Интересен ми е и ще го следя,давай все така.

Така, при положение, че качеството на превода е отвратително, а самият текст не отговаря на правилата за писане в българския език и на йота, не знам защо не съм го затрил досега. Някой има ли представа?

Много ми хареса

Глава пета. Кукла на конци.
(част първа)


В болница изпълнена с хора, Сакура прекарваше цялото време сама. Вярно, приятели и колеги я заобикаляха отвсякъде, но умът й беше дистанциран, зает единствено с работата. Ако насочеше мислите си само към пациентите си и работата, щеше да успее да разсее мислите си за най-големите предатели на Коноха. Досега беше вършила благородни дела.

Тръгна надолу по коридора, покрай няколко медици и излезе от интензивното. Чувстваше се ужасно, косата й беше разбъркана и омазнена, грима размазан по лицето. Обърна поглед към часовниците и после към клавиатурата. Стоеше до бюрото с отпуснати ръце и се прозяваше дълбоко.

Разтърсвайки глава, тя хвана един химикал, написа нужното и след това се подписа в дъното на листа. Върна го на бюрото.

"Акико-сан, може ли да вземеш това?"

"Прибираш се вкъщи, Сакура-сан?"

"Дам, имам страхотен годеник, който ме очаква." каза тя с уморена усмивка, разтривайки болящите си слепоочия. "Един часа сутринта никога не идваше достатъчно бързо”

"Късметлийка си, че ще се омъжиш за мъж с репутацията на Хюга-сан." каза по-младото момиче със замечтана усмивка, докато допълваше репорта на Сакура.

"Не се омъжвам за него заради репутацията му, а защото е добър човек. Всичко друго е просто бонус. Ще се видим утре рано сутринта."

"Не мен. Няма да се махна от тук поне до три часа, затова утре си взимам почивен ден, който ще прекарам в блажен сън."

"Звучи чудесно" махна тя леко с ръка, все още разтривайки слепоочия, и се насочи към банята. Погледна се в огледалото и завъртя кранчетата на топлата и студена вода. Прокара пръсти под течащата вода и след това развърза всички връзки. Отми от лицето си всичкия грим, връщайки му естествения вид.

Доволна от облика си, тя напусна болницата в Коноха, след дълъг и тежък ден. Луната беше достатъчно ярка, за да осветява пътя й, и носеше лошото чувство на преповтаряне, чувството на дежа вю. Сакура обаче нямаше време да се занимава с неща които не можеше да прозре, а и не беше на мисия, където трябаше да предвиди какво ще се случи.

Просто искаше да се прибере у дома, при Неджи. Да се сгуши до него в леглото, сигурно вече беше заспал, както бе предположила пред Акико, но самото чувство да е до него, щеше да отмие стреса и тя можеше да изпадне в спокоен сън.

Мислеше си за неговите силни, гладки ръце, които я обгръщаха така, че можеше да усети биещото му сърце. Неговото спокойно тупкане я приспиваше. Само мислите за Неджи изглежда намаляваха нейното главоболие. Погледна пръстена на ръката си, който проблясваше на лунната светлина и усмивка се появи от ъгълчето на устните й.

Беше наистина красив пръстен, точно както казваха всички момичета. Йаманака Ино беше по-развълнувана от срамежливата Хината, но и двете приеха с радост да й бъдат шаферки.

Сакура усети главоболието си по-силно от преди, точно между очите си и замалко не се спъна в собствените си крака. Спря за секунда и сълза се стече по бузата й докато топлия бриз рошеше косата й. Беше ужасно като онзи ден, само че сега листата танцуваха, вместо да се откъсват от клоните.

"Боже!" изсъска тя, "Такава съм идиотка!" След като избърса очи, Сакура продължи нататък към дома, който деляха с бъдещия й съпруг.

