Не ме бива много в стихотворенията, а по-скоро в дългите разкази, но е хубаво човек да пробва всичко.

Битка



Слънцето изгря,
и с лъчите си полето то огря...
Шлемове блестят,
мечове искрят.
На север облаците се разстилат
и слънцето неуморно те закриват
и тих, леден дъжд започва да вали,
но кръвта продължава да кипи.
Стрели на залпове прелитат,
безброй мечти жестоко те разбиват.
Мечовете пеят свойта бойна песен,
коне и хора падат, като листа през късна есен.
Дъждовни капки, бисери от Рая,
смесват се в порой от кръв, предвещаващ Края.
Дъждът замира,
войната спира.
Облаците се разпръсват,
от вятъра, който тихичко повява,
жестокия и тъжен прилив на забрава...

Браво! Много ми хареса, продължавай все така

Аз не съм специалист,но ми се стори много добро.