Браво на Найтуиспър!! Епизода е готов. Още снощи беше, ама имаше още нещо да се добави, а нямах никво време и за т'ва не можах да го постна. Гомен...
ЕП 4
В главните роли:
Обичайните+
minti в ролята на Себастиян
Aspirin4o в ролята на Антонио
Той се събуди в тъмна стая. Лежеше на зелено диванче тип като това на Слави Трифонов. Какво ли правеше там?! О.о Защо лежи гол, увит в чаршаф на това непознато място? Твърде много въпроси изникнаха в главата му, но бяха заместени от един по-важен...
Хуан: Кой съм аз ? о.о
Глас зад него: Името ти е Хуан.
Хуан/обръща се/: Кой сте Вие ?! И какво е това място? Какво правя тук??
Гласът: Казвам се Бустаменте, това е моят кабинет. А ти, Хуан Сервантес, си тук за да се окриеш от закона.
Хуан: Какво имате впредвид? Не помня нищо, какво съм направил? Защо ще се крия от закона?
Бустаменте: Има си хас да помниш... Ти, мое момче, уби Сейл – доведеният ми син.
Хуан/потресен/: Аз... съм убил...? Не е възможно...
Бустаменте: Оо, наблюдавах те докато заравяше трупа в градината, после се срина на земята и припадна, може би от шока от убииството. После те прибрах тук и те изкъпах. Ще ти помогна да се скриеш от полицията, но искам нещо в замяна...
Хуан: Нещо в замяна? Но аз нямам пари... всъщност... нямам нищо. Не знам къде живея и какво притежавам... не мога да ти дам нищо.. та аз дори и дрехи нямам o.o
В очите на Бустаменте бляскаше злобно пламъче. Приближи се до момчето и седна до него, прегръщайки го през раменте.
Бустаменте: Има нещо, което можеш да ми дадеш в замяна...
С бързно, но плавно движение смъкна чаршафа от Хуан и плъзна върха на пръстите си по гърдите му....... и надолу
Хуан: К-какво правиш? О.О
Бустаменте: Не помниш ли? Колко ти харесваше... само до преди няколко дни умираше от удоволствие когато правех това.. *хвана члена му и започна да го разтрива* (;
Хуан*blush*: *Aahh* С-стига... не помня да съм правил такова нещо.......
Бустаменте не го слушаше. Прокара език по врата му.
Хуан/опитвайки се да го избута/: Не, стига вече! Кой си ти?? Н-не разбирам....
Бустаменте: Какво има да разбираш? Ти ми даваш това, което искам, а аз те укривам от закона и никой никога не разбира, че ти си убил Сейл.
Хуан дълго време седя объркан и не каза нищо. Бустаменте прие мълчанието му за съгласие и продължи работата си.......
В това време...
Вратата на къщата се отвори. Влязоха двама души, които бързо се качиха по стълбите. Сивчо се стресна. Тъкмо беше задрямал на дивана. С бърза крачка реши да провери кой е дошъл. Докато катереше стълбите се запита дали няма да изяде някой шут от брат си, задето го прекъсва с някое момиче, но любопитството му надделя. Отвори вратата на стаята на Хосе и се стресна. “Ох, пак ще ям бой” помисли си, но не последва нищо. На леглото седяха и го гледаха Хосе и ...
Сивчо: Мария ?! Какво правиш тук !?
Хосе/измърмори недоволно/: Напусни стаята, мизерно влечуго такова!
Сивчо: Защо тя е с теб??
Хосе свали кубинката си и я метна с все сила по Сивчо. Но той бе доста трениран в избягването на кубинки и в последния момент се наведе и обувката успя само да лизне перчема му. Хосе се изправи бавно и тръгна заплашително към брат си. Сивчо веднага подпали петите си и духна надолу по стълбището, озовавайки се в долния край, още преди Хосе да е стигнал до вратата. Той се ухли доволно, тръшна вратата под носа на Сивчо и я заключи. Обърна се към Мария.
Хосе: За какво искаше да говорим?