Внезапно чувството че е сама изчезна и тя забърза стъпки, докато гласът от двете – мечтата и кошмара прошепна грубо в нощния въздух.
"Значи най-накрая го призна." усети как топлината си отива и замръзва до мозъка на костите си. Учиха Сасуке, гордия ученик на дявола. Беше толкова отнесена в мислите си, че не усети кога е отминала дома си и е дошла там, където живееха Учиха?

"Малко си закъснял, а?" изсъска тя в нощта, с лек трепет в гласа. Сакура наистина не искаше да е лице в лице с мъжа, който още караше гласа й да трепери и превръщаше коленете й в пясък. Прииска й се всичко да е сън и наистина да е на прага на собствената си къща, навсякъде другаде, далеч от неговото присъствие.

"Или подранил, всичко зависи от начина по който го погледнеш? Не мога да се наспя добре тези дни." Имаше много причини за неговата нощна природа които тя не можеше да разбере, но крайната диагноза беше, че Учиха Сасуке страда от дълбоко психологическо разтройство, маниакална нужда да отмъсти за избития си клан, нездравословно желание да убие брат си и ирационалната нужда за намирането на сила, която ще му помогне да изпълни болната си цел.

Да го види как си отива, разби сърцето й, но да разбере че са го хванали и го връщат в Коноха, след като е убил Орочимару и Кабуто, покрит целия с кръв, по-голямата част от която не негова, буквално разруши душевния й покой.

"Значи," гласът му наруши реда на мислите й за втори път след като дотича при него, защо не беше на половината път до дома си, отговора все така й се изплъзваше. "Какво ти е извинението?"

"Туко що свърших един ужасен четиринайсет часов тежък ден в болницата. Не че е твоя работа. Нямам представа какво правя тук, прибирам се." завъртя се тя и срещна лицето му, потънало в сенки, за първи път откакто го видя в болницата.

Той пристъпи напред, излизайки от сенките, и тя замалко не пропусна една стъпка, но си върна самообладанието, приглади коса и продължи по пътя, обратно към къщата им с Неджи. Ако просто мислеше за него, щеше да отмине Сасуке от миналото, без съжаления.

Той нямаше да я пусне, избърза и застана напред, а когато зелените очи срещнаха тъмния обсидиан, тя си спомни първите думи, които й каза, докато бяха в болницата. Ръката му обви нейната и той каза, че я обича, тя го нарече лъжец в главата си и избяга от там, сякаш от огън. Сега той бе тук, и о как го обичаше тя, въпреки, че сърцето й принадлежеше на Хюга Неджи.

Сасуке имаше власт над нея; тя бе роб на любовта, без значение колко се бореше срещу този факт. "Кажи ми че се нуждаеш от мен, Аз се нуждая от теб, така че просто ми кажи, че чувстваш същото." Гласът му беше странно спокоен за нуждаещ се мъж, но той бе Учиха Сасуке, познаваше само две емоции: Гняв и безразличие.

"Не."

"Не?"

"Не, не се нуждая от теб. Това от което имам нужда е да забравя теб и всичката болка, която ми причини. Ако ме извиниш, Неджи ме чака." Победоносно го отмина тя, или поне така си мислеше.

Пръстите му се обвиха здраво около кръста й, обръщайки я, притисната между стената и тялото му. "Не ме разбирай грешно, Сакура. Върнах се, защото мога да съм това, от което имаш нужда."

Почти и се прииска да се засмее. Сасуке не се беше върнал в Коноха, защото може да бъде това от което имаше нужда тя. Беше се върнал, защото бяха хванали съжаляващия му задник. Тя се намръщи на това прекрасно лице и бавно поклати глава, взираща се в него.

"Закъснял си със седем години, Учиха. Аз продължих. Вече не съм уплашената, заблудена и болна от любов Сакура, която познаваше. Израстнах силна. Не съм твоята кукла на конци вече!”

"Сигурна ли си за това?" предизвика я той и лицето му опасно се доближи до нейното. Стана толкова бързо, че забрави да си затвори очите. Както и да, когато го направи, усети две силни ръце, които обвиваха краката й около кръста му.

