Тема, в която ще пускам мои стари писания. Повечето от тях са импресии, има и разсъждения за живота, хората, взаимоотношенията и прочие. Чувствайте се свободни да коментирате. Почти всичко ще е със задна дата, понеже са писани от мен преди време. Надявам се всеки от вас да намери по нещичко от себе си поне в някое от писанията.
Ето, започвам :

Kiss the dirt

Раждаш се,израстваш. Мислиш ли,че можеш да избегнеш мръсотията около теб.Виждаш различните лица на мръсотията и ти се иска да си далеч от нея.Но в крайна сметка и ти си намърсяваш ръцете.Защото си човек,защото живееш в общество на човеци.А човекът е слаб по природа. И така,нацапваш си ръцете,защото всичките ти колеги го правят,и ти го правиш,защото,ако не го направиш си вън от играта,вън от живота.Т'ва е нещо като желанието ти да пушиш като малък,щот' другите пушат и изглеждат готино.Та взимаш и ти от конфискуваната трева,събираш и ти пари от проститутките и сводниците.Имаш вземане-даване с тея,които преследваш,само че като "блюстител" на закона.Те са по-скоро твои "съдружници" в тоя оборот полиция - престъпност.Щото и ти имаш свой живот,и ти гледаш да вземеш нещо за себе си.Няма да си последняка.И така си мърсиш ръцете.Само че на теб не ти пука,щото и тея над теб са същите,даже по-мръсни и от теб.И прокурорите,и адвокатите и съдиите - всички взимат.Защо да не вземеш и ти.И без това всички добре го знаят.Стига да не си показваш мръсните длани на светлина,всичко ще е наред... Това е само пример.Животът е мръсен,и най-лошото е,че волю-неволю свикваш с него.Дишаш му мръсотията,пиеш я.И гледаш да не се омърсиш прекалено много,а точно колкото да се оправяш в битието си. А народът прост...или просто сляп.Не,всъщност всички,целият народ е в играта,всеки си има своето място в сделката.Изключенията само потвърждават правилото.Парите и властта те опияняват,всичко е постижимо.Забравяш откъде си тръгнал,защо си тръгнал.Пускаш си музика в колата по време на задръстването,и от нея звучи мръсотия,ама те кефи някак си,свикнал си с нея и не я спираш.Палиш цигара и се тровиш,та малко да се разсееш от мръсотията,с която си се слял. Това не е мястото,където се роди,нали?

Задавен пламък

Тишината го обвива в гореща прегръдка... ...косата е начупена,рошава,безформена,спластена... ...лицето е брадясало...очите са малки,сенки подчертават безсънието им...устните са сухи...ноздрите горят...прегърбен седи на стар дървен стол...пот се стича по изпъкналите му вени,очертавайки безразличието му... Въздухът около него е сух и горещ...мержелеещият поглед пропуска сенките,които хвърлят старите пердета върху килима... Небрежно прехвърля единият кичур коса от другата страна на лицето...правейки безразличието върху лицето му симетрично... В далечината се чува задавеният звук на часовника,който отчита изминаването на поредните безполезни секунди...жаден вопъл на давещ се... Пещ...животът е пещ...леко се чува пращенето на всичко живо насред пламъците на слънцето...усеща се...безличните пламъци не подбират...всичко изсъхва и изгаря... Това е един сън...сън на неуморната жар,тлееща във времепоглъщащият поглед на жадния човек...Жадният човек,който се е удавил във флуидите на невъзможността си да диша друго освен огън...

Ааа това първото много ми хареса

мммм....твърде съм голям оптимист и грандоман, намирам живота със своите лоши и хубави страни за толкова интересен, както и самата борба с него, че да ми харесат тези текстове

Тогава моето предложение е да следиш текстовете, защото са със съвсем различни емоции наситени.

Първият ти текст ми зглежда ми все едно си имал ужасен работен ден и си го излял на лист.

вторият...добре звучи

аз такива писания рядко чета освен ако не са яой фенфикшъни с любимите ми герои :):)

Заглавието е Mephistolosophy … което разкрива че това е твоят мироглед за нещата от живота, за това как ти виждаш света около теб. Първият ... не знам как да го нарека … разказ ли, хм … история … … точно това показва.(поне аз така го виждам) Но вторият текст не мога да преценя е писан в израз на моментна емоция или просто като … нечии друг личен свят ? История за някой? Или е само … Ддз .. примерно просто .. самата идея на изразяване да ти допада ? Така пиша че дори аз не мога да си следя мисълта, съжалявам че е накъсан коментарът ми. Аз обичам да чета подобни текстове. Сякаш хората разкриват част от душата си. Наистина твоите ми допаднаха много ..... надявам се героят от втория да не си всъщност ти самия. Ами това е ... нямам какво повече да добавя. Надявам се още да пуснеш ... (може и по-скорошни) xP

Ами изчакай. Аз всеки ден ще пускам по един. За първия - много добро предположение.

... ми щото се изрекламира, та here it goes:))))) :

начи първото няма да го коментирам, щото сме приятели и искам да си останем такива. само една дума: mediocrity.

