Епизод 6
В ролите: ...........+
Straho10 в ролята на мутрата


Една лъскава, скъпа кола спря бавно пред имението. Вратата се отвори и от нея излезе костюмиран, доста богат на външен вид мъж. Един охранител-типична мутра - го придружи. Мъжът се запъти към вратата, оправи косата си и позвъни. С малко закъснение отвори Мария, запъхтяна, с разрошена коса и неоправена униформа.
Мария: Добър ден. Кого търсите?
Костюмирания: Дон Хуан вкъщи ли е?
Мария/с престорен трагичен глас/: Господине, много съжалявам.... дон Хуан претърпя злопоука и загуби спомените си. Опасявам се, че каквото и да се опитате да му кажете ще е безмислено.. не помни нищо.
Костюмирания/едва не припада/: Какво?! Н-но това не може да бъде! Каак??....... Мога ли да го видя?
Мария: Казах ви, че е безмислено... но щом настоявате, влезте. Като кого да ви представя на дон Бустаменте?
Костюмирания: Оскар.... Оскар Фернандес.
Мария кимна и го поведе към кабинета на адвоката. Предпазливо чукна на вратата и я открехна леко, за да види дали е удобен момента за гости.
Мария: Господине... дон Оскар желае да се види с Хуан. Удобно ли е да го пусна за малко в стаята му?
Бустаменте: Той е тук. Разрешено му е да го види, но да не очаква нищо от него. Много е объркан и няма доверие на никого, освен на мен. Така че, аз ще седя с него. Да оправя положението ако Оскар реши да сговни нещо.
Мария отстъпи и направи място на Оскар да влезе. Той се затича към Хуан, който уплашено се бе сгушил в Бустаменте и не смееше да трепне. Изгледа стреснато мъжът пред него и попита объркан:
Хуан: П-познаваме ли се?
Оскар: Хуан... Не ме ли поминш? О, Хуан, как можа да ти се случи това нещастие?! *сълзи се затъркаляха по бузите му* Какво стана? Кой ти го причини?
Бустаменте/разкрещява се/: Не така, глупако!! Не виждаш ли че го плашиш допълнително! Откъде може той да знае, след като е изгубил спомените си!? *сменя тона и започва да говори като на малко дете* Спокойно, Хуан, не се чувствай длъжен да отговориш на този човек. Остави на мен да се оправя с него. И така... това е Оскар Фернандес. Преди да загубиш спомените си сте се познавали. Той е известен богаташ, държи огромен хотел в центъра на града........

*И така в продължение на 3 часа водили безмислен разговор, в който много се говори, а нищо не се казва. След това Бустаменте помоли най-
любезно Оскар да напусне и остана насаме с Хуан......*

В това време.........
Мария/оплаква се/: Този тип не ми харесва. Ама никак. Проклето бногатешче, което е свикнало да получа всичко, що му се иска. И сега като разбра, че няма шанс да му стане работата с Хуан едва не ревна! Много добре ги знам тия разглезени копелета... сега има две възможности: Да убие Бустаменте и се възползва от изгубените спомени на Хуан, за да го има... или да се насочи към някой друг. Още не съм забравила как разказваше на бодигарда си как видял една вечер в най-големия порой да се разхожда тъмен силует и когато обърнал колата и фаровете осветили фигурата той видял „едно от най-красивите същества на този свят”. Та чудех се... дали не трябва да го........
Хосе/след като достига до ума му какво бе казала тя, меко казано шокиран я прекъсва/: КАКВО?!? Това не ми го беше казвала до сега!!
Мария: Хихи ^^’ Не исках да те притеснявам, обаче сега усещам, че май ти в една дъждовна вечер, когато Оскар си тръгваше, се разхождаше навън... *бързо сменя темата* О, Господи, колко е часа?! Не мога да поврвам, че забравих! След 15 минути имам среща! Веднага тръгвам!
*Започва да се оправя бързо.*
Хосе: Среща?? С кого? Та ти си на работа!
Мария: Днес съм на половин работен ден. След 15 минути трябва да съм пред търговккия център, сестрите ще ме чакат.
Хосе пребледня.
Хосе: К-кои сестри?
Мария: Патрисия, Олисия, Либертат и Хулияна. Имам малко работа с тях, ще позакъснея, не ме чакайте за вечеря.
Хосе: Знаеш ли с какви момичета се забъркваш?!
Мария: Разбира се, те са прекарасно хора ^^ вършат си работата чудесно....
Хосе/започва да подозира нещо/: Кааква работа имаш с тях?
Мария: Не се чувствам длъжна да ти давам обяснение. *мята чантата на рамото си и тръгва към вратата*
Хосе: Те са лесбийки.
Мария: О, повярвай ми, знам това по-добре от всеки (;
Хосе: Спала ли си с някоя?
Мария: И какво ако съм?
Хосе: Не забравяй, че сега си моя! Внимавай какво ще правите тази вечер!
Мария/спира се на вратата и се обръща към него/: Аз не помня в уговорката да съм споменавала, че ще съм само твоя. Съгласих се да спя с теб, но никога не съм казвала, че си нямам приятел(или приятелка). *врътва се и излиза от стаята*

