аз и там чакам обновление... нещо положително ^_-

На мен ми хареса

ПП:Не разбирам какво не му разбирате О_o

New shit

Наще вече мислят, че имам проблем с психиката.


Ръката в джоба, глава в кутията

Едната ръка в джоба, другата долепила мобилен телефон до дясното ухо. Горната устна притискаща цигара към долната, краката устремени в крачка нагоре по улицата. Късата черна коса изправена на бодлички, очите скрити зад тъмни очила, които отразяваха ярко светещото слънце. Млад мъж, крачещ уверено напред.

-На път съм, две минути и съм при вас.

Пръстите на лявата ръка дръпнаха цигарата от устата, изпращайки я между паветата.

-Нося я, разбира се. Никакви дефекти. Да, от онзи магазин... 10 и 30, позволих си да си взема едно кафе с рестото.

Мъжът стига до края на улицата и сви в дясно, като продължаваше да изхвърля думи в слушалката. Смъкна левия си крак от тротоара и, издърпвайки след него десния, заобиколи спрелият там голф. Сетне отново стъпи на бордюра и продължи да крачи напред.

-Да, розовата съм взел, помня какви инструкции ми даде.

Свободната ръка се измъкна от джоба и повдигна рамката на очилата, показалецът разтри кожата над ухото.

-Сложиха ми я в целуфан, да. Постарал съм се много за опаковката.
Чантата, метната през рамото му правеше едва забележими движения, когато краката се вдигаха и стъпваха на земята; острият предмет, скрит вътре, леко изпъкваше зад грубия изкуствен плат.

-Добре, дочуване.

Мъжът затвори и пъхна телефона в джоба си, сетне спря на бордюра. Малката улица не заплашваше с нищо – къса, еднопосочна, почти лишена от трафик. Нито една кола не заплашваше да премине, кварталът бе по – тих и от гробище.

Гробиyе... камъни, пръст, разкривени дървени кръстове, стърчащи от земята. Тяло на мъртвец, което силните му ръце издърпват от гроба, очи, поклащащи се на изсъхнали нерви от очните кухини. После ръката му, спускаща се надолу към главата. Главата, поставена в картонена кутия. Кутията, пъхната в чанта. Чантата, метната през рамо. Кракът му, прекрачващ изтривалката пред магазин за опаковане на подаръци. Красивата панделка, овита около кутията.

Черната котка... застанала от другата страна на улицата. Погледна го с ярко – светещите си зелени очи, протегна лапа и тръгна напред, пробуждайки всички суеверия, въртящите се около собственото й съществуване.


….


Младежът затвори телефона и се извърна към приятеля си.

-След малко пристига, Жоре.

-Каза ли му да побърза? –Жоро се обърна и напълни шепата си с чипс.

-Казах му. Лили къде е?

- Оттатък, преоблича се.

- Отвлечи й вниманието с нещо, не трябва да е тук, когато онзи пристигне.

На вратата се звънна. Приятелят на Жоро протегна ръка и обхвана бравата в дланта си, бутайки я надолу. Дръпна се назад, отвори вратата и покани новодошлия да влезе.

-Ето го. – Лявата ръка дръпна ципа надолу и остави чантата на земята, дясната хвана кутията и я подаде на младежа. – Препоръчвам ви да не я отваряте предварително, ще развалите опаковката.

Онзи кимна, пое подарака, и благодари за бързата реакция. Затвори вратата. Мъжът се дръпна встрани и застана до стената, допрял ухо до мръсния тапет. Скоро щеше да се случи.

Писък. Мъжът измъкна пистолета от джоба си, затегна заглушителя и стреля по бравата. Вмъкна се вътре. Момичето пищеше, все още вперило поглед в кутията.

Изстрел – куршумът мина през челото й и се вряза в мозъка.

Изстрел, изстрел – другите двама се строполиха мъртви на земята.

Ръката се протегна напред, взе кутията и я обърна надолу – главата тупна на пода. Краката отведоха мъжа до антрето, пръстите пъхнаха кутията обратно в евтината чанта. Пое надолу по стълбите...


.....


-Мамка му, не съм взел подарък! – Момчето трескаво затрака по клаватурата.

-Намери му нещо по интернет – предложи приятелят му.

-Това правя. Я, виж – сайтът на... Боян Петков. Цитирам: Професионално пакетиране и доставка на подаръци. Нямате време, а трябва да вземете подарък за любимия човек? Работим експресно, свършваме работата за минути. Доставката е безплатна. Доверете се на нас и ще получите един незабравим празник, ще спечелите доверието и обичта на любимия човек! За контакти... и т. н.