Ако имаше нещо по-възхитително от устните на Учиха, притискащи се в нейните, тя наистина би искала да знае, защото това беше най-греховно вкусното нещо, което бе вкусвала през 20-те години от живота си. Сакура сграбчи раменете му така сякаш беше в капан от плаващи пясъци.

Той притискаше ръката й срещу вратата, където я беше пренесъл. Прерови джоба си за ключовете, но бе прекалено запленен от вкуса й, ключа се плъзна от пръстите му и тупна на земята. Псувайки ядно, той я дръпна настрани и разби ключалката на вратата с крак, посипвайки трески навсякъде. Не му пукаше; трябваше да я изкара от тези дрехи и право в леглото му.

Той бутна остатъка от вратата, която остана леко открехната и я занесе на леглото, пусна я дотолкова, че да свали тениската си през главата, докато тя разкопчаваше копчето на панталоните му, а после рязко дръпна ципа надолу и остави плата да се свлече надолу по краката му.

Той захвърли панталоните си, изрита обувките и разкъса блузата й нетърпеливо, слушайки с наслада как копчетата се разпиляват навсякъде, рикоширащи по близките повърхности, след което падаха по пода.

Напълно съгласна с неговото безрасъдство, тя скочи, краката й обвити около кръста му отново докато свали остатъците от блузата и го наказа с груба целувка. Той я вдигна и я отнесе надолу по коридора, право в спалнята му.

Сложи я на матрака и се отпусна след нея, развързвайки превръзката на гърдите й, докато не я махна напълно. Избута плата на пода и наведе глава да засмуче изпъкналото й зърно; тя се надигна към неговата възбуда, карайки го да съска и да захапе чувствителната пъпка.

Тя изхленчи силно и той се отдръпна да свали тази къса пола от нея. Усмихна се когато видя розово-бялото бельо на райета, което обгръщаше бедрата й. Тя беше красива. Кожата й беше млечнобяла, блестяща със злато и рози.

Грима й беше така лек и опитно нанесен, че първо реши, че изобщо не носи. Челюстта й беше закръглена и прелестна, а очите – блестящи изумруди. О, и ухаеше божествено, на медени близалки и кокосово мляко.

Сасуке се наведе и целуна пъпа й, докато с пръсти махаше бельото й, надолу по дългите й, меки, оформени крака, захвърляйки го на пода както бе направил с полата й, след което нетърпеливо махна боксерките си, преди да се намести между бедрата й.

Сакура силно изпъшка пред неговата груба жар, огънят му беше по-горещ от какъвто и да е физически такъв. Предиграта не беше нужна, тя вече беше мокра за него. Устните му се притиснаха порочно в нейните, докато вдигна таза й, и с един бърз тласък, вече беше в нея.

Тя се размърда неудобно, ноктите й се впиваха дълбоко в кожата на гърба му, докато той направи един, два, три тласъка. Тя изхлипа дрезгаво докато той продължи да прониква в нея, притискайки я срещу матрака..

Сасуке постави ръка зад гърба й и я дръпна към себе си, обхвана устните й и вкара езика си в устата й, търкайки безмилостно във вътрешната страна на бузите й, езика й и върховете на зъбите.

Дългите му пръсти се заровиха в меката розова коса, докато другата му ръка продължаваше да я притиска грубо към него, тялото й, срещащо неговите енергични тласъци. Тя го хвана по-здраво, нещо се случваше между тях, нещо, което тя не мислеше, че може да се случи.

Сълзи избиха от силно стиснатите й очи, спирайки се в гъстите мигли и всичко това остана незабелязано от единствения мъж, който можеше да обича, тя наистина му беше робиня във всяко отношение. Той я бутна назад в бъркотията от чаршафи и възглавници и сложи длани около главата й, отпускайки се на тях, така, че да не я смаже с теглото си.

