Претъпкан автобус - делничен ден.Озверели хора се блъскат един друг. Съскат си язвителни забележки. Стоя притиснат до прозореца и се преструвам че не съм там. Иска ми се да съм някъде другаде - в друг град, друга държава, груга планета! Изобщо в друг свят - по-нормален...
...Поредното задръстване.Изнервени клаксони.С бабешко пъшкане спира и моят автобус. До стъклото се полюшва напъпило клонче, объркало се, че вече е пролет.По черните връхчета се отцеждат капки.
Кап...
Светлината се пречупва и в прозрачното мехурче миждам своето отражение - навъсен тийнейджър с натаралежени кичури.Прегърбен от тежки кахъри...
Кап...
Нова игра на светлината. И в следващото кристално водно око оживява лелката до мен.Дърта.Дебела.Кисела.С торба спанак вскута...
Кап...
И един дядка се появява.Още по-дърт - археологическа разкопка. Ръцете му треперят, брои си стотинките.Гаден живот...И да си млад е гадно.
Кап, кап, кап...
Автобусът тръгва. И чак тогава виждам - под дървото стои момиче. И ме гледа. Опитвам се да надзърна в следващата капка - да видя бъдещето, но тя избухва в ярка светлина. А момичето гледа подир автобуса. Или подир мен?
Кой казва, че животът е гаден?!
-Я ми направете място да сляза...Моля. Дайде път...Искам да сляза...Спешно е...На живот и смърт!
Исотрията е написана от майка ми ^-^ Реших че трябва да я прочетете ((: Кажете какво мислите :РрР
ПП.Надявам се не съм нарушила правилата на раздела
ops:
