|
Реших да пусна и това мое произведение. Идеята затова се зароди преди 3 или 4 години, в една лятна вечер. Беше ме хванала лигата да се правя на слуга на Луцифер и дрънках простотии с един фр по скайп. После реших да ги направя на разказ и да ги поукрая малко. От тогава не съм го поглеждал, и може и да има грешки или тъпи повторения.
Предговор
Здравейте всички смъртни отрепки. Искам да знаете, че след като прочетохте това връщане назад няма, вие вече продадохте своята душа на моят господар Луцифер. Мухахаха. Питате кой съм аз, аз съм неговия най-добър помощник, неговия най-верен слуга, аз съм дясна му ръка. Изминах тежкия път като смъртен, който добраволно си предлага живота за да слугува. Изтърпях всички наказания на демоните, иминах всички изпитания докато се изкача бавно по стълбицата на славата. Така години след години, столетия след столетия аз най сетне успях да се изкача. Сега контролирам голяма част от ада и изпълнявам много задължения, които някога мислих, че никога няма да имам честа да изпълнявам, но стига съм ви занимавал със моите глупости. Сега същественото, довел съм ва тук за да разкрия няколко тайни около ада и моя велик и всемогщ господар, които няма да откриете никаде. И така да започваме:
Първа история
Всички които са чели Библията си мислят, че Луцифер е бил ангел които бил много самовлюбен, и господ го наказал да стане черен и да живее на земят долу във ада, и т.н. това са пълни глупости. Истината е коренно различна, в началот Господ и Луцифер били много добри приятели, те си помагали взаимно. Господ давал на ада ток а Луцифер го дарявал с топла лава. За жалост лавата не била на моя неотразим и неописуем господар, тя била на Лавения бос, чието име е забранено да се споменава, но това е друга история, която ще споделя с вас друг път. Та така докаде бях стигнал, а да та Лавения бос държал лавата и тъй като бил много лаком решил да и дигне цената. Господ пък бил голяма скръндза и се скарал със моя господар. Тогава всемогъщия решил да го накаже. Спрял достъпа на лавата до рая, но в контра атака Господ му спрял достъпо до тока. Настъпили тежки времина. В ада се наложело да се намали лавата заради новите и цени, трябвало да се правят мизерни лавени фенери за да може се осветяват, дългите и величествени владения на Луцифер. За щастие безпорядък настъпил и гори при неверните. Наложило се на ангелите да им пораснат пера за да могат се топлят, което довело да епидемия от кокошинки. Луцифер обаче за да докаже, че е по велик решил да накаже смъртните като им създаде закони, които като нарушат автоматично си продават душата на него, и се задължават да му служат докат той не ги пощади. Така ада се изпълнел със безброй души задължени да робуват и да създават енергия за да не бъдат измъчвани. Но никой не подозирал, че в това време Господ замислял план да унищожи великия. Един ден той се престорил на смъртен, който си продава душата. Още щом стъпил зад портите, той диркно се засилил и нападнал във гръб. Затворил го във едно порутено тяло и го върнал във смъртния свят. Само миг след като излязал на слънчева светлибна започнало да го боли и без тва полу-разпадналото му тяло. Внезаптно изпод земята излязал наглия му бивш приятел и го запратил на още по ужастно място - запратил го във най студеното място и го зарязал. Започнали тежки дни за него. Господаря ми живял седмици в мъка, без храна, без вода, на минусови температури. Минал и втория месец мъки и най сетне господарят ми изпаднал в безсъзнание. Всичко било свършено. Само чудо би го спасило, и то станало – земята се разътресла и от там избликнали няколко капки гореща лава. Те били достатъчни да го върнат към живота. Той се надигнал и тръгнал към най-близкото скрито от слънце място. Там успял да установи контакт със своите подчинени, да се върне и да прогони натрапниците, но стига за сега, че и без туй ви разказах много от забранените истории.
П.П.
Ако случайно ви хареса, има още едно разказче.
_________________
|