Удари чаршафите с юмрук когато тя запя неговата песен. Пъшканията й бяха мелодията, стоновете – припева, името му думите. Той искаше очите й по себе си, искаше да види този зелен цвят, който никое друго момиче не притежаваше. Беше по-важно от дишането, тя да го гледа в очите, докато я опустошаваше.

Беше важно за него да контролира, да казва кога и как, беше важно тя да прави това, което иска той и да има погледа й по себе си, за да разбере, че той контролира и може да й даде успокоението от което се нуждаеше. Тя преглътна звучно като усети тежестта на погледа му.

"Сакура," името й по устните му беше мъчение; със сигурност щеше да умре ако го чуеше отново. "Погледни ме!" заповяда той спокойно, държеше челюстта й, докато се движеше силно срещу нея. Блаженство освободи Сакура от света, единственото което остана бяха тъмна стая, легло и Сасуке изгарящ заедно с нея.

Несъзнателно стисна бедрата си около неговите, за да поеме следващия от неговите груби, искащи тласъци. "Сакура," стържещия му глас беше опасно предупреждение, което прати тръпки по цялото й тяло. "Погледни. Ме." повтори той тъмно, заплашително.

Стаята беше тъмно спасение за лунната светлина, която обливаше неговото гладко избръснато лице, тя щеше да отвори очи за да го погледне, очи все още насълзени. Той изтри сълзите и й каза да го погледне, този тъмен, гробовен глас, изпълнен с похот.

Щеше да изпълни неговата заповед, за да усмири демоните в душата му, но беше много трудно да го направи докато той доставяше наслада на тялото й, която изтриваше болезнените спомени от много отдавна, оставяйки я в блаженство под него.

"Отвори си очите, проклета да си!" прокълна той, отдръпвайки се назад само да го направи отново, всеки тласък по-силен и по-дълъг. "Мамка му!" изсъска той когато очите й най-накрая се отвориха, разкривайки стъклени изумрудено зелени очи, сякаш беше дрогирана. Беше сигурен, че е спрял да диша. Можеше да усети всичката кръв преминаваща през кожата му.

Шарингана му подивя, трите запетаи се въртяха диво, докато сърцето му биеше бързо, адреналина достигаше до всяка вена в тялото му. Тялото му беше подивяло, тя се чувстваше добре, повече от добре, той не искаше да я пуска, не искаше да става от леглото и да я остави да си тръгне.

Устните на Сасуке докоснаха нейните в бавна, агонизиращо сладка целувка, езика му плъзгащ се по долната й устна, разкриващ тайните й, докато ръката й поглади веждата му, влажна от пот. Жестоко, той се отдръпна, вдигна таза й, и потъна в нея с един последен, силен тласък.

"Марионетка... твоите конци са мои." изръмжа той притежаващо, хвърляйки предишните й думи право в лицето й, повдигна тяло и тя изхлипа силно, оргазмът й срещна неговия и той се отпусна върху нея, борейки се за въздух, целия треперещ от оргазма, усещаше стените й стегнати по цялата си дължина. Шарингана му се деактивира.

Бавно, без желание, той се отдръпна от топлото й тяло и легна по гръб до нея, задъхан. Затвори очи и се заслуша в дишането й, толкова неравно, колкото й неговото. Сакура беше изненадващо добра за девственица, той изтри потта от челото си и възтанови дишането си.

Тя още се възтановяваше; вътрешната част на лакътя й притисната към очите й, поемаща жадно кислорода през изпъкналите, добре оформени устни. Той не можа да устои, обу боксерките си и я целуна, отне й няколко секунди да отвърне, но когато го направи той беше в рая. "Сасуке," въздъхна тя, докато го наблюдаваше през сгъвката на ръката си.

"Забрави -кун,"напомни й нежно той.

"Сасуке-кун,"усмихна се доволно той, "Това беше... какво беше това?" покри с тялото си голотата й и премести ръката й нагоре, за да погледне в тези зелени очи.

"Беше ли добро?Искаш ли да го повторим?" попита изкушаващо той, знаейки прекалено добре, че е изтощена до смърт. "Аз нямам нищо против." Целуна я отново, усетил приятната тръпка, която премина по чувствителните му устни.

