3:33
Когато се събудиш в три часа и триисе и три
и сънят ти вече е далечен
и болката-света който ти се кри
портала си затваря вечен .
Чувсвтвата превръщат се в проказа
когато се събудиш в три часа и триисе и три
раната дълбока отново се показва
кървиш във огледалото се взираш злобно ти .
И събуждаш се отново ти
покрит във пот и във сълзи
отваряш стреснати очи
а часовника показва три часа и триисе и три.
Напуканите редове от плочки - Тази ми любимата
Изгубил пътя за дома
аз търся начин да се прибера
загубен в мрака на света
аз вървя ли вървя .
От тишината оглушавам
тъмнината заслепява
тъжна песен се запява
и сърцето се задавя .
Аз усещам как се плаша
сред напуканите редове от плочки
искам но не мога да заплача
за мен това са чувства сложни.
Присягам се аз към вратата
но сякаш шип от тъмнинната ме пронизва през червата .
Тъмнината заслепява ...
Тъжна песен се запява
дръжката се изпарява .
Светлината във тунела
своя път е веч поела
Слънце в мен не се показва
а луна не ще залязва
Кръвтта смразява се
а аз горя
и изчервявам се
но вървя ли аз ?
ВЪРВЯ !
Човекът без душа
Чакащ първата сълза
от любов или тъга
за човека без душа
дни минават все в това.
Сърце осеяно със кръпки
копнеещо за слилни тръпки
духът от тялото си тръгва
а човекът не помръдва .
Тялото се движе със затворени очи
и нито щастие , ни плач по него не личи
устните слепени са , човека чсе мълчи
нищо не е получавал на никой нищо не дължи .
Чакащ първата сълза
от любов или тъга
че живот ли е това
човек да си а без душа.
update :
Ти си моят порок
Без теб живота ми е лесен.
Без теб живота ми е песен.
Но без теб се чувствам бесен.
Моят свят без теб е тесен.
Започнахме със нещо дребно,
нещо чисто и безвредно.
Живота ти ми съкращаваш ,
когато ми се извиняваш.
Уж всички спомени изтрих,
но към теб се пристрастих .
Без теб изгубих своя лик .
Моят свят без теб е тих.
Моля малко мнения , защото учителите не са ми интересни вече