хахахах охх ще вида днес ако ми остане време ще я напиша

Найсу найсу десу Продължавай все така!!

суперррррррр!!!!!!!!!!!!!!!за следващата глава ще чакаме колкото трябва

а бравооо супер е якаа

I love it! Яка глава както винаги

ааааааа кога ще излезе новата глава ?! ops: ops: ops:

Това беше страхотно грабна ме веднага и го изчетох на един дъх И аз очаквам следващата глава с нетърпение !

Опа тоя фик си го бива и то мн нямам търпение следва6тата глава^^Ина4е бр на InuYasha_F мн добра работа като запо4нем от това 4е има интересен сцеенарий и до там 4е описва6 добре по интимните сцени и като сметне6 4е вс това го мисли6 на момента бр о6е 1 път

Абе скоро ще я пусна хвана ме големия застой по мисленето на главата

Няма зна4ение все пак най важното е, 4е 6те я искара6 все някога ^^ ае 4акаме с нетърпение

и аз така мисля доста интересен е тоя фик, най- много ме радва, че Сакура и Сасуке не са в 1 отбор и така е доста зарибяващо

Именно това,че не се познават прави фика различен и още по-интересен..ще чакаме колкото е нужно за новата глава ЗАСЛУЖАВА СИ!

ми ще почакаме щом трябва...фика е супер така че си заслужава....

След тази глава очаквайте най много още 1 или 2 глави така смятам да завърша историята и да почна някой друга
Приятно четене

Глава 12: Спомени от миналото.Сбогуване.

“Искам да дойдеш смен.” – изрече Сасуке.


По пътя Сакура не каза нищо,стараеше се да не изостава,но болката от към гърбът и се бе усилила,дишането и бе участенo,като и бе трудно да си поеме въздух,погледът и бе замъглен.Тя крачеше бавно след Сасуке,изведнъж болезнен стон се изтръгна от гърдите и.

Сасуке се обърна рязко и видя пребледнялата Сакура.Изглеждаше немощна и слаба.Падащия дъжд безмилостно обливаше крехкото тяло на момичето.
Дрехите и бяха прогизнали и очертаваха много добре тялото и,от косата и капеха малки кристални капчици вода,а зеленикавите и очи бяха загубили своя блясък.

“Какво има Сакура?” – тихо попита Сасуке.

“Добре съм...Просто...” – на Сакура и бе доста трудно да крие това което я притесняваше.

“Не лъжи...Виждам че не си добре.” – каза с мек глас Сасуке.

Преди да успее да чуе това което казваше чернокосото момче,Сакура се сгромоляса на земята.Сасуке се завтече,като леко повдигна розовокосото момиче.Не искаше да я оставя в това състояние на дъждът,затова я взе в прегрудките се забърза към дома на клана Учиха.


Сакура притвори очи,като се заогледа,беше в някакво тъмно и прашно помещение,по стените и тавана имаше малки процепи,от където миждукаше много слаба светлина.Стаяна миришише на мухал и застоян въздух.Осещаше се някаква голяма мъка и тъга в цялата обстановка.До колкото успя да поразгледа мебелировката бе бедна или поне това което бе останало от нея.По земята се виждаше изпочупени стъкла и изкъртена мазилка,както и прогнили дървета паднали от основите на тавана.И въпреки цялата тази подтискаща гледка,имаше и нещо мистично.

Сакура се изправи и установи че лежеше на някакво старо легло,предположи едно време е било спална,може би доста внушителна спалня.
Поогледа се по добре като нещо привлече вниманието и.Това бе остарял портрет който бе подпрян на една от стените.Времето през годините го бе почти унищожил,и въпреки това съзсем бледо се виждаше,кой е на портрета – а именно цялата фамилия Учиха.

Сакура се приближи до увехтялата картина и се загледа дълбоко в нея.На портрета бяха изобразени майката и бащата на Сасуке,както и самия той,до тях имаше още един човек но не се виждаше много ясно.

“Колко ли са били щастливи?” – запита се тя наум.

Тя загледа Сасуке от картината,виждаше детската му невинност и наивност,черните му очи издаваха такъв блясък на радост,спокойствие,обич,щастие...Както едно дете би се чувствало,когато до него е семейството му и хората който го защитават и обичат.
Сакура установи че Сасуке прилича на майка си.Същите очи и черти на лицето,можеби и гарваново-черната коса,но от баща си сигурно бе взел тази строгост и борбеност...
Лицето на майка му излъчваше такова спокойствие,дългата и черна коса се спускаше по раменете,кожата и бе бяла като мляко,а очите...в тях имаше толкова много любов.
Сакура загледа строгото лице на бащата на Сасуке,самото му изражение бе хладно,студено...човек със идеали,който държи на дисциплината и реда,човек който изисква много...самия отй вдъхваше страхопочитание,но въпреки зад строгия си вид в неговоте очи се четеше,гордост и любов към синовете си...

