А кой казва че не се е получил?

me wanna see some metal gear fanart

като едното нищо. Даже вече имам идея.

Нали искаше Metal gear fanart? Моля!

Най-добрата анти-GECKO тактика евър! Аз съм 100% убеден, че Коджима ще почерпи от моя невероятен стратегически гений и ще го включи в MGS4

Хаха, ултимативния Солид Снейк !

Avian Flu Suicide Brigade!
MCDONALDS AKBAR!!!

Толкова БЕЗУМНО лесно е с таблета, че ме хваща яд за всичкото време похабено в потене и псуване с мишка!

ахахаха стария снейк кърти.Супер идея..

бтв,кои части си врътвал? Аз 1-3, щ
4 имах само възможност малко да я поогледам у един приятел

баси,сони ще ни го изкарат през носъ да я изиграем.1000 лв за конзола

всъщност, нито една не съм врътнал щот нямам конзола...Ма тва не пречи да съм фен на Плискин...

"Значи на тва му се викало да те надупчат..."

Nice =o

1 и 2 ги има за компютър... ина4е за мен 3 си остава най-добрата в серията

Кланница
Беше командир на рейдер. Това само по себе си казваше достатъчно.
По скалата на върха, на която, се мотаеха адмирал Нелсън и компания заедно с целия куп големи лъскави еполети, нагиздени фрегати, самолетоносачи и прочее, той се нареждаше малко под Хенри Морган до безименния матрос, който вечно лъска палубата.
Все някой трябваше да върши черната неблагодарна работа и да си изцапа ръцете, защото докато всички други са заети, някой трябва да се грижи машината да е добре смазана и всички дребни колелца да се въртят. Такива са неизбежните закони на живота. Рейдера не беше кой знае какво – те никога не бяха, но си беше негов макар и неугледен, тесен, мръсен и задушен.
Поправян безброй пъти, защото когато командваш такъв или те бива или те няма. Половината му свободно пространство беше системи за животоподдръжка и рециклиране, за да може да издържи неограничено време в открития космос без логистика.
Другата половина бяха оръжия, за да не скучае междувременно. Екипажът някак си се натъпкваше по-средата. И то един екипаж... бяха необуздани и недисциплинирани, истински корсари по призвание и по душа. Никой рейдер не беше по-различен – всеки беше мразен и все пак...някой трябваше да върши и черната работа. Въпреки, че никога не влизаха в открит бой, рейдерите можеха да проникнат там, където и най-страховития линеен кораб не можеше.
Ако последните бяха чукът, а окопните плъхове способни да играят табла най-спокойно под барабанен огън бяха наковалнята, то рейдерите бяха като колекцията от фини и не толкова инструменти на психопат от произволен тийн хорър. Промъкваха се тихомълком, оставаха с месеци на един курс, после удряха и отново изчезваха, оставяйки смърт и разрушение. Не играеха по правилата на големите играчи, а търсеха как да ги сритат в чатала. Техните разбойнически набези често бяха по-ефикасни от действията на цяла ескадра, но можеха са действат само когато наистина нямаше ограничения – само в тотална война на унищожение.
Да си командир на рейдер беше презряна работа и докарваше лоша слава и плашещи слухове. Слухове, които сами по себе си имаха по-голяма спираща сила от артилерийски снаряд. Стара традиция беше след сражение да се закачат на кораба табелки с името или идентификацията по клас на всеки разрушен вражески съд. Редовните често имаха цели галерии понякога сортирани по видове. Нямаха свободно място тук..затова ги закачаха по пода, по таваните, по коридорите...Отиващите да се изпикаят на втората оръдейна палуба го правеха върху 20 ракетоносци отбелязани само с номерчета, защото никога не напуснаха сухия док.
Рейдерите можеха да спрат война още преди да е почнала. Те вдъхваха страх...и уважение.
Ценеше много високо уважението. - то беше необходимост. Загубиш ли уважение, не те считат за нищо... и трябва да го постигнеш отново, да напомниш кой си и какво си. А сега...щеше да стори нещо, което можеше само да определи като зло. Щеше да е едно от най-лесните му задания. Точно това беше лошото...затова никога не си го позволяваха. Винаги избираха трудния път, с неговата кървава цена, но просто вече не можеха да я плащат. Затова щяха да платят другата...която не се мереше в убити и ранени.
Беше просто една блуждаеща светлинка в небето, от която се отделиха други двадесет светлинки и се запътиха към един тъмно виолетов свят под тях. Изчезна много преди първата светлинка да достигне целта си. Капитанът изпи на екс чашата си и остана замислен. Някога е било казано, че историята се нуждае както от пастири, така и от касапи. Той вече принадлежеше към втория вид – касапин на Вселената. Току що бяха заличили един цял свят без колебание, без да му дадат шанс да се предаде или да се брани. Беше просто натискане на копчето. Може би имаше и друг начин, но той беше командир на рейдер – нямаше какво повече да се каже. Нямаше смисъл да търси претекст или извинение, защото знаеше, че няма такива. Единственото, което можеше да облекчи съвестта му, беше същото, което я будеше - знанието, че това беше грешно. Имаше и друго, което естествено не можеше да отрече... така се градеше репутация.
И все пак... не смееше да си представи денят, в който няма да могат да различават кое беше грешно, дори да нямаше избор.

Спарта?!? WTF? ТОВА Е ЗАПООООООЙ!
В кръчмата на Миспелд - "3-те Прасенца" (и многото пияни свиниие!)

Основната задача пред останките от пехотата на Страж е доста елементарна. Да вършат същото като преди с десет пъти по-малко жива сила, без масирана бронетехника и с нередовно снабдяване. Лекият пехотинец на новата Стража е изпитан ветеран с голям опит, персонално модифицирана екипировка служила му години и е много по-сериозен противник от средностатистическия кашик на старата Стража, дори и сам. По-начало известен с високата сплотеност на формированията си, новият Страж е съставен от хора, които са били заедно през по-голямата част от живота си и са способни да се сражават като едно цяло.