-Ей, това е страхотно, поръчай нещо веднага.

Dumper 08

о.о" това е... умопомрачително о.о"""
откъде ти идват подобни идеи?
и колкото и странно да е... много ми хареса ^^"
просто... пак стилът ^^'
ами... какво да кажа? браво ^^"

Ахаха ако не са дюнери с кръв, ще са подаръци с отрязани глави = ))
I like it, I like it xD

Уау,това беше яко.Мандра много яки неща пишеше.

Поуката е че нещо невинно може да се окаже зло ли??
както и да е хареса ми...

В сравнение с предишното или като цяло?

Поуката - можеш да я разбираш както си искаш, аз дори първоначална идея нямам, когато сядам да пиша.

Като цяло ми хареса.
Аз се опитвам да не сравнявям по принцип

Вече така са стресирах от тия разкази, че няма да приемам подаръци, камо ли да хапна дюнер , но разказът е страхотен. Много ми харесва как описваш и обръщаш внимание и на малките движения...

Оу, това е много добър похват и запазена марка на Dumper. И мен мноу ма густи

Радва

Илюзия

По - късно ще едитна, в клуб съм и немъм време.

Посвещава се на скъпия ми приятел Creator, заради когото прекарвам прекомерна част от времето си по спирките... в размисли.


Понеделник, 22. 35

Докосване на дръжката с върха на показалеца, глухо потракване при допира на ноктите в метала. Усмивка, която повечето хора биха сметнали за подигравателна, но всъщност - изпълнена с много повече от това, играеща по лицето. Крака, допряни плътно един до друг.

Вратите се отвориха, една ръка се протегна и обхвана близката дръжка. Притежателят й присътпи навътре в автобуса, избърса потта от челото си се затътри към задната седалка.

Усмивката се разшири още повече, очите леко се присвиха под натиска на издигналите се нагоре бузи.

човекът видгна тежкия си куфар и го постави върху колената си, долепи очи до стъклото и ги остави да прехвърчат заедно с минаващите покрай него коли.

Пръстите престанаха да барабанят по дръжката, ръката се дръпна назад и полегна на коляното. Усмивката спадна.

"Добър вечер".

мъжът сепнато извърна глава и се облегна на седалката, търсейки с поглед притежателя на гласа.

"Засега просто се отпуснете."

Премигна, неспособен да изкрещи или помръдне. Съзнанието му разговаряше със самия него? Нима бе възможно? Или пък стресът го бе извел до това състояние?

барабаненето отново започна, този път по-силно отпреди. Устата се разтваря, тихи несвързани думи излязоха отвътре и заеха мястото си в пространството.

"Няма защо да ви е страх. Единственото, което искам от вас е да ми кажете какво съм и къде се намирам."

Думите постепенно изпълниха автобуса, смисълът им се удряше в прозорците, блъскаше се във вратите и се полепяше по тавана. Усмивката отново се разшири.

[b]Топлият въздух проникна през полу - отворения прозорец и погъделичка късо подстриганата коса на мъжа, който едва не трепереше, вцепенил се на мястото си. Силите му напуснаха тялото и поеха нагоре.

"Наблизо съм, предмет или същество, пътуващо с вас на този автобус. Кажете ми и ще ви оставя да живеете. Един единствен избор."

Кракът се пивдигна, пръстите се стегнаха около коляното, главата се наведе надолу, брадичката допря ноктите. Устата продължи да изхвърля думи. Двама луди ще слязат на следващата спирка. Двама. мрънкащите на себе си, облечени в изпокъсани клошарски дрехи, отритнати от съдбата и изоставени от съзнанието си хора, които виждаме в автобусите...

"Ти си моето съзнание."

Устата се разтвори, усмивката отново покри лицето.

"Да. Сбогом, умът на творец се заражда нейде по света. Повикан съм там."

"Сбогом."

Вратите се отвориха.

"Оставям ти малка част от себе си, дано тя ти помогне да продължиш същестуването си.

мъжът се изправи. Усмивката го последва.

Два чифта крака запристъпваха по асфалта. Двама луди закрачиха в противоположни посоки, погълнати от тъмнината.

Dumper 08

ам.. .... да xD
заглавието на темата говори само за себе си...
ех, тези описания... завиждам >.> мн добри ^^
но... беше малко странно /като другите xD/
не знам... странно

Благодаря за отдадената чест , иначе добро както винаги