“Или към един син ?” – запита се Сакура “Кой е другия човек на портрета,някой близък роднина или брат на Сасуке?” – запира се тя.

Сакура продължи да гледа картината още малко.
“Толкова много премесени чувства запечетани на едно платно” – каза момичето.

“Виждам че си будна” - каза Сасуке.
“Да...Аз...Добре съм.” – отвъна Сакура.”Това предполагам е семейният ви прортрет,и твоят дом,веднага те познах на картината,имаш очите на майка си.”

Сасуке не каза нищо,а извъртя поглед на страни.Не искаше да говори за семейството си,но трябваше.Знаеше че рано или късно ще сподели това което го измъчваше всичките тези години.Беше решил да сподели всичко на Сакура,но преди това трябваше да се извини.

“Сакура...”-започна той. “Прости ми...”

“За какво?” – запита тя.

“За всичко и най вече за раните по гърбът ти.Аз...Никога няма да си го простя че те нараних така.”

“Сасуке –кун,нищо ми няма.Аз съм добре,това е само малко нараняване” - каза Сакура.

Не отричай...Видях какво съм ти причинил...Аз...” – преди да довърши Сакура се втурна и залепи устните си в неговите.Целуваше го страстно и неутолимо,сякаш искапше да изпие енергията му.След тази разтърстваща целувка Сакура се дръпна от него с думите:

“Обичам те!!!”

Сасуке стоеше неподвижен,зашеметен от целувката.Това момиче го изпиваше със цялото си същество,защо бе толкова трудно да я прогони от,съзнанието си...от сърцето си...

Зелените и очи го караха да се дави в тях,той имаше чувството че тя го изпива с поглед всеки път,когато го погледне,и всеки път имаше усещането че тя е тази която ще му даде мирът и покоят,който душата му така жадно търсеше.

“Сакура....Доведох те тук,защото исках да ти покажа,клана Учиха или поне това което е останало ото него.Искам....Искам....”

“Знам...Знам какво е станало с клана през онази нощ” – меко каза тя.

“Не...не знаеш,ако бях по силен,само ако бях по опитен и....” – Сасуке стисна юмруци,а по лицето му се четеше гняв.

Сакура не каза нищо,а само гледаше,как гневът завладява душата и тялото на Сасуке.

Той продължи:
“Онази нощ...”-той се спря “Бях много малък и неопитен,прибирах се от академията,тук в Коноха.Беше се смъчило,а аз закъснявах и бързах да се прибера...Те ... те бяха...” – не успя да продължи той.

“Сасуке...” – каза Сакура.

“Не!Ти трябва да знаеш” – изрева Сасуке.”Отворих вратите,а на прага...Въздухъх,земята всичко бе попито с кръв,бе тъмно мрачно,грозно,подтискащо.Затичах се като крещях и виках родителите си.Но отговор нямаше.Намерих ги обезобразени....Море от кръв...Миризмата на кръв,осещам я дори сега.Брат ми...Итачи....той...Той държеше главата на баща ми, ако бях по силен...Щях да ги спася.”

Сасуке се тресеше,ядът му бе толкова голям,пламакът на омразата бе посят в сърцето му и бе изписан на лицето му.

Сакура протегна ръка и загали лицето на момчето.
“Не се обвинявай за стореното...Бил си малък...Какво си можел да направиш”

“Брат ми измами всички ни с фалшивата си обич и загриженост към мен,родителите и клана ни...”

“Сасуке разбирам,защо ме доведе тук,опитвам се и да разбера теб самият.” – изрече Сакура.

“Сакура...”-каза той като се приближи до нея. “Имам нужда от теб,искам да си на моя страна...Обичам те!!!” – прошепна нежно той,като обви крехкото тяло на момичето с ръце,притисна я към себе си,и започна да облива цялото и лице с целувки.

Сакура бе щастлива,бе чула онези две думи...така мечтаните думи,който върнаха надеждата и желанието за живот в очите и.Но имаше и нещо което я притесняваше,усещаше че това е можеби това е последния път,когато тя го вижда,усещаше че той се сбогува с нея и тя знаеше защо – той трябваше да отмъсти за клана и семейството си.Това я натъжаваше.Сълза се стече по бузата и,не искаше той да я остава сама,не искаше да го загуби.

“Не заминавай...”- през сълзи каза тя.”Знам че....ти се сбогуваш с мен, искаш да заминеш.”

“Налага се” – изрече той.

Той не позволи на Сакура да отговори...Взе я на ръце и я постави на леглото.
Лунната светлина се процеждаше през тънките процепи,обгръщайки ги в копринена тъмнина...