|
В чест на всички забравени,
не забравени и почти забравени същества...
Добро утро, Ню Ленд. Надявам се, че сте прекарали нощта спокойно... Една женска ръка се протегна и се стовари върху радио будилника, за да го изключи. Тя принадлежеше на една млада дама, която се казваше Джейд, 24-годишна, с божествено тяло, което привличаше погледите на всички и работеше, като заместник директор в една преуспяла фирма за между галактически куриерски услуги, но на този фон никога не беше намерила своята любов. Джейд живееш в една огромна къща, в края на града и никога нямаше навика да подрежда нещата си, заради това започна една експедиция, за да си намери костюма за работа. След 10 минутна борба с помощта на робот (който поразително много приличаше на летяща чиния), тя успя не само да си намери дрехите, но и да ги облече. Закуси набързо и се запъти към междуградския портал, който щеше да я материализира до нейната фирма. Джейд работеше в една просторна стая и както винаги на бюрото и седяха един куп документи. Едва наместила се на своя стол, тя забеляза един зелен плик. В него откри малък разказ, в който главни герои бяха митични същества (честно казано тя не вярваше в съществуването им). До края на деня Джейд не разбра кой и беше пратил зеления плик, но произведението и напомни за съня, който я преследваше всяка нощ:
Докато си вземаше душ, една тиха песен се разнесе из къщата. Тя бе изключително красива и заради това Джейд тръгна да търси източника и, но и стана много студено и....
... никога не можеше да достигне целта си.
Джейд, свършила вече задължения си, се отправи към своя дом. Изморена от дългия работен ден, тя жадуваше за един душ. Докато прекрачваше прага на къщата си, Джейд забеляза, че навън се е стъмнило, само снегът отразяваше светлината на входните лампи. Когато влезе захвърли чантата си някъде, взе си халата и се отправи към банята. Малки, нежни капчици се стичаха по дългите и кафеникави коси.
Изведнъж долови шум... не, не беше шум, а песен - песента от нейните сънища. Джейд облече халата си и се запъти към певеца. Шумът от тихите и стъпки изпълваше къщата. Едва стигнала до входната вратата, Джейд усети студа, но бе твърдо решена да разплете тази загадка, която я бе мъчила с години. Излезе навън и нагази в снега, но не усети студа. Топлина беше обгърнала тялото на Джейд, даже и стана горещо, заради това захвърли халата. Изведнъж видя пред себе си една птица. Песента излизаше от това същество, което цялото сякаш бе от огън. Джейд искаше да докосне птицата, приближи се до нея, но тя дори не трепна. Дамата се пресегна и започне да я гали. Времето се изпаряваше неусетно... Изведнъж птицата потрепна и излетя.
- Чакай! Ще те видя ли отново? - уплашено попита Джейд, но не получи отговор. Единственото, което и оставаше бе да гледа как меко проблясва могъщият пламък на феникса. От този ден нататък тя гледаше света с други очи. Ала дали щеше да види отново прекрасната птица, само времето щеше да покаже...
|
