Ето нещо мое,престраших се да го публикувам тук, а няма връзка с никое аниме
~The Murder~
Беше тъмно,кръвта се стичаше бавно по тялото , от там и върху земята. Беше топло,беше й страшно топло,но това едва ли имаше значение в момент ,като този. Раната я болеше двойно повече отколкото трябваше, тялото й изтиваше…мислите й бавно потъваха в мрака..как се случи това…защо се случи,защо на нея,защо по такъв начин..? Сега стрябваше да е на работа и всичко да си е по старому,а не да e заровена под 5 метра камъни…как започна всичко това..?
Преди 2 седмици .
Улиците бяха кални,беше ядосана,кална и на всичкото отгоре заслужената й почивка беше съкратена,защото „излязлo нещо ново в поледният момент”! Защо ли все при нея се случваше нещо в последният момент!?
Както и да е дали ще се ядосва или не нямаше да промени нещата по никакъв начин…и все пак… Видя мъж да се доближава към нея. О, ясно,вече знаеше кой е. С този мъж освен да се нападат взаймно друго не бе правила в последните две години.
- И все пак дойде,а? Учудващо, първият път като ти казах едва не ме уби,”наряза на малки парченца и захвърли в дерето”. О, това не са ли новите ти обувки,защотооо…
- Да, те са! Ако не млъкнеш до две секунди,щи си изпълня заплахата без да ми мигне окото, ЯСНО!?- разкрещя се тя и започна да се качва по стълбите кам голямата сграда.
- Ами…
Тя не му обърна внимание и продължи да се изкачва.
- Ами…?
Вече се досещаше каква е целта му с това „Ами…?”!!
- Ами…ъъм..?
- КАКВО АМИ!?
- Каква е причината да си тук? „Отгоре” ли те извикаха…защо?-попита мъжът, с очевидно изписано любопитство върху лицето си.
- Причината няма да я разбереш,и няма да ти кажа кой ме е извикал,само си губиш времето и най-важното- и моето време!- Не можеше да повярва,че този човек найстина очакваше да чуе истината за това защо тя е тук. „Ако исках цялото правителство да разбере,та даже и града, ти щеше да си първият на когото щях да кажа.Сега се разкарай преди да съм се ядосала повече!....Ох новите ми…”
- Е..както и да е само че има една малка подробност. Казаха ли ти подробности около тази мисия?
- Не…сигурно сега ще ми…
- Не,няма да ти кажат сега,защото аз съм този който трябва да ти каже за какво става дума.
- …Ти?...Ти трябва дами кажеш…?- денят найстина няма да е приятен, но както и да е.- И какво имаш да ми казваш?
- Ами истината е ,че….НЯМА ДА ТИ ГО КАЖА НА СРЕДАТА НА ПЪТЯ! Има поне стотина ,който в момента ни подслушват..или поне се опитват,така че нека отидем до кабинета ти.Там ще сме на сигурно място.-Той й направи път и я пусна да мине първа,огледа се във всички посоки и я последва.
