Стой до мен



Стой до мен и
бъди стена,в която
отново своята опора
мога да открия.

Стой до мен и
бъди омайното лале,заради
което своя разум
ще погубя.

Стой до мен и
бъди пак студената луна,
която за пореден път
бди над неспокойния ми сън.

Стой до мен и
бъди болезнения дъжд,
който не за първи път
измива многобройните ми грехове.

Стой до мен и
бъди единствения,който
прогарящите кожата,сълзи
за винаги ще пресуши!


Аз и ти,но без ние


Нощ и тишина.
Все същият ужас
за теб и за мен.

Там в изгрива
бяхме аз и ти,
бяхме ние!

А тук,в залеза
сме аз и ти,
само аз,без тебе.

Ти прегърна нощта
за да избягаш от мен,
за да се скриеш от старото "ние".

---------------------------------------------------
С гръб опрян о стеблото
аз стоя сама под дървото.
И познат аромат ме обгръща,
мирисът на лъжи,
мирисът на измами.
Още колко ще ме раняваш?
Още колко ще си жесток?
Но това е поредната ти маска,
нали?
Не ме лъжи,а честно ми отговори!
Така е,нали?
Не,по-добре мълчи!
Не искам да чувам
поредната история съшита
само за мен.
Не,по-добре мълчи!
Защото аз знам,че
всяка моя сълза
за тебе е просто
поредната игра!

добри са както би казала г-жата ми "пропити с чувства"

а най - много ми хареса това:

Не,по-добре мълчи!
Защото аз знам,че
всяка моя сълза
за тебе е проcто
поредната игра!

хм... като съдържание са добри... не съм капацитет за да оценя ритмики и т.н.

поправено ;>
и наистина добри стихове

Много хубаво пишеш!

Браво, страшни са всички Дано да напишеш и още, че мн ми харесват

Страшни са,много хубаво пишеш

Критика имам, но без разрешение от автора не я давам по принцип.Иначе като рими са добри.

Критиката винаги е добре дошла!

Направих темата за стихотворения,но реших да пусна един разказ,който скоро написах.
П.С.Бих искала да знам какво мислите наистина,защото критиката ще ми помогне да стана по-добра!


Красавецът




Мина лежеше в тъмната стая и слушаше сподавен плач.Лори,нейната сестра,отново плачеше,както всяка вечер от последните два месеца насам.Лори мислеше,че Мина спи,затова си позволяваше да ридае,но и се опитваше да бъде тиха,така че да не събуди другото момиче.Сестрите страдаха,мъка толкова силна ги задушаваше,но само една от тях имаше правото да я показва,а другата.......тя трябваше да я прикрива,да я таи дълбоко в себе си.
Лори харесваше момче,но не кое да е,а едно от най-хубавите в училището и.Но то си имаше приятелка и не го интересуваха неговите "фенки".Тя знаеше всичко за него и го обичаше истински и силно.Обичаше го с цялата си душа,с цялото си сърце,а той......той дори не си даваше сметка за това.Не знаеше,че едно момиче всяка вечер се опитваше да изплаче мъката си,без да му олекне и за миг.И защо беше така?!Всичко това само,защото съдбата я бе лишила от докосванията му,от вниманието му,от него!
В същото време Мина презираше това момче,въпреки че дори не го познаваше.Мразеше го за всичко, което изпитва сестра и,заради всяка нейна сълза,заради всеки неин стон,пронизващ нощта,заради отекващите и във вечността хлипове.Знаеше,че не може да и помогне.Безпомощността и я задушаваше.Тя беше силно,кораво момиче,справящо се с всичко,но сега.........да вижда проблясващите като сребро сълзи на сестра си да се търкулват по лицето и,а след това да капят в скута и,бе просто непоносимо.Да мрази този "красавец" не и бе достатачно,искаше той да страда и да се мъчи.
Нов стон,отново стягащо се сърце.Поредната сълза,мокреща все същите колене.Все същите свити юмруци.Поредната нощ на болка и ненавист,мъка и непоносимост,на страдание и безпомощност.

Ако имаше критика.... щях да ти кажа, ама няма такава.... Една от малкото творби, които ме разплакаха. Историята е тъжна... много, ама е страхотно написана ^_^

Ще помагам (във въображението си) на Мина да го пребие. Харесвам тъжни неща, и това ми е интересно.

Ето още няколко неща от мен.......


Каква празнота!
Без болка,
без щастие,
само опияняваща тишина.

Какво спокойствие!
Отдавна изчезна
всеки лабиринт,
без изход,всяка пътека
без посока.

Не живот,а
съществувание!
Без искра и без умисъл.
Плът без съзнание,
единствено моя и ничия друга!
----------

Едва сега разбрах
какво си ти за мен.
Едва сега,когато те загубих!
Случайно минах аз оттам
и те видях да и купуваш букет ухаен.
Лалета!
Цветята,които аз обичам
на нея и поднасяш!
Не открих у мене
сила да те спра
и заговоря.
Дори частица
за най-обикновеното:
"Здравей!"
Отминах тихо и въздъхнах.
А това "Здравей!"
увисна в небесата
преплетено с две думи по-красиви:
"Обичам те!"

----------

Омръзна ми света
в който живея.
Омръзнаха ми хората,
за които копнеех.
Омръзна ми ти!

Не искам вечно
да бъда в твоята сянка!
Не искам все ти да бъдеш
по-добрата,по-силната,
по-красивата.
Не искам за мен да казват,
че се опитвам
да бъда копие твое!

Аз не съм поредната кукла.
Не съм една от многото,
дори не съм теб!
Защото съм много повече
от всичко това.
Аз съм си аз!

Със сенките под очите
от поредната нощ,
прекарана с книгите.
С разрошена коса и
размъкнати дрехи,
просто за да бъда различна.
Аз съм си аз!

Със странните интереси,
дразнещи другите.
С широката усмивка за всеки
и сълзите само за мен.
Аз съм си аз!

Супер са! ^_^ Първото ми хареса най- много ^_^

Метафорично са добре изпипани стихотворенията,въпреки че можеше и по-добре.Разказа е добър и макар конвенционална,историята е "украсена" и е представена добре.....