През това време....
Себастиян си седеше омърлушено на лафката... "да те преместим в лафка за дюнери..." Е няма пък, веднага, щом види Антонио трябва да се разберат по този въпрос >.< Пък и никакви клиенти днес... Абсолютно никакви... Погледа му се спря върху 15-16 годишно височко момче. Имаше синина на лицето и ходеше плахо. Изтича до него от нямане какво да прави...
Себастиян: Хей, младежо, добре ли си? Кой ти причини това?
Момчето само го погледна ужасено и побягна... докато не се блъсна в костюмиран господин.
Антонио: Себастиян, да не би пак да е имало опити за кражби? Малък, предупреждавам те, имам сериозна причина да поставя Себастиян на този пост, справя се с такива като теб доста с лекота!
Себастиян: Не, не, не е крадец, просто го видях по улицата и ми стана интересно с кого се е сбил.
Антонио погледна момчето и видя многобройните рани и синини по лицето му.
Антонио: Ооо, милия, ела, ще се погрижим нараняванията...
Хвана го за ръката и го поведе към лафката. Замъкна го в задната стаичка, откъдето Себастиян носеше стоката на Антонио. Положи го да седне на едно столче и захвана да промива последните(още кървящи) рани. През това време Себастиян разпита момчето откъде е получил тези наранявания.
~
Себастиян: Значи брат ти те бие?! Каква отрепка... ако ми беше пред очите сега, няправо щах да го...
Антонио: Успокой се, Себ! Някой ден ще се погрижим и за това.. Иии *обръща се към Сивчо* ти избяга от вкъщи?
Сивчо/който мислех да преименувам на Синчо xD/: Не, само се старая да не се мяркам много пред брат ми. Вкъщи се прибирам само вечер, за да спя и ям... много рядко се задържам у дома... дразня го дори когато дишам.
Антонио: Опитваш се да избягаш от действителността... напълно те разбирам... и аз бях в същото положение. Мисля, че си попаднал на точното място... Себ, донеси от стока 13...
Сивчо: За какво става на въпрос? Ама вие...
Себастиян: С това можеш да забравиш напълно за всичките си проблеми.
Той извади от долапа в дъното на стаята малка спринцовка и я подаде на Сивчо.
Сивчо: *взима плахо спринцовката* С т-т-това? К-какво да я правя..?
Себастиян: Дай на мен. Ще ти покажа.. така...
Хвана ръката на момчето и заби абоката във вената му.
Една-две минути бяха достатъчни... зави му се свят, черни точки заиграха пред очите му, започна да се чувства ужасно странно. Двата образа пред Сивчо се размазаха... Антонио и Себастиян се спогледаха доволно.
Себастиян: Кой е първи?
Антонио: Аз......

В къщата на Хосе
Полунощ минаваше, а Мария не се беше върнала. Сивчо също. В каква ли бъркотия се беше забъркал брат му отново, че още го няма? Притеснен и разтревожен, Хосе се облече, нахлузи кубинките, взе пистолета си - подарък от Бустаменте и изчезна в нощта....

Следва продължение....

Йей yaoi-rape добър епизод ^-^

аа фелика глава хосе ше убива наред

знам че може да прозвучи малко нахално но кога ще излезе новата глава

Я, че той сериала продължавал
Тъкмо се бях отказал от него, и той като лъч светина проби купищата тъмни и малоумни фенфикове

И като гледам, хнавал съм си ново рибе (Сивчо)
Сега ще му изцедя кръвчицата....

Уф, още не мой са намерим да са уговорим с Найтуиспър за следващата глава ^^' И са чудим да вкарваме ли или не още един герой о.О Тряа да са хвамен малко по-сериозно и да измислим следващия еп ^^''

Давай!!! Не се отказвай! Сериалчето рулва и ако имаш некви проблеми със сестра ти,аз лично ще уредя да можеш да сядаш повече на компа,за да пишеш
А бтв.. ако случайноооооо случайничкоооо имате нужда от женски характер - предостаям се на вашите услуги

о йес