He swayed me off my feet. Well, the feeling was fabulous, actually, but nevertheless I got that little pang in my chest, telling me that this was wrong. He was strong, broad-shouldered, with great smile and aristocratic features, everything a woman, or a man in my case, wanted and needed. When he led me to the bed, he whispered in my ear, that the art of love-making was like dancing – gracious or wild. I believed him, though I knew the devil always lie. In exchange of my soul he gave me the guilty pleasure I was addicted to. I was sinful, yes, but it was, oh so sweet and right – slow dance full of motion, gentle swaying, moans and swirl of building ecstasy, that no drug could give me. I was helpless, leaving him lead me through those gates of fire and pain and I swore to myself that I would never, even in hell’s deepest pits, wish for redemption or change of my fate. Dancing with the devil was so heavenly, reaching deep into my soul, so lustful and I was so high, down on my knees, thanking the nature, for making me male so this unique pleasure can be only mine.

....

Дрийм, първо, да ти изясня - такава бира като бакалавърска по език няма. Има бакалавърска степен по филология на даден език, но това е друга бира.

Аз лично съм на ниво С2, което е максималното за немайчин език, но не се чувствам особено сигурен да пиша на английски, въпреки че мога да мисля на него. Да имаш високо ниво на владеене на езика според официалните определения, като нивата А1-С3 или дори филология въобще не се доближат до това наистина да можеш да пишеш на езика.

Никой не очаква да сте Шекспир (аз най-малко, защото въобще не го харесвам). Идеята Белег я обясни, учудвам се, че само аз съм я разбрал - да се ограничи прекомерната креативност, предизвикана от прекалено подробното (не доброто, забележете) познаване на собствения език. Упражнението си е много хубаво.

То вярно така, ама не е баш така. Причината може да е била да ограничи там някой си кусур, добре разбирам. Английския е разпространен език, всеки би трябвало да има малки знания (без мен ест.). Но като цяло ако започнеш да пишеш на друг език не можеш да се научиш на собствения си. Английският и бъгарският език са напълно различни по звучене. Нещо което на български ще звучи добре, на английски може да звучи абсурдно. Не може да се очаква едно саркастично българско изречение да бъде прието по същи начин преведено на чужд език. а относно грамотността ни на родния език, как ще се подобри с писане на английски . Както и да е, както и да е. (съжалявам че написах толкова много пъти бълг. и анг.)
бтв тази задача я приех нещо като "я пиши дълги изречения на английски" макар, че не е така

Не трябва да трансформираш самите изречения, а да облечеш мислите си по друг начин. И за бога...

англиЙски

Има и много задачи на бълг. език, които могат да ограничат "прекомерната креативност". Бтв, Нем, нали осъзнаваш, че тоя израз е прекалено неточен? Искате да ограничите ползването на много прилагателни, което е леко абсурдно^^ По-скоро трябва да се обясни как се ползват прилагателните, а не да се ограничава... А да не говорим, че и единственият начин човек да се осъвършенства в писането на даден език, е да чете книжки на въпросния език, за да има някаква база, на която да стъпи.
А и... повечето тука на български не могат да пишат, вие ги карате на английски...

Много по- лесно е за мен да кажа- напишете разказ от 100 думи като не повече от 10 да са прилагателни, или пък да давам уроци за това как се ползват прилагателните и как да не се увличаме по тях. С тази разлика, че малко хора ще си вземат поука от цялата работа, ако не бъдат накарани преди това да се опитат сами да избегнат употребата на твърде много описателни думички . Аз самият се уливам с тях и съм наясно, че ако някой ти го обяснява няма изобщо да си вземеш поука докато сам не поискаш.

Те стават математици.

Still... англ. не е решението, лол ^^ Най-малкото защото упр. в писане възникнаха заради неграмотност по бълг. ез., а не поради няква др. лол причина (или поне се надявам да е така...)

добре, как се очаква от българин да пише на английски или да облече мислите си (няма да се поправям така е по-лесно за писане, и впрочем знам че е с "й" не съм 2 клас все пак ). Най- малко трябва да си превежда мисълта, което дори и да учиш езика от много време, е адски трудно начинание. И не мога да разбера какво толкова му е лошото да използваш повече прилагателни. Ако се изпишат правилно и няма пропуснати запетаи, не би било проблем. Вече е друг въпрос ако изречението няма смисъл, но едно по- описващо ситуацията изречение, което е дълго, сложно, с много прилагателни, и все пак издържано по отношение на правилата за писане, защо да трябва да се избягва?

Шегувате се нали? Искрено се надявам упражненията по писане да не са възникнали поради неграмотност, защото ако беше така задачите нямаше да са в сферата на художествената литература ами щяха да бъдат:

Напишете 50 пъти думите фотьойл, пиано, английски.

Както сам казах, аз спирам да коментирам правописни, пунктоационни и граматически грешки. 12 години в училище са ви напълно достатъчни да се научите да изписвате горепосочените думи правилно.