Мария се усмихна ехидно.
Мария: Снощи.... каза, че ако си трая пред ченгетата няма да ми сториш нищо лошо, нали?
Хосе: Мда..
Мария: Знаеш, че стореното е сторено и е вече минало. Сега ако пожелая мога да си развържа езика и никой няма да ме спре ^^
Хосе/бавно и ясно изрече/: Мария..... не ме принуждавай да правя нещо, което не искам..
Мария/ каза весело, сякаш изобщо не е чула думите му/: Сега е мой ред да поискам нещо в замяна на мълчанието си ^^ *става сериозна*. Виж... ако ми позволиш да ти стана съучастник в убийствата обещавам, че ще си държа устата затворена. Просто е, не искам много... само толкова – да ти помагам в изтребването на ненужен народ.
Хосе остана потресен.
Хосе: Съучастник??? о.о Ама... ти да не ме мислиш за сериен убиец?!
Мария: Ох, очаквах нещо подобно. Както и да е, очевидно ще станеш ^^
Хосе: Какво??! Забрави!!
Мария: Нямаш друг избор! А и ще е забавно... ще те науча да осавършенстваш убийствата си.. още са доста нескопосани.....
Хосе най-сетне дойде на себе си.
Хосе: Да си мълчиш пред закона не е достатъчно, за да стана убиец. За да сме честни трябва да сме равни, нали така?
Мария: Какво имаш предвид?
Хосе: Аз ще стана убиец, а ти ще си ми съучастничка, в замяна на което ти ще си траеш пред закона, а аз ще те имам когато си поискам. Струва ми се честно...
Мария/след кратък размисъл/: Съгласна ^^
Хосе се усмихна перверзно и я бутна доста рязко на леглото.
Хосе: Започаме от този момент.
Свали блузата си и се качи на леглото върху момичето........
И пак в това време....
На лафката за сандвичи.
Гласът на продавача: .......Заповядайте, да ви е сладко. Приятен ден ^^
В мига, в който видя гърба на клиента глупавата мазна усмивка се изтри от лицето му, за да бъде заместена от сериозна, едва ли не зловеща физиономия.
„Досадна работа.. до кога трябва да чакам и да се правя на малоумник, мамка му?? Антонио закъснява... писна ми вече... да ме бъркат за побъркан продавач... кога успях да падна толкова ниско......”
Мислите му бяха прекъснати от викок, дългокос мъж, облечен в черен костъм и с черни очила. Имаше сериозно изражение и държеше черно куфарче в лявата си ръка(абе с друго думи беше мафиот). Без да продума и думичка трясна на лафката една дебела пачка и загледа човека срещу него в очакване.
-Закъсняваш – изсъска продавача.
Мафиота/ясно и отчетливо/: Не.. ми дръж... сметка... какво правя. Донесох ли ти парите? Донесох ги! Сега ми достави това, за което съм тук и да се махам, преди репутацията ми да се е сринала, когато ме видят на лафка за
сандвичи..
Продавача се изгуби някъде в дълбините на лафката и след малко се върна с един пакет и една кутийка.
Мафиота: Чиста ли е?
Вдигна пакета със ситни зелени листенца.
Продавача/заяви гордо/: По-чиста от изворна вода.
Човекът в черно кимна. Взе кутийката и я отвори. Полюбува се малко на белия прашец, ръката му автоматично се стрелна към носа, но се спря на време и я затвори, прибирайки я, заведно с тревата в куфарчето.
Врътна се и без да каже нищо тръгна.
Продавача: Антонио!!
Той се обърна. Към него тичаше момчето, което продаваше сандвичи.
Антинио: Себастиян... ка...
Продавачът по пътя свали и захвърли престилката си. Метна се на врата на мафиота и го целуна... дълго, дълбоко, чувствено, преплитайки страстно езика си в неговия.......
*END*
По-късно ще вкараме останалите 4-ма нови герои, че ще стане мн дълъг тоя епизода (;
сууупер
^^" гоме ама нз..........