"Дай ми шанс да възтановя дишането си. А-Аз не мисля, че мога да ходя, камо ли да повторя нещо такова отново." Той се усмихна, стана от нея и я зави с чаршафите, топли от техните тела. Тя затвори очи, и беше заспала още преди той да стигне до банята, която беше свързана със спалнята му. Нуждаеше се от душ, отчаяно, за да охлади кръвтта си, защото наистина искаше да бъде отново в нея.

…........................................................................................


Втора част - вероятно утре.

Супеееееееееееееееееееееееееееер

Чакам част втора с нетърпение

Превода е супер. Само не се отказвай

Радвам се, че ти харесва.
Няма да се откажа този път. Вече не обръщам внимание на злобните мнения на хора, които съдят само по корицата...

Аз го чета и ми харесва.

четох малко, 1-2 глави и то до някъде, единственият ми извод е че евала за търпението все пак

Според мен не е толкова зле . Поне е седнал/а да превежда. Ако някой си мисли, че може по-добре, да превежда той

Точно така .

btw: кога ще има нова глава или продължението на тази . Нахална съм , но ми е интересно какво ще стане

Продължението идва... сега!


Пета глава, втора част



Миризмата на маслени палачинки и сладък бекон извади душата й от пристана между света на живите и на мъртвите. Очите на Сакура се отвориха към ярката светлина на слънцето, процеждаща се през стъклената врата, която водеше към верандата.

Светеше срещу бялото море от завивки, което я покриваше приятно. Премигвайки няколко пъти, Сакура продължи да предизвиква утрото като се обърна по корем. Чистите чаршафи изшумоляха когато се обърна, и тя зарови лицето си в тях вдъхвайки аромата – ухаеха така, сякаш бяха туко що излезли от пералнята.

Протягайки ръце и крака, тя потърси Сасуке, но той не беше там. Единственото, което усети, бяха чаршафите, които потънаха надолу, под тежеста на ръката й. Утрото победи, когато тя усети къркорещия си от глад корем и желанието за освежаваща баня. Стана, прикрепяйки чаршафите към гърдите си.

Тръгна към банята, търсейки дрехите си, но ги намери сгънати на един стол близо до вратата, вдигна блузата си и забеляза, че копчетата бяха по местата си, леко грубовато, но пък сигурно зашити, с малки разлики в растоянието помежду им.
Притисна блузата между брадичката и гръдния си кош. Трудно щеше да повярва, че Сасуке би направил нещо толкова досадно като зашиването на всички пръснати по пода копчета, обратно по местата им. Провери, и откри всички четиринайсет копчета.

Върна блузата обратно до полата си и затвори вратата. Протегна се и пусна крановете на душа. Водата потече от душа, топъл сутрешен душ, от това имаше нужда тя, за да успокои болящите я стави и мускули. Изпусна въздишка, когато водата започна да затопля тялото й. Сапуниса тялото си, прекара пръсти през късата си коса и след това започна да я мие.

Малко несигурно, Сакура спря водата и пристъпи на плочките, с които беше застлана банята. Откри хавлия и я обви здраво около влажното си тяло. Върна се в спалнята на Учиха и се преоблече в дрехите, които ухаеха като чаршафите – на чисто и свежо.

Той бе изпрал дрехите й. Каква странна постъпка от негова страна, не само тя се бе променила... е, тя се бе променила повече от него, той просто се опитваше да я върне обратно под влиянието си и трябваше да признае, че плана му работеше.

Изпита странното желание да оправи леглото, така както правеше у дома. След като пъхна краищата на чаршафите под матрака, и нареди възглавниците, огледа стаята му, мислейки за живота, който можеха да споделят заедно.

Можеха да споделят бъдещето вече веднъж, но той го прецака като изостави нея и всичко друго преди девет години. Със почти изсъхнала коса, тя напусна стаята, затвори вратата и тръгна по обленият от светлина коридор.

