7ма глава е на лице. Развихрила съм се и съм направила главата по-тъка, слагам +18 , макар че не мисля че има нужда
ENJOY
Глава 7
Сакура се прибра в къщи.Вече минаваше 11 вечерта, а изминалите събития през този ден бяха изцедили всичката и енергия. Тази нощ тя бе преживяла толкова много, че не можеше да остане повече пред погледа на Гаара, трябваше в момента да е сама и просто да седне и да обмисли нешатата. Нощта застилаще селото. Родителите на кунойчето отново бяха на някаква екскурзия и тя беше сама, както почти винаги.
Да бъде сама не я притесняваше и не я плашеше. Тя бе оставяна от малка и отдавна бе преодоляла страхът си.
Сакура започна да съблича дрехите си.Да се освободи от целия този товар бе успокояващо. В стаята бе хладно и кожата на розовокоската настръхна, въпреки това хладината и беше приятна. Докато обличаше една тениска ,с която обкновенно спеше, тя чу шум зад себе си.
-Този Наруто, малък перверзник.- помисли си тя и се засмя тихо, но все пак бе ядосана че той ОТНОВО си позволява да я наблюдава.
Дръпна бързо един шурикен от скафчето до нея и го хвърли към шпионина.
- Знаеш ,че не можеш да ме уцелиш.- Саске бе застанал пред нея и се любуваше на гледката разкриваща се пред очите му.
- Ти? Смееш да идваш в дома ми след това, което направи?- в очите на Сакура за пръв път се четеше злоба към Саске.
-Спокойно.. не се пали токова.- Саске продължаваше да наблюдава с лека усмивка.
-Изчезвай веднага!- Сакура отново изстреля шурикен към него ,но той отново го избегна.
- Внимавай, Сакура. Да си играеш с мен е опасно! - той я блъсна към леглото ,а усмивката му стана още по-голяма.
Сакура разбра намеренията му.Тя се усмихна.
-Всъшност Саске, чакам този момент от толкова време.. тя легна по удобно на леглото и го остави да легна върху нея.
- Знаеш ли.. ти си много странно момиче, Сакура- усмивката на Саске ставаше все по-широка, той се наведе към нея с намерението да я целуне.
В този момент Сакура заби шурикен в ръката му , бутна го и стана от леглото.
- Идиот. - след това тя на бегом изтича до прозореца и излезе през него.
- Не мога да повярвам. - Саске държеше раната на ръката си.
-Тя е откачена.- той сви рамене и отново се усмихна.- Но пък това ми харесва.
Сакура бягаше само по тениска по улицете на Коноха. Добре, че нямаше хора, иначе тя незнаеше какво точно щеше да направи. За миг се зачуди, къде да иде.
- Ино! Ще ида у тях!- Сакура забърза крачка.
Най-после стигна до русата си приятелка. Почука на вратата на апартамента и. Почука пак. Веднъж, два пъти, три пъти.
-ОО боже, Ино я няма. - Сакура направи физиономия на недоволство и се тръшна пред вратата.
- И сега къде? - розовокосото кунойче разсъждаваше на глас.
- В Наруто? - помисли си тя, но бързо се разубеди
- Не, не и в този вид.- тя погледна тениската , която не успяваше добре да закрие повечето от прелестите и.
- Тъпата Иноо.. сигурно е при Шикамару- помисли си тя, представи си гледката и се засмя.
- Може да ида в.. Гаара - мисълта минала през главата и и хареса. Да спи в Гаара отново, сега не и се стори стряскащо както предния път, а напротив, цялата изтръпна от радост.
-Решено!- Сакура стана и пое към Гаара, преди сама да е застанала срещу решението си.
Пътят до къщата му и се стори изумително кратък и познат. Сякаш бе идвала всеки ден тук поне от година.
Застана пред вратата и понечи да почука. Сърцето и заби лудо.Отказа се. След 20 минути тя продължаваше да стои на прага и да се чуди.
- Вечно ли ще стоиш там?- познат глас се чу зад гърба и.
- Аз, не просто..- Сакура видя него, момчето , заради което кръвта и кипваше, или по просто казано Гаара.
- Хайде, влез. Попринцип не съм добър домакин - каза той и се усмихна.
-Но мисля че точно сега имаш нужда да влезеш на топло!- той я огледа от главата до петите и и смигна.
Лицето на Сакура пламна. Как си позволяваше той да я оглежда? Въпреки това го послушна като кученце и влезе в къщата след него.
Гаара продължи напред и не се обръщаше, въпреки че Сакура трескаво изследваше всяка част от къщата му и се бавеше.
- Чакайи деее!- черешовото цвете тръгна да бяга след любимият си. В този момент той се обърна ,за да види защо се бави тя. Познат момент, двамата паднаха на земята при сблъсъка.
- Започна да ти става навик да се блъскаш в мен! Нарочно ли го правиш? - каза Гаара малко изнервено.
- Не съм искала господин Тактичност, съжелявам!- Сакура започна да се смее. Видя озадачената физиономия на червенокосият, и от това и стана още по-смешно!
- Казах ти, да не ми държиш тон.- Той леко я бутна и тя легна по гръб, бяха точно в средата на коридора.
- А ако откажа да го направя? - Сакура гледаше Гаара изпитателно.
- Тогава, никога повече няма да те целуна.- сега Гаара се смееше.
- Оо, наистина ли? - розовокоската присви очи и се изплези.
Гаара се наведе над момичето, така че лицата им бяха на 2-3 сантиметра едно от друго.
- Да , тъка!- той се опита да стане, но Сакура го издърпа към себе си.
- Не си познал!- тя го дръпна още по-близо и го целуна.
- Отменям заканата си! - Гаара направи странна гримаса, което накара момичето да се засмее.
Преди да се усетят , те бяха легнали на леглото в стаята на Гаара. Всеки изследваше всяка част от тялото на другия.
На Гаара не му бе трудно бързо да махне и без това оскъдното облекло на Сакура.За сметка на това Сакура се справи трудно с премахването на всичките дрехи на Гаара ( смяях)
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
.
Червенокосият започна бавно да целува вратът на Сакура, той слизаше все по-надолу и по надолу. Вълни от удоволствие заобливаха цялото тяло на Сакура.
- Перфектна си! -той я погледна, а в погледа му се четеше удовлетворение.
Пясъчното момче спусна ръцете си по талията на Сакура , а тя беше стиснала рамената му.
Сакура се обърна рязко и се извъртя така, че тя да бъде отгоре.
- Нека ти покажа как се справи - игрива усмивка заигра по устните и. Тя прокара език по корема на Гаара и започна да целува всяка негова част. Тя галеше момчето, целуваше го..
Това беше върхът, те толкова се бяха разпалили, че нямаха търпение да се слеят. Гаара проникна бавно и внимателно, беше сигурен какво прави.Сакура изстена леко и прехапа устната си. Впи пръстите си в белия чаршаф и леко се надигна. Мигове на екстаз обградиха телата и на двамата.
Червенокосото момче зарови пръсти в меката коса на Сакура. Тази нощ те почти не спаха. Насищаха се един на друг пак и пак..
Гаара се събуди, но мястото до него бе празно. Бе рано, 7'оо сутринта. Сакура я нямаше. Защо си бе тръгнала? Не можеше да я потърси. Не знаеше нито къде живее, нито къде ходи.Въпреки това, имаше нужда да я открие.
___________
Цунаде бе забелязала че тази сутрин Сакура бе необичайно усмихната.
- Някой е дошъл да те види, Сакура!- Цунаде каза това и отново се прибра в кабинета си.
- Гаара?
- Какъв Гаара скъпа?- Ино стоеше ухилена до уши на вратата, а зад нея стоеше Хината.
- А нищо.. - Сакура се опита да прикрие розовината по бузите си.
-Не сме те виждали от толкова време.. притеснихме се за теб. - Хината погледна Сакура с загрижена физиономия.
- Просто, бях затрупана с работа.- Сакура хвърли поглед на някакъв документ и го хвърли при останалите .
- Имам предложение за теб, което няма да ти позволя да откажеш.- каза Ино и седна на едно канапе близо до нея.
- Довечера всички ще се съберем у нас. Напоследък сме много заети и почти не се виждаме.Всички се съгласиха. Наруто, Хината, Чоужи Шикамару, Неджи и т.н.. Дори Саске се съгласи да дойде.
Сакура изтръпна, последната и среща със Саске не бе особенно приятна.
- Е какво пък.. - помисли си тя.
-Там съм, но сега изчезвайте, защото Цунаде е в лошо насторение...