И не. Не е достатъчно прилагателните да са написани правилно и отделени със запетаи. Ако смяташ, че това е упражнение по български си сбъркала. Това е ЛИТЕРАТУРНО упражнение. Целта на nem13 според мен е била да ви помогне да изградите стил на писане и да ви помогне да го ошлайфате от гледната точка на читател- критик.

Edit:

А на въпроса защо трябва да се избягва. Защото е тромаво, затормозяващо, разсейващо, губи се връзката с читателя и не придава никаква стойност на написаното ОСВЕН ако не сте майстор сред белетристите.

Две неща. Първото - извинявай ама това е български език. В българският няма как да не използваш прилагателни и точно там е красотата на нещата. Ако ми опишеш една природна картина без прилагателни и тя да е толкова живописна, че да си я представя, даже да поискам да я нарисувам - евалат. Ама не можеш без прилагателни.
Второ - с извинение (заради добрия тон) вие двамата имате ли някаква диплома, че сте каквито и да било педагози? Кога получихте бакалаварски степени по предучилищна и начална училищна педагогика или друга специалност, каквото и да е, но да ви дава право да учиш когото и да било на нещо? За Белег имам съмнения, но за Нем си нямам и идея.

Съгласна съм, че не е упражнение по български, а е упражнение за литературно писане. Ако беше по български нямаше да се измисля текст, а трябва да се разсъждава по друг текст: да се напише есе или интерпретативно съчинение, преразказ или резюме. Няма спор че става въпрос за творчество. Но аз лично съм почитателка на писатели, които описват ситуацията така, че ако затвориш очи да можеш в детайли да си представиш гледката, а за целта трябва да се използват прилагателни. Вярно може да не ги използвам /аз пък може и други хора/ по правилния начин, така че да не се натрапват или да не разсейват. Но нали е УПРАЖНЕНИЕ ако не тренираш в употребата на нещо, а просто бягаш от него, как ще станеш по добър. А?
Нека позная ти не се опитваше да ни накараш да бягаме от прилагателните, а да се научим да не си използваме толкова често, нали? Ако се научим да не си използваме често, как ще се научим изобщо да ги ползваме тия "животинки" /по ненатрапващ се начин/?

Дрийм, препоръчвам ти първо да прочетеш първия пост в темата...



Мислех, че това е изяснено още от първите упражнения.

Белег, werewolf очевадно има проблеми, защото ползва кирилизатор. Научете БДС. Само съвет, не го казвам от гледна точка на многогодишния си педагогически опит.

Ним, не съм казал, че упражнението е перфектно или че ще свърши работа при всеки. Няма перфектна методика, за някои хора може да направи нещо, за други не. Може пък да е вършила работа само за Белег. Което не значи, че е лошо да се пробва. И провалът е опит.





Знаете ли какво, мисля, че току-що дрийма даде идея. Така, който иска, да си пише по английската задача, когато и да го предаде, Белег ще обърне внимание. Горенаписаното е новата задача и аз няма да я коментирам, а, ако е съгласен, дриймдрагън. В тази линия на мисли, ще се включа в задачата и ще се надявам да оцени и моето писание. При мен е вече късно (а и при вас, даже повече), а за жалост утре ме чакат лекции, така че най-вероятно следобяда ще се заема със задачата.

Werewolf_girl, в момента съм в Англия, и повярвай ми, знам точно колко проблемно е да превеждаш сарказма си на английски. Не знам дали съм го разгадал напълно, но една бележка - просто не превеждай. При писането не трябва да се превежда мисълта, трябва да се мисли на езика, на който се пише. И някой да е казал, че е лесно? Намери ми този глупак, който е казал, че писането е лесно, ще го дрънна лично.

Надявах се дрийма да пише дали е съгласен, но нейсе.... ето го моят опит:



---
Късчета луна обливаха тревата в двора, разпилени като снежинки върху стръковете. Дървото на верандата бе придобило цвета на сребро, а столът, който дядо изплете, не помръдваше, въпреки милувките на вятъра.
Отломъци тъмнина замъгляваха за погледа ми оградата и поляните зад нея. Тази нощ луната мъждукаше като свещ, току да изгасне. Ако дори подозирах, че е възможно, веднага щях да изтичам обратно в къщата. Въздухът прочистваше дробовете ми, но я нямаше онази чистота, която те кара да поемаш с пълни гърди в дните на пълна луна.
После тя излезе навън, хвана ме за ръка и заедно слязохме от верандата. Тревата изстена в шепот, дрехите ни поеха влажността от късчетата луна и отломъците мрак ни погълнаха.
---



werewolf_girl, сега видях, че съм пропуснал нещо. Как да бягаш от нещо е упражнение за него? За да видиш бялото, трябва да знаеш какво е черно. Ако си прекарала цял живот на място, където всичко е в един цвят, ти не просто няма да си виждала други цветове - ти въобще няма да осъзнаваш концепцията за тях. Башо казва "научи правилата, после ги забрави". За да разбереш нещо, трябва да си способен да видиш какво става със и без него. (и да, знам, че не се пише със тук)

dare i just say f*ck?!


..
obviously, i dare.



От модератора: Без дабъл постове, しち.

от юзъра: отнемаш ми удоволствието от цялата работа.