"Добро утро." взря се в него Сакура, докато сядаше на масата в чисти дрехи. "Гладна ли си? Направих и за теб, за всеки случай." тя кимна и се присъедини към него. Той я гледа известно време, как дъвче със затворена уста. Свърши с яденето и стана да измие чинията си.

"Благодаря ти, " промърмори тя когато също се нахрани. "Използвах душа ти... Надявам се, че нямаш нищо против?"

"Аа."

"Трябва да вървя." Той се обърна и се облегна на ръба на мивката, дланите му се подпираха на ръба.

"Може да останеш." Сасуке не заповядваше, просто го каза.

"Не, трябва да вървя. Неджи-сан сигурно е притеснен." тя се насили да стане и заобиколи масата, като по пътя забеляза поправената врата. За такъв ремонт трябваше доста време – колко дълго бе спала тя, или от кога бе буден той?

Преди дори да хване дръжката, тя се намери сгушена в неговите силни ръце и притисната към гръдния му кош, лицето му – заровено в почти сухата й коса. Тя беше шокирана и объркана, защо той правеше това с нея? Тя беше сгодена жена.

"Остани". Беше проста команда.

"Пусни ме, Сасуке, Неджи-сан ме чака. Миналата нощ беше гре -"

Той я завъртя бързо, болка премина по врата й, когато той сграбчи рамото й и обхвана брадичката й с пръстите си. "Не смей да казваш, че миналата нощ беше грешка! Ти и аз добре знаем, че не беше. Искаше ме, когато беше малка, искаше ме снощи, и още ме желаеш. "

Устните му се притиснаха в нейните, и под тях изчезваше спомена за неговата така наречена любов, която разтърси душата й като лятна буря. Ръцете му я обхванаха и това напълно запълни дупката, останала вътре в нея, още отпреди девет години.

"Сасуке, моля те..." прошепна тя когато той премести мокрите си целувки от сочните й устни, към врата й, езика му се плъзгаше по следите, оставени от зъбите му..

"Имам за цел да те задоволя по всеки начин; можеш да ходиш, затова мисля, че ще издържиш още един път." Пръстите му разкопчаваха всяко копче, бавно, дразнещо, върховете на пръстите му се плъзгаха по чувствителната кожа на гърдите й. Той допря устни до лудия пулс на гърлото й, и плъзна език по туптящата вена.

Ръката му се плъзна по блузата й и дупката растеше със всяко разкопчано копче. Дланта му обхвана чашката на сутиена й, и тя вдиша рязко. "Не мога. Спри. Трябва да вървя." Той игнорира изпълнената й с похот молба. Действията му можеша да се възприемат като изнасилване... ако тя не желаеше това разбира се.

Уханието на сапуна беше всепоглъщащо, беше запленен и не му пукаше, пръстите й стиснаха тениската, когато устните му достигнаха ухото. Тя се притисна до него, приближавайки го до себе си, причината – дълбоко изгубена в ума й.

Той дойде бързо и засмука устните й агресивно, докато пръстите й пуснаха плата, за да се оплетат в синьо-черните кичури на косата му. Сакура се разтапяше в присъствието на Учиха Сасуке. Той беше толкова нежен, толкова топъл за някой описван като твърд и студен.

"Кажи ми, че ще се видим довечера. Трябва да те имам. Ти си моя ,винаги си била." Неговия заповеен тон я възбуди, въпреки че я бе ядосал, тихия му глас караше кожата й да настръхва. Тя си спомни Неджи- нейната причина да остане далеч от Сасуке – нейното щастие.

"Не. Това беше един път. Няма да се повтори повече, никога." каза му тя между тежки стонове, бузата й се допираше до прокълнатия печат, татуиран в плътта му.

"Няма да те пусна, койши, не и този път." той я повдигна на ръба на мивката, вдигна полата й нагоре и с няколко бързи и сръчни движения свали панталона и боксерките си, след което влезе в нея по-лесно от първия път.

