Този фик е як о и се надявам Сасуке много да страда

Стра-страхотно е Невероятно..... Супер.... Почвам да се увличам, ама наистина беше невероятно... и сега Гаара е обичан... и Сакура го обича.... и не обича Саске ... страшно ееее

Нарутоооооооооо!!!!!!! Защо се намеси? Като иска да прави ресенган да прави на Саске.

Е, па чакаи.. тои не знаеше че е Гаара.. пък и нали са приятели с тоя идиот Сасуке

Дам, приятели са, ама това не пречи да прояви малко инициативност и да предположи, че може би трябва да убие Саске един път за винаги ^^

Аз млъквам, защото фика е супер и по принцип нямам забележки

Знам, знам... Ама все пак да му направи един.

оооооооо определено този фик ми харесва....винаги вътре в мен съм искала не Сакура да е влюбена до уши в Учиха а обратното...на мен и преди Гаара се ми допадаше а сега... ОЩЕ ПОВЕЧЕ...и двамата ще се почувстват по щастливи...супер много ми хареса и тази и миналата глава.. продължавай все така..

Той ако разбере какво е направил Саске на Сакура мислиш ли, че няма му подари един

ОМГ обичам този фик!!!! страхооотна глава

Ето я и новата глава, която е със специялното участие на NOXITA, в ролята на Теа.
{ENJOY}
Глава 6
Чувството бе съвсем различно. Гаара силно притискаше Сакура към себе си. Тя чувстваше топлината на момчето, усещаше ароматът му.. искаше го. Сега вече Сакура бе разбрала, защо отблъсна Саске. Още от деня на запознанството и с Гаара, тя бе усетила ,че те няма да останат просто двама непознати.
Гаара бе уплашен от това, което ставаше, бе уплашен от това, че може да обикне друг освен себе си. Но въпреки страхът си не искаше да спира това, което ставаше.. искаше този момент никога да не свършва.
Вън заръмя. Милион капки заудряха по малкия прозорец.
Сакура потрепваше, въпреки че искаше тази целувка, тя изпитваше известна несигурност. Те се познаваха от толкова малко време, дори познаваха не бе подходяш глагол, понеже те знаеха само имената си и това че са силно привлечени един от друг.
Гаара явно усети нейната несигурност.. той се отдръпна.
-Страх ли те е от мен?
Сакура не каза нищо, тя самата не знаеше какво точно чувства в момента.
-Страх ли те е?- Гаара повтори въпроса си, но този път изражението и погледа му бяха съвсем различни, бяха изострени и мрачни.
-Не е страх Гаара, просто ти, ти толкова много приличаш на него.. - Сакура сръвни образа на Саске и Гаара мисленно.
Червенокосият и обърна гръб.
-Знаеш ли какво означава името ми? - Гаара говореше с ненавист.
Сакура поклати глава в знак на незнание.
-Значи Самолюбив демон, а името най-добре оприличава истинската ми същност.- гласът на Гаара звучеше несигурно и потрепваше.
-Защо бягаш от щастието Гаара?- Сакура се присегна и хвана ръката му.
-Няма от какво да се боиш. Да си щастлив не е грешно.. - тя вече бе застанала пред пясъчното момче и нежно галеше лицето му.
-Ти не разбираш.. аз просто.. безброй години..години наред аз не мога да спра своят бяг, защото повярвах на думи ,в които не вярва и малко дете.. защото повярвах че някои ме обича..
Сега той и Сакура стояха лице в лице.
-Гаара..
- Да - Гаара го каза толкова тихо, че дори Сакура не го чу.
-Просто забрави за всичко случило се в миналото, изживеи момента, тук и сега, аз просто те моля..
- Молиш ме за какво?-по лицето на Гаара сякаш премина топла вълна, мисълта че някой го молеше за нещо различно от това да пощади животът му, му се струваше странна.
-Просто те моля да бъдеш с мен.- Сакура го прегърна и Гаара усети ,че няколко сълзи капват на рамената му.
- Ти .. Сакура ще ме наушиш ли?- Гаара гледаше право в зелените влажи очи и потъваше в тях.
- На какво?- Тя гледаше леко учудено.
- Да обичам..- Гаара не вярваше че е изрекъл тези думи, той не дочака отговора на Сакура, а се протегна и я целуна.
- Аз, аз трябва да си тръгвам - Сакура го каза с тъгa.
- Не ми отговори.- Гаара се усмихна.
- Любовта не се учи, тя се чувства.- след тези думи Сакура помаха бодро с ръка, целуна Гаара по бузата и потегли.
________________________________________________
Саске и Наруто се бяха разделили без много приказки, в последно време те изобщо не си говореха, а само тренираха.
- Странно е че той е тук.- каза Наруто на Шикамару и подпря главата си с ръка.
-Може да се окаже проблемно.- физиономията на Шикамару изглеждаше отегчена както винаги.
Наруто избухна в заразителен смях:
-Защо винаги всичко ти е проблемно? Не може ли да използваш друга дума?- почти никoй не можеше да разбере какво говори Наруто, понеже думите му бяха примесени с голяма доза смях.
-Е добре, ситуацията е обезпокояваща.
Това беше върха, Наруто започна да се търкаля по земята от смях, което никак не се хареса на управителят на заведението.
___________________________________________
Саске стоеше под дъжда и мислеше. Нямаше желание да се прибира, без друго никoй не го чакаше в къщи.
- Защо не мога да спра да мисля за нея? Тя ми покажа ясно, че не иска да бъде с мен.. ако искаше нямаше да ме отблъсне.
Едри капки падаха по бялото му лице, той се загледа към небето.Можеше ли да направи нещо, за да промени решението на Сакура?
Той нямаше да остави нещата тъка.. не нямаше. Целият бе мокър, но това не му попречи. Той се запъти към домът на розовокосата му съотборничка с намерението да и покаже ,че няма да остави нещата, такива каквито бяха сега.
________________________________________
Гаара бе останал сам в къщата. Да бъде сам сега му вдъхваше някакво успокоение.Той искаше да подреди мислите си.
Дочу шум откъм входната врата. Стана и без страх отвори вратата на спалнята си.Пред него стоеше усмихнато момиче със свитък в ръцете.
-Здравей Гаара- момичето поздрави махайки с ръка.
-Ох , Tea.. ти ли си била..
-Вести от сестра ми ли носиш?
- Да, бях изпратена по спешност, Гаара селото тъне в неприятности без теб. Върни се, моля те. Заеми отново мястото си на Казекаге.
- Ще се върна Tea, обещах ви.. но също тука ви казах ,че докато не намеря това което търся, това е невъзможно, а аз имам чувството, че съм на път към намирането му.- на лицето му изплува усмивка.
- Както кажеш, но просто не си навличай проблеми.- Tea също се усмихна.
- Е, аз трябва да тръгвам, но скоро ще те навестя отново.- Tea отново весело помаха с ръка, подаде свитъка и тръгна.

Еееее, Сакура.... защо го остави пак сам, беее?!?! Какъв хубав шанс, а те? ццц....

И все пак... съвсем благородно завиждам на NOXITA... не стига че е видяла Гаара, ми е и говорила с него, ами че и усмивката му видяла...

Funny, супер глава

ааа супер

Почвам с перверзиите в другата глава!!

YES! YES! YES! Имам роля във фика! Новата глава много ми харесва. Дали шефа (Гаара) ще се върне в селото? Ще видим! Funny благодаря!

Не злорадствай, де.....