|
Това е от Line, mandra, dumper, бе както го знаете. Аз само поствам, нямам нишшо общо...
2
Хокагето се наведе над мъртвеца, отметна назад спусналият се пред лицето й кичур и се вгледа в лицето, в пробилата плътта челюстна кост. Кръвта, стичаща се по врата на младия нинджа, бе все още прясна, плашеща с аленочервения си цвят. Тифа подтисна пристъпа на гадене, повдигна левия крак на жертвата и нави крачола малко над коляното. Там, в свивката, се забелязваше тънка прорезна рана, зацапана с кръв. Момичето не успя да се сдържи и шумно изпсува пред подчинените си.
-Кога е намерено тялото? – обърна се към известилият я мъж.
-Когато аз дойдох, хората вече се бяха струпали наоколо. Преди около двайсет минути.
Бе използван същия подход, като при останалите убийства, в това Тифа бе сигурна. Но що за човек би могъл с такава лекота да се справи с новото поколение нинджи на Коноха, обучени по системата на загиналия пред няколко години Учиха Саске? Петнайсет жертви, по дяволите, все млади момчета, доказали способностите си във всички тестове и изпитания. Селото бе в паника от месец насам.
Боже, в следовател ли се превръщам... Изправи се, пое си дъх, избърса потта от челото си и се обърна към заобиколилите я селяни. Върху лицата им се четеше страх и недоверие – това, което най-малко желаеше да види.
-Не сме убедени какво става – умората пролича много ясно в гласа на хокагето - , но искам всички да знаят, че от днес засилвам охраната тройно. Всички по-опитни бойци ще бъдат ангажирани. От вас се иска единствено да си отваряте очи на четири и да гледате за нередности. Обещавам, че това скоро ще приключи.
Нмяше недоволни възгласи, нямаше гневно крещене. Само плахи погледи, местещи се от хокагето върху обградилите я подчинени. Тифа смъмри на застаналия най-билзко до нея да се погрижи за ситуацията и се затича по каменистия път.
***
Прибра се в малката си къща, метна якето си върху прашния фотоьол в хола и влезе в банята. Завъртя кранчето и затапи сифона на ваната. Върна се в спалнята, седна на ръба на леглото и припряно започна да се разсъблича. Водата шуртеше силно, отблъсквайки тишината от мрачното помещение.
Тифа затвори вратата и тръгна, боса, по плочките. Влезе във ваната, завъртя кранчето и се облегна назад. Затвори очи. Разтри слепоочието си с дясната ръка. Всичко това не се случваше. Някой я бе поставил в кошмар. Тя не бе хокаге, бе малко момиче в розова рокля, стиснало малко плюшено мече под мишницата си. Щастлива е.
Отпусна се. Отдаде се на момента. Скоро нямаше да й се отдаде повторна възможност за това.
***
Дайтару Гецо не помнеше откога изпълнявава службата на библиотекар. Не помнеше и къде бе оставил ченето си тази сутрин. Но всичко в този живот се обяснява с възрастта.
Старецът стоеше в протрития си кожен стол, пушеше евтина цигара и държеше дебела прашна книга на колената си. “Престъпни организации. Архив.” – избледнелите букви все още се разчитаха от корицата.
“Акатски” бе четвъртото име в указателя на първата страница. Гецо отиде на посочената страница. Посрещна го дебел готически шрифт, петнайсет страници, писани на ръка.
-Интересно четиво – нежен женски глас за секунди развали тишината в задушното помещение. Два твърди пръста допряха брадичката на стария библиотекар.
Мъжът стъпка цигарата с крак и сложи ръце в скута си.
-Остави ме на мира, момиче, прекрати този фарс. Ако имаш да й казваш нещо, просто отиди и й го изкрещи в лицето. Убий я, ако искаш, все ми е тая. Искам да си отида от тоя свят тихо и кротко, без да прегрешавам.
-Бих могла – съгласи се Наи, пристъпвайки напред, пред стола на стареца. – Но не искам. – Иронията винаги ме е забавлявала. Хаосът... Момичето се е побъркало, намира се в невъзможна ситуация.
-И правиш всичко това, само за да я влудиш?
-Повече от това. Рано или късно, всички осъзнаваме в какъв цирк живеем. Някой – преди другите. Ти, в нашето малко изпровизирано шоу – Наи се наведе, опря ръце на коленете си и се приближи съвсем близо до библиотекаря - , си клоунът. Аз – танцуващата с лъвовете. Милата ми приятелка – почистващата манежа от фъшкии.
-Представлението не е ли вече към края си? – знаеше, че не е, но нищо не може да спре надеждите.
-Едва сега започва... Хайде, трябва да приключвам тук.
Наи се обърна и вдигна от земята малък споретн сак, който постави на ниската масичка пред библиотекаря.
-Само това ти оставям, този път.
_________________
|
Пък и стила на писане е доста познат , лол 