Още беше тясна и усети болка, впи отново ноктите си в неговия гръб, оставяйки нови червени резки около раменете му. За разлика от вчера, тласъците му бяха по-бавни, нежни, мислеше си, че наистина ще полудее ако Сасуке не спреше мъчението и не и дадеше сладко отвличане.

"Сасуке-"

Всеки път когато пропускаше детската ласка, той забавяше ритъма и дори спираше ненужно. "Сасуке-кун, Сакура, хайде де."

"Сасуке-кун, моля" изпъшка тя, краката й се обвиваха около неговите. "О, не мога... по-силно, Сасуке-кун!" изхленчи тя, а той хвана кръста й по-здраво.

"Обещай, Сакура, че ще се видим отново довечера." той дръпна краищата на косата й, и плъзна език по врата й, белязан с неговия знак.

Тя изпусна гърлена въздишка, и той едва се удържа да не проникне в нея безмилостно. "Обещай, или ще сложа край на това още сега." каза той, като пусна косата й, за да могат зелените очи да срещнат тъмния обсидиан, който да й покаже, че е повече от сериозен.

"Обещавам, моля те! Чукай ме! По-силно, Сасуке-кун, искам по-силно!" почти изкрещя тя докато се протягаше с ръце и крака към него.

Най- накрая, един силен тласък след друг, по-бърз от предишния и тя усети как стига до края. Изпусна силен стон и отпусна мускулите си, като почивка от интензивното сексуално удоволствие. Дишането й спря за миг когато той засмука и след това захапа лявото й рамо, оставяйки по нея още един негов отпечатък.

Сасуке се отдръпна, да се оправи, докато тя се плъзна надолу от ръба на мивката, закопчавайки блузата си, заглади гънките по полата си и оправи косата си. "Не забравяй" прошепна той, взимайки ръката й и целуна пръстите й.

Сасуке премести устните си по сребърната халка на пръста й, след което пусна дланта й. Той се усмихна доволно и отпусна ръката си. Тя забърза да се махне от него, но той я последва, една стъпка след нея.

Беше му адски ядосана. Да бъде първият й – когато не го заслужаваше – да й прави закуска, да спи със нея за втори път и да я накара да се чувства по-красива от преди. Толкова го мразеше, задето я накара да обещае, че ще се срещнат отново довечера, и о как се мразеше заради изневярата си към Неджи с мъжа, за когото се бе заклела, че е приключила отдавна.

Не беше достойна да носи пръстена на Неджи и да приеме името Хюга. Прокле се, че опита да се покаже смела, когато беше по-слаба дори от преди. Той я изпрати до вратата, задържа я докато излезе и я проследи с поглед, докато си тръгваше.

Когато беше сигурна, че очите му вече не я виждат, тя заплака. Беше ужасно човешко същество, толкова ужасно; нямаше представа какво щеше да прави когато се появеше пред годеника си. Спря на улицата, търкайки нос с опакото на ръката си.

Само Учиха Сасуке знаеше как да съсипе напълно живота й, вече го направи един път, когато тя го избра за нейна първа любов, правеше го отново сега, като опитен майстор, подценявайки трудната й работа, сигурно получаваше някакво болно удоволствие от това, "Садистично копеле."

Улиците още бяха пусти, само самотни птички прелитаха под синьото небе, а слънцето мързеливо огряваше върховете на къщите. Трябваше да реши какво ще прави, беше изневерила на Неджи два пъти, щеше да го направи отново, и не след седмица или месец, щеше да е още тази нощ, защото Учиха Сасуке винаги получаваше това, което искаше без значение от последствията.

По някое време, когато стигна до фамилната къща на Хюга клана, членове на семейството вече се бяха заели със всекидневните си задачи; някои я поздравиха, докато вървеше към дома, който делеше с Неджи.

Отваряйки вратата, един празен дом я посрещна. "Неджи-сан?" повика го тя и отиде до спалнята, надявайки се, че ще го види заспал спокойно, докато другата й половина се надяваше да го няма. Откри спалнята напълно празна и леглото оправено.

С въздишка на облекчение, тя се пъхна в него и зарови лице във възглавницата; обърна глава след няколко секунди и видя бележка на неговата страна от леглото. Вдигна я, облегна се по гръб, и мълчаливо прочете написаното. Изглежда, имаше мисия и нямаше да се върне поне до утре сутрин, е, преди да падне ноща.

Сега щеше да има време да реши какво да прави, но още с първата стъпка на територията на Хюга, тя вече бе готова- тази нощ нямаше да спи отново със Сасуке.

Тя погледна часовника на края на масата, беше двадесет минути преди дванайсет и четиридесет и пет, трябваше да се връща в болницата, дори и да имаше една свободна от мисии седмица, продължаваше да взима смените си и да тренира с Тсунаде. Постави настрани бележката от Неджи и затвори очи.

Щеше да разполага само с двадесет минути сън, десет минути, за да вземе душ и да се преоблече и след това с много време да стигне до болницата, за да започне смяната си.

Как обаче можеше да спи, когато съзнанието й беше заето все с Учиха Саске, и всяко малко мръсно нещо, което прави той с нея снощи и тази сутрин, сърцето й препускаше, а дъха й спираше от мисълта за него и нещата, които щяха отново да правят тази вечер.

Къде беше Вътрешната Сакура, когато се нуждаеше от нея? Лъжейки себе си, тя я беше изоставила още преди години, когато излезе от кожата на тринайсет-годишното момиче; вече бе много способна млада жена с успешна, макар и не винаги, кариера в медицината.

Тя седна и погледна часовника си, друг душ я очакваше, все пак не искаше да се отправи към болницата миришеща на секс и пот. Влезе с умореното си тяло в банята и затвори вратата. Свали дрехите си и преди да се пъхне под душа, протегна ръцете и краката си. Завъртя рязко крана и изпусна въздишка щом усети хладката вода, удряща се в тялото й..

Постави лицето си директно под струята вода, след което замасажира врата и раменете си, за да освободи напрежението от мускулите си. Усети пеперуди в долната част на корема си и си спомни приятното чуство от плъзгащи се пръсти и борбата между устните им.

Пренебрегвайки съблазнителния спомен за невероятния секс, тя насапуниса ръцете си, а след това и цялото си тяло.

Със силно завъртане на крана, тя излезе от банята, хвана една кърпа и след като подсуши тялото си, избърса замъгленото от парата огледало. Посрещнаха я зелени очи, които й изнесоха яростно конско, задето говореше красиви думи пред годеника си, за никакъв секс преди брака, а се бе отдала два пъти на Учиха.

Заслужаваше всеки квадратен инч от задника й да бъде наритан.Как можеше да прави неща, които би трябвало да върши само със съпруга си, със Сасуке. Защо му се отдаде и легна в леглото му? Защо бе толкова загрижена за него? Сакура седна на леглото, след като се облече и отпусна лице на дланите си. Не искаше Сасуке да умира, но не го искаше и в Коноха също.

Тя не можеше да реши дали чувствата му са искрени. Щеше ли да спи с нея, ако не беше сгодена? Ами ако всичко беше една шибана игра за собственото му забавление? Вече не познаваше Сасуке, девет години бяха достатъчно дълъг период за някой да се промени. Тя го искаше, толкова зле, че я болеше цялата. Озова се при него без да иска, и когато той я целуна единственото което можеше да направи, бе да му отвърне.

Той беше като инфекция на душата, всичко, което трябваше да направи бе да я докосне и тя се разболяваше с желание за него, оформяше глинени калъпи в ръцете си, въжетата й наистина му принадлежаха, колкото и да се опитваше да разкъса веригите, които я свързваха с него... о, Господи, как мразеше Учиха Саске!

Супер е

Кога ще има нова глава ? Дано не си се отказал/а