Ето и трета глева, за мен тя е страхотно ночало на един романс  ENJOY !!!
Глава №3 : Сложността на чувствата
Беше късно , Наруто тъкмо излизаше от сградата на хокагето и си мърмореше .
- Боже стана много късно ! Точно днес ли баба Тцунаде ,трябваше да ме засипе с толкова много работа !? Не ми останаха и 5 свободни минути , за да отида до Хината-сама ,за да и върна гривната . А сега е късно и е неприлично да я притеснявам.
След тези думи той се спря и погледна небето. Чисто и неповторимо то караше хората да се запитат за тайните ,които то крие. Но понеже дарбата на Наруто не бе в поезията,
очарованието на звездите го задържа за около минута .
- Хмм ... знам , че е късно ,но Хината-сама сигурно е разбрала ,че гривната и липсва и се е разстроила ужасно !?! Май ще е най-добре да отида да и я върна . Надявам се само Хюга Хияши и Хюга Неджи да не ме сритат , затова ,че притеснявам Хината-сама по това време – изричайки тези думи ,Наруто се опъти към дома на Хината потънал в живи представи , какво ще му причинят водача на клана Хюга и приятелят му Неджи като го видят пред вратите на имението .
В същото време Хината-сама откри липсата на гривната и беше в отчаяние , защото знаеше какво ще си помисли Неджи ,когото забележи ,че тя не я носи .Щеше да реши, че Хината не държи на подаръка си и го е загубила поради невнимание . Тя не искаше това да се случи ,защото уважаваше Неджи-кун и бе доволна от новите отношения, който имаше с него . Сега той не бе просто човек от второто семейство , а и бе като брат . Но той все още беше предпазлив и тя не искаше да го обиди . Затова след вечеря тя се извини и отиде в стаята си , преоблече се и безшумно се измъкна от къщата .
- Първо ще проверя на мястото ,където срещнах Наруто-кун , а след това и на мястото ни за среща с АНБУ – мислеше си тя и безшумно се прокрадваше в тъмнината като внимаваше никой да не я усети. Потънала отново в мислите си и в прекомерната си предпазливост Хината не забеляза загледаният с почуда Наруто.
Той беше на отсрещната страна на улецата и тъкмо обмисляше извинителната си реч към бащата на Хината-сама , когато я забеляза да излиза от къщата . Тъкмо щеше да я повика ,когато забеляза странното и държание и начинът ,по който се промъкваше сякаш не искаше никой да я забележи. ( Браво веднъж и Наруто да се усети на време ) . Реши да я последва , а когото са вече далеч от селото да настигне Хината ,за да и върне гривната и естествено да и поиска обяснение за странното и поведение !
- Сигурно пак ще тренире късно вечер . – помисли си Наруто като разбра на къде се е запътила Хината-сама . – Тя винаги си е била малко странно момиче . – Каза си той.
Но когато видя ,че се спира на мястото , на което се срещнаха вчера побърза да я настигне .- Явно е открила липсата на гривната и е дошла да я търси – мислеше си .
- Здравей Хината .- провикна се той.
Хината тъкмо беше усетила чуждо присъствие и се готвеше за атака , когато познатия глас я спря . Тя бавно изпусна задържания си дъх и бавно се обърна . Както и очакваше това бе Наруто-кун.
- Здравей Нарута-кун , какво правиш тук по това време на вечерта !? – след това се досети ,че той вчера беше тек горе-долу по същото време и осети присвиване в стомаха . След това попита с прегракнал глас : - Да нямаш среща? – с изричането на тези думи тя се огледа .
- О о не Хината-сама , хахаха не е така .- Побърза до отговори той и наведе глава ,защото се срамуваще да и признае , че я е следил. Така Наруто не видя облекчението , което се появи в погледа на Хината и леката усмивка появила се на лицето й.
- Амиии... виж какво Хината . – започна да увърта той – Ох !Аз те проследих. – изтреля Наруто , но когато видя очуденото й изражение побърза да обясни. – Когато вчера си тръгна аз намерих нещо в тревата. – казвайки това Наруто бръкна в джоба си и извади гривната .
- О гривната ми !?
- Исках да ти я дам днес през деня ,но баба Тцунаде ме затрупа с работа и не успях . Стана късно ,но все пак реших да дойда до вас да ти я дам , защото бях сигурен , че ще се разтройш от загубата й . Тогава те видях да се про... , да излизаш и реших да те последвам , за да ти я дам . – И така си спестих срещата с баща ти и Неджи – помисли си Наруто с облекчение .
- Благодаря Нарута , не знаеш колко съм ти благодарна . – каза щастлива Хината.
Стреснат от това , че за първи път от както пазнаваше Хината-сама тя го наричаше по име без официалности ,а и тази нежнос в гласа й ,Наруто вдигна рязко глава . И остана поразен .
- ...Хината това ти ли си !?!? Кога си станала толкова красива !?!?– очудваше се Наруто и останал запленен от видението ,което се разкри пред очите му! В бързината Хината беше облякла необичайни за нея дрехи. Тя беше с кастюмът си за танци ,защото той й позволяваше да извършве неограничени движения и й беше удобен. Но той също подчертаваше всяка извивка на тялото й , като се започне от дългите и стегнати крака , преминоваше през малкото и оформено дупе и стигаше до плоския й корем подчертан от едреят й бюст .Тяло на магьосница! Но не тялото й порази до такава степен Наруто той виждаше дългите и пурпорни коси леко полюшвани от вятъра и не можеше да откъсне поглед от нефертитените и очи ,те омагьосваха с дълбочината и чистотата си! (хей дори и аз се влюбих ) Наруто стоеше като в транс.
- Ехо Наруто-кун , къде се отнесе? – Тя не бе пропуснала да забележи замечтаната физиономия на Наруто и се бе почувствала наранена , защото знаеше кой присъстваше в мислите му. – Сакура-чан, винаги Сакура-чан – помисли си с горчивина тя. Усетила старата болка Хината протегна ръка към Наруто и каза , по-нетърпеливо отколкото смяташе : - Наруто-кун били ми подал гривната ,защото стана наистина късно и , трябва да се прибирам .
Стреснат и засрамен от посоката ,която взеха мислите му Наруто се извини и се приближи към Хината . Но вместо просто да й подаде гривната ,той хвана ръката й придърпа я по-близо и сам закопча гривната . След това сложи ръце в джобовете си , погледна я и каза : - Да тръгваме . – обърна се и с бавни крачки се насочи към селото.
- Наруто ?! – прошепна тя и , когато той се обърна каза : - Благодаря ти ! – след това, го настигна и тръгнаха рамо до рамо към селото , в пълно мълчание .
През целият път Наруто не продума , не знаеше как да говори със сегашната Хината , чувстваше се неуверен . Чувстваше се малко странно . След секунда усети ,че Хината спира .Неусетно бяха стигнали до дома на Хюга . Не знаеше защо ,но не искаше да изрича думите за довиждане ,защото тогава трябваще да я остави и да си тръгне , а той не се чувстваше готов да го направи. Усещаше ,че трябва да каже нещо на Хината ,но не знаеше как .
- Лека нощ , Наруто-кун . – С изричанито на прощалните думи Хината не изчака Наруто да й отварне ,а се обърна да си върви . Но в момента ,когато се опита да направи първата крачка усети силна хватка около китката си , след това се озово очи в очи с Наруто , който я гледаше странно.
- Хината ти ... аз... – Наруто се опитваше да обясни , но той самият не разбираше , затова направи единственото възможно нещо . Наведе се и целуна Хината по отворените й от изненада устни .
Целувката бе извънредно нежна и трая сякаш миг , след това потресен от действието си Наруто се обърна и изчезна.
- Наруто !!! – името се изплъзна от устните на Хината като лек стон.Вглеждайки се в празното пространство , на което до преди малко стоеше Наруто тя изстена и се прибра по-объркана от всякого .
|
По начало съм творческа личност и човек с голямо въображение , рисувам и пиша ,но само за себе си. След като гледах Наруто изпитах такава нужда не само да напиша нещо свързано с анимето ,но и да го споделя с публика 
ops: Така излагам ви първата си глава от историята ми за Наруто и Хината /като това си е чиста моя измислица/ и се надявам тя да ви хареса .Надявам се на вашето открито мнение и критика , та какво е творец без критици 
Харесва ми идеята за Хината в АНБУ, да видим какво става по-нататък 