за второто - звучи амбициозно, недообмислено, но подозирам че тва му е "чара". ма някак мноооого между другото си го писал. а, и както казах още първия път - думата флуиди - мн лош избор. според мен въобще не пасва на регистъра, написал си си "импресията", създал си една опредлена атмосфера, и тая лимонка накрая - сваля звездите на заведението. в случая на творбата. sounds inconsistent, that's all. it literally sounds : ))).

и само още едно нещо: звучиш сякаш си излязъл наполовина от себе си. с единия крак си в света на въображаемото, с другия все още стоиш на земята, и това неминуемо принизява "импресиите", прави ги прекалено осезаемо земни, изкуствени е най-точната дума. опитай да се абстрахираш повече.

така, това са емоциите, които тези писания извикват у мен, това което написах не беше критика, а импресия върху импресията, така да се каже... извинявай ако аз на свой ред не съм уцелил правилния регистър. просто това усетих, ок... : )

edit:



/nothing more to say:) . you've hit the spot./

Доволен съм.

Напълно съм съгласен, че първия пост е разпокъсан и твърде клиширан.
Думите не звучаха сякаш идват от мен. Но на момента, когато съм го писал си имаше своя смисъл.

Второто има една единствена грешка и това е "флуиди". Всеки ще го забележи. Просто на момента ми дойде тази дума, а аз съм на принципна, че първата идея е винаги най-правилна. Колкото и да звучи като изрезка от вестник лепната отгоре, я оставих.

И понеже съм нахален, а явно и непоследователен, а може би просто искам да видя резулатите по-скоро, отколкото бях намислил, ще пусна текст номер три още днес :

Границата

На границата...границата между него и нея,между неговото и чуждото...там посяга и се отдръпва,полека прозира тънката линия на раздела,на мимоходното подминаване на личното и безличното... през предела преминава и лъжата и мълвата,и промяната и замяната... Достигнал до своята граница той плъзга ръката си по малолетната й кожа,притискайки сърцето си с другата,за да не кърви прекалено бързо... Междувремието на тази гранична позиция се плъзга по лицето му под формата на сълза...достига устните и ги съживява със соления си вкус...в този момент часовникът прозвънява и му казва,че времето е изтекло,а границата се затваря за него...тъй невъзможен за връщане през нея...

хм и ся трябва да пишем рецензия ли...!


много са добри ...това мога да кажа...

Като ви хареса нещо и сметнете, че се нуждае от допълнение, коментар, критика или редакция - пишете. Всичко е по ваше усмотрение.

Хубави тексчета

Понеже са написани в малко по философски характер мисля всеки ще ги оцени спрямо своите идеи и възгледи за себе си и живота и хората около себе си... ... ( Оттам ... тука вече следват моите )

Аз виждам на писаното като опит да се опишат прозряни от автора истини за живота ( в първия случай ) на младия човек ( който е все още неопетнен и душата му е невинна ) и ( във втория случай ) за живота на обикновенния ( вече опетнен от мръсотията ) човек.
В действителност това може да го види само някой който вече също е прозрял това... това е... болката от истината.. Защото написаното е вярно и този който го е осъзнал го боли от това че го знае... ... ... А иначе е описано много хубаво ^^


мм... за третото мисля че ще ми тряябва повече време да разбера смисала заложен от автора защото е написано с личен стил разбиращ си се от него самият... но пак си личи че ще с философски характер...

Моето мнение се припокрива с твоето

ааа, мислех си да мина само с един едит, ама не, някакси мисля че има какво да се каже, не ми беше тва първоначалната идея, но...



така... ужасно чувствено, без да е претенциозно или позьорско, без да е лигаво. което е основния проблем на повечето опити за пресъздаване на този тип взаимоотношения. аз като тенденциозно деформиран неизбежно търся и се опитвам да анализирам, а точно това не искам да правя тук. текстът е пределно ясен по отношение на екстра-лингвистичната вселена, макар и на моменти загатнато, не остава неразбрано "реалното", към което се отнасят думите; построен изключително пестеливо върху един единствен образ-символ и останалото се върти като спирала около него, доизяснявайки. но може би малко прекалено скромно, малко прекалено пестеливо. или с две думи: много е късичък:) .
иначе определено доста еротично, особено ми допадна паралела между делничното и личното, между безличното и потопеното в горчивите краски на копнежа... унесох се. между еротиката (тук - чиста, не сурова и плътска, а в образа на невръстна, малолетна...) и студенината фригидност (егати тафталогията) на ежедневието (часовника). и тук, образа на страстта, натоварен със именно това противопоставяне носи и обреченост, незадоволеност, "невъзможност за връщане към нея"...
осъжда не непрекъснато търсене и достигане до границата, но тъй като е граница, по дефиниция изплъзваща се същност, която и свързва, и разделя, лир. аз бива грубо, рязко върнат отново в света. и тук - ръката, която придържа сърцето - неминуемата жертва от това непрестанно "преминаване", от този непрестанен